МОТИВИ ПО НЧД № 2838/2018г. ПО ОПИСА НА СГС, НO, 15 С-В
Производството е по реда на
чл.32, ал.1, вр. чл.16 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
(ЗПИИРКОРНФС, наричан за краткост Закона).
Образувано е въз основа на искане
за признаване и изпълнение на определение №1033/CO-DL от 07.10.2015г.,
постановено от Апелативен съд Букурещ-ІІ Наказателно отделение, Румъния, с
което С.С.М., роден на ***г***, българин, с българско гражданство, с ЕГН**********,
е осъден да заплати съдебни разноски и адвокатско възнаграждение, общо в размер
на 330 румънски леи, направени във връзка с производство по обжалване на взета
по отношение на засегнатото лице мярка
за превантивен арест.
Решението е придружено от
удостоверение от 23.02.2018г. по чл. 4
от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции.
В съдебно заседание
представителят на СГП излага становище
за основателност на искането за признаване на чуждестранното решение.
Служебният защитник на
засегнатото лице С.С.М. -адв.Г. пледира, съдът да уважи искането за признаване изпълнението на акта на
румънския съд за налагане на финансова санкция.
Засегнатото лице С.С.М. моли,
съдът да уважи искането.
Съдът, като обсъди представеното
удостоверение от страна на Република Румъния, както и становищата на страните,
с оглед разпоредбите на ЗПИИРКОРНФС, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
С.С.М. е инициирал обжалване
на определение, постановено от Съд
Букурещ-І Наказателно отделение, с което му е била взета мярка за процесуална
принуда-превантивен арест.
С определение №1033/CO-DL от
07.10.2015г., постановено от Апелативен съд Букурещ-ІІ Наказателно отделение,
Румъния, е била отхвърлена като неоснователна жалбата на С.С.М. срещу
определението на Съд Букурещ-І Наказателно отделение, с което му е била взета
мярка за процесуална принуда -превантивен арест. Апелативният съд е осъдил С.С.М.
да заплати съдебните разноски и адвокатско възнаграждение за проведеното пред
него съдебно производство, общо в размер на 330 румънски леи.
Във връзка с определението
№1033/CO-DL от 07.10.2015г., постановено от Апелативен съд Букурещ-ІІ
Наказателно отделение, Румъния, е
издадено удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането
на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.
Видно от приложеното
удостоверение, в същото е отбелязано, че се издава във връзка с престъпление.
Както съдът посочи в настоящите
мотиви, санкцията, за която е издадено
удостоверението, представлява разноски направени във връзка с проведено
производство по обжалване на наложен на засегнатото лице арест, както и такива
за назначения му в това производство защитник. Това обстоятелство се установява
от акта на румънските съдебни власти, приложен заедно с удостоверението.
Съгласно българското
законодателство, процедурата по обжалване от обвиняем на взета спрямо същия
мярка за неотклонение „задържане под
стража“ е безплатна, т.е не се дължат съдебни разноски за това производство.
Поради това съдът приема, че съгласно българското законодателство е налице
привилегия по отношение обвиняемия, същият да обжалва безплатно задържането си
пред съда.
С оглед така изложеното,
настоящият съдебен състав намира, че е налице основание по чл.35,т. 4 от ЗПИИРКОРНФС да откаже
признаването и изпълнението на определение №1033/CO-DL от 07.10.2015г.,
постановено от Апелативен съд Букурещ-ІІ Наказателно отделение, Румъния, с
което С.С.М., роден на ***г***, българин, с българско гражданство, с ЕГН**********,
е осъден да заплати съдебни разноски в производството по обжалване на взетата
му мярка за процесуална принуда-превантивен арест.
По отношение на разноските за
адвокатско възнаграждение, за които засегнатото лице е осъдено с определение
№1033/CO-DL от 07.10.2015г., постановено от Апелативен съд Букурещ-ІІ
Наказателно отделение, същите се явяват в размер на 130 румънски леи.
Независимо, че съгласно българското законодателство разноски за служебен
защитник се дължат, то с оглед обстоятелството, че тези разноски възлизат на
130 румънски леи, което се равнява на 53.37 лева и е под 70 евро, то съдът
приема, че е налице формалното основание по чл. 35, т.6 ЗПИИРКОРНФС за
постановяване на отказ за признаването и изпълнението на румънския съдебен акт
и за тези разноски.
На осн. чл. 38 ЗПИИРКОРНФС следва
да се уведоми компетентния орган на издаващата държава за постановения отказ.
Воден от изложените съображения
съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.