Решение по дело №1533/2021 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 217
Дата: 18 октомври 2021 г. (в сила от 11 ноември 2021 г.)
Съдия: Милена Рибчева
Дело: 20215530201533
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 217
гр. Стара Загора, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на първи октомври, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Милена Рибчева
при участието на секретаря Александра Н. Танева
като разгледа докладваното от Милена Рибчева Административно
наказателно дело № 20215530201533 по описа за 2021 година
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 143 от 10.05.2021 год. на Директора
на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) град Стара Загора.
Жалбоподателят ”Н.Т. 1” ЕООД град Пещера, представлявано от управителя Т.Д.Х.
твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание
чрез упълномощения си представител поддържа направеното с жалбата искане.
Въззиваемата страна РИОСВ град Стара Загора, редовно призовани, счита жалбата за
неоснователна и моли НП да бъде потвърдено като законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на НП, намери за установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 143 от 14.12.2020 год., жалбоподателят е санкциониран на основание
чл.136, ал.2, т.3 от ЗУО - Закон за управление на отпадъците (”Наказва се с имуществена
санкция в размер от 7000 до 20 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което не
изпълнява условията, определени в разрешението по чл.35, ал.1, т.1 и/или в
регистрационния документ по чл.35, ал.3 и 5”), за нарушение на чл.35, ал.3 (“За извършване
на дейностите по ал. 2, т. 2 - 5 се изисква регистрация и издаване на документ по реда на
глава пета, раздел II, а за дейностите по т. 9 - по реда на глава пета, раздел IV.“) и 5
(“Регистрационният документ за дейности по ал. 2, т. 2 се издава самостоятелно от
останалите разрешителни и регистрационни документи“), във връзка чл.35, ал.2, т.2 от ЗУО
(”Разрешение не се изисква за събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на § 1, т.
41 и 43 от допълнителните разпоредби“), изразяващо се в това, че на 28.09.2020 год. е
извършена проверка, отразена в констативен протокол № 008168 от служители в РИОСВ
Стара Загора, на “У. – БГ“ ООД, във връзка с писмо вх.№ РД-05-810(10203.08.2020 год. на
Митническо бюро Стара Загора относно извършен трансграничен превоз на отпадъци с код
19 12 01 (хартия и картон). С писмо от 03.08.2020 год. са представени документи относно
трансграничен превоз на отпадъци съгласно Регламент )ЕО) № 1013/2006 – 4 броя Анекс
VII; 4 броя международни товарителници (ЧМР); 4 броя опаковъчни листи и 1 брой инвойс
(фактура) № 6919 от 03.08.2020 год. Въз основа на това се установило, че дружеството-
1
жалбоподател притежава документ по чл.35 от ЗУО № 07-РД-00000386-01/08.07.2020 год.
издаден от директора на РИОСВ Пазарджик, като в регистрационния документ в таблица 1
(Извършване на дейност по транспортиране (събиране и транспортиране), в съответствие с
§1, т.41 и 43 от ДР на ЗУД на територията на цялата страна на отпадъците), не е посочен
отпадък с код 19 12 01 (хартия и картон).
Посочено е че АНО приема, че нарушението е установено на 28.09.2020 година –
датата на проверката и съответно извършено на 03.08.2020 год.. С това АНО е приел че
осъществен състава на административното нарушение по чл.35, ал.3 и ал.5, във връзка с
ал.2, т.2 от ЗУО и във връзка с чл.136, ал.2, т.4 от ЗУО е наложил съответното предвидено в
закона административно наказание към минимален размер. За установяване на нарушението
е съставен АУАН № 143 от 14.12.2020 година, където нарушението е описано по същия
начин.
Така описаното се установява от приложените по делото АУАН, показанията на
разпитаните свидетели, констативен протокол, решение № 07-РД-386-01/08.07.2020 год. на
РИОСВ Пазарджик, инвойс фактура, опаковъчни листи, Анекси и посочените към тях
документи. Същите не са атакувани по съответния ред и пораждат правни последици.
Задължението е било за дружеството превозвач да осъществява превоза след съответното
разрешение, което не се оспорва и от самия жалбоподател, като в тази насока такова
разрешение действително е издадено чрез изменение и/или допълнение на регистрацията по
чл.35, ал.3 и 5 от ЗУО и регистрационен документ на дружеството-жалбоподател от
23.11.2020 год. По силата на чл.83, ал.1 ЗАНН, във вр. с чл.136, ал.2, т.4 от ЗУО,
административно-наказателната отговорност носи ЮЛ– жалбоподателят. Тази отговорност е
обективна и въпросът за вината не подлежи на обсъждане.
От друга страна законодателят е криминализирал подобен род нарушения с цел
превенция на опазването на околната среда и водите и като гаранция за контролните органи
за срочно и качествено изпълнение на своите задължения. Обществените отношения
свързани с опазването на околната среда и водите, както и контролът са от съществено
значение за живота и здравето на населението. Извършеното нарушение, което засяга
обществени отношения точно в тази област не е в никакъв случай с по-ниска степен на
обществена опасност. По изложените съображения съдът приема, че няма основания за
приложение на чл.28 ЗАНН. Противното би означавало неоправдан либерализъм, което е в
разрез с генералната превенция на чл.12 ЗАНН.
При тези данни съдът намира, че нарушението, описано в АУАН и възпроизведено в
НП и извършването му от жалбоподателя са доказани. Що се отнася до вида и размера на
наказанието, наложено с НП – имуществена санкция в размер на 7200 лева, същото е към
минималния размер, предвиден за извършеното нарушение в случай, че нарушителят е
юридическо лице, поради което не се налага обсъждането на въпроса съобразено ли е било
наказанието с тежестта на конкретното нарушение. При изпълнение на служебната си
проверка за законосъобразност обаче съдът констатира, че НП не отговаря на
императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН (Закон за административните
нарушения и наказания), тъй като в него не е посочено изрично мястото на извършване на
нарушението. Липсата на изрично волеизявление от страна на административно-наказващия
орган, въздигнато от законодателя в задължителен реквизит на НП не може да бъде
заместена от съда по пътя на тълкуването на съдържащите в НП други данни и още по-
малко на доказателствените такива, респективно – не може да бъде санирана, каквато
възможност е предвидена за нередовностите в АУАН – чл.53, ал.2 от ЗАНН.
При тези данни съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН
(Закон за административните нарушения и наказания) въззиваемата страна следва бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на сумата от
700 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение на представлявалия го
упълномощен защитник съобразно представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1, пр.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
2
ОТМЕНЯВА наказателно постановление (НП) № 143 от 10.05.2021 год. на Директора
на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) град Стара Загора, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) град Стара
Загора да заплати на “Н.Т. 1“ ЕООД град Пещера, обл.Пазарджик, ЕИК *** сумата в размер
на 700 (седемстотин) лева, представляваща направени разноски по а.н.дело № 1533/2021 год.
по описа на Старозагорския районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
3

Съдържание на мотивите

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 143 от 10.05.2021 год. на Директора
на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) град С.З..
Жалбоподателят ”Н.Т.1” ЕООД град Пещера, представлявано от управителя Т.Д.Х.
твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание
чрез упълномощения си представител поддържа направеното с жалбата искане.
Въззиваемата страна РИОСВ град С.З., редовно призовани, счита жалбата за
неоснователна и моли НП да бъде потвърдено като законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на НП, намери за установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 143 от 14.12.2020 год., жалбоподателят е санкциониран на основание
чл.136, ал.2, т.3 от ЗУО - Закон за управление на отпадъците (”Наказва се с имуществена
санкция в размер от 7000 до 20 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което не
изпълнява условията, определени в разрешението по чл.35, ал.1, т.1 и/или в
регистрационния документ по чл.35, ал.3 и 5”), за нарушение на чл.35, ал.3 (“За извършване
на дейностите по ал. 2, т. 2 - 5 се изисква регистрация и издаване на документ по реда на
глава пета, раздел II, а за дейностите по т. 9 - по реда на глава пета, раздел IV.“) и 5
(“Регистрационният документ за дейности по ал. 2, т. 2 се издава самостоятелно от
останалите разрешителни и регистрационни документи“), във връзка чл.35, ал.2, т.2 от ЗУО
(”Разрешение не се изисква за събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на § 1, т.
41 и 43 от допълнителните разпоредби“), изразяващо се в това, че на 28.09.2020 год. е
извършена проверка, отразена в констативен протокол № 008168 от служители в РИОСВ
С.З., на “У. – БГ“ ООД, във връзка с писмо вх.№ РД-05-810(10203.08.2020 год. на
Митническо бюро С.З. относно извършен трансграничен превоз на отпадъци с код 19 12 01
(хартия и картон). С писмо от 03.08.2020 год. са представени документи относно
трансграничен превоз на отпадъци съгласно Регламент )ЕО) № 1013/2006 – 4 броя Анекс
VII; 4 броя международни товарителници (ЧМР); 4 броя опаковъчни листи и 1 брой инвойс
(фактура) № 6919 от 03.08.2020 год. Въз основа на това се установило, че дружеството-
жалбоподател притежава документ по чл.35 от ЗУО № 07-РД-00000386-01/08.07.2020 год.
издаден от директора на РИОСВ Пазарджик, като в регистрационния документ в таблица 1
(Извършване на дейност по транспортиране (събиране и транспортиране), в съответствие с
§1, т.41 и 43 от ДР на ЗУД на територията на цялата страна на отпадъците), не е посочен
отпадък с код 19 12 01 (хартия и картон).
Посочено е че АНО приема, че нарушението е установено на 28.09.2020 година –
датата на проверката и съответно извършено на 03.08.2020 год.. С това АНО е приел че
осъществен състава на административното нарушение по чл.35, ал.3 и ал.5, във връзка с
ал.2, т.2 от ЗУО и във връзка с чл.136, ал.2, т.4 от ЗУО е наложил съответното предвидено в
закона административно наказание към минимален размер. За установяване на нарушението
е съставен АУАН № 143 от 14.12.2020 година, където нарушението е описано по същия
начин.
Така описаното се установява от приложените по делото АУАН, показанията на
разпитаните свидетели, констативен протокол, решение № 07-РД-386-01/08.07.2020 год. на
РИОСВ Пазарджик, инвойс фактура, опаковъчни листи, Анекси и посочените към тях
документи. Същите не са атакувани по съответния ред и пораждат правни последици.
Задължението е било за дружеството превозвач да осъществява превоза след съответното
разрешение, което не се оспорва и от самия жалбоподател, като в тази насока такова
разрешение действително е издадено чрез изменение и/или допълнение на регистрацията по
чл.35, ал.3 и 5 от ЗУО и регистрационен документ на дружеството-жалбоподател от
23.11.2020 год. По силата на чл.83, ал.1 ЗАНН, във вр. с чл.136, ал.2, т.4 от ЗУО,
административно-наказателната отговорност носи ЮЛ– жалбоподателят. Тази отговорност е
обективна и въпросът за вината не подлежи на обсъждане.
От друга страна законодателят е криминализирал подобен род нарушения с цел
превенция на опазването на околната среда и водите и като гаранция за контролните органи
за срочно и качествено изпълнение на своите задължения. Обществените отношения
свързани с опазването на околната среда и водите, както и контролът са от съществено
1
значение за живота и здравето на населението. Извършеното нарушение, което засяга
обществени отношения точно в тази област не е в никакъв случай с по-ниска степен на
обществена опасност. По изложените съображения съдът приема, че няма основания за
приложение на чл.28 ЗАНН. Противното би означавало неоправдан либерализъм, което е в
разрез с генералната превенция на чл.12 ЗАНН.
При тези данни съдът намира, че нарушението, описано в АУАН и възпроизведено в
НП и извършването му от жалбоподателя са доказани. Що се отнася до вида и размера на
наказанието, наложено с НП – имуществена санкция в размер на 7200 лева, същото е към
минималния размер, предвиден за извършеното нарушение в случай, че нарушителят е
юридическо лице, поради което не се налага обсъждането на въпроса съобразено ли е било
наказанието с тежестта на конкретното нарушение. При изпълнение на служебната си
проверка за законосъобразност обаче съдът констатира, че НП не отговаря на
императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН (Закон за административните
нарушения и наказания), тъй като в него не е посочено изрично мястото на извършване на
нарушението. Липсата на изрично волеизявление от страна на административно-наказващия
орган, въздигнато от законодателя в задължителен реквизит на НП не може да бъде
заместена от съда по пътя на тълкуването на съдържащите в НП други данни и още по-
малко на доказателствените такива, респективно – не може да бъде санирана, каквато
възможност е предвидена за нередовностите в АУАН – чл.53, ал.2 от ЗАНН.
При тези данни съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН
(Закон за административните нарушения и наказания) въззиваемата страна следва бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на сумата от
700 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение на представлявалия го
упълномощен защитник съобразно представения договор за правна защита и съдействие.
2