Р Е Ш Е Н И
Е № 579
10.04.2020 г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на пети март две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Иванка Пиронкова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 6939/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Лаптоп сервиз Пловдив“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Брезовска“
№ 34, представлявано от Б. Г. Б., чрез ***. М.К. против Наказателно постановление № 455151-F496564/02.08.2019 г.,
издадено от А. В. П.-Б. – Д. на дирекция „Обслужване“ в Териториална
дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) - Пловдив, с което на
основание чл. 276, предл. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане
(ЗКПО) на жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 500 (петстотин)
лева за нарушение по чл. 92, ал. 3
вр. ал. 2 от ЗКПО.
С жалбата се навеждат бланкетни доводи за незаконосъобразност
и за необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП) и се моли за
неговата отмЯ. . В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се
представлява от ***. К., която поддържа жалбата. Взема становище да е допуснато
съществено процесуално нарушение поради непосочване на доказателствата, от
които е установено административното нарушение, както и поради неизясняване на
размера на отчетените от жалбоподателя приходи и разходи през данъчната 2018
година. Твърди по този начин да е ограничено правото на защита на наказаното
лице, както и да е препятствана възможността да се извърши преценка за
маловажност на случая. Претендира присъждането на разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна се представлява от старши ***********
Я. А., която оспорва жалбата и поддържа
наказателното постановление. Взема становище възраженията на жалбоподателя да
са неоснователни, а при описанието на нарушението да не е допусната
нередовност. Пледира да не са налице основания за квалифициране на процесното
деяние като маловажен случай поради голямо забавяне при изпълнението на
задължението от жалбоподателя. Моли наказателното постановление да бъде
потвърдено. Претендира заплащането на разноски за ***********ско
възнаграждение.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „Лаптоп сервиз Пловдив“ ЕООД,
спрямо което юридическо лице е наложена „имуществената санкция“, следователно
от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 16.10.2019 г., установено от
приложеното по преписката известие за доставяне на НП, а жалбата е подадена на
22.10.2019 г. (пред Районен съд – Пловдив и препратена за окомплектоване на
административнонаказващия орган), поради което седемдневният срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по
следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят „Лаптоп сервиз Пловдив“ ЕООД бил
данъчно задължено лице по чл. 2, ал. 1 от ЗКПО. През 2018 г. жалбоподателят извършвал
търговска дейност, в резултат на което реализирал приходи и разходи от
дейността си.
До изтичането на срока до 01.04.2019 г., тъй като
датата 31.03.2019 г. била неприсъствен ден, „Лаптоп сервиз Пловдив“ ЕООД не
подало годишен отчет за дейността си през данъчната 2018 г. в ТД на НАП -Пловдив.
Свидетелката Е.А. Ж. (с предишно фамилно име П.) работила като
старши инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив. Свидетелката извършила
служебно проверка, при която установила, че дружеството-жалбоподател не било
подало нито годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, нито годишния отчет
за дейността си за 2018 г., който се подавал заедно с нея. На 29.05.2019 г. до
жалбоподателя била изпратена покана с изх. № 70-00-6929-762 за явяване за
съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН).
На 25.06.2019 г. жалбоподателят подал в ТД на НАП -
Пловдив годишната си данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г., която
била приета с вх. № 1600И0791069/25.06.2019 г. В част IV, ред № 3 на декларацията било
отбелязано, че жалбоподателят бил подал годишния отчет за дейността си за 2018
г. пред Националния статистически институт с вх. № 13834151/24.06.2019 г.
На 28.06.2019 г. свид. Ж. съставила акт за установяване на
административно нарушение с бл. № F496564 против „Лаптоп сервиз Пловдив“ ЕООД в
присъствието на свидетел и на управителя на дружеството-жалбоподател, на когото
бил връчен препис от акта срещу разписка.
Жалбоподателят подал писмено възражение с вх. № 70-00-8161/01.07.2019
г. по описа на ТД на НАП - Пловдив срещу акта.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство НП.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Е.А. Ж. . От
тях се изяснява, че тя в качеството си на инспектор по приходите е извършила
проверка, при която установила, че дружеството-жалбоподател не е подало в срок годишния
отчет за дейността си. Свидетелката изяснява, че отчетът за дейността не бил
подаден както към датата на проверката, така и към момента на изготвянето и
изпращането на покана за явяване за съставяне на АУАН. Установява се още, че
преди да е съставила акта, свидетелката е проверила и констатирала, че през
данъчната 2018 г. дружеството е извършвало дейност, като е реализирало приходи,
направило е разходи и е отчело обороти от въведените в експлоатация фискални
устройства. Показанията на свид. Ж. са
подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви, в тях тя възпроизвежда
обстоятелства, които непосредствено е възприела в хода на извършената проверка.
Показанията й изцяло се подкрепят и от събраните по делото писмени
доказателства, които служат за тяхната проверка. Не се установяват основания,
по които свидетелката да се счита за заинтересована или предубедена. По тези
съображения настоящият състав изцяло дава вяра на показанията на свид. Ж. .
От годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх.
№ 1600И0791069 от 25.06.2019 г. (лист 12-16 от делото) се установява, че
декларацията е подадена от жалбоподателя „Лаптоп сервиз Пловдив“ ЕООД, че касае
данъчен период 2018 г., както и какви се декларираните показатели за приходи,
разходи и счетоводен финансов резултат. Изяснява се още, че в част IV, ред № 3 от
декларацията е отбелязано, че годишният отчет за дейността е подаден с вх. № 13834151/24.06.2019
г.
От Заповед №
ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния Д. на НАП се установява, че процесните АУАН и НП
са издадени от надлежно оправомощени лица, действали в рамките на своята
материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмЯ. на НП.
При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно
задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е
за запознаване със съдържанието му на представител нарушителя и му е връчен
препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и
обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието
на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от материално и
териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице припокриване на установените
факти и правни изводи между АУАН и НП.
В тази връзка неоснователно е възражението за
допуснато съществено процесуално нарушение поради твърдЯ. та липса на
изброяване в НП на доказателствата, от които е установена приетата фактическа
обстановка. Обстоятелството, че доказателствата, на които се е позовал АНО, не
са обособени в нарочен абзац чрез последователното им изброяване, не означава,
че същите са останали скрити за жалбоподателя. Напротив, доказателствата са
посочени в НП, но избраният подход на структуриране е такъв, че при всеки нов
факт, който наказващият орган е приел за установен, е посочвано и от кое
доказателство се изяснява той. Така в обстоятелствената част на АУАН и на НП е
описана на първо място годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, от която
е прието за установено, че дружеството е извършвало дейност през 2018 г. и не
са налице условията по чл. 92, ал. 4 от ЗКПО, при които изискването за подаване
на декларацията и на годишния отчет за дейността отпада. Отново от така подадената
годишна данъчна декларация са установени декларираните от жалбоподателя дата,
на която е бил подаден, и входящ номер, с който е приет, годишният отчет за
дейността му, както и че същият е бил подаден пред Националния статистически
институт. Фактът на неподаването му в срок пред Националната агенция за
приходите е посочено, че е установен въз основа на извършената проверка от
свид. Ж. (към момента на съставяне на
АУАН и издаване на НП свидетелката е била с фамилно име П.). В наказателното
постановление е описано и обсъдено и постъпилото писмено възражение срещу
процесния АУАН. По тези съображения възражението беше намерено за
неоснователно. Следва да се има предвид и че само по себе си неизброяването на
доказателства не се равнява автоматично на процесуално нарушение от категорията
на съществените (така Решение № 907 от
23.04.2018 г. по к.а.н.д. № 471/2018 г. на Административен съд – Пловдив).
За да е налице такова, трябва да е допуснат пропуск, който пряко и решително да
се е отразил върху адекватното упражняване правото на защита на наказаното
лице, което включва възможността нарушителят да разбере кое именно негово
поведение бива санкционирано и въз основа на кой закон. Тези обстоятелства
обаче в случая са пределно ясно предявени на жалбоподателя. От възражението неясно
остана и кои непосочени доказателства се поставят в основата му, както и с
какво се твърди да е било нарушено правото на защита.
Несподелимо е и възражението да не са надлежно
изпълнени изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН към описанието на
нарушението. С Тълкувателно решение № 2/07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г.,
ОСНК на ВКС е изяснено, че в обстоятелствената част на обвинителния акт трябва
да се съдържат фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието
на обвиняемия в осъществяването му, като към тях се отнасят времето и мястото
на извършване на престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия. В
административнонаказателния процес аналогична функция на обвинителния акт
изпълнява АУАН, който очертава предмета на доказване в процеса. В тази връзка
не следва да се поставят по-високи изисквания към описанието на нарушението в
производството по ЗАНН спрямо обвинителния акт, с който се повдига обвинение в
извършено престъпление - деяние с многократно по-висока степен на обществена
опасност спрямо административното нарушение. В случая при описанието на
процесното нарушение както в АУАН, така и в НП се съдържат твърденията на
актосъставителя и фактическите изводи на АНО за това, че жалбоподателят „Лаптоп
сервиз Пловдив“ ЕООД като данъчно задължено лице съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗКПО
не е подал в ТД на НАП – Пловдив годишен отчет за дейността си през 2018 г. в
срок до 01.04.2019 г. включително. Именно това е необходимият набор от
фактически твърдения с оглед на правната квалификация на нарушението, които
обуславят съставомерността на деянието и участието на наказаното лице в
осъществяването му, а следователно обуславят и редовността на описанието на
нарушението. Отново съгласно т. 4.2 от ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС всякакви
други обстоятелства, които не са част от състава на престъплението (в случая на
нарушението), могат да се
установяват и в хода на съдебното следствие. При описанието на процесното
нарушение в обстоятелствената част както на АУАН, така и на НП, в абзац втори е
описано обстоятелството, че през интересуващия делото период - 2018 година,
дружеството-жалбоподател е извършвало дейност и не попада в хипотезата на чл.
92, ал. 4 от ЗКПО. Следователно жалбоподателят е запознат с вменяването му и на
този факт, поради което е могъл адекватно да се защитава. Какъв е конкретният
размер на отчетените през данъчната 2018 година приходи и разходи от
дружеството обаче, както основателно посочи и процесуалният представител на
въззиваемата страна, не е елемент от състава на нарушението. Тези размери се
отнасят към т.нар. други обстоятелства, които при необходимост могат да се установяват и в хода на съдебното
следствие, но не засягат редовността на описанието на нарушението, тъй като
чрез тях не се описват съставомерни елементи. Неоснователно е и възражението,
че поради липсата на посочени размери на отчетените приходи и разходи е
препятствана възможността да бъдат установени смекчаващи обстоятелства. На
първо място съдът извършва самостоятелна преценка за смекчаващите и отегчаващи
обстоятелства и може сам да ги установява. Неописването на смекчаващи или
отегчаващи обстоятелства не е съществено процесуално нарушение и не влече
нередовност нито на обвинителен акт, нито на АУАН, нито на наказателно
постановление именно поради правомощието на съда да извършва самостоятелна
преценка на тези обстоятелства. Най-сетне настоящият състав намира и че
доколкото по делото се доказа дейност да е извършвана през отчетния период, то
какъв е конкретният размер на приходите и разходите не съставлява нито
смекчаващо, нито отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като няма
отношение към причините за липсата на срочно изпълнение на задължението за
подаване на годишен отчет за дейността. По тези съображения възраженията за
допуснати съществени процесуални нарушения бяха намерени за неоснователни.
Административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя „Лаптоп сервиз Пловдив“ ЕООД е ангажирана за нарушение с правна
квалификация чл. 92, ал. 3 вр. ал. 2 от ЗКПО. С посочените разпоредби е
регламентирано задължението за подаване на годишния отчет за дейността на
данъчно задълженото лице, като са определени още срока, мястото и начина за
изпълнение на това задължение. В тази връзка изяснява се, че годишният отчет за
дейността се подава с годишната данъчна декларация. От своя страна последната
следва да бъде представена в срок до 31 март на следващата година. Следователно
срокът за подаване на годишната данъчна декларация, а заедно с нея и на
годишния отчет за дейността на задълженото лице за данъчен период 2018 година е
бил до 31.03.2019 г. В конкретния случай датата 31.03.2019 г. е била неприсъствен
ден, поради което жалбоподателят е могъл правомерно да подаде годишния отчет за
дейността си и на 01.04.2019 г., като обоснован се явява изводът на наказващия
орган, че това е бил последният ден, до който е следвало да бъде изпълнено
задължението по чл. 92, ал. 3 от ЗКПО. В тази връзка правилно е определена датата
на извършване на нарушението – 02.04.2019 г. Годишният отчет за дейността си
жалбоподателят е трябвало да подаде в териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите по регистрацията си – в случая в ТД на НАП-Пловдив. Вместо
това жалбоподателят е подал годишния отчет в Националния статистически институт
по електронен път с вх. № 13834151 от 24.06.2019 г. На първо място правилно е
определено и мястото на извършване на нарушението. Доказано от обективна страна
е и осъществяването на изпълнителното деяние на нарушението. То се е изразило в
съставомерно бездействие от страна на жалбоподателя, който, като е бил
задължен, не е подал в срок до 01.04.2019 г. включително годишен отчет за
дейността си през данъчната 2018 година. Нарушението е формално, поради което с
осъществяването на изпълнителното си деяние то е било довършено от обективна
страна, без необходимост от настъпването на някакъв вредоносен резултат.
Евентуално настъпилите вредни последици или липсата на такива в резултат от
нарушението не са елемент от състава му и не влияят върху неговото довършване.
Те биха могли да бъдат преценявани на плоскостта на смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Самият факт на извършване на нарушението
(неподаването в срок на годишния отчет за дейността) в достатъчна степен
накърнява защитаваните обществени отношения по осигуряване на отчетността в
дейността на данъчно задължените лица и оправдава реализирането на
административнонаказателната отговорност на нарушителя като ответна мяра от
страна на държавата. Доказано по делото е и авторството на нарушението от
страна на жалбоподателя, тъй като върху него е тежало задължението за
подаването на годишния отчет за дейността си. Санкционираното дружество Лаптоп
сервиз Пловдив ЕООД е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗКПО и
следователно е годен субект на административното нарушение по чл. 92, ал. 3 ЗКПО. С наказателното постановление е ангажирана обективната отговорност на
жалбоподателя в качеството му на юридическо лице, поради което в процеса не
подлежи на изследване въпросът за вината.
Съдът намира, че макар изпълнителното деяние на
нарушението да е осъществено чрез бездействие, същото е доказано по категоричен
начин по делото. Сам жалбоподателят в подадената годишна данъчна декларация по
чл. 92 от ЗКПО с вх. № 1600И0791069/25.06.2019 г. в част IV, ред 3 е
посочил, че годишният отчет за дейността си е подал с вх. № 13834151/24.06.2019
г. Този факт е признат и във възражението (вх. № 70-00-8161/01.07.2019 г. по
описа на ТД на НАП-Пловдив) срещу съставения АУАН. Щом годишният отчет за
дейността е подаден едва на 24.06.2019 г., следователно действието е извършено
след изтичането на предвидения за това срок. Бездействието на жалбоподателя в
срока по чл. 92, ал. 3 вр. ал. 2 ЗКПО за подаването на годишния отчет за
дейността си е доказано по делото и от показанията на свид. Ж. , изцяло
кредитирани от съда. От тях се установи, че както към датата на служебно
извършената проверка, така и към изготвянето и изпращането на поканата за
явяване за съставяне на АУАН жалбоподателят не е бил подал годишния отчет за
дейността си през данъчната 2018 година. И двете проверки свидетелката е
извършила след изтичането на срока за изпълнение на това задължение.
В процесния случай не е налице хипотеза по чл. 92, ал.
4, изр. 1-во от ЗКПО, когато данъчно задълженото лице не подава годишен отчет
за дейността си. Това е така, защото през интересуващия делото данъчен период –
2018 година, жалбоподателят „Лаптоп сервиз Пловдив“ ЕООД е осъществявал дейност
по смисъла на Закона за счетоводството. Този факт е доказан от подадената от
дружеството годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. №
1600И0791069/25.06.2019 г., както и от показанията на свид. Ж. , която изясни,
че изрично е извършила такава проверка преди да пристъпи към съставянето на
АУАН. Жалбоподателят също не оспорва факта да е извършвал дейност по смисъла на
ЗСч през този период. Възраженията му бяха насочени срещу липсата на посочване
при описанието на нарушението на размера на отчетените приходи и разходи, без
обаче да се оспорва фактическият извод на АНО дейност да е била осъществявана
през отчетния период. С разпоредбата на § 1, т. 30 от допълнителните разпоредби
на ЗСч е изяснено, че предприятието няма да е осъществявало дейност по смисъла
на закона през съответния период само при кумулативното наличие на следните предпоставки:
през отчетния период да не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския
закон; през отчетния период не са възникнали условия да бъде признат приход
съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти; да не е
осъществявана дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба и да
не са осъществявани покупки на стоки и услуги с цел получаване на доходи и
печалби. Следователно оборено е по делото наличието на изключващата
задължението за подаване на годишен отчет за дейността предпоставка по чл. 92,
ал. 4, изр. 1-во от ЗКПО.
При доказано
извършване на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, съдът намира, че АНО правилно е приел, че
извършеното деяние не представлява маловажен случай на административно
нарушение. За да бъде деянието маловажен случай, то трябва да представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или
незначителността на вредни последици или на други смекчаващи обстоятелства,
които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната действителност
и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и
по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена
опасност. Следва да се посочи, че нарушението, за извършването на което е
санкциониран жалбоподателят, е формално. Законодателят е предвидил
административнонаказателната отговорност в тези случаи да се реализира след
самия факт на извършване на деянието и без необходимост от настъпване на
някакъв допълнителен вредоносен резултат. По тези съображения липсата на
настъпили вредни последици не води до маловажност на процесния случай, тъй като
и обикновените случаи на нарушения от този вид разкриват същата степен на
обществена опасност. Обстоятелството, че нарушението е първо по ред, също не
води до маловажност, тъй като ако при констатация за формално нарушение, което
е първо по ред, то автоматично се приравнява на маловажен случай, това би
означавало винаги да отпада административнонаказателната отговорност за виновно
извършено нарушение, щом се установи то да е първо по ред за нарушителя, което
не намира законова подкрепа и противоречи на принципа, че административното
нарушение е наказуемо деяние съгласно чл. 6 ЗАНН. Със санкционната разпоредба
на чл. 276 от ЗКПО са предвидени по-тежки имуществени санкции за нарушения,
извършени повторно. Следователно обстоятелството, че деянието е първо по ред
нарушение, е съобразено при диференцирането на отговорността чрез различните
размери на налаганите санкции.
Процесното
деяние не съставлява маловажен случай и предвид изминалия значителен период от
време след изтичането на срока за подаване на годишния отчет за дейността (до
01.04.2019 г. включително) преди жалбоподателят фактически да изпълни това си
задължение на 24.06.2019 г. В случая забавянето е с продължителност от почти 3
месеца, което повишава степента на обществена опасност на конкретното деяние и
тя не може да се определи за по-ниска в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. В този смисъл е и съдебната практика, като в Решение № 986 от 13.06.2017 г. по к.а.н.д. №
902/2017 г. на Административен съд – Пловдив е разгледан случай, при който
забавянето в подаването на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО е със
сходна продължителност. Касационната инстанция е приела, че при тези факти
деянието разкрива типична за този вид нарушения степен на обществена опасност.
Настоящият състав споделя извода, че значителното забавяне при изпълнение на
задължението по чл. 92, ал. 3 ЗКПО изключва приложението на правилата за
маловажен случай.
В Решение № 250 от 08.02.2018 г. по к.а.н.д. №
3078/2017 г. на Административен съд – Пловдив са очертани някои ръководни
начала при преценката за маловажност на случая, като е направено заключение, че
по делото следва да бъде доказано наличие на обективно съществуващи
обстоятелства, които значително да са понижили обществената опасност на
деянието. Като типични примери за такива обстоятелства са посочени отстраняване
на нарушението преди да е констатирано от НАП, уважителни причини по отношение
на представляващите дружеството, които да са ги възпрепятствали да изпълнят в срок
задължението си, недобросъвестно поведение на външна счетоводна фирма, на която
е възложено счетоводното и документационно обслужване и други. В процесния
случай такива обстоятелства не се доказаха. Тук следва да се има предвид, че в
хипотезите, когато деянието е било квалифицирано като маловажен случай поради
некоректно и недобросъвестно водено счетоводство, това е било доказано с
убедителни доказателства като подадена жалба пред органите на МВР или
Прокуратурата. Подобни доказателства не са ангажирани в хода на настоящото
производство.
Не е налице и
хипотеза на отстраняване на нарушението по собствена инициатива и преди то е
било установено от контролните органи. Това е така, защото годишният отчет за
дейността на дружеството е бил подаден, след като до жалбоподателя вече е била
изпратена покана с изх. № 70-00-6929-762/29.05.2019 г. за явяването за
съставяне на АУАН. Следователно нарушението вече е било констатирано от
органите на НАП. Самият АУАН е съставен в присъствието на представляващия
дружеството, явил се по отправената покана, поради което процесуално нарушение
не е допуснато. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че
процесното деяние не е маловажен случай.
За така извършеното административно нарушение от
жалбоподателя – юридическо лице, съгласно разпоредбата на чл. 276 от ЗКПО е
предвидена имуществена санкция в размер от 500 до 2 000 лева. В конкретния
случай административнонаказващият орган е определил имуществена санкция в
размер на 500 лева. АНО е наложил санкция в минималния предвиден от
законодателя размер, който според настоящия състав напълно съответства на
степента на обществена опасност на конкретното деяние предвид установените по
делото смекчаващи обстоятелства. Правилно е определена и приложимата в случая
санкционна разпоредба. Настоящото производство е образувано по жалба на
санкционираното лице, поради което и съдът не би могъл да влошава положението
му. Следователно не е допуснато нарушение нито при определянето, нито при
индивидуализацията на имуществената санкция.
По тези съображения настоящият съдебен състав намери,
че извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по
категоричен начин по делото, а обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и обосновано и като такова трябва да бъде потвърдено.
По разноските:
По делото
присъждане на разноски са поискали и двете страни, но доколкото съдът намери
жалбата за неоснователна, то следва да бъде уважена единствено претенцията на
административнонаказващия орган. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН
в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от ***********. Съдът не е обвързан от претендирания от страната
размер на ***********ско възнаграждение. При определяне на размера на
възнаграждението следва да се съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро
от ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна при
определянето на максималния размер на възнаграждението препраща към Наредба за
заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл.
27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до
120 лева. Препращането е единствено
към максималния размер на възнаграждението, т.е. към сумата от 120 лева, като
съдът определя възнаграждението по справедливост и в рамките на посочената
максимална горна граница. Във въззивното производство наказващият орган е
защитаван от ***********. Съдът намира, че делото не разкрива завишена
фактическа или правна сложност, в хода на съдебното следствие беше разпитан
само един свидетел, а освен служебното изисканите от съда материали не бяха
събрани други писмени доказателства. По тези съображения настоящият състав
намира, че справедливият размер на възнаграждението за защита от *********** е
80 лева, който е съобразен с правилата за неговото определяне.
За заплащане на
същото следва да бъде осъдена ответната страна в процеса – жалбоподателят „Лаптоп сервиз Пловдив“ ЕООД. Разноските по аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК следва да бъдат
присъдени в полза на това юридическо лице, от което е част
административнонаказващият орган, в случая това е Националната агенция за
приходите.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл.
първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №
455151-F496564/02.08.2019 г., издадено от А. В. П.-Б. – Д. на
дирекция „Обслужване“ в Териториална дирекция на Национална агенция за
приходите - Пловдив, с което на „ЛАПТОП СЕРВИЗ ПЛОВДИВ“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Брезовска“ № 34,
представлявано от Б. Г. Б., ЕГН: ********** на основание чл. 276, предл. 1 от
Закона за корпоративното подоходно облагане е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение по чл. 92, ал. 3 вр. ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно
облагане.
ОСЪЖДА „ЛАПТОП СЕРВИЗ ПЛОВДИВ“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Брезовска“ №
34, представлявано от Б. Г. Б., ЕГН: ********** да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за ***********ско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!
ВК