№ 11705
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110111521 по описа за 2022 година
Страни в производството са ищецът Ц. А. Ш. с ЕГН **********, гр. София, ул. Вела
Чорбова №34, и ответникът „ЕОС ***” ЕООД с ЕИК ***, гр. София, ж.к. Малинова Долина,
ул. Рачо Петков – Казанджията №4-6.
Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.2 ГПК за признаване за установено, че не
съществуват задължения поради неуведомяване за извършена цесия, евентуално не
съществува възможност поради изтичане на погасителна давност за принудително събиране
на сумите 9139,99лв. – главница по договор за кредит от 25.7.2007г., 2541,97лв. – договорна
лихва за периода 25.11.2008г.-8.4.2010г., ведно със законната лихва до пащането, 2169,53лв.
– мораторна неустойка, ведно със законната лихва от 9.4.2010г. до плащането и 233,64лв. –
разноски, по изп.л. от 15.10.2010г., издаден по ч.гр.д. № 16807/2010г. по описа на 79 с-в,
СРС, въз основа на който е образувано изп.д. № 720/2022г. на ЧСИ М. ****.
Ответникът оспорва исковата молба.
От приетите писмени доказателства се установява, че по гр.д. № 168707/2010г. на 79 състав
на СРС ищецът Ц. Ш. е осъдена да плати на „Банка ***“ АД исковите суми, за което е
издаден изпълнителен лист от 15.5.2020г.
Въз основа на изпълнителния лист по искане на „Банка ***“ АД е образувано и.д. №
3112/10 на ЧСИ Н. *** на 5.10.2010г.
На 23.12.2011г. между „Банка ***“ АД и „ОТП *** България“ ЕООД е сключен договор за
цесия, с който вземанията по изпълнителния лист са прехвърлени и „ОТП *** България“
ЕООД е конституиран като взискател по негова молба от 19.4.2012г. Събщение от ЧСИ за
конституирането на цесионера като взискател е изпратено на ищцата и е получено на
1
21.5.2012г.
На 20.11.2019г. и.д. № 3112/10 на ЧСИ Н. *** е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8
ГПК.
„ОТП *** България“ ЕООД е прехвърлило вземанията на „ЕОС ***” ЕООД с договор от
16.12.2020г., който въз основа на изпълнителния лист е образувал и.д. № 720/2022г. на ЧСИ
****.
От приложеното ч.гр.д. № 16807/2010г. по описа на 79 с-в, СРС е видно, че изпълнителният
лист е издаден по реда на чл.418, ал.2 ГПК въз основа на заявление по чл.417 ГПК, като
настоящият ищец отговаря солидарно за задълженията с *** по договор за кредит. Поканата
за доброволно изпълнение е връчена на настоящия ищец на 1.11.2010г. /видно от и.д. №
3112/10 на ЧСИ Н. *** /, а срещу заповедта за изпълнение не е подадено възражение в срока
по чл.414 ГПК в приложимата към 2010г. редакция, поради което заповедта е влязла в сила
на 15.11.2010г.
Относно главното основание на предявения иск, а именно, че вземанията не се дължат, тъй
като ищецът не е уведомен за цесиите, извършени след издаването на заповедта за
изпълнение по чл.417 ГПК. Нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД гласи, че прехвърлянето има
действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор. Съдът намира, че дори това задължение да не бъде
изпълнено, вземането на длъжника не се погасява. Последицата от несъобщаването е, че
плащане от страна на неуведомения длъжник на цедента, освобождава длъжника от
задължението му и спрямо цесионера. В случая и при двете цесии цедентът е упълномощил
цесионера да съобщи цесията на длъжника. Доколкото няма законово изискване за начина на
уведомяване, то може да бъде извършено и чрез съдебен изпълнител. В случая ищецът е
уведомен за първата цесия на 21.5.2012г. и за втората – с получаването на поканата за
доброволно изпълнение на 3.2.2022г. Дори и да не беше уведомен, задълженията му
продължават да съществуват, тъй като неуведомяването за извършена цесия не е способ за
погасяване на облигационни задължения.
Относно евентуалното основание на предявения иск: изп.д. № 3112/10 на ЧСИ Н. *** е
образувано на 5.10.2010г. с молба от взискателя, включително е направено искане за
извършване на конкретни изпълнителни действия. Давността е прекъсната с тази молба и е
спряна до 26.6.2015г., тъй като до приемане на ТР №2/26.6.2015г., важат постановките на
ППВС №3/1980г., според които докато трае изпълнителният процес давност не тече. След
26.6.2015г. давността е прекъсната с молба от 12.11.2015г. /за опис на движими вещи/ и от
7.6.2017г. /за налагане на запор/, подадени от „ОТП *** България“ ЕООД.
Изп.д. № 720/2022г. на ЧСИ **** е образувано на 13.1.2022г. по молба на цесионера „ЕОС
***” ЕООД с искане за налагане на запори на банкови сметки на длъжниците.
Съгласно т.10 на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г.,
ОСГТК НА ВКС „искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
2
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа
със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и
разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на
пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи.“
„Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.“
Съгласно Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК,
докладчик Борислав Белазелков, когато по изпълнителното дело е направено искане за нов
способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още
у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е,
че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е
образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито
ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно
нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса
за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото
на изпълнителните дела.
В чл. 116, б. "в" ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за
принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг
3
орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по
несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на
кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган
преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора;
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е
изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не
се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието.
Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с
обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва
последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни
процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта,
разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до
влизането в сила на постановлението за възлагане.“
В случая вземанията по договор за кредит за текущо потребление се погасяват по давност с
изтичане на 5-годишен период. Видно от отбелязване върху заповедта по чл.417 ГПК,
заповедта за незабавно изпъпление и изпълнителния лист са връчени на кредитора на
30.9.2010г., като от този момент започва да тече периодът на погасителната давност, тъй
като от този момент кредиторът може да предприеме изпълнителни действия. Давността е
текла 5 дни до образуване на първото изпълнително дело на 5.10.2010г. , след което
течението й е било спряно до 26.6.2015г., а след това давността е прекъсвана на 12.11.2015г.,
на 7.6.2017г. и на 13.1.2022г. с молби на конституираните взискатели за предприемане на
изпълнителни действия, елементи от изпълнителни способи. Предвид изложеното давността
не е изтекла, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като не е представил доказателства,
че е направил такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. А. Ш. с ЕГН **********, гр. София, ул. Вела Чорбова №34,
срещу „ЕОС ***” ЕООД с ЕИК ***, гр. София, ж.к. Малинова Долина, ул. Рачо Петков –
Казанджията №4-6, искове за признаване за установено, че не съществуват задължения
поради неуведомяване за извършена цесия, евентуално не съществува възможност поради
изтичане на погасителна давност за принудително събиране на сумите 9139,99лв. – главница
4
по договор за кредит от 25.7.2007г., 2541,97лв. – договорна лихва за периода 25.11.2008г.-
8.4.2010г., ведно със законната лихва до пащането, 2169,53лв. – мораторна неустойка, ведно
със законната лихва от 9.4.2010г. до плащането и 233,64лв. – разноски, по изп.л. от
15.10.2010г., издаден по ч.гр.д. № 16807/2010г. по описа на 79 с-в, СРС, въз основа на който
е образувано изп.д. № 720/2022г. на ЧСИ М. ****.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5