Р Е Ш Е Н И Е
№
25.01.2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на девети януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При
секретаря Петя Иванова и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№ 4331/2018г по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79,
ал.1, чл. 92, ал. и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от „А.Б.” ЕАД ***, чрез адв.
В. Г., против А.Г.М.,***, с която се твърди, че въз основа на заявление по чл.
410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№6315/2017г., по описа
на ПлРС. Твърди се, че между страните, е сключен
договор за далекосъобщителни услуги № М4156578/05.07.2014г., въз основа на
който, на ответника са предоставени далекосъобщителни услуги, предоставени от
ищеца- като Оператор, за мобилен номер- посочен, по индивидуално избран от
ответника тарифен план; срок на договора- 24 месеца, с месечна абонаментна
такса- 14,90лв. Посочва се, че ответникът е добавил тарифен план „домашен
телефон” с един фиксиран номер, с месечна абонаментна такса от 5,90лв. и срок
от 12 месеца. Твърди се, че въз основа на чл. 26 от ОУ, заплащането се извършва
въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната, като
неполучаването на фактурата, не освобождава абоната от заплащането й. Посочва
се, че срокът за заплащане на сумата по фактура е 15 дни от издаването й.
Посочва се, че за срока на действие на договора, ищецът- като Оператор, е издал
следните фактури: фактура №*********/25.07.2014г., на стойност 152,80лв., с
падеж- 09.08.2014г., за отчетен период- 26.06.2014г.- 22.07.2014г.; фактура
№*********/26.08.2014г., на стойност 333,78лв., с падеж 10.09.2014г., за
отчетен период 23.07.2014г.- 22.08.2014г., фактура №*********/29.12.2014г., на
стойност 264,81лв., с падеж- 29.12.2014г., в която е начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора, за периода 23.11.2014г. - 22.12.2014г. и
фактура №*********/29.12.2014г., на стойност 29,52лв., с падеж- 29.12.2014г., в която е начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора, за периода 23.11.2014г.-
22.12.2014г. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по
договора, и не е заплащал всички дължими суми, за потребените
от него услуги, поради което за ищецът- Оператор, е възникнало правото да
прекрати едностранно договора, и да начисли неустойка за предсрочно
прекратяване. Посочва се, че клаузата за неустойка е регламентирана в договора
и ОУ към него, съобразно която, при предсрочно прекратяване на договора, по
вина на абоната, операторът има право да
получи неустойка, в размер на всички стандартни месечни абонаменти такси,
дължими от датата на прекратяване до датата на срока за ползване. Твърди се, че
договорът е прекратен на основание чл.27.2 и чл. 54 от ОУ- поради неплащане на
дължимите суми. Посочва се, че от страна
на Оператора, е начислена лихва за забава, върху главницата по фактура
№*********/26.08.2014г., в размер на 141,68лв., за периода
11.09.2014-24.07.2017г. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено спрямо ответника, че дължи, сумата общо 922,59лв, от която сумата от
486,58лв.- главница, съставляваща стойността на предоставена и незаплатена
далекосъобщителна услуга, сумата от 294,33лв- неустойка за предсрочно
прекратяване на договора, и сумата от 141,68лв - лихва за забава, върху
главницата от 333,78лв, за периода 11.09.2014-24.07.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
В срока за отговор, отв. А.Г.М., р. ув., не изразява
становище за по предявените искове. Същата, р. пр,.
явява се лично в с.з. и заявява, че не е извършвала плащания.
По делото, с молба вх.рег.№
18049/09.07.2018г, ищецът е направил отказ от иска си с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
признаване за установено спрямо ответника М., че дължи сумата от 141.68лв.-
лихва за забава, поради което производството по делото следва да бъде частично
прекратено в тази му част, а заповедта за изпълнение- частично обезсилена,
доколкото съдът приема, че отказът от иска, следва да се приравни на правни
последици на изначално непредявяване на иск за установяване дължимостта
на вземането.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
Безспорно по делото се установява,
че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №4224/23.08.2017г.,
по ч.гр.д.№6315/2017г.. по описа на ПлРС. По реда на
чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, са дадени указания до кредитора и в указаният от
съда едномесечен срок, е предявен настоящия установителен
иск, поради което същият е допустим.
По иска с правно основание чл.
422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79,
ал.1 от ЗЗД.
Безспорно по делото се
установява, че между страните съществуват договорни отношения, въз основа на
договор за далекосъобщителни услуги №*********/05.07.2014г., въз основа на
който, Операторът- ищец, се е задължил на предостави на абоната- ответника А. М.,
електронни съобщителни услуги, съобразно условията в договора и Общи условия.
Съобразно Приложение №1, се установява, че абонатът е избрал индивидуален
тарифен план- S MB, за срок от две години, с месечна аб.
такса от 14,90лв. Установява се също, че въз основа на второ Приложение №1 от
05.07.2014г., към договора за услуги, абонатът е добавил втори мобилен номер-
посочен-л.12, с тарифен план- домашен телефон 1, и месечна такса от 5,90лв.
По делото се установява също факта
на издаване на фактура №**********/25.07.2014г, на стойност 152,80лв., за
период на фактуриране 23.06.2014-22.07.2014г., с падеж- 09.08.2014г., за
доставени на ответника, въз основа на сключеният договор от 05.07.2014г., и потребени далекосъобщителни услуги. Издадена е и фактура №**********/26,08,2014г,
на стойност 333,78лв., с период на фактуриране 23.07.2014-22.08.2014г.
По делото, с допълнителна молба
от ищца, са представени Общите условия към договора за далекосъобщителни услуги. Съобразно чл. 26,5
от ОУ, сумата по фактура се заплаща в 15- дневен срок от издаването й, като
фактурите могат да бъдат оспорени в 6-месечен срок от издаването им. Чл.27.2
постановява, че ако неплащането на дължимите суми продължи след края на срока
за плащане, доставчикът има право да преустанови достъпа на абоната до мрежата.
Съобразно чл. 54.1 от същите, Операторът има право на прекрати едностранно
договора или временно да спре достъпа на абоната до мрежата, при неплащане на дължимите
суми- след изтичане на срока за плащане. Съобразно чл. 54.12, договорът се
счита за едностранно прекратен, от страна на Оператора, при забава на плащанията повече от 124 дни.
По делото няма представени
доказателства от страна на ответника, съобразно разпределената доказателствена
тежест, за заплащане на дължимите суми.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира, че предявеният установителен
иск, за признаване за установено спрямо ответника А. М., че дължи сумата от 486,58лв.-
главница, съставляваща потребени далекосъобщителни
услуги, по договор от 05,07.2014г., общо за периода 23,06,2014-22,08,2014г., обективирани в посочените по- горе две фактури, е
основателен и следва да бъде уважен. По делото се установи наличие на валиден
договор между страните, факта на доставяне на услуги по договора, и изискуемост
на задължението за заплащане на потребените услуги,
обективирано в процесните фактури. Същите не са
оспорена от страна на ответника- абонат. Както бе посочено, че не установява
плащане на сумата по фактура на падежа й, респ. към датата на приключване на
съдебното дирене. С оглед неплащането на сумата по посочената фактура, ищецът.
Оператор се е възползвал от правото си по чл.54.12 от ОУ, да прекрати
едностранно договора, считано от 29.12.2014г.
По иска с правно основание чл.
422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.92,
ал.1 от ЗЗД.
По делото се установява факта на
издаване на сметка №**********/29.12.2014г, на името на ответника М., в която
са посочени като задължения неустойка от 41.25лв. и неустойка от 223,81лв.-
общо 264,81лв., без уточнение за какво са начислени двете неустойки. По делото
е представена и сметка №**********/29.12.2014г, в която също е посочена като
начислена неустойка от 29,52лв. По делото не са представени фактури за тези
суми, въпреки че са описани в обстоятелствената част на ИМ. В този смисъл,
съдът намира, че представени сметки, които нямат качеството на фактури, не
съставляват доказателство за отразеното в тях.
По делото, в допълнителна молба,
вх. рег.№29771/21.11.2018г, депозирана след съобщаването на проекто-
доклада на съда, е посочено, че първата сума от 264,81лв., съставлява неустойка
за предсрочно прекратяване на договора за услуги, Приложение №1, за тарифен
план S, който договор е предсрочно прекратен
на 29.12.2014г., да периода от
предсрочното прекратяване до края на
срока на договора- или 18 бр. месечни такси. Посочва се също, че втората
неустойка от 29,52лв, съставлява неустойка за предсрочно прекратяване на
договора, Приложение №1, с тарифен план Домашен телефон, с един фиксиран номер,
за периода от предсрочното му прекратяване- 29.12.2014. до края на срока на
договора- или 6 бр. месечни такси. /договорът е едногодишен/. В случая, сумите
се претендират въз основа на включената
в Приложение №1 към договора за услуги, раздел „Отговорност”- по т. 6.3.1, съобразно
която, в случай, че по вина на абоната
бъде прекратен договора за услуги, Операторът има право да получи неустойка, в
размер на месечните абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване, до
края на срока на договора.
Съгласно
чл.92, ал.1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Неустойката е акцесорно съглашение, с
предмет задължението на неизправна страна по правна сделка, да престира определена или определяема парична сума, като
обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да
е необходимо същите да бъдат доказвани. За нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор, обаче
съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, вкл. и
при нарушение на добрите нрави и/или наличие на неравноправна клауза. В случая,
съдът намира, че установеното за абоната задължение- цитирано по – горе, в
раздел Отговорност”-
по т. 6.3.1, на Приложение №1 към договора за услуги, противоречи на добри
нрави, поради което същото е нищожно арг.ТР №1/2010 г.
по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Начислената неустойка, в случая излиза
извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът получава имуществена
облага, от насрещната страна в определен размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше развален, без обаче да се престира
от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по договора,
което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. В
този смисъл са решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, І т.о.
и решение № 193 от 09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, І т.о.
Допустимо е уговаряне от страните на неустойка за вредите от развалянето, но
само в рамките на присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции, каквото в случая не е налице. Съдът намира, че противоречието между клаузата за неустойка с
добрите нрави е налице още при сключването на договора, поради което, случая не
е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата
на чл. 26, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част
договорът изобщо не е породил правно действие. Оттук следва, че съдът не следва
да разглежда налице ли са били основанията предвидени в договора за начисляване
на неустойка – неизпълнение на ответника на договорни задължения и прекратяване
на договорното правоотношение. За пълнота обаче, следва да се посочи, че от
страна на ищеца не са представени надлежни доказателства за дължимостта на
претендираните суми.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск за признаване за установено, че ответникът дължи
сумата от 294,33лв- - неустойка при предсрочна прекратяване на
договора за далекосъобщителни услуги, изразяваща се в сбора на месечните
абонаментни такси, за периода от прекратяването на договора, до края на срока
му/ с уточнението по- горе, че се касае до
два тарифни плана/, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като
такъв.
Следва ответникът да понесе
направените по настоящето дело разноски, които съдът е изчислил в размер на 159лв.-вкл.
държавна такса и адв. възнаграждение, съразмерно на
уважената част от исковете.
Ответникът следва да понесе и
направените в заповедното производство разноски, до размер на вземането, което
е било основателно към 81,59лв., вкл. държавна такса и адв.
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
На основание чл. 233 от ГПК, ПРЕКРАТЯВА
ЧАСТИЧНО производството по делото, по предявеният от „А.Б.”ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление ***, против А.Г.М., ЕГН
**********,***, иск с правно основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 141,68лв -
лихва за забава, начислена върху главницата по фактура №*********/26.08.2014г.
от 333,78лв, , за периода 11.09.2014-24.07.2017г. поради ОТКАЗ
от предявения иск.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, че А.Г.М., ЕГН**********,***, ДЪЛЖИ НА „А.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 486,58лв.- главница, съставляваща потребени
далекосъобщителни услуги, по Договор за далекосъобщителни услуги
№М4156578/05.07.2014г., общо за периода 23,06,2014-22,08,2014г., по фактура №*********/25.07.2014г.
и фактура №*********/26.08.2014г. ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК-21.08.2017г., до
окончателното й изплащане, за която суми има издадена заповед за изпълнение №4224/23.08.2017г.,
по ч.гр.д.№6315/2017г... по описа на ПлРС.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „А.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание
чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, чл.92, ал.1 от ЗЗД, за
признаване за установено спрямо А.Г.М., ЕГН**********,***, ЧЕ ДЪЛЖИ сумата от 294,33лв.-неустойка, за предсрочно
прекратяване на Договор
за далекосъобщителни услуги №М4156578/05.07.2014г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, А.Г.М., ЕГН**********,***, ДА
ЗАПЛАТИ НА „А.Б.”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 159лв.- разноски по настоящето исково
производство и сумата от 81,59лв.-разноски-
по ч. гр.д. №6315/2017г. на ПлРС.
ОБЕЗСИЛВА, на основание чл.415, ал.2 от ГПК, заповед за изпълнение №4224/23.08.2017г.,
по ч.гр.д.№6315/2017г, за сумата от 33,72лв, съставляваща лихва за забава
върху главницата от 141,68лв - лихва за забава за периода
11.09.2014-24.07.2017г.
Решението, в частта му, с която е
прекратено частично производството по делото, има характер на определение и може да бъде
обжалвано с частна жалба, в 1-седмичен срок от съобщението, пред ПлОС.
В останалата си част Решението може
да обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: