№ 1395
гр. Благоевград, 10.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Милена Каменова
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20241200501187 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивни жалби, подадени от двама от съделителите Д. Г. С. и М. Г. Р.
срещу Решение № 162/24.06.20204г., постановено по гр.д.№ 411/2022г. по описа на РС С.
С въззивна жалба с вх.№ 6277/12.07.2024г., подадена от Д. Г. С. решението по допускане
на съдебна делба се обжалва в частта, с която се допуска делба на процесиите имоти,
представляващи част от всичи имоти обект на процесния договор за доброволна делба, с рег.
№878/17.03.2005г. по описа на нотариус С.П., вписан в регистъра на Нотариалната камара
под № 197, между всички страни участващи в същият договора за доброволна делба, при
конкретно определени квоти от съда. Твърди се, че в тази част решението е постановено при
превратно тълкуване на фактическата обстановка, правните норми и задължителната
съдебната практика, които са довели до погрешен извод и постановяване на погрешен
съдебен акт. Иска се постановяване на решение, с което да се допусне делба на процесните
имоти, доколкото искането за делба е основателно и допустимо, но само между тримата
преки наследници на наследодателя Г. С. С., при следните квоти: 1/3 ид.ч. за М. Г. Р., 1/3
ид.ч. за Д. Г. С. и 1/3 ид.ч. за Р. Й. С..
Твърди се вярно установена фактическата обстановка, досежно възникване на
съсобствеността на процесните имоти, но погрешен извод за пълна нищожност на Договора
за доброволна делба и по отношение на всички други участници в наследствената маса, но
не и по отношение на имотите поставени в дял на другите съделители, като по този начин
делбата е допусната между всички съделители от процесния договор, но само по отношение
на 1/3 от имотите обект на договора за делба.В този случай на прогласен за изцяло нищожен
договор до делба следва да се допуснат всички имоти, включени в този договор .
1
Изтъква се, че с договора за делба са поделени съсобствените имоти на наследодателите
на съделителите, разделени в три групи, като всяка група от имотите, са поставени в дял на
наследниците на всеки един от тримата първични наследодатели - В., Д. и Г. С.и С.и. Сочи
се, че процесните имоти са поставени в дял на наследниците само на единия наследодател /Г.
С. С./, явяващ се наследодател на жалбоподателя, на ищцата и на Р. Й. С., като на
последната се следва дял само от дела на единият от тримата първични съсобственика, а не
дял от всички имоти поделени с договора за доброволна делба. И доколкото същата не е
получила дял от дела на делбената маса, полагаща се на нейния наследодател, то ще следва
извода, че договора ще се явява частично нищожен само по отношение на третата група
съделители, а именно М. Г. Р., Д. Г. С. и Р. Й. С., а не изцяло.
Твърди се, че при нищожност на целия договор, то делбата следва да се допусне по
отношение на всички имоти, поделени с процесния договор за делба, при която хипотеза
съдът дължи указания за представяне на скици и данъчни оценки за допускане до делба на
всички имоти, включени в договора за доброволна делба, между всички съделители и
техните наследници, при вече определените квоти.
Поддържа се тезата, че договорът за доброволовна делба е нищожен на основание чл.26,
ал.4 ЗЗД вр. с чл.26, ал.1, пр.1 вр. с чл.69, ал.2 ЗН само частично - само по отношение на
съделителя Р. Й. С., която като наследник на Г. С. С., който не е получила никакъв дял
следва да получи част от имотите, които се полагат само за наследниците на нейния
наследодател, а не от дяловете на другите две групи съделители.
При поддържане на оспорвания в горната насока се иска допускане до делба на
процесните имоти само между тримата преки наследници на наследодателя Г. С. С. - М. Г. Р.,
Д. Г. С. и Р. Й. С. при квоти от 1/3 ид.ч. за всеки един от тях, а при условията на
евентуалност, в случай, че не се възприеме тезата за частична нищожност на договора за
доброволна делба, с рег.№878/17.03.2005г. по описа на нотариус С.П., а същият се счете за
изцяло нищожен – в делбата да се включат всички имоти, поделени с обявения за нищожен
договор за делба, доколкото нищожността касае всички имоти включени в него. Не се правят
доказателствени искания.
Препис от въззивната жалба е връчена на останалите съделители, от които в срока по
чл.276 ГПК е постъпил отговор с вх.№ 9729/08.11.2024г. само от съделителя М. Р..
Въззивната жалба от Д. С. се оспорва като неоснователна. Изтъква се, че е неясна и
неконкретна в това в коя част решението се обжалва и при неясни твърдения. Посочва се, че
с договора за делба, оспорен от Д. С., се прекратява съсобствеността между наследниците на
В., Д. и Г. С.и, които са били съсобственици по наследство на всички имоти включени в
договора за делба. При наличие на възражение за недействителност на договора за делба, то
съдът има задължение единствено да проведе производство, в което да участват всички
съделители, но няма задължение да определя кои имоти следва да участват в делбата, което е
право на съсобствениците. Ето защо се иска оставяне на въззивната жалба с вх.№ 6277 без
уважение, отмяна на обжалваното решение, но по посочените от жалбоподателя основания.
Не се сочат доказателства.
2
Постъпила е и въззивна жалба с вх.№ 7445/27.08.2024г., подадена от съделителя М. Г. Р.
срещу постановеното по делото решение по първата делбена фаза.
Решението се оспорва като неправилно, незаконосъобразно, поради неправилно прилагане
на материалния и процесуалния закон. Твърди се допуснато от съда нарушение при анализ и
кредитиране на събраните доказателства, като не са изложени мотиви въз основа на кои
доказателства определени факти са приети за установени, а други не. Твърди се, че не са
кредитирани доказателства, съдържащи изявления от част от съделителите за неизгодни за
тях факти и обстоятелства и достигане до погрешен правен извод за нищожност на договора
за делба, на основание чл.-69, ал.2 ЗН. Оспорва се извода на съда за нищожност на договора
за делба, като се твърди,че според съдебната практика е достатъчно да е постигнато съгласие
за начина на уравнение на дяловете дори конкретния размер на уравнението да не е посочен.
Поддържа се тезата, че съделителите Д. С. и Р. С. са постигнали съгласие за
упълномощаване и изрично изявление, че упълномощителката няма да получава дял от
имотите в с.С.. По правило противоречието със закона съставлява обективно несъответствие
на договора или сделката с опредЕ. императивна правна норма. Не всяко нарушение на
закона обаче води до нищожност на сделката. В нормата на чл.69, ал.2 ЗН, която се
претендира да е нарушена, не е посочена последицата от нарушаването й.
Оспорва се твърдението за нищожност на договора за доброволна делба като се излагат
подробни аргументи в насока, че между съделителите е била постигната уговорка за начина
на уравнение на дяловете на съделителя Р. С., което съгласие е постигнато преди сключване
на договора. Твърди се, че този съделител е направил изявление, че вече е удовлетворен за
дела си в наследственото имущество чрез получаване на друг имот в гр.Ш., придобит в СИО
от общия наследодател, а също така със сключване на други сделки с наследствените имоти
на Г. С. С.,съгласно справка от АВ, която се иска да бъде прието като доказателство. Иска се
отмяна на решението и допускане на съдебна делба на процесните имоти само между
първоначалните съделители - М. Р. и Д. С..
Иска се приемане като писмено доказателство на Справка от АВ по лице за Р. С., както и
на основание чл.176 ГПК да се задължи това лице да се яви лично в съдебно заседание и да
отговори на поставени във въззивната жалба въпроси.
Препис от въззивната жалба е връчена на останалите съделители, от които в срока по
чл.276 ГПК е постъпил отговор с вх.№ 8957/16.10.2024г. само от съделителя О. Д. С., чрез
особения му представител. Жалбата, подадена от М. Р. се определя като неоснователна.
Споделя се довода на страната, че съдът не е обсъдил представените от ищеца
доказателства, съдържащи неизгодни за съделителите Р. С. и Д. С. факти – протокол от
21.02.2023г. по гр.д.№834/22г. на РС Ш. и отговора по иска по това дело. Споделя се и
довода за неправилност на извода на съда за нищожност на целия договор за доброволна
делба на основание чл.69, ал.2 ЗН, тъй като съделителя Р. С. не била получила нищо от
наследството на съпруга си Г. С..
Изтъква се, че окончателния доклад по чл.146 ГПК на съда в заседание от 06.06.2024г. е
дал правня кавлификация на възражението на Д. С. за наличие на нищожна клауза на
3
договора за делба от 2005 г., като такова по чл. 26 ал.1 пр.1 от ЗЗД - противоречие със закона,
но без да посочи коя е нарушената императивна правна норма. Непосочването на
нарушената правна норма се твърди, че съставлява съществено процесуално нарушение,
водещо до ограничаване правото на защита на конституираните страни по делото, като едва
в мотивите съдът е посочил, че това е разпоредбата на чл. 69 ал.2 от ЗН. Поддържа се, че
противоречие със закона има при противоречие с императивни, а не диспозитивни норми,
каквато е чл.69, ал.2 ЗН и в този смисъл се изтъква, че същата няма императивен характер и
договорната свобода позволява отклонение от правилото, което установява. В тази връзка се
твърди, че изводите на съда не съответстват на събраните доказателства, като неправилно е
приел, че съделителят Р. С. не е доказала твърденията си, че е удовлетворена с други имоти
от общия наследодател. Не се сочат доказателства. Не се възразява по уважаване на
доказателствените искания на жалбоподателя Р..
По същество в отговора на особения представител по жалбата на М. Р. се прави
възражение за допуснато процесуално нарушение при правното квалифициране на
възражението за нищожност на договора за доброволна делба от съделителя С.. В доклада
това възражение е квалифицирано като такова по чл.26, ал.1 ЗЗД - противоречие със закона,
а в мотивите е разгледано като такова по чл.69, ал.2 ЗН. При обосноваване и поддържане на
възражение за процесуално нарушение в тази част и предвид спор между относно участието
на част от страните като съделители в процеса, доказателствените искания на жалбоподателя
Р. следва да се уважат. Доказателства се допускат при обосновано твърдение за допуснато
процесуално нарушение, както е в случая относно прантово квалифициране на
възражението за нищожност на договора за доброволна делба. Уважаването на
доказателствените искания има отношение и към изясняване на въпроса за това кои са
съделителите по делото, за което обстоятелство съдът следи служебно. Ето защо, като
писмено доказателство следва да се приеме справката от АВ на името на съделителя Р. С. и
последната се задължи да се яви и отговори на поставените във въззивната жалба на М. Р.
въпроси по реда на чл.176 ГПК. Във връзка с възражението за липса на вярно
квалифициране на възражението от съделителя С. за нищожност на договора за делба, на
тази страна следва да се укаже, че най – късно до датата на откритото съдебно заседание
следва да уточни на какво фактическо и правно основание поддържа, че договора за
доброволна делба е нищожен. Дали е на основание неполучен от съделителя Р. С. дял от
наследството на общия им наследодател или поради неучастие на този съсобственик в
делбата на процесните вещи. Уточняването е от значение за правното квалифициране на
възражението – по чл.69, ал.2 ЗН или по чл.75, ал.2 ЗН. В горния срок съделителят С.
изрично следва да посочи и дали възражението му за нищожност е за целия договор за
доброволна делба или само на отделна негова клауза.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ДАВА ХОД на въззивна жалба с вх.№ 6277/12.07.2024г. от Д. Г. С. и въззивна жалба с вх.
№ .№ 7445/27.08.2024г. от съделителя М. Г. Р. срещу Решение № 162/24.06.20204г.,
постановено по гр.д.№ 411/2022г. по описа на РС С.- пр.основание чл.258 и сл. ГПК.
ДОКЛАДВА въззивните жалби и отговорите към тях.
УКАЗВА на съделителя Д. С. най – късно до съдебното заседание да уточни фактическите
и правни доводи относно направеното в молбата му от 17.10.2022г. възражение за
нищожност на договора за доброволна делба – дали е поради неполучен /неуравнен/ дял от Р.
С. или поради неучастие на това лице в договора за делба и дали възражението е за пълна
или частична нищожност на договора за доброволна делба.
ДОПУСКА и ПРИЕМА като писмено доказателство Справка от АВ по лице за Р. С., както
и на основание чл.176 ГПК задължава съделителя Р. С. да се яви лично в съдебно заседание
и да отговори на поставени във въззивната жалба на М. Р. въпроси.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.01.2025г. от 9 часа,
за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи преси от определението, а на
жалбоподателите препис от постъпилите отговори по жалбите им.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5