№ 1255
гр. София, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20211000501229 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260788/08.02.2021 г., постановено по гр. д. № 5627/2020 г. по описа на
СГС, І ГО, 14 с-в, частично са уважени предявените от Г. В. Ф. и Р. В. Ф., конституирани по
реда на чл. 227 ГПК в процесуалните права на починалата по време на процеса ищца Т. Г.
М., срещу ЗД „Бул Инс” АД искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от по 16000 лв. (за всеки един от тях), представляваща
застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди, вследствие на ПТП,
настъпило на 22.08.2019 г., ведно със законната лихва от 22.06.2020 г. до окончателното й
заплащане.
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени
всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно
уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на
сумата от 40000 лв., като то трябва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД с 20%,
тъй като релевираното частично правонамаляващо материалноправно възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от противоправното поведение на пострадалия
(навлизане на първоначалната ищца в пътното платно без да се огледа и съобрази с
конкретната пътна обстановка, на място, необозначено за пресичане) е основателно.
Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ответника
в частта, в която са уважени предявените от ищците осъдителни искове с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД – за заплащане на Г. В. Ф. и Р. В. Ф. на
заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди над присъдената сума от по
8000 лв. (за всеки един от тях) до присъдения размер от 16000 лв. Въззивникът поддържа, че
в обжалваната част решението е неправилно поради неговата необоснованост, тъй като
1
съдът не е взел под внимание всички установени по делото факти и не ги е отчел в тяхната
съвкупност. Навежда доводи, че пострадалата е допринесла в значителна степен за
настъпване на вредоносния резултат, поради което съпричиняването възлиза в размер от
поне 40%-50%. Счита, че определеното заместващо обезщетени в размер на сумата от 40000
лв. не съответства на критериите за справедливост, установени в правната норма на чл. 52
ЗЗД.
Въззиваемите в срока по чл. 263 ГПК са подали отговор на въззивната жалба,
поддържайки, че първоинстанционният съд правилно е достигнал до правния извод, че
съпричиняването на вредоносния резултат възлиза на 20%. В този смисъл, не оспорват
факта, че чрез своето противоправно поведение (навлизане от страна на първоначалната
ищца в пътното платно без да се огледа и съобрази с конкретната пътна обстановка - на
място, необозначено за пресичане) пострадалата е допринесла в единния съвкупен
съпричинителен процес за настъпване на вредоносния резултат, поради което въззивният
съд не може да приеме други обстоятелства за възникнали в обективната действителност
(арг. чл. 269, изр. 2 ГПК).
Решението не е обжалвано от конституираните в процесуалните права на
първоначалния ищец негови наследници в частта, в която искът за заплащане на
застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди е отхвърлен над сумата
от 32000 лв. до пълния му предявен размер от 40000 лв. (част от глобалната сума в размер
на 60000 лв.), а от ответника в частта, в която е уважен искът за заплащане на заместващо
обезщетение за причинени неимуществени вреди до сумата от 16000 лв. (по 8000 лв. за
всеки един от конституираните на основание чл. 227 ГПК ищци), поради което в тази част
решението е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и е допустима, а разгледана
по същество, се явява частично основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата и в отговора на въззивната жалба.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
СГС, I ГО, 14 състав е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Както бе изяснено, въззивният съд е обвързан от наведените във въззивната жалба
доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, като
дължи произнасяне само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а
служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди
срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1)
2
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответника - застраховател.
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която са уважени
исковете за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди
при настъпване на процесното застрахователно събитие на 22.08.2019 г. – за сумата общо от
16000 лв. (в частта, в която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието
(правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявените
осъдителни искове е установено със сила на пресъдено нещо, като спорът по настоящото
дело се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е
приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при
определяне размера на заместващото обезщетение, както и дали приносът на пострадалия е
по-висок от определения от СГС - 20%. Както бе изяснено, ищците не оспорват, че
пострадалата е допринесла в единния съвкупен съпричинителен процес за настъпване на
вредоносния резултат, поради което САС следва да приеме този факт за осъществен в
обективната действителност (арг. чл. 269, изр. 2 ГПК).
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на
извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца болки и страдания
вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното
възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални
контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие - средата на 2019 г., както и високият нормативно определен
лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от
застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – в размер до 10,4 млн. лв.,
независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ - в релевантната редакция на
тази правна норма).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП на пострадалата Т. Г. М. е причинена фрактура на
дясна пубисна кост на две места, в областта на горна и долна част, както и фрактура на
носните кости, неразместени и диагностицирани с компютърно томографско изследване.
При извършения анализ на представената по делото медицинска документация вещото лице
достига до доказателствения извод, че по отношение на фрактурите на дясната пубисна кост
е приложено закрито (неоперативно) наместване, а относно фрактурата на носните кости не
е била приложена никаква болнична манипулация.
При така изяснените правнорелевантни факти СМЕ достига до категоричния
3
доказателствени извод, че общият лечебен и възстановителен период е продължил общо 4
месеца (този факт се подкрепя и от приложената лична амбулаторна карта на Т. М., от която
се установя, че на последната са били предоставени 125 календарни дни отпуск, необходими
за нейното възстановяване ), като през първите 30 дни пострадалата е търпяла интензивни
болки и страдания, свързани с фрактурите на пубисната кост, но болкоуспокояващи
лекарства не са били изписвани, доколкото по принцип не се е налагало в такава ситуация.
За първите 30 дни й е бил предписан домашен постелен режим, като през това време е била
необходима пълнообхватна чужда помощ в ежедневието, като за следващите 3 месеца - до
пълното зарастване на фрактурите, чуждата помощ би трябвало постепенно да се редуцира,
като през четвъртия месец почти не е била необходима. Фрактурата на носните кости е
довела до интензивна болка за първите 5 дни, кръвотечение от ноздрите 1-2 дни, но до 1
месец костите напълно са зараснали. Вещото лице изяснява правнорелевантния факт, че при
пострадалата се наблюдава наслагване на болка както от понесените фрактури, така и от
артрозния процес в големите стави на долните крайници и гръбначния стълб, характерен за
нейната възраст (77 г.).
При обсъждане на СМЕ настоящият съдебен състав възприема изцяло направените
доказателствени (фактически) изводи, тъй като тя е изготвена след преценка на всички
събрани по делото доказателства - медицинска документация на пострадалата, като е
отговорила подробно на всички поставени релевантни въпроси.
Констатациите на вещото лице се потвърждават и от показанията на свидетеля П. Н.,
която е обгрижвала първоначалната ищца през първия месец след процесната транспортна
злополука. Свидетелят установява, че пострадалата, която се е намирала в изключително
тежко състояние - не е могла да става от леглото, да се обслужва сама, като е имала
непрестанна нужда от чужда помощ, изпитвала сериозни физически болки и неудобство от
фрактурите. След като започнала да става сама от леглото, използвала като помощно
средство бастун и патерица. Преди инцидента била жизнен човек с много силен дух, но
процесното ПТП я извадило от равновесие.
Съдът приема за достоверни субективните възприятия на свидетеля (с изключение на
данните за проблеми с едното око, което се дължало на инцидента, тъй като такава
симптоматика не е установена в медицинската документация и от СМЕ), защото, преценени
с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно
противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото
доказателства, като субективните възприятия за последиците върху физическото състояние
и психиката на пострадалата и преживените вследствие на инцидента болки и страдания са
непосредствени.
При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на първоначалната ищца за причинените й от противоправното
поведение на делинквента неимуществени вреди е в размер на 30000лв. Законодателят е
определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените
от застрахованото лице неимуществени вреди – в размер на 10 млн. лева при причиняване
на неимуществени и имуществени вреди при всяко едно застрахователно събитие – арг. чл.
492, т. 1 КЗ. Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение да
отговаря на действително претъпените болки и страдания. Заместващото обезщетение
представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към
получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият,
като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от
4
причинените му болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-икономическите
условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие –
средата на 2019 г., и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната
практика справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни
травматични увреждания (фрактура на дясна пубисна кост на две места, в областта на горна
и долна част, без да се е наложило оперативно лечение, както и фрактура на носните кости,
неразместени, при общ лечебен и възстановителен период за 4 месеца, през първия от които
ищцата е следвало да спазва строг постелен режим), на пострадал в неработоспособна
възраст - на 77 години при настъпване на процесното застрахователно събитие, със
съпътстващ артрозен процес, без данни за усложнения в здравословното състояние,
настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените от
първоначалната ищца болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП е в размер на
сумата от 30000 лв. (по 15000 лв. за всеки един от наследниците). САС, при съобразяване с
опитните правила, взема предвид и правнорелевантния факт, че при настъпване на
процесното ПТП пострадалата неминуемо е изживяла изключително силен стрес, шок,
уплаха при непосредствения удар на лек автомобил в нейното тяло. От друга страна обаче,
негативните последици са съпроводени с развил се артрозен процес, който не е в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП, поради което по-продължителният лечебен и
възстановителен период се дължи и на естествените дегенеративни промени при ищцата.
Основателно е обаче релевираното в отговора на исковата молба възражение от
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от загиналата (т. нар. „компенсация на
вини”, уредена в чл. 51, ал. 2 ЗЗД). За да се определи дали е налице съпричиняване на
вредоносните последици, респ. степента на участие на пострадалия в цялостния
съпричинителен процес, е необходимо да се изследва механизмът на настъпване на
процесното ПТП. Процесуалното задължение (доказателствената тежест) за установяването
на този правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично
правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно (несъмнено, безспорно)
съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК.
Както бе изяснено, по делото не е спорно обстоятелството, че чрез своето
противоправно поведение (навлизане на първоначалната ищца в пътното платно без да се
огледа и съобрази с конкретната пътна обстановка - на място, необозначено за пресичане)
пострадалата е допринесла в единния съвкупен съпричинителен процес за настъпване на
вредоносния резултат, поради което спорът се съсредоточава върху степента на казуалния
принос на всеки един от участниците в процесното ПТП за причиняване на релевантния
вредоносен резултат.
От приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните САТЕ се
установява по несъмнен начин, че пострадалата пешеходка е предприела пресичане на
пътното платно на място, където не е разрешено за движение на пешеходци, и е
изключително рисковано и опасно - пешеходката е предприела пресичане на платното за
движение от ляво на дясно по посоката на движение на автомобила, когато той е предприел
изключително рискованата маневра „движение на заден ход”. Водачът на автомобила е
5
забелязал в дясното странично огледало за обратно виждане пешеходката и е реагирал с
аварийно спиране. Въпреки неговата реакция с натиска на педала на спирачката процесното
ПТП е настъпило.
В чл. 5, ал. 2 ЗДвП е уредено правното задължение на водач на пътно превозно
средство да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито
са пешеходците, като съгласно нормативните правила, регламентирани в чл. 40, ал. 1 и ал. 2
ЗДвП, преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, като по време на движението си назад той е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
Установява се, че водачът на процесното МПС, който преди да извърши окончателно
изключително опасната маневра „движение назад”, е забелязал, респ. е следвало да забележи
пешеходката, че от тротоара слиза на пътното платно, но противоправно не е наблюдавал
нейното поведение до завършване на тази маневра, а именно не е възприел, че тя е навлязла
на пътното платно. В това действие се изразява и нейното противоправно поведение - тя е
предприела пресичане на пътното платно в нарушение на правилата за поведение на
пешеходците на пътя, уредени в чл. 113 ЗДвП и чл. 114 ЗДвП.
При преценка степента на приноса на противоправното поведение на пострадалата за
настъпване на процесния противоправен резултат следва да се вземе предвид
правнорелевантното обстоятелство, че първопричината за настъпване на всички
вредоносни последици представлява противоправното поведение на делинквента, който не е
преценил правилно пътната обстановка и вследствие на неосъществен контрол върху
управляваното от него МПС - при предприетата изключително опасна маневра „движение
назад” (ако не е имал достатъчна видимост по избраната от него траектория на движение, е
следвало да осигури някой от намиращите се на оживена столична улица за сигнализиране
на опасността), се е достигнало до процесния пътен инцидент. При така изяснените
правнорелевантни факти, при съобразяване с казуалния принос на всички участници в
процесното ПТП, настоящият съдебен състав достига до правния извод, че пострадалата
чрез своето противоправно поведение е допринесла в съвкупния съпричинителен процес с
1/5 за настъпване на процесните травматични увреждания, тъй като значителен принос (в
съотношение 4/5) представлява несвоевременната реакция на делинквента (извършване на
опасна маневра „движение назад”), поради което претендираното заместващо обезщетение
за причинените неимуществени вреди в размер на 15000 лв. (за всеки един от ищците)
следва да бъде намалено с 1/5, т.е. с 3000 лв.
В този смисъл, дължимото заместващо обезщетение за причинените неимуществени
вреди е в размер на сумата от по 12000 лв. (15000 лв. х 80%) - за двамата наследници,
поради което предявените осъдителни искове трябва да бъдат уважени за тези суми.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция достига, не
съвпада изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния съд, обжалваното
решение трябва да бъде отменено в частта, в която предявените искове са уважени над
сумата от по 12000 лв. до пълния им предявен размер от по 16000 лв.(за всеки един от
6
синовете), като въззивната инстанция следва да ги отхвърли над тези размери.
При този изход на спора, определението, обективирано в обжалваното решение, с
което на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК ответното дружество е
осъдено да заплати в полза на бюджета на СГС сумата над 1200 лв. до присъдения размер от
1600 лв., представляваща сборът от дължимата държавна такса и заплатените от бюджета на
СГС съдебни разноски, както и в частта, в която ответникът е осъден на основание чл. 38,
ал. 2 ГПК да заплати в полза на адв. Я. Д. от САК адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство на ищците в първоинстанционното
производство – над сумата от 1038 лв. до присъдения размер от 1384 лв. лв. (съобразно чл.
7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения),
трябва да бъде отменено.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена
допълнително сумата от по 98,75 лв. над присъдената в размер на 395 лв. – съдебни
разноски пред СГС.
Тъй като въззивната жалба е уважена частично, в полза на въззивника трябва на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК да се присъди сумата от 668,80 лв., представляваща сборът от
заплатената държавна такса и заплатеното адвокатско възнаграждение с ДДС (при
основателност на възражението за прекомерност на уговореното възнаграждение то трябва
да се определи съобразно нормативния му минимум в размер на 1017,60 лв. с ДДС). С оглед
уважената и отхвърлената част от въззивната жалба на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на
адв. Я. Д. Д. от САК трябва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за безплатно
процесуално представителство пред САС в размер на сумата от 848 лв.
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260788/08.02.2021 г., постановено по гр. д. № 5627/2020 г. по
описа на СГС, І ГО, 14 с-в, в частта, в която са уважени предявените от Г. В. Ф. и Р. В. Ф.
срещу ЗД „БУЛ ИНС” АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1
ЗЗД над сумата от по 12000 лв. (за всеки един от тях) до размера от по 16000 лв. (за всеки
един от тях), представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди от настъпило на 22.08.2019 г. застрахователно събитие по договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, при което е пострадала тяхната майка и
първоначален ищец Т. Г. М., в чийто процесуални права са встъпили на основание чл. 227
ГПК след нейната смърт на 18.09.2020 г.), ведно със законната лихва от 22.06.2020 г. до
окончателното им заплащане; в частта, в която ЗД „БУЛ ИНС” АД е осъдено на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК да заплати в полза на бюджета на СГС сумата
над 1200 лв. до присъдения размер от 1600 лв., както и в частта, в която на основание чл.
38, ал. 2 ЗА ЗД „БУЛ ИНС” АД е осъдено да заплати на адв. Я. Д. от САК адвокатско
възнаграждение за безплатното процесуално представителство над сумата от 1038 лв. до
7
присъдения размер от 1384 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. В. Ф., ЕГН ********** и Р. В. Ф., ЕГН **********
срещу ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Джеймс Баучер” № 87 искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1
ЗЗД над сумата от по 12000 лв. (за всеки един от тях) до размера от по 16000 лв. (за всеки
един от тях), представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди от настъпило на 22.08.2019 г. застрахователно събитие по договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, при което е пострадала тяхната майка и
първоначален ищец Т. Г. М., в чийто процесуални права са встъпили на основание чл. 227
ГПК след нейната смърт на 18.09.2020 г.), ведно със законната лихва от 22.06.2020 г. до
окончателното им заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г. В. Ф. и Р. В. Ф. да заплатят общо на ЗД
„БУЛ ИНС” АД допълнително сумата от по 98,75 лв. над присъдената в размер на 395 лв. –
съдебни разноски пред СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК Г. В. Ф. и Р. В. Ф. да
заплатят общо на ЗД „БУЛ ИНС” АД сумата от 668,80 лв. – съдебни разноски пред САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ЗД „БУЛ ИНС” АД да заплати на адв. Я. Д.
Д. от САК, с адрес гр. София, пл. „Позитано” № 3, ет. 2, офис 10, сграда на СБА сумата от
848 лв. - адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство пред САС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8