№ 233
гр. Харманли, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
Гражданско дело № 20225630100755 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Л. Х. А., ЕГН **********, с адрес
гр. Х. ул. "Я. С." №***, подадена чрез адвокат Н. К.а против О., Булстат ***, с адрес гр. Х.
пл. "В" №*** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който се иска да се признае за
установено по отношение на ответника правото му на собственост върху поземлен имот с
идентификатор 77181.21.526 по КК и КР на Харманли, одобрени със Заповед № РД-18-
9/23.03.2006г. на ИД на АК, находящ се в местността СТАРИТЕ ЛОЗЯ, незастроен, целият с
площ от 776 кв.м., с трайно предназначение: земеделска, с начин на трайно ползване: за
земеделски труд и отдих /съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, с номер по предходен план
760.1315, при съседи: 77181.21.537., 77181.21.336., 77181.21.525., върху поземлен имот с
идентификатор 77181.21.523 по КК и КР на Харманли, одобрени със Заповед № РД-18-
9/23.03.2006г. на ИД на АК, находящ се в местността СТАРИТЕ ЛОЗЯ, незастроен, целият с
площ от 810 кв.м., с трайно предназначение: земеделска, с начин на трайно ползване: за
земеделски труд и отдих /съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, с номер по предходен план
760.1307, при съседи: 77181.21.527., 77181.21.529., 77181.21.537., 77181.21.525,
77181.21.524, 77181.21.511, 77181.21.513, 77181.21.522 и върху поземлен имот с
идентификатор 77181.21.524 по КК и КР на Харманли, одобрени със Заповед № РД-18-
9/23.03.2006г. на ИД на АК, находящ се в местността СТАРИТЕ ЛОЗЯ, незастроен, целият с
площ от 960 кв.м., с трайно предназначение: земеделска, с начин на трайно ползване: за
земеделски труд и отдих /съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, с номер по предходен план
760.1306, при съседи: 77181.21.523., 77181.21.525., 77181.21.336., 77181.21.511.
Ищецът твърди, че притежава правото на собственост върху процесните поземлени
имоти.
Посочва, че имотите били придобити чрез покупка около 1990г., но ищецът не
притежавал документ за собственост, тъй като към онзи момент нямало карта на местността.
Поради незнание не бил предявил претенциите си пред О. и не бил заявил за възстановяване
собствеността върху имота. Имотите не били заявени и от другиго.
Ищецът посочва, че повече от 30 години недвижимите имоти били владяни от него
1
със съзнанието за своене на същите.
Правният си интерес от предявяването на иска ищецът извежда от обстоятелството,
че ответникът бил вписан като собственик на процесните недвижими имоти в КК и КР на
гр. Харманли.
Ищецът иска да бъде установено по отношение на ответника правото му на
собственост върху поземлен имот с идентификатор 77181.21.526, върху поземлен имот с
идентификатор 77181.21.523 и върху поземлен имот с идентификатор 77181.21.524 на
основание изтекла в негова полза придобивна давност.
Претендират се направените съдебни разноски.
В съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се явява, представлява се от
адвокат К.а. Поддържа исковата претенция, излагайки подробни съображения за това при
анализ на събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Моли съдът да постанови
решение, с което да уважи предявената искова претенция изцяло, тъй като счита същата за
основателна и доказана. Претендира разноски по делото съобразно представен списък.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представените скица № 15-874237 от 04.08.2022г. на СГКК-Хасково, скица
№ 15-874230 от 04.08.2022г. на СГКК-Хасково и скица № 15-874233 от 04.08.2022г. на
недвижимите имоти процесните недвижими имоти с идентификатор 77181.21.526, с
идентификатор 77181.21.523 и с идентификатор 77181.21.524 са записани като собственост
на ответника О.. Същото обстоятелство се установява и от представената и приета по делото
извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти.
От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че в
О. няма данни процесните имоти да са били обект на реституционни процедури, няма данни
да са били отнемани, одържавявани, отчуждавани и възстановявани. Вещото лице е отразило
също, че в регистъра на новообразуваните имоти за процесните имоти като собственик е
записана О..
Съгласно заключението на вещото лице местността „Старите лозя“ се намира в
землището на гр. Харманли извън строителните граници на населеното място, като до месец
август 2004г. за тази местност не е имало изработени планове, карти, схеми или друга
графична информация. След изготвянето на картата на възстановената собственост на
землище гр. Харманли не са били нанесени отделните имоти в местност „Старите лозя“, а
със заповед № РД-11-222от 10.08.2004г. са били одобрени план на новообразуваните имоти
и регистър на новообразуваните имоти (разписен лист) на местност „Старите лозя“. Видно
от заключението на вещото лице процесните три имота са били нанесени в плана на
новообразуваните имоти с номер 7601315, 7601307 и 7601306, като е било вписано, че са
стопанисвани от О..
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д. И. Л. и
Е. С. Л. се установява, че процесните недвижими имоти се ползва единствено от ищеца в
продължение на 12 и повече години.
Съгласно показанията на свидетелката Л., която притежава имот, съседен на
процесните, от повече от 12 години ищецът ги владее. Тя от 12 години живее на това място
постоянно и през всичките години само ищецът обработвал земите. В имотите били
насадени овощни и декоративни дървета, за които се грижел единствено ищеца – Л.. Никога
не била виждала друг да обработва по някакъв начин парцелите, да ги загражда или да строи
в тях. Единствено и само Л. ги владеел. Към момента също Л. ги владеел. Ищцата уточнява,
че процесните имоти никога не са били част от ТКЗС, включително и притежавания от нея.
Акцентира, че когато всичко било ТКЗС, пак тези имоти били оставени за частно ползване.
2
Свидетелката описва процесните имоти по граници.
Показанията на свидетеля Л. са сходни. От тях също се установява, че в имотите са
насадени овощни дръвчета, за които през годините се грижел единствено и само Л., а
понякога и сина му Ю.. Свидетелят уточнява, че никога за тези имоти не е имало спор за
границите или за собствеността им. Те винаги са били на ищеца и само той ги владеел.
Съдът дава вяра на свидетелските показания, тъй като същите са обективни,
житейски логични и правдиви, последователни и кореспондиращи с останалите
доказателства от доказателствената съвкупност. Едновременно с това свидетелите
пресъздават личните си и преки впечатления.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК. За да бъде исковата претенция основателна е необходимо при условията на пълно и
главно доказване да бъда установени следните материални предпоставки /юридически
факти/: правен интерес от предявяването на установителния иск, тоест оспорването на
твърдяното право на собственост на ищеца от ответника и правото на собственост върху
процесния поземлен имот на твърдените придобивни основания.
В случая правният интерес от предявяването на процесния положителен
установителен иск се извежда от обстоятелството, че ищецът твърди, че е собственик на
имот с идентификатор 77181.21.526, на имот с идентификатор 77181.21.523 и на имот с
идентификатор 77181.21.524, а в кадастралния регистър като собственик на тези имоти е
вписана О.. По делото е безспорно установено и, че ищецът упражнява фактическа власт
върху имотите към датата на исковата молба, поради което няма правен интерес от
използването на друг способ за защита на посесорните му права /ревандикационен иск/.
От изложеното може да се направи обоснован извод, че ищецът има правен интерес
от предявяването на настоящия иск, следователно искът е допустим.
Разгледан по същество, същият се преценя от съда и като основателен.
Ищецът се легитимира като собственик на процесния поземлен имот въз основа на
изтекла в негова полза придобивна давност, като твърди, че от 1990 до настоящия момент
имотите се са владеели единствено от него.
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други
вещни права върху чужда вещ, чрез фактическото упражняване на тези права в продължение
на определен от закона срок от време. Нормата на чл. 79 от ЗС регламентира фактическия
състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ
като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на
чл. 68, ал. 1 от ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС. Правната последица придобиване на
вещното право е нормативно свързана с тези юридически факти.
Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както
обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да
се държи като своя. За да е налице обаче фактът на владение е необходимо в обективната
действителност да са се породили и неговите допълнителни елементи (чл. 302 от Закон за
имуществата, за собствеността и сервитутите /отм./), а именно: да е постоянно –
фактическата власт върху вещта и държането й като своя да нямат случаен характер, а да са
израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на
други лица; да е непрекъснато – в смисъл да не е било прекъсвано за период по-дълъг от
шест месеца – чл. 81 ЗС; да е несъмнено – да няма съмнение, че владелецът държи вещта,
както и за това, че я държи за себе си; да е спокойно – такова е, когато не е установено с
насилие; да е явно – владението е явно, когато фактическата власт се упражнява така, че
всеки заинтересован да може да научи за това, да не е установено по скрит начин, тайно от
предишния владелец.
Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи,
3
лично или чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на фактическа власт върху
вещ, която лицето не държи като своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два
основни признака: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus
possessionis) и субективен - намерението да се държи вещта като своя (animus domini rem sibi
habendi). При държането фактическата власт се упражнява за друг държателят няма
намерение да свои вещта.
Законодателят е установил оборима презумпция в полза на владелеца, според която
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго – чл. 69 ЗС.
Тази презумпция има действие спрямо всички гражданскоправни субекти, без оглед на това
дали притежават или не права на собственост върху една и съща вещ. Съдът е длъжен да я
приложи точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнася. Тя го задължава
да приеме, че щом като е доказан фактът от хипотезата, то съществува и не се нуждае от
доказване и предполагаемият факт. При нея, както и при всички оборими законни
презумпции, доказателствената тежест се размества и страната, която я оспорва, трябва да я
обори.
От събраните по делото гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че
към настоящия момент ищецът владее процесните имоти. Ищецът е манифестирал
владението си като е обработвал поземлените имоти, грижил се е за засадените овощни
дръвчета и е обирал плодовете им, тоест владението е било явно. Владението на ищеца е
било постоянно и не е било прекъсвано – имотите са обработвани, като свидетелите
посочват, че не е имало период от време, в който ищецът да не е стопанисвал тази земя,
както и че никога не са виждали друг да ги използва. Няма данни и не се установява
владението да е било прекъснато и друг да е демонстрирал такова.
Едновременно с това владението на ищеца е било установено спокойно – чрез
покупко-продажба, за която не били съставени документи, поради липса на карта на
местността.
След като се установява упражняването на фактическата власт върху вещта от ищеца
и предвид липсата на осъществено от ответника обратно доказване по силата на оборимата
презумпция на чл. 69 от ЗС следва, че е налице и намерението за своене, тоест доказано е
наличието на двата елемента на владението – обективния и субективния.
За да се приеме, че в полза на ищецът е възникнало правото на собственост въз
основа на изтекла придобивна давност, е необходимо владението да е осъществявано през
определен период от време и същото да не е спирано или прекъсвано. В настоящия случай
приложима е била общата 10 годишна давност, тъй като няма данни ищецът да е владял
вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му
не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че от 1990г.
фактическата власт върху процесните поземлени имоти е упражнявана единствено от
ищеца.
В периода на владение на имотите не се установява наличието на законова забрана за
придобиването им по давност. Съгласно чл. 86 от ЗС не може да се придобие по давност
вещ, която е публична държавна или общинска собственост. Такива забрани се съдържат
още в чл.29, т.4 от ЗСГ (отм.), както и в чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, касаещ само имоти, които
се възстановяват по реда на този закон или по реда на ЗСПЗЗ.
По отношение на горепосочените законови забрани за придобиване по давност съдът
счита, че по делото не са налице данни процесните имоти някога да са били държавна или
общинска собственост, или земя със статут на кооперативно земеползване, поради което не
са съществували законови пречки за придобиването им по давностно владение. Няма
никакви доказателства по делото процесните имоти да са били одържавени по реда на чл.12
ЗСГ. Освен това липсват и каквито и да е доказателства по делото, че имотите са били
земеделска земя, включена в ТКЗС или друго подобно образование. Страните не твърдят
4
такива факти, а и ответникът не представя такива доказателства, които да изключат правата
на ищеца, което е в негова доказателствена тежест. Съгласно решение №21 от 04.02.2011г.,
постановено по гр. д. №1327 по описа за 2009г. на ВКС, II г.о. при предявен иск за
установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната,
която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права
или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца
придобивно основание, носи тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което
твърди, че е придобила спорното право, съответно наличието на пречки за осъществяване
придобивното основание на ищеца. В аналогичен смисъл е и постановеното решение № 798
от 16.11.2020г., постановено по гр. д. № 3303 по описа за 2008г. на ВСК, I г.о.
По делото липсват доказателства имотите да са били кооперирани по силата на
членствено правоотношение, напротив свидетелските показания са точно в обратния
смисъл, да са били одържавявани - например съгласно чл.12, ал.2 от ЗСГ (отм.), да са били
отнемани фактически, предвид което същите са запазили статута си на частна собственост и
са владени в реални граници, поради което следва да се приеме, че такива имоти не
подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и следователно липсва и основание да бъдат
включени във фонда на земите по чл.19 от ЗСПЗЗ и да се считат за общинска собственост. В
този смисъл е и заключението по приетата по делото съдебно-техническа експертиза.
Следва да се отбележи също, че разпоредбата на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, разглеждана
във връзка с §4к от ПЗР към ЗСПЗЗ, регламентира прекратяване правото на ползване върху
земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на
Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. А съгласно §4к, ал.1,
вр. ал.6 от ПЗР към ЗСПЗЗ за тези земи се изработват помощен план и план на
новообразуваните имоти, който се одобрява от Областния управител. В хода на настоящото
производство от страна на ответника не се ангажираха никакви доказателства обосноваващи
извода, че процесните имоти са били предоставени за ползване и че същите попадат в
приложното поле на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. След като не е доказано, че имотите попадат в
приложното поле на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, О. не може да придобие правото на собственост
върху тях на това основание.
Ето защо следва да се приеме, че няма пречка за процесния период в полза на ищеца
да е текла придобивна давност, доколкото нито една от законовите забрани не е приложима
за процесните имоти.
Предвид доказаното давностно владение върху имотите от страна на ищеца,
изразяващо се в продължило повече от десет години явно, непрекъснато и необезпокоявано
упражняване на фактическата власт върху тях, при това с намерение за държане на имота
като свой собствен съгласно чл.79 от ЗС и чл.68, ал.1 от ЗС, съдът следва да приеме за
доказано придобиването правото на собственост върху имотите на основание давностно
владение от страна на ищеца.
Предвид крайния изход от правния спор право на разноски има ищцата. Такива са
били поискани, като се представя списък по чл. 80 от ГПК. Съдът счита, че в полза на
ищцата следва да се присъди сума в размер на 630,00 лева, представляващи сбор от 150,00
лева държавна такса, 300 лева адвокатско възнаграждение и 180 лева възнаграждение на
вещо лице. Останалите включени в списъка по чл. 80 от ГПК суми не следва да се
присъждат, доколкото част от тях не представляват съдебни разноски, а за друга част не се
представят доказателства за реалното им осъществяване – арг. т. 1 от тълкувателно решение
№ 6 от 6.11.2013г., постановено по тълк.д. № 6 по описа за 2012г. на ВКС, ОСГТК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо О., БУЛСТАТ ***, с адрес гр. Х., пл. "В"
5
№***, че Л. Х. А., ЕГН **********, с адрес гр. Х. ул. "Я. С." №*** е собственик на
основание придобивна давност на поземлен имот с идентификатор 77181.21.526 по КК и
КР на Харманли, одобрени със Заповед № РД-18-9/23.03.2006г. на ИД на АК, находящ се в
местността СТАРИТЕ ЛОЗЯ, незастроен, целият с площ от 776 кв.м., с трайно
предназначение: земеделска, с начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих
/съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, с номер по предходен план 760.1315, при съседи:
77181.21.537., 77181.21.336., 77181.21.525., на поземлен имот с идентификатор
77181.21.523 по КК и КР на Харманли, одобрени със Заповед № РД-18-9/23.03.2006г. на ИД
на АК, находящ се в местността СТАРИТЕ ЛОЗЯ, незастроен, целият с площ от 810 кв.м., с
трайно предназначение: земеделска, с начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих
/съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, с номер по предходен план 760.1307, при съседи:
77181.21.527., 77181.21.529., 77181.21.537., 77181.21.525, 77181.21.524, 77181.21.511,
77181.21.513, 77181.21.522 и на поземлен имот с идентификатор 77181.21.524 по КК и КР
на Харманли, одобрени със Заповед № РД-18-9/23.03.2006г. на ИД на АК, находящ се в
местността СТАРИТЕ ЛОЗЯ, незастроен, целият с площ от 960 кв.м., с трайно
предназначение: земеделска, с начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих
/съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, с номер по предходен план 760.1306, при съседи:
77181.21.523., 77181.21.525., 77181.21.336., 77181.21.511..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК О., БУЛСТАТ ***, с адрес гр. Х., пл.
"В" №*** да заплати на Л. Х. А., ЕГН **********, с адрес гр. Х. ул. "Я. С." №*** сума в
размер на 580,00 лева, представляваща направените по делото разноски.
УКАЗВА на Л. Х. А., ЕГН **********, с адрес гр. Х. ул. "Я. С." №*** да отбележи
съдебното решение в шестмесечен срок от постановяването му, в противен случай
вписването на исковата молба губи действието си.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните пред Окръжен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
6