№ 29
гр. Ивайловград, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в публично заседание на двадесет и
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЖИВКО Д. ЯНКОВ
при участието на секретаря Красимира Анг. Х.
като разгледа докладваното от ЖИВКО Д. ЯНКОВ Гражданско дело №
20225650100057 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид и съобрази следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК.
В РС - Ивайловград е постъпила искова молба от "***“ ООД, с ЕИК
**** и седалище и адрес на управление: област София (столица), община
Столична, гр. София, п.к. 1113, район „***“, ул.„***“ №25, ет.5, чрез
пълномощника му Г.Д.И. със съдебен адрес по чл.39 ал.1 от ГПК: гр. София,
п.к. 1113, район „***“, ул. „***“ №25, ет.5 срещу Е. Х. К., с ЕГН **********
и адрес гр. Ивайловград, ул. Родопи 10. Искът е с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК и цена на иска 1209.12 лв.
Ищецът е бил подал пред РС – Ивайловград пред РС – Ивайловград
Заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване Заповед за изпълнение на
парично задължение срещу длъжника и настоящ ответник Е. Х. К.. Било е
образувано ч.гр. д. № 15/2022 г. по описа на съда.
Въз основа на Заявлението, на 30.03.2022 г., съдът е издал Заповед №
15 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
В хода на заповедното производство, в законоустановения срок е
подадено възражение от длъжника К., че не дължи изпълнение на вземането
по издадената заповед за изпълнение, поради което с Определение №
58/03.05.2022 г., съдът е указал на кредитора, на осн. чл. 415 от ГПК, че може
да предяви установителен иск за вземането си.
Делото е подсъдно на съда по правилата на местната подсъдност, в
хипотезата на чл. 113 от ГПК и доколкото на осн. чл. 118, ал.1 от ГПК всеки
съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно.
Не са налице основания за спиране или прекратяване на
производството.
1
Налице са основанията за разглеждане на делото в открито съдебно
заседание по общия ред.
В исковата молба сочи, че на дата 04.02.2021 г. между „***“ ООД
/Кредитор/ и Е. Х. К. с ЕГН ********** /Кредитополучател/ бе сключен
Договор за кредит с № max_300770363, ведно със запис на заповед в
съответствие с разпоредбите на закона. Кредитополучателят се е задължил да
върне заемната сума съгласно погасителен план, ведно с договорната лихва на
11 погасителни вноски, в размер на вноските и падежна дата, посочени
подробно в разбивка по вноски в исковата молба, в която разбивка, обаче, се
сочи Договор за кредит с № max_500027697.
Ответницата К. не била изплатила изцяло дължимата сума. Твърди се,
че подписаният договор е за сумата от 2020.04 лв. /две хиляди и двадесет
лева и четири стотинки /, от които незаплатената сума е в цялост 1209.12 лв.
/хиляда двеста и девет лева и дванадесет стотинки /.
Претендира се сумата от 1209.12 лв., както и законната лихва от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимата сума, като се претендира и присъждане на разноските по делото и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв./сто и петдесет лева/.
Моли се, съдът, със сила на пресъдено нещо да установи
съществуването на вземането, което „***” ООД има към ответника К.. Освен
претендираната сума в размер 1209.12 лв., както и законната лихва от датата
на входиране на заявлението до окончателното изплащане на дължимата
сума, се моли за присъждане и разноските по делото, както и юрисконсултско
възнаграждение по исковото производство в размер на 150.00 лева.
Моли се, в случай, че представител на „***” ООД не се яви на първото
по делото заседание, същото да се гледа в тяхно отсъствие.
Моли се да бъде да изискано и и приложено като доказателство по
настоящото дело досието на ч.гр.д.№ 15 по описа на РС - Ивайловград за
2022 г.
Ответникът представя в законоустановения срок отговор на исковата
молба.
Оспорва предявените искове по основание и размер, като излага
съображения за това:
На 04.02.2021 г. ответницата Е. Х. К. сключила Договор за кредит №
********** /а не както е посочено в исковата молба № *********/ с „***”
ООД. В чл. 5 от договора е посочено, че сумата по отпуснатия кредит е в
размер на 1000.00 лева, погасителната вноска е в размер на 106.36 лева, броя
на погасителните вноски е 11 /единадесет/, срокът на договора е 11 месеца,
общата сума, която следвало да бъде върната била в размер на 1169.96 лева,
Годишният процент на разходите /ГПР/ бил в размер на 36.77 %, а Годишният
лихвен процент /ГЛП/ е в размер на 32.55 %.
В чл. 10, ал. 1 от процесния договор било уговорено, че
кредитополучателят дължи такса за „бързо разглеждане“ на искането за
кредит, която е в размер на 350.11 лева и е дължима на равни части през
2
периода на кредита, съразмерно добавени във всяка погасителна вноска.
В чл. 10, ал. 2 от процесния договор било уговорено, че
кредитополучателят дължи такса за „експресно обслужване“ по кредита,
която е в размер на 500.00 лева и е дължима на равни части през периода на
кредита, съразмерно добавени във всяка погасителна вноска.
На ответницата К. били начислени гореописаните такси за
допълнителни услуги, като общата сума, дължима от ответницата по
процесния договор за кредит възлизала на 2020.04 лева, а общата месечна
погасителна вноска нараствала съответно на 183.64 лева.
Ответницата била погасила сума по сключения договор, а именно в общ
размер на 913.92 лева, посочени в отговора по дати и р-р на вноската. Моли
се тези обстоятелства да бъдат отделени като безспорни.
Прави се възражение, че процесният договор е нищожен
/недействителни/ на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит
/ЗПК/ вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/,
тъй като противоречи на законоустановените императивни правила.
Прави се възражение, че договорът е нищожен на основание чл. 10, ал.
1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма.
Било нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра
- по един за всяка от страните по договора.
Възразява се, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на
основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не бил налице
съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на
разходите /ГПР/ по кредита. В нарушение на императивните правила, в
договора за потребителски кредит ГПР бил посочен единствено като
процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са
послужили за неговото изчисляване.
Липсата на ясна методика за формирана не ГПР по кредита, а именно
кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в
договора ГПР от 36.77% било в пряко противоречие с императивните
изисквания на чл. 19, ал.1, вр. чл. 10, ал.2 и чл. 10а, ал.2 и 4 от ЗПК.
В договора за потребителски кредит бил налице грешно посочен размер
на ГПР, като действителният такъв /в размер на 111.28 % за конкретния
договор/ бил над максимално установения праг на ГПР, предвиден в
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Прави възражение, че таксите за „бързо разглеждане“ и „експресно
обслужване“ по кредита не се дължат на осн. чл. 10а, ал.2 от ЗПК, тъй като
кредитополучателят не следвало да заплаща такси за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Приоритетното разглеждане и изплащане
на потребителския кредит е част от усвояването на кредита, поради което
смятам, че възнаграждение за такъв вид услуги не се дължи. Тези такси по
своята същност представлявали печалба за кредитора, надбавка към
3
главницата, която се плаща периодично, поради което трябвали да са част от
ГЛП и ГПР, като в случая това законово изискване не било спазено.
В случая тези възнаграждения, в общ размер на 850.11 лева,
представлявали заплащане на такси за услуги, които реално не са
предоставени на Е. Х. К..
Клаузите, уреждащи заплащането на цена за допълнителни услуги били
изцяло неравноправни и нищожни, тъй като същите са във вреда на
потребителя по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП - не отговаряли на
изискванията за добросъвестност и водели до неравновесие в правата на
страните. Тези клаузи не сбили индивидуално уговорени, съгласно чл. 146 от
ЗЗП.
В пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК „****” ООД не било включило в ГПР разходите за
заплащане на допълнителна услуга - такса за „бързо разглеждане“ на искането
за кредит, в размер на 350.11 лева и такса за „експресно обслужване“ по
кредита, в размер на 500.00 лева, които по своята същност представляват
печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично,
поради което трябва да е част от ГЛП и ГПР. При условие, че ГПР беше
законосъобразно описан, действителният такъв щял да възлиза на 111.28 % /а
не както е посочен в договора - 36.77 %/. Ето защо счита, че е налице
нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на
договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за
действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните.
Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не можело
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, което означавало, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Счита, че
на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, са нищожни.
С тези свои действия „****” ООД било заобиколило изискванията на
ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, а
съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона била
нищожна.
Настоящият случай касаел еднотипни договори за паричен заем, върху
чието съдържание потребителят не можел да влияе.
Прави се възражение, че клаузите, с които в процесния договор за
кредит е уговорено, че кредитополучателят дължи заплащането на
допълнителни услуги - такса за „бързо разглеждане“ на искането за кредит, в
размер на 350.11 лева и такса за „експресно обслужване“ по кредита, в размер
на 500.00 лева, се намират в пряко противоречие с преследваната от
директивата цел, транспонирана в ЗПК.
Гореописаните такси представлявали предвидими общи разходи, които
4
обуславяли сключването на договора при тези условия и са предварително
заложени. По тези съображения тези клаузи изисквали размерът им да се
включи в общия размер на разходите и от там в ГПР. Счита, че неправилното
изчисляване и посочване е самостоятелно основание за недействителност на
договора. В подкрепа на това е и обстоятелството, че посочването на ГПР е
изведено като съществено условие на договора.
Счита, че от изложените по – горе аргументи било единствено
изводимо, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни
на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на
основание чл. 22 от ЗПК.
Възразява се, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на
основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй
като клаузата за възнаградителна лихва /ГЛП/ е нищожна поради
противоречие с добрите нрави.
Възразява се, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на
основание чл. 11, ал. 1, т. 20 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен
съществен елемент от неговото съдържание, а именно наличието или липсата
на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може
да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения
процент на ден.
Налице била разлика между посочената в процесния договор за
потребителски кредит сума, подлежаща на връщане, и тази, която
ответницата реално е следвало да върне на ищцовото дружество.
Това не позволявало на потребителя да прецени икономическите
последици от сключване на договора.
Ако съдът приемел договора за валиден и действителен, счита, че
същият е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение
на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави,
респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност на
отделните клаузи от процесния договор.
Ищцовото дружество е отпуснало на ответницата заем в размер на
1000.00 лева, като впоследствие същата е следвало да погаси и преведе
единствено на ответното дружество изцяло сумата в общ размер на 2020.04
лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК „Когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита“, поради което счита, че дължи на кредитодателя единствено сумата
до размер от 86.08 лева, представляваща разликата между отпуснатата сума
от „****” ООД по процесния договор (1000.00 лева) и възстановената от
ответницата сума по договора (913.92 лева).
5
Оспорва акцесорният иск за присъждане на законна лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч. гр. д. 15/2022 г. по описа на PC Ивайловград. С оглед
неоснователността на главният иск, във връзка с изложените съображения на
основание чл. 23 от ЗПК, смята акцесорният иск за присъждане на
обезщетение за забава също за неоснователен.
По отношение на представените доказателства от ищцовата страна: Не
възразява да бъдат приети като доказателства представените с искова молба
писмени документи; Не възразява да бъде приложено към настоящото дело ч.
гр. д. № 15/2022 г. по описа на PC Ивайловград.
Като доказателствено искане моли на основание чл. 190 от ГПК да
задължите ищцовото дружество да представи справка за всички извършени
плащания /в това число платежни нареждания за погасени вноски по кредита,
разписки, извадка от счетоводни книги на „****” ООД/, от страна на лицето
Е. Х. К. по Договор за паричен кредит № ********* от 04.02.2021 г.
С оглед становището на другата страна, ще направи и други
доказателствени искания и ще ангажира други доказателства.
Моли съда, да отхвърли изцяло предявените искове от „****” ООД
срещу Е. Х. К. като неоснователни и недоказани.
Моли да й бъдат присъдени направените по делото съдебни и
деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Прави възражение за недължимост и прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от процесуалния представител на ищцовото
дружество.
Страните не се явяват в насрочените съдебни заседания, като
представят писмени бележки.
С Протоколни определения № 50 от 05.10.2022 г., съдът е назначил
съдебно – счетоводна експертиза, като на осн. чл. 76 от ГПК е определил
предварително внасяне на разноски за депозит за вещо лице в р-р на 250 лв.,
от двете страни по 125 лв.
Приобщени доказателства:
Приложените към исковата молба писмени доказателства, а именно:
Пълномощно; Договор за кредит с номер МАХ _ ********* от 04.02.2021 г. ;
Общи условия към договора; Вноска бележка за платена държавна такса;
СЕФ, както и представения към отговора на исковата молба – Договор за
правна защита и съдействие/Пълномощно от адвокатски кочан в оригинал,
както и Становище от Е. Х. К. чрез процесуалния представител адв. Г. Ч. с
вх. № 2667 от 03.10.2022 г., ведно със списък за разноски по чл. 80 от ГПК;
Молба с вх. № 2781 от 11.10.2022 г. , ведно с платежно нареждане за внесен
депозит в размер на 125лв. за изготвяне на ССчЕ; Становище с вх. № 3046
от 01.11.2022 г., ведно със списък за разноски по чл. 80 от ГПК.
Прилага като доказателство по делото и ч.гр.д. № 15/ 2022 г . по описа
на РС- Ивайловград.
6
Установена фактическа обстановка и правни изводи:
Ищцата и ответникът не се явяват в съдебно заседание, не се
представляват. Представят писмени бележки.
От представените по делото документи и от назначената съдебно –
счетоводна експертиза, заключението на която съдът приема като обективно,
безпристрастно и непротиворечиво, както и от устното допълнение към
експертизата в о.с.з. се установява, че от ищцовото дружество не е
предоставена информация от счетоводните регистри за нуждите на
експертизата.
Към договора за кредит № max_300770363 от 04.02.2021 г. е
предоставена сума в р-р на 1000 лв. на Е. Х. К. за срок от 11 месеца, с
погасителни вноски, всяка от които в р-р на 106.36 лв. по предоставен
погасителен план с посочен лихвен процент по кредита в р-р на 32.55 % и
ГПР в р-р на 36.77 %. Паричната сума за „бързо разглеждане“ на кредита е в
р- на 350.11 лв. Така общо дължимата сума била в р-р на 2020.07 лв. (1169.96
лв. +350.11 лв. +500 лв.), разпределена по месечни вноски.
Съгласно исковата молба ответницата К. не е извършила плащания в р-
р на 1209.12 лв. По твърдения на ответника в отговора на исковата молба, са
извършени плащания в р-р на 913.22 лв. Експертизата е изчислила дължима
сума в общ р-р на 1106.12 лв., в т.ч. главница – 759.06 лв., лихва – 37.94 лв.,
такса за „бързо разглеждане“ – 127.32 лв. и такса за „експресно обслужване“ –
181.80 лв.
ГПР, заложен по договора за кредит № max_300770363 от 04.02.2021 г.
е в р-рна 36.77 лв., но предвид размера на отпуснатия кредит и общо
дължимата сума, съгласно договора за кредит, експертизата е изчислила ГПР
в р-р на 37.86 %.
С разпореждане № 43 от 29.03.2022 г. по ч.гр.дело № 15/2022 г.по описа
на РС – Ивайловград, съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в частта за сумите, свързани с „бързо
разглеждане“ – 190.98 лв.; „експресно обслужване“ – 272.70 лв. и разходи –
20 лв., като неоснователно, тъй като е приел,че същите противоречат на
закона и на „добрите нрави“ и по същество представляват неравноправна
клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, които от една страна задължават
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка, а от друга не позволяват
същия да прецени икономическите последици от сключването на договора.
Разпореждането не е обжалвано от заявителя.
Независимо,че в настоящото производство се претендира само една
обща сума в р-р на 1209.12 лв., то видно от исковата молба, в тази дължима
сума влизат и начислените, но неплатени от ответната страна, суми, свързани
с „бързото разглеждане“ и „експресното обслужване“, по отношение
Договора за кредит.
Видно от назначената ССчЕ, общо дължимата сума по кредита е
7
изчислена на 1106.12 лв. От извършените вноски по кредита, обща сума в р-р
на 222,81 лв. е разпределена като внесена такса „бързо разглеждане“, а обща
сума от 318.15 лв. е била разпределена като внесена такса за „експресно
обслужване“. Тези суми в общ р-р на 540.96 лв. се основават на
неравноправните клауза, платени са от ответника и следва да бъдат
приспаднати от общо дължимата сума. От дължимата сума следва да бъдат
приспаднати като недължими и изчислените в експертното заключение суми
в р-р на 127.32 лв. – такса за „бързо разглеждане“ и 181.80 лв. – такса за
„експресно обслужване.
Що се отнася до възражението на ответника, че договорът е нищожен,
посочените по – горе неравноправни клаузи не следва да влекат нищожност
на договора, тъй като може да се предположи, че сделката би могла да бъде
сключена и без тази клауза.
Поради изложеното по- горе, съдът счита, че искът е допустим, и
частично основателен до размера от 256.04 лв. – разликата между
претендираната сума, установената от експертизата сума като общо дължима,
неоснователно платената от ответника и неплатените, но и недължими такси
за "бързо разглеждане" и "експресно обслужване", като в останалата си част
до пълния предявен размер, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По отношение на разноските, при този изход на спора и двете страни
имат право на разноски по съразмерност.
Ищецът не представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК, но в
исковата молба претендира юрисконсултско възнаграждение в р-р на 150 лв.
Представена е и вносна бележка в р-р на 25 лв. – ДТ за образуване на
исковото производство. Доколкото не се претендират разноски по
заповедното производство и затова съдът счита, че не следва да се произнася
по тях.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца по съразмерност сторените в исковото производство
разноски – ДТ и адвокатско възнаграждение, в общ р-р на 37.06 лв.
Ответната страна представя списък на разноските ло чл. 80 от ГПК, в
които се претендира заплащане на разноски в полза на адв. Г. Ч. в р-р на 400
лв., на основание чл.38,ал.1, т.2 от ЗА, който декларира, че е представлявал
ответника безплатно, тъй като същият се намира в затруднено финансово
състояние. При това положение съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА, адвокатът на
ищцата има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя
възнаграждението, в р-р не по – нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36,
ал.2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Претендира се и внесеният
депозит за назначаване на ССчЕ в р-р на 125 лв.
Ето защо, съдът следва да осъди ищеца да заплати в полза на адв. Г. Ч.,
адвокатско възнаграждение, определено на осн. чл. 38, ал.1,т.2, вр. чл. 36,
ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
адвокатско възнаграждения в р-р на 400 лв., а на ответницата Е. Х. К. сумата
от 98.53 лв., съразмерно за внесения депозит за назначената ССчЕ.
8
Ищецът следва да бъде осъден да внесе по сметка на РС – Ивайловград,
определения му, но невнесен от него депозит в р-р на 125 лв. за назначената и
изготвена ССчЕ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Е. Х. К. с
ЕГН **********, с адрес гр. Ивайловград, ул. „Родопи“ № 10, че дължи на
"****“ ООД, с ЕИК **** и седалище и адрес на управление: област София
(столица), община Столична, гр. София, п.к. 1113, район „***“, ул.„***“ №25,
ет.5 сумата от 256.04 /двеста петдесет и шест лв и четири ст./ лв. на основание
сключен Договор за кредит с № max_300770363/04.02.2021 г., както и законна
лихва за забава, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване
на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на дължимата сума,
като иска над 256.04 лв., в останалата му част до пълния предявен р-р от
1209.12 лв./хиляда двеста и девет лева и четири стотинки/, като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ответника Е. Х. К. със снета по делото самоличност да
заплати на "****“ ООД, с ЕИК **** и седалище и адрес на управление:
област София (столица), община Столична, гр. София, п.к. 1113, район „***“,
ул.„***“ №25, ет.5 сумата от 37.06 лв. разноски по исковото производство, по
съразмерност.
ОСЪЖДА ищеца "****“ ООД, с ЕИК **** и седалище и адрес на
управление: област София (столица), община Столична, гр. София, п.к. 1113,
район „***“, ул.„***“ №25, ет.5 да заплати по сметка на адв. Г. Ч. сумата от
400 лв. – за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ищеца "****“ ООД, с ЕИК **** и седалище и адрес на
управление: област София (столица), община Столична, гр. София, п.к. 1113,
район „***“, ул.„***“ №25, ет.5 да заплати на Е. Х. К. сумата от 98.53 лв. –
разноски за внесен депозит по назначената ССчЕ, по съразмерност.
ОСЪЖДА ищеца "****“ ООД, с ЕИК **** и седалище и адрес на
управление: област София (столица), община Столична, гр. София, п.к. 1113,
район „***“, ул.„***“ №25, ет.5 да заплати по сметка на Районен съд –
Ивайловград сумата от 125 лв. – за определения му, но невнесен от него
депозит за назначената и изготвена ССчЕ.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Хасково в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ивайловград: _______________________
9