Решение по дело №361/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...............

 

гр. София, 18.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II „Б“  въззивен състав, в публично заседание на първи юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ:   КАЛИНА АНАСТАСОВА

                                                             МЛ.СЪДИЯ   СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

 

при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Анастасова въззивно гражданско дело № 361/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 533135 от 13.11.2018 г. по гр. д. № 80431/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 54 състав първоинстанционният съд е отхвърлил, като неоснователни исковете на Т.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Ц. „Фонд з.л.н.д.“, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис 14 с правоприемник Министерство на здравеопазването, с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено със заповед № РД-15-1088 от 11.09.2017г. на министъра на здравеопазването и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата от ищцата преди уволнението длъжност „директор“ н.ц. „Фонд з.л.н.д.“ с правоприемник Министерство на здравеопазването.

С постановеното решение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 650.00 лв., представляваща разноски за производството пред СРС.

Срещу решението е постъпила жалба от ищеца Т.Д.Т., в която посочва, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно, необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявените искове. Претендира разноски в производството. Изразява становище, че посоченото основание за прекратяване на трудовия й договор – чл.19а, ал.2 от ЗА е неприложимо в случая. Освен това посочената материалноправна разпоредба изисквала спазването на определена процедура. Независимо, че Центърът бил създаден с подзаконов нормативен акт – ПМС № 280/18.10.2004 г. /обн.ДВ, бр. 96/29.10.2004 г., в сила от 29.10.2004 г./, то, не може да се приеме, че същият осъществява държавна политика в областта на здравеопазването. Необосновано и незаконосъобразно първоинстанционният съд приел, че разпоредбата на чл.19, ал.4, т.4 от ЗА е приложима по отношение на сключения с ищцата трудов договор. С актът за създаване на Центъра била определена дейността му като като организационно и финансово подпомагане на лечебни потребности на български граждани на възраст до 18 г., които не могат да бъдат осигурени в страната. С оглед това, според въззивника, не може да се приеме, че Центъра е осъществявал държавна политика в областта на здравеопазването. На самостоятелно основание, неправилни и незаконосъобразни били изводите на СРС в постановеното решение, че трудовия договор на ищцата бил прекратен законосъобразно от лице, което разполага с работодателска власт. Макар в проведеното производство да било установено, чрез приетата СГрЕ, че положения подпис в издадената заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение принадлежи на зам.министър Л. Нейчева, то, в издадената заповед като автор на положения подпис е посочен – министъра на здравеопазването – проф.д-р Н.П., Д.М.Н., а при поставената пред подписа запетайка не е посочена нито причина за полагане на подпис от друго лице, нито лицето, което е положило подпис. Тези установени от първата инстанция обстоятелства не са били обсъдени в постановеното решение, като нарушаващи процедурата по прекратяване на трудовия й договор и водещи до извод, че трудовото правоотношение е било прекратено от лице, което не притежава работодателска власт.

Ответникът Ц. „Фонд з.л.н.д.“, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис 14 с правоприемник Министерство на здравеопазването, изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира разноски за въззивната инстанция.

Изразява становище, че с разпоредбата на чл.19а, ал.2 от ЗА не е предвидена процедура, която следва да бъде спазена за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата. Оспорва изложените от въззивникът правни и фактически доводи, че дейността на Центъра е била свързана само с разпределение на определен бюджет, а не и с осъществявана държавна политика в областта на здравеопазването. Ц. „Фонд з.л.н.д.“ е административна структура, която разходвайки предоставения й бюджет осъществява функции на изпълнителната власт. От своя страна, заеманата от ищцата длъжност „директор“ на Центъра попада в кръга длъжности посочени в чл.19, ал.4, т.4 от ЗА, по отношение на които е приложима разпоредбата на чл.19а, ал.2 ЗА.

При прекратяване на трудовия договор на ищцата не ставало въпрос за делегиране на работодателски правомощия. По силата на заповед № РД-15/1065/05.09.2017 г. зам.министър Л. Н.е замествала министъра на здравеопазването към момента на прекратяване на трудовия договор на ищцата. Поради това същата е изпълнявала функциите на министър на здравеопазването- едноличен орган на изпълнителна власт, а не по делегирани права.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Т.Д.Т. с искова молба, с която срещу Ц. „Фонд з.л.н.д.“ с правоприемник Министерство на здравеопазването са били предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за отмяна на уволнението на ищцата извършено със заповед № РД-15-1088 от 11.09.2017г. на министъра на здравеопазването и за възстановяване на заеманата от нея преди уволнението длъжност „директор“ н.ц. „Фонд з.л.н.д.“.

В исковата молба се твърди, че извършеното уволнение е незаконно, поради това че посоченото основание чл.19а, ал.2 вр. чл.19, ал.4, т.4 ЗА за прекратяване на трудовото правоотношение не следва да намира приложение в случая, доколкото Центъра не е орган на изпълнителната власт, а заеманата от нея длъжност „директор“ на Центъра не попада в обхвата длъжности, по отношение на които е приложим Закон за администрацията /ЗА/ в частност посочената материалноправна разпоредба. Поради това заявява, че не е била ръководител на държавна институция. Оспорва заповедта за уволнение да е била подписана от лице, което разполага с работодателска власт. Твърди, че трудовото й правоотношение е било прекратено от лице без представителна власт.

Страните не спорят по установените пред първата инстанция факти, а именно:

Между страните е съществувало трудово правоотношение по трудов договор № РД-15-191 от 06.03.2017г., по силата на което ищцата Т.Д.Т. е заемала длъжността „директор“ н.ц. „Фонд з.л.н.д.“. Трудовият договор бил сключен от министъра на здравеопазването, който се явявал по-горестоящ спрямо работодателя орган по смисъла на чл. 61, ал. 2 КТ за длъжността на ищцата, определена с акт на Министерския съвет - чл. 6, ал. 1 от Постановление № 280 от 18.10.20104г. за създаване н.ц. „Фонд з.л.н.д.“.

Със заповед № РД-15-1088 от 11.09.2017г. на министъра на здравеопазването на основание чл. 19, ал. 2 ЗА вр. чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗА трудовото правоотношение на ищцата било прекратено. Заповедта била връчена на ищцата на 11.09.2017г. при отказ на служителя, удостоверен с подписите на трима свидетели.

Страните не спорят и се установява чрез приетата пред първата инстанция съдебно-графологична експертиза, чийто констатации се възприемат от настоящия състав съобразно указаното в чл.202 ГПК, че оспорената заповед е подписана от Л. Нейчева, за която между страните не е налице спор, че към датата на подписване на заповедта е била заместник-министър на здравеопазването.

Установява се и че на датата на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата - 11.09.2017г. заместник-министър Л. Н.е била натоварена да изпълнява правомощията и функциите на министър на здравеопазването по силата на заповед № РД-15-1065 от 05.09.2017г. на министъра на здравеопазването.

С Постановление № 54/28.03.2019 г. на МС е закрит Ц. „Фонд з.л.н.д.“, считано от 01.04.2019 г., като функциите му и дейността във връзка с организационно и финансово подпомагане са поети от НЗОК, а останалите- от Министерство на здравеопазването.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Същото е и правилно и следва да бъде потвърдено с допълнително изложени съображения.

По начин на възникване, функциониране, характер на дейността и закриване, Ц. „Фонд з.л.н.д.“ е държавно учреждение, което има функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт, а директорът му е ръководител на това учреждение и следователно орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗА, поради което и трудовото му правоотношение може да бъде прекратявано на основание чл.19а, ал. 2 ЗА по преценка на органа, който го назначава и тази преценка не подлежи на съдебен контрол. Доводите на въззивника в обратен смисъл, съдът намира за неоснователни. Съответно, изложените от първата инстанция изводи се явяват правилни и законосъобразни.

Съгласно чл.19, ал.4, т.4 ЗА, органи на изпълнителната власт са ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. Посочените от закона критерии се отнасят до начина на възникване на съответните държавни институции и до функционалното им предназначение, а именно да са създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. В случая Ц. „Фонд з.л.н.д.“ е юридическо лице по см. на чл. 60 от Закона за администрацията към министъра на здравеопазването, създадено с ПМС № 280 от 18.10.2004г., а директорът на центъра е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на здравеопазването (чл. 1 ПМС № 280/18.10.2004г.), чиято дейност е свързана с организационно и финансово подпомагане на български граждани на възраст до 18 години за получаване на диагностични и лечебни процедури, подробно описани в чл. 3 от Правилника за дейността и организацията на работа н.ц. „Фонд з.л.н.д.“, издаден от министерство на здравеопазването (обн. ДВ бр. 37 от 18.05.2010г.). Посочените в Правилника и описани в длъжностната характеристика за заеманата от ищцата длъжност  дейности по характера си са свързани с провеждане на държавната политика и осъществяване на изпълнителната власт в областта на здравеопазването. За това и на директора е предоставено управлението и контролирането на отделен бюджет, съответно са предоставени правомощия да издава индивидуални административни актове, свързани е управлението и организацията на този бюджет. Обстоятелството, че при осъществяване на своята дейност директорът се подпомага от администрация на фонда, Обществен съвет и външни експерти по гражданско правоотношение, включени в списъка по чл. 28, ал. 1 и лечебни заведения, включени в списъка по чл. 29а, ал. 1 (чл. 18 от Правилника), не променя характера на функциите му по осъществяване на изпълнителна власт в съответната област, за чието реализиране същият носи отговорност.  Поради това, настоящият състав, намира че директорът на центъра е ръководител на това учреждение и следователно орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗА, поради което и трудовото му правоотношение може да бъде прекратявано на основание чл. 19а, ал. 2 ЗА по преценка на органа, който го назначава и тази преценка не подлежи на съдебен контрол.

Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е издадена от лице с работодателска правоспособност. Доводът на ищцата, за подписване на заповедта от лице без представителна власт е незаконосъобразен. Чрез събраните в производството пред първата инстанция доказателства се установява, че заповедта, с която на зам.министъра е възложено да изпълнява функциите на министър на здравеопазването е издадена на основание чл. 26, ал. 2 ЗА. Съгласно посочената разпоредба  със заповед министърът делегира правомощия на своите заместници и определя техните функции и касае заместването на министъра на здравеопазването по време на неговото отсъствие поради ползване на платен годишен отпуск.

Поради това, съдът намира, че на 11.09.2017г. на заместник-министър Л. Н.е било възложено да замества министъра на здравеопазването по време на неговото отсъствие с правото да изпълнява всички правомощия и функции на министър на здравеопазването, които несъмнено включват и правото да прекрати трудовите правоотношения с лица, заемащи длъжности, за които министъра на здравеопазването се явява по-горестоящ спрямо работодателя орган, каквато е длъжността на ищцата. В този случай не е било необходимо изричното упълномощаване на заместника да прекратява трудови правоотношения, тъй като при отсъствие на ръководителя на предприятието, неговият заместник упражнява правомощията му в длъжностното си качество - в този смисъл и мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 11.01.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГК на ВКС. Доводите на ищеца в обратен смисъл, съдът намира за неоснователни.

По изложените съображения съдът намира, че уволненото на ищцата е извършено законосъобразно, поради което и искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, както и обусловеният от него иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ следва да бъдат отхвърлени. Така, поради съвпадение на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

В полза на ответника по жалбата, при съобразяване изхода на спора по реда на чл.78, ал.3 ГПК се следват разноски за настоящата инстанция изразяващи се в разходи за юрисконсултско възнаграждение в размер на 70.00 лв.

С оглед на гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 533135 от 13.11.2018 г. по гр. д. № 80431/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 54 състав.

ОСЪЖДА Т.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати н.Ц. „Фонд з.л.н.д.“, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис 14 с правоприемник Министерство на здравеопазването, на основание чл.78, ал.3 ГПК, разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 70.00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ:

1.

 

                                                                            

2.