РЕШЕНИЕ
№ 830
гр. Варна, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20243110202022 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Р. Н. против Наказателно Постановление № 24-0445-000276/
08.05.2024г. на Началника на група към ОД МВР-Варна, РУ Аксаково с което
на Р. Н. е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000
лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на
основание чл.174 ал.3 от ЗДП.
Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление.
В съдебно заседание редовно призован не се явява лично, но се представлява
от процесуален представител, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява, но е
изразила становище.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното: На 13.04.2024г. в 04.00 ч. в община Аксаково, летище Варна
жалбоподателя управлява л.а с ДК№ В 7759ТН като отказва да бъде тестван за
употреба на алкохол с Дрегер. Не изпълнил предписанието за мед. изследване
№ 121697 от 13.04.2024г.
Издаден бил АУАН. Въз основа на акта за установяване на
1
административно наказание, било издадено и атакуваното наказателно
постановление.
В хода на съдебното следствие бе разпитан свидетелят Х.. Съдът
кредитира показанията на свид. Х. като дадени обективно и безпристрастно.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото гласни доказателства и доказателствата по административно
наказателната преписка, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,
поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Началника на група в сектор ПП при ОД МВР-Варна, съгласно заповед №
I-8121з -1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на
административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Съдът намира, че АНО е изпълнил задълженията
си по ЗАНН, като в наказателното постановление е дал описание на
нарушението, посочил е доказателствата, на които се позовава, като не е
обсъдил възражения направени от жалбоподателя, тъй като видно от
материалите по преписката не са били направени такива.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
констатирал нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДП, като е съотнесъл фактите към
хипотезата на правната норма. Жалбоподателят е отказал на служителите на
полицията да бъде изпробван за наличие на алкохол и не е дал кръв за
химичен анализ в предвидения срок по Наредба. Следвало е жалбоподателя да
изпълни задълженията които му вменява ЗДП и да позволи да бъде тестван от
2
контролните органи. В тази насока са и показанията на разпитания в съдебно
заседание свидетел и всички писмени доказателства. Жалбоподателят е
извършил нарушение с факта, че е отказал да бъде изпробван. Причините за
извършване на нарушението са ирелевантни.
Възраженията на жалбоподателя, че в хода на проведеното
административнонаказателното производство е било нарушено правото му на защита, тъй
като е чужд гражданин и не му е назначен преводач са неоснователни. В случая видно от
показанията на актосъставителя жалбодателя е разбрал за какво е бил спрян да бъде
проверен.
В ЗАНН не се предвижда задължително участие на преводач
административнонаказателното производство - във фазата на установяване на
нарушението, извършено от лице, което не владее български език. Съгласно
чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване
и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на
вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица,
изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане
на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред
административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат
разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Ето защо субсидиарното
прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване
на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са
приложими за производството по обжалване на наказателните постановления
пред съда. В тази връзка, неприложима е и нормата на чл.55, ал.3 от НПК с
която в българското законодателство е възприета Директива 2010/64/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010г., относно правото
на устен и писмен превод в наказателното производство, тъй като
директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на държава-
членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на
орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и
когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд.
Безспорно е, че при установяване на нарушението и съставянето на АУАН,
както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят
български език имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени и
именно с това право на невладеещото български език лице следва да се
обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с
3
назначаване на преводач. Ето защо, преценката дали липсата на преводач при
предявяване на АУАН представлява съществено процесуално нарушение не
следва да се прави формално и да се основава единствено на този факт, което
пък автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното
лице. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през принципа
за върховенство на закона, отразен в чл.6 от ЕКПЧ и предвид чл.47 и чл. 48 §2
от Хартата на основните права на ЕС, доколкото последната се явява
приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на
украинския гражданин. При преценката на нарушението, описано в НП,
действията на актосъставителя, поведението на жалбоподателя, сложността на
случая, интересите на наказания и развитието на процедурата по налагане на
наказанието, в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив
баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на
личността. Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде
информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с
акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и правото му
на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в
рамките на съдебния процес пред РС. В Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на
Съвета от 20.10.2010г. относно правото на устен и писмен превод в
наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на
информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при
налагане на санкции за леки нарушения, например пътно транспортни
нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за
преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството
по обжалване пред съд. Разгледани в своята цялост, цитираните директиви
установяват безусловно задължение за осигуряване на превод единствено в
рамките на наказателното производство, като за извършените
административни нарушения такова задължение липсва.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е
необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението,
като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано
да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност.
В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се
квалифицира като маловажно, тъй като по нищо не се отличава от останалите
от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно
4
поведение за спазване на принципите на ЗДП. Поради изложеното до тук,
съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като
маловажно.
Съдът намери, че при индивидуализацията на административното
наказание, наложено на жалбоподателя, административнонаказващия орган се
е съобразил с тежеста на извършеното нарушение и личността на нарушителя,
размерите на наказанията са предвидени императивно и няма процесуална
възможност за промяна на техния размер. В тази връзка съдът намира, че
наказанието, е правилно определено, справедливо е и съответстващо на
извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на
ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата
разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В
случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството
по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна
сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от
80лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 24-0445-000276/
08.05.2024г. на Началника на група към ОД МВР-Варна, РУ Аксаково с което
на Р. Н. е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000
лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на
основание чл.174 ал.3 от ЗДП.
ОСЪЖДА Р. Н. да заплати на ОД МВР гр.Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд
5
Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6