№ 102
гр. Разград, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:А. Д. Христов
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20233300500132 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.267 от ГПК.
С Решение № 128/02.03.2023 година, постановено по гр. д. № 1939 по описа за 2022 година
на РС – Разград, съдът е уважил частично предявения от „Йетел България“ ЕАД иск с правно
основание чл. 422 от ГПК, като е приел за установено по отношение на А. А. А., ЕГН **********,
че дължи на жалбоподателя сумата от 133.17лв./сто тридесет и три лева и седемнадесет/ за
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и лизингови вноски до 25.01.2020г., сумата
161.31лв./сто шестдесет и един лева и тридесет и една стотинки/ дължима сума за предоставено
устройство NOKIA 1 Plus Dual Black, ведно със законната лихва, считано от 09.05.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение
№571/09.06.22г. по ч.гр.д.№1062/22г. и е отхвърлил претенциите на ищеца за установяване
дължимостта на неустойка за предсрочно прекратяване на договор в размер на 97.86лв.,от която
47.92лв. за едностранно прекратяване на договора за мобилни услуги и 49.94лв. неустойка по
договор за лизинг. Произнесъл се е по дължимостта на разноските както в исковото производство,
така и в заповедното производство.
Недоволен от постановеното решение останал ищецът „Йетел България“ ЕАД, гр. София,
поради което депозирал въззивна жалба, чрез пълномощник против решението, в частта, в която е
отхвърлена претенцията му за установяване дължимостта на неустойка за предсрочно
прекратяване на договор в размер на 97.86лв.,от която 47.92лв. за едностранно прекратяване на
договора за мобилни услуги и 49.94лв. неустойка по договор за лизинг.
Във въззивната жалба ищецът „Йетел България“ ЕАД навежда доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението на Районен съд – Разград. Счита за неправилни заключенията
на съда, че неустойката в размер на 49.49 лева е дължима по договор за лизинг. Сочи, че
първоинстанционния съд е стигнал до неправилни изводи, доколкото не е изследвал начина и
условията за прекратяване на договора за мобилни услуги. Моли съда за постановяване на друго
решение по същество, с което да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната част,
като предявеният от ищеца иск да бъде уважен изцяло. Излага подробни съображения. Моли за
1
присъждане на сторените от него разноски в пълен размер.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от легитимирана страна в
процеса, против акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на въззивната проверка.Със същата не
се правят доказателствени искания.
В срока по чл.263 от ГПК насрещната по жалбата страна е подала писмен отговор чрез
назначения за особен представител адв. И. К. от АК - Разград, като застъпва становище за
неоснователност на същата.Моли атакуваното решение да бъде потвърдено. Излага подробни
съображения. Не прави доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивната страна – "Йеттел България" ЕАД – ищец в
първоинстанционното производство не се явява и не се представлява.Депозира чрез пълномощник
писмена молба, вх.№2431/07.06.2023г. с искане за присъждане на разноски пред настоящата
инстанция, като представя фактура от 01.06.2023г. за заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивно обжалване в размер на 400 лева.
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба, чрез особения представител
заявява становище за неоснователност на въззивната жалба по подробно изложени съображения ,
свързани с недължимост на сумите за неустойка по чл.92 от ЗЗД.
Разградският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск от "Йеттел България" ЕАД , гр.София против А. А. А. , като се претендира да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото
дружество следните суми, с общ сбор 392,34 лв., формирани както следва:
133,17лв, дължими задължения за предходен период от 25/08/2019г. до 24/12/2019 г.
задължения за вноски за лизинг за периода от 25.12.2019г. до 24.01.2020г. в размер на
161,31лв,като цялата сума е за устройството NOKIA 1 Plus Dual Black по договор за лизинг от
22.8.2019г,
договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 97,86лв,
формирани както следва: по договор за мобилни услуги за предпочетен номер *** сума в размер на
47,92лв, представляваща три стандартни месечни такси и сума в размер на 49,94лв за устройството
NOKIA 1 Plus Dual Black, представляваща разлика между цената на устройствата без абонамент и
преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при
сключване на абонаментен план, както и дължима законова лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.
Посочените суми се претендират като дължими по два договора, сключени между страните, а
именно - договор за мобилни услуги от 22.8.2019г. с предпочетен номер *** и договор за лизинг
от същата дата за устройство NOKIA 1 Plus Dual Black, като на длъжника е предоставена
преференциална цена.
Поддържа се, че предявените искове са по реда на чл. 422 от ГПК след постановена Заповед
№ 571 от 09.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гр. дело
№ 1062/2022 г. по описа на РРС и дадени указания от страна на съда за предявяване на иск на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК от заявителя.
Ответникът А. А. А., призован при условията на чл.47 ал.6 от ГПК , чрез назначения му
особен представител е заявил становище за допустимост, но неоснователност на предявените
искове по съображения, че не е изпълнена законовата процедура по чл. 147а, ал. 1 и ал. 2 от Закона
за защита на потребителите, претендираните суми за мобилни услуги не са изискуеми и към
момента няма основание за претендирането им.За неоснователна счита и претенцията за
дължимост на неустойка по двата договора.
За да постанови своето решение, Разградският районен съд е установил правилно
фактическата обстановка , според която на ответника са предоставени услуги по сключените
договори, съответно за мобилни услуги и лизинг на мобилно устройство, падежът на задълженията
по тях е настъпил за съответен период, но плащане не е извършено, поради което за сумите ,
дължими по двата договора, извън тези за претендираните неустойки е приел, че са дължими от
ответника.По отношение на сумите, претендирани като със заявлението по чл. 410 от ГПК, така и с
2
исковата молба като дължима неустойка по двама договора, съответно в размер на 47.92лв. за
едностранно прекратяване на договора за мобилни услуги и 49.94лв. неустойка по договор за
лизинг, съдът е приел ,че същите се претендират от ищеца като последица от разваляне на
договорните отношения, а не поради неизпълнение на парично задължение. В този смисъл е приел
,че в случая липсват доказателства мобилният оператор да се е възползвал от правото си да
развали двата договора и то писмено, във формата в която са сключени същите, поради което и в
неговата сфера не е възникнало вземане за неустойка, респективно – вземане за разликата между
цената на предоставеното устройство и реалната му цена без абонамент.
При съобразяване на разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата, т. е. правилността на първоинстанционното решение се
проверява само в рамките на наведените оплаквания.
При тази служебна проверка, окръжният съд намира обжалваното решение за валиден и
допустим съдебен акт.
Страните не спорят по фактите по делото, този съд намира, че същите са правилно
установени по делото.Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими
доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни
за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Пред въззивната инстанция не са ангажирани
доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание
чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.
Въззивната жалба, подадена от "Йеттел България" ЕАД, касае решението на районния съд
само в отхвърлителната му част досежно претендираната сума като неустойка общо по двата
договора в размер на 97,86 лева или 47,92лв. за едностранно прекратяване на договора за мобилни
услуги и 49,94лв. неустойка по договора за лизинг.
Окръжният съд споделя решаващите мотиви и изводи на районния съд за неоснователност на
предявения иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 92 от ЗЗД за установяване дължимост на
неустойка при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на абоната. Тези
изводи на районния съд са формирани въз основа на установената фактическа обстановка по
делото и въззивния съд ги намира за правилни и в съответствие със закона, поради което препраща
към мотивите на обжалваното решение на основание чл. 272 ГПК и по този начин те стават част и
от настоящия съдебен акт.
По изложените във въззивната жалба доводи и в допълнение към приетото от районния съд
следва да се посочи следното: Спорен е въпросът дали е налице надлежно упражняване на
правото на ищеца едностранно да прекрати договорите с ответника.За уважаване на иска по чл. 92
от ЗЗД е необходимо ищецът да докаже, че в договора съществува валидна уговорка за неустойка
при прекратяването му по вина на потребителя преди изтичане на срока и прекратяването е
извършено по предвидения в договора и в закона ред. В представените по делото договори, е
предвидено задължение за заплащане на неустойка от страна на потребителя в случай на
прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина или по инициатива на потребителя или
при нарушение на задълженията му по договора. В конкретния случай обаче не е извършено
едностранно прекратяване на договорите по инициатива на доставчика, както правилно е приел и
районния съд. Единствено уговарянето на това потестативно право в полза на мобилния оператор
не е достатъчно да се счете, че същото е възникнало, а е необходимо да са налице материалните
предпоставки, при които страните са се договорили, че то ще се породи, като освен това
правоимащият трябва да уведоми другата страна по сделката, че упражнява това си право. Нуе
може да се приеме търдението на въвззинкиа-ищец , че е прекратил едностранно договорите,
поради виновно неизпълнение от страна на ответника – абонат на мобилни услуги, още повече ,че
видно от съдържанието на представените индивидуални договори, в същите липсват клаузи
относно начина за уведомяване на страните при изменение, респ. предсрочно прекратяване чрез
разваляне на договора. Доколкото обаче се касае за писмен договор и при липсата на други
уговорки, то изявлението за прекратяването му също следва да бъде извършено в писмена форма и
да е достигнало до другата страна – в съответствие с разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД,
респективно - чл. 293, ал. 2 от ТЗ, както правилно е приел и районния съд. Страните са длъжни да
съблюдават принципа, че формата на разваляне на договора е в зависимост от формата на
3
сключения договор и с оглед писмения характер на процесните договори, то и едностранното
волеизявление на ищеца следва да бъде в писмена форма. По делото обаче не са ангажирани
доказателства в такава насока, липсва писмено изявление от дружеството- мобилен оператор ,
достигнало до А. А. А. , с което той да е уведомен, че ако в определен срок не погаси
задълженията си, договорът ще бъде развален.Предвид на това ,че по делото не е установено
сключените с ответника договори да са били прекратени по уговорения начин преди изтичане на
техния срок, то за ищеца не е възникнало правото да начислява неустойка на това основание,
съответно и да претендира разликата в цената на мобилното устройство в съответния размер.Ето
защо правилно и законосъобразно предявените искове по реда на чл. 422 ГПК във връзка с чл. 92
от ЗЗД са неоснователни и правилно са отхвърлени от районния съд.
По изложените съображения, окръжният съд намира въззивната жалба за неоснователна,
поради което решението на районния съд следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно в обжалваната част.
При този изход на спора в полза на "Йеттел България" ЕАД не се следва присъждане на
разноски.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване, предвид обстоятелството, че се касае за предявени искове, всеки от които с
цена на иска под 5 000 лева.
Водим от горното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 128/02.03.2023 година, постановено по гр. д. № 1939 по описа
за 2022 година на РС – Разград в обжалваната част по претенцията по реда на чл.422 от ГПК във
връзка с чл.92 от ЗЗД..
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4