Р Е Ш Е Н И Е
№ 909
гр. Пловдив, 29 април 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично съдебно заседание на осми
април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Т.К. и участието на прокурор КИЧКА КАЗАКОВА, като разгледа КАНД № 453 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Н. Стоянов, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на
„Българстрой“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя С.К. против Решение № 3/04.01.2021 год.,
постановено по АНД № 5671/2020 год., по описа на Районен съд - Пловдив, IХ - ти
н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление № 16-002872/02.09.2020
год., издадено от А.Ч.- Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда‘‘ - Пловдив,
с което на ,,Българострой‘‘ ЕООД гр. Пловдив, е било наложено административно
наказание ,,имуществена санкция‘‘ в размер от 1 500 лева за извършено нарушение
по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
Жалбоподателят в подадената касационна
жалба моли да се отмени атакуваният съдебен акт като неправилен, и незаконосъобразен, като счита, че той е
издаден в нарушение на
материалноправните предпоставки и при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. По тези съображения предлага да се отмени
съдебното решение и респективно, да се отмени и атакувания административен акт,
като на негово място бъде постановено друго, с което да се отменено
наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба
–Дирекция „Инспекция по труда“-Пловдив, чрез процесуалния си представител, взима
становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Пловдив в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и предлага съдебното решение, като правилно и
законосъобразно, да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна ,за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред Районен съд – Пловдив се е развило по жалба на „Българстрой“ ЕООД
против Наказателно постановление № № 16-002872 от 02.09.2020 г., издадено от А.А.Ч.-
Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда‘‘ - Пловдив, с което на
,,Българострой‘‘ ЕООД гр. Пловдив, е било наложено административно наказание
,,имуществена санкция‘‘ в размер от 1 500 лева за извършено нарушение по чл.
62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
Административнонаказателното обвинение
от фактическа страна се основава на това, че
на 08.07.2020 г. по време на извършена проверка на строителен обект –
жилищна сграда в гр. Пловдив, кв. Остромила, на който се извършвали строителни
работи от ,,Българострой‘‘ ЕООД. От извършената проверка и от представените на
15.07.2020 г. документи в инспекция по труда гр. Пловдив се установило, че на
работа бил приет работникът Д.А. РА. /М.Д./ с установени елементи на трудово
правоотношение – работно място,работно време и уговорено трудово
възнаграждение, без с него да е бил сключен трудов договор. По време на
извършване на проверката – 08.07.2020г. работникът Д.РА. е извършвал
преместване на строителни материали. Същият е заявил, че работи като общ
работник за дружеството- жалбоподател от
около четири години, като му се заплаща по 48 лв. на ден и започва работа в
9,30 часа докато свърши работа. От страна на ,,Българострой‘‘ ЕООД на
15.07.2020 г. Инспекция по труда-Пловдив
бил представен сключен граждански договор от 08.07, без посочена година ,
между търговското дружество и М.Д., както и разходен касов ордер от 10.07.2020
г. за изплатени възнаграждения /ФРЗ – фонд работна заплата/.
Самият работник е заявил пред
проверяващата служителка, че няма сключен трудов договор, като РА. в декларация
по чл. 402, ал. 2 от КТ е потвърдил,че няма сключен трудов договор, а
работи на граждански договор.
При така изложеното, е прието, че
„Българстрой“ ЕООД като работодател не е изпълнило задължението си по чл. 62, ал.
1, вр.чл.1,ал.2 от КТ.
Съставен бил АУАН ,а след него и
обжалваното НП.
Настоящата касационна инстанция
намира,че правилно е преценено от въззивния съд, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП са спазени предвидената форма и процесуален ред, като
констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално
изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН - за АУАН, респ.
и чл. 57 от ЗАНН - за НП, както и че при издаването на Акта и НП са спазени
предвидените от разпоредбите на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН срокове.
За да потвърди НП, решаващият състав е
формирал извод за извършено изпълнително деяние в рамките на повдигнатото
обвинение, съответно приложение на санкционната разпоредба, спрямо установеното
нарушение и липса на допуснати съществени нарушения на производствените
правила, водещи до отмяна на наказателното постановление.
В този смисъл районният съд е изградил
обосновани и законосъобразни изводи за извършено нарушение на посочените в АУАН
нормативни разпоредби.
Затова и нарушение е налице и то по
начина, описан и квалифициран с оспорваното НП. Налице е пълно, точно и ясно
описание на относимите обстоятелства, поради което не се констатира и
съществено процесуално нарушение, с което да е нарушено правото на защита на
административно наказаното лице. В АУАН е посочено правилно нарушената норма на
чл. 62,ал.1във вр.с чл.1,ал.2 от КТ.
Възприетата от районния съд фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателства,като в пълнота
районният съд е отговорил на всички изложени от жалбоподателя доводи в
жалбата.Представените пред настоящата касационна инстанция писмени
доказателства/2 броя договори за
изработка,сключени между дружеството -касатор и М.Д., 2 броя служебни бележки
за проведен инструктаж и 2 броя РКО /не водят до извод, различен от този,който е направил
първоинстанционния съд за установено нарушение на чл. 62,ал.1във вр.с чл.1,ал.2
от КТ.
Наказващият орган е наложил санкция в
предвидения в закона минимум от 1500 лева, който се явява справедлив и
отговарящ на обществената опасност на извършеното нарушение.
В този смисъл касационната инстанция
изцяло споделя мотивите на въззивния съд, като няма смисъл същите да бъдат
преповтаряни, а съобразно възможностите на чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК изцяло
препраща към тях.
Наведените в касационната жалба
оплаквания, касационната инстанция, по изложените съображения, счита, че са
неоснователни. Във връзка с възраженията на касатора, поддържани пред
настоящата инстанция, следва в случая да се посочи, че същите са идентични с
тези направени в първоинстанционното производство, по които решаващият съд е
дал законосъобразен отговор, при правилна преценка на събраните гласни и
писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон,
като е достигнал до обосновани изводи относно законосъобразността на
наказателното постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение.
С оглед изложените съображения съдът
намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което
обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при
правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила,
следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото, в полза на
ответната администрация, съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП),а именно 80 лева.
Воден от горните мотиви и на основание
чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Административен съд-Пловдив, ХХ състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3 от 04.01.2021 година, постановено по АНД №5671/2020 година на
Районен съд- гр. Пловдив- IX наказателен състав.
ОСЪЖДА
„Българстрой“ЕООД,ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя
С.К. да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“-гр.София
сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева,представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.