№ 161
гр. Дулово, 16.09.2019 г.
Районен съд -
Дулово, гражданска колегия, в публично заседание на деветнадесети март през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил
Николаев
при участието
секретаря Росица Радева, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 170 по описа на съда
за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е
искова молба с правно основание чл.422 от ГПК, от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“, №
19, представлявана от Виолина Маринова Спасова и Маргарита Добрева Петрова
-Кариди - Изпълнителни директори, действащи чрез пълномощника си юрисконсулт Г.Б.В.,
упълномощен с пълномощно, с peг. № 2419 и 2420, том 2, акт 6 от 27.02.2017 г.
на нотариус Маргарита Шамлиян, нотариус в PC София с peг. № 042 от НК, съдебен
адрес:***, срещу Ц.Ц.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, за решение, с което да
се признае за установено че длъжникът Ц.Ц.К. дължи на кредитора „Банка ДСК” ЕАД
по силата на Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 05.04.2005 г.,
сумите, за които са издадени Заповед № 14/12.01.2018 г. за изпълнение на
парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен
лист от 15.01.2018 г. по ч. гр. д. № 21/2018 г. по описа на PC- гр. Дулово,
както следва: Главница: 15 056.19 лева; Договорна /възнаградителна/ лихва за
периода 06.07.2015 г. - 09.01.2018 г.: 1 310.31 лева; Санкционна лихва
/обезщетение за забава/ за периода: 20.09.2016 г. - 09.01.2018 г.: 982.30 лева;
Заемни такси: 304.72 лева; Законна лихва върху главницата, считано от
10.01.2018 г. до окончателното погасяване на задължението, както и присъдените
разноски в заповедното производство пред PC- гр. Дулово, в т. ч.: 353.07 лева -
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00
лева, както и направените в настоящото производство разноски, в това число
заплатената държавна такса в размер на 353.07 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер от 300.00 лева.
Ищецът твърди,
че на 10.01.2018 г„ в качеството си на кредитор „Банка ДСК” ЕАД, на основание
чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, е подала до Районен съд - Дулово Заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, по реда на чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, въз основа на извлечение от счетоводни документи -
извлечение счетоводни книги, по което е образувано ч. гр. дело № 21/2018 г„ по
описа на Районен съд - Дулово срещу длъжника Ц.Ц.К., ЕГН **********, за
заплащане на дължими към Банката суми, както следва: главница: 15 056.19 лева,
договорна /възнаградителна/ лихва за периода 06.07.2015 г. - 09.01.2018 г. в
размер от 1 310.31 лева, санкционна лихва /обезщетение за забава/ за периода:
20.09.2016 г. - 09.01.2018 г. в размер от 982.30 лева и заемни такси от 304.72
лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 10.01.2018 г. до
окончателното погасяване на задължението.
Ищецът посочва,
че по същото дело искането е уважено изцяло и с Разпореждане на Районен съд -
Дулово е издадена Заповед № 14/12.01.2018 г. за изпълнение на парично
задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от
15.01.2018 г. срещу длъжника с дължимите към Банката суми, на база
представеното извлечение от счетоводни документи по сметка и други
доказателства, като въз основа на издадения изпълнителен лист на „Банка ДСК” ЕАД
са присъдени още заплатените държавна такса върху материалния интерес в размер
на 2% по сметка на PC- гр. Дулово в размер от 353.07 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150.00 лв.
По молба на
„Банка ДСК“ ЕАД, на осн. чл. 426 от ГПК и въз основа на издадените заповед за
изпълнение на парично задължение, въз основа на документ и изпълнителен лист, е
образувано изп. дело № 20188340400022 по описа на ЧСИ Ервин Юсеин, peг. № 834
на КЧСИ, с район на действие ОС- гр. Силистра на 06.02.2018 г.
На 15.03.2018 г.
в „Банка ДСК” ЕАД е получено Съобщение от 06.03.2018 г., издадено по ч. гр. д.
№ 21/2018 г. по описа на PC- гр. Дулово с приложено Възражение, подадено от
длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение от
длъжника Ц.Ц.К. и е указана възможността в едномесечен срок от получаване на
съобщението банката да предяви иск относно вземането си.
Ищецът
обосновава иска си с Договор за кредит за покупка на недвижим имот от
05.04.2005 г., с който „Банка ДСК” ЕАД е предоставила на Ц.Ц.К., ЕГН: **********
кредит за покупка на недвижим имот: Апартамент № 7, находящ се в гр. Дулово,
ул. „****“, № 15, бл. „****“, № 3, ет. 2, в размер на 20 000 /двадесет хиляди/
лева със срок за издължаване на кредита от 240 /двеста и четиридесет/ месеца,
считано от дата на неговото усвояване, като кредитът е усвоен изцяло еднократно
на 08.04.2005 г., с което „Банка ДСК“ ЕАД е изпълнила задълженията си по
процесния договор.
Кредитът се
обезпечава със законна ипотека върху посочения недвижим имот, състоящ се от две
стаи, хол, кухня и сервизни помещения, с обща застроена площ от 64 кв. м.,
заедно с избено помещение № 33, както и 3.58% ид. части от общите части на
сградата и съответните им ид. части от правото на строеж върху мястото.
Съгласно клаузите на сключения договор кредитът е усвоен чрез разплащателна
сметка на продавачите на недвижимия имот, за чието закупуване се отпуска
кредита. За падежна дата за издължаване на месечните анюитетни вноски е
определено 7-мо число на месеца. Кредитът се погасява с месечни анюитетни
вноски, дължими до падежна дата включително, платими в брой.
В „Банка ДСК”
ЕАД е открита служебна отчетна сметка по кредита с номер 17/0000000009205333,
по която се отчитат всички плащания, направени от страна на Банката по
усвояване на кредита и всички плащания, направени от кредитополучателя за
погасяване на задълженията му. Съгласно чл. 6.1 от Договора, кредитът се
олихвява с фиксиран лихвен процент в размер от 6.50% годишно. Съгласно чл. 21
от договора за ипотечен кредит кредитополучателят се е съгласил да заплаща
такса управление на кредита и други обявени от кредитора такси и комисионни.
Кредитополучателят
преустановява редовното обслужване на кредитното задължение, считано от 07 юли
2015 г„ когато направената погасителна вноска е била непълна, по-точно не са
достигали 16.48 лева вноската да бъде пълна. Съгласно договорът за ипотечен
кредит, кредитополучателят е поел задължение, че кредитът се погасява с месечни
вноски, дължими на падежна дата. Месечните погасителни вноски включват главница
и лихва. Невнасянето в срок на договорените месечни погасителни вноски, от
страна на кредитополучателя, съставлява неточно и непълно изпълнение на поетите
от последния договорни задължения.
В разпоредбата
на т. 18, раздел VI „Отговорности и санкции” от Договор за кредит за покупка на
недвижим имот от 05.04.2005 г. се съдържа правило, че при допусната забава в
плащанията на главница и/или лихва над три месечни анюитета, ЦЕЛИЯТ остатък от
кредита СТАВА предсрочно изискуем. Поради непогасяване в срок на месечните
погасителни вноски е допусната забава в плащанията над три месечни анюитета, с
оглед на което и на основание т. 18 т. 18, раздел VI „Отговорности и санкции”
от Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 05.04.2005 г., във връзка с
чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции за Банката е възникнало
договореното потестативно право да обяви вземането си по договора за кредит за
предсрочно изискуемо.
Доколкото по
своята правна същност обявяването на задължението за предсрочно изискуемо е
едностранно волеизявление, което съставлява субективно потестативно право на
кредитора, за да настъпят правните последици от упражняването му, е необходимо
изявлението на кредитора да достигне до неизправния длъжник.
Кредиторът
„Банка ДСК“ ЕАД е упражнил правото си да превърне кредита в предсрочно
изискуем, което е сведено до знанието на кредитополучателя, като на постоянния
му адрес: гр. Дулово, ул. „****“ № 15, ап. 8 е изпратено Уведомление, изх. №
01-20-04710/26.07.2016 г. на Банка ДСК ЕАД, че банката обявява кредита за
предсрочно изискуем, чрез „Спиди“ ЕООД - лицензиран оператор за доставка на
пощенски услуги, като същото е получено лично срещу подпис на 28.07.2016 г.,
което обстоятелство се удостоверява с обратна разписка.
В срока по
чл.131 ГПК от ответникът депозира отговор на исковата молба, в който изразява
становище, че предявеният срещу него иск е допустим, но неоснователен, поради
което моли да се отхвърли и да му се присъдят направените по делото разноски,
по следните съображения:
През периода от
сключване на Договора за кредит за покупка на недвижим имот от 05.04.2005 г. до
2011 г. длъжникът твърди, че е погасил всички свои задължения към ищеца,
произтичащи от този договор, поради което към момента на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК и образуване на ч. гр. д. № 21/2018 г. по описа на
Районен съд - Дулово, вземанията на ищеца по този договор са били погасени чрез
плащане.
В чл.6.1. от
Договора за кредит за покупка на недвижим имот от 05.04.2005 г., страните
договорили размера на възнаградителна лихва, дължима от кредитополучателя на
кредитора, но само за първата календарна година от неговия срок: „За
предоставения кредит, заплаща фиксирана лихва в размер на 6,5% за период от
една календарна година, считано от датата на усвояване на кредит“. В чл.6.2. от
Договора за кредит за покупка на недвижим имот от 05.04.2005г., страните
договорили размера на възнаградителна лихва, дължима от кредитополучателя на
кредитора за целия останал срок на договора: „След изтичане на едногодишния
срок кредитополучателят заплаща лихва в размер, определян периодично от Банката
и в зависимост от определените от Банката условия, на които кредитополучателят
отговаря. Промяната на лихвата от Банката е задължителна за страните“.
Ответникът
посочва, че с влязло в сила решение,
постановено по гр. д. № 35/2016 г. по описа на
Районен съд гр. Силистра е прогласена нищожността на клаузата на чл. 6.2. от
Договора за кредит за покупка на недвижим имот от 05.04.2005 г. Нито преди,
нито след прогласяване на нищожността на тази клауза от договора, страните са
договаряли кредитополучателят да заплаща за останалата част от срока на
договора възнаградителна лихва на кредитора, поради което длъжникът акцентира,
че не дължи такава, тъй като страните по договора са уговорили действително
само дължимостта и размера на възнаградителна лихва за период от една
календарна година от усвояване на кредита. В договора не се съдържа клауза,
която да вменява задължение за кредитополучателя да заплаща на кредитора
възнаградителна лихва за периода на връщане на кредита, след изтичането на
първата календарна година от датата на неговото усвояване. При това положение
длъжникът твърди, че към 2011 г. е върнал на ищеца главницата на предоставения
му кредит, както и му е заплатил цялата уговорена възнаградителна лихва за
първата календарна година от датата на усвояване на кредита, поради което и
ищцовото дружество няма вземане от него произтичащо от Договора за кредит от
05.04.2005 г.
В условията на
евентуалност, ответникът сочи, че вземането, предмет на исковата претенция, е
погасено по давност.
Съгласно чл. 18,
изр.1 от договора за кредит: „При неплащане на дължимите месечни анюитети,
когато неиздължената сума е равна на три месечни анюитета, целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие“.
Ответникът
посочва, че през 2011 г. е извършил последното плащане по договора за кредит,
поради което и с оглед посочената разпоредба от договора за кредит, предвиждаща
настъпване на автоматична предсрочна изискуемост, без да е необходимо
извършването на допълнителни правни и фактически действия от кредитора за
нейното обявяване, считано от изтичане на посочения в същата срок, през 2011 г.
автоматично е настъпила предсрочната изискуемост на цялото задължение по
договора.
Съгласно
разпоредбата на чл.110 ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви.
Съгласно чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла.
Предвид
обстоятелството, че от настъпване на предсрочната изискуемост на кредита до
подаване на заявлението по чл.417 ГПК пред Районен съд - Дулово е изминал
период по-дълъг от пет години, ответникът счита всички вземания на ищеца (в
случай, че не бъде споделена тезата му и такива бъдат установени) за погасени
по давност, поради което отново следва да бъде прието, че последният няма
вземания от него по Договора за кредит от 05.04.2005 г., поради погасяването им
по давност, респективно, че предявения иск е неоснователен и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
Ответникът
оспорва фактическото твърдение на ищеца на стр.2 от обстоятелствената част на
исковата молба, съгласно което „...Кредитополучателят преустановява редовното
обслужване на кредитното задължение, считано от 07.07.2015 г., когато
направената погасителна вноска е била непълна, по - точно не са достигали 16.48
лева“. Той твърди, че в писмените изявления на ищеца, подадени по гр. д. №
35/2016г., по описа на Районен съд гр.Силистра се съдържат твърдения и
признания на ищеца за настъпване на предсрочна изискуемост на дълга не на
07.07.2015 г., а през твърдината от ответника 2011 г.
Съдът намира
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е
установителен иск на основание разпоредбата на чл. 422 от ГПК, като с него се цели установяване със сила на пресъдено
нещо съществуването на вземане, за което са издадени заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417,т.2 от ГПК, в следните
размери:
- главница
в размер на 15 056.19 лв. – дължима по Договор за кредит за покупка на
недвижим имот от 05.04.2005г.,
- договорна
лихва за периода от 06.07.2015 г. до 09.01.2018 г. в размер на 1 310.31
лв.,
- санкционираща
лихва за периода от 20.09.2016 г. – 09.01.2018 г. в размер на 982.30 лв.,
- заемни
такси в размер на 304.72 лв.,
ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 10.01.2018 г. до окончателното погасяване на
задължението ,
както
и сумата от 353.07 лв. - разноски по заповедното производство.
За тези суми
Банката-ищец се е снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист против Ц.Ц.К., издадени по реда на заповедното
производството по ч. гр. д. № 21/2018 г. по описа на Районен съд – Дулово.
Подаденото в срока по чл.414 ГПК възражение от Ц.К. е наложило Банката-кредитор
да установява вземането си с иск по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415,
ал.1 от ГПК.
Видно от
исковата молба, ищецът твърди, че на 05.04.2005 г. между него, като
Кредитодател и Ц.Ц.К., като Кредитополучател е сключен Договор за кредит за
покупка на недвижим имот за сумата 20 000.00 лв., със срок за
издължаване 240 месеца, считано от датата на усвояване на сумата по кредита –
08.04.2005 г., като е уговорена възнаградителна лихва за предоставения кредит. За
обезпечаване на отпуснатия кредит е учредена законна ипотека върху
недвижим имот, находящ се в гр.Дулово, ул. „****“, № 15, бл. „****“ -
3“. Съгласно клаузите на договора кредитът бил усвоен по
разплащателната сметка на продавачите на
недвижимия имот, за чието закупуване е отпуснат кредита. Било уговорено кредитът
да се погасява с месечни анюитетни вноски платими на 7-мо число от месеца.
Твърди, че
кредитополучателя Ц.К. е преустановил редовното обслужване на кредита на
07.07.2015 г., когато била направена непълна вноска, тъй като не достигали
16.48 лева. Невнасянето в срок на договорените погасителни вноски от
кредитополучателя съставлявало неточно и непълно изпълнение на поетите
договорни задължения.
Твърди, че
поради постъпило възражение от Ц.К. по ч. гр. дело № 21/2018 г. на РС-Дулово, е
подадена настоящата искова молба, с която е предявен установителен иск по
чл.422 от ГПК, предмет на настоящото производство.
Ответникът Ц.К.
е оспорил исковата молба. Твърди че към момента на подаване на заявлението
по чл. 417 от ГПК през 2018 г. вземанията по договора за кредит били погасени
чрез плащане, а в условията на евентуалност твърди че вземането, предмет на
исковата претенция, е погасено по давност, тъй като последното плащане по
кредита е извършено през 2011 г.
Сочи, че с
влязло в сила решение постановено по гр. дело № 35/2016 г. на РС -Силистра е
прогласена нищожността на клаузата на чл. 6.2 от Договора за кредит за покупка
на недвижим имот от 05.04.2005 г., като нито преди, нито след това страните са
се договаряли кредитополучателят да заплаща за останалата част от срока на
договора за кредит възнаградителна лихва, поради което не дължи такава, тъй
като такава е уговорена само за една календарна година, считано от усвояване на
кредита.
При това
положение към 2011 г. ответникът е върнал на ищеца главницата по предоставения
му кредит, ведно с цялата възнаградителна лихва, уговорена за първата
календарна година.
С оглед на това
към настоящия момент Банката-ищец няма вземане, дължимо от ответника по
Договора за кредит за покупка на недвижим имот от 05.04.2005 г.
По отношение на
предсрочната изискуемост, ищецът твърди, че е упражнил правото си да превърне
кредита в предсрочно изискуем и това е сведено до знанието на кредитополучателя
чрез уведомление, изпратено по куриер и получено лично срещу подпис на
28.07.2016 г.
Страните са
ангажирали писмени доказателства и съдебно - счетоводна експертиза.
Приложено е и заповедното производство, от което се установява, че е
подадено заявление по чл.417, т.2 от ГПК. Приложено е и гр. дело № 35/201 6г.
по описа на РС-Силистра, от което се установява, че с Решение № 509/14.11.2016 г.,
влязло в законна сила на 19.05.2017 г., е прогласена, на основание чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД, клаузата на чл. 6.2 от Договора за кредит за покупка на
недвижим имот от 05.04.2005 г., сключен между Ц.Ц.К. и “БАНКА ДСК”
ЕАД, за нищожна като неравноправна, на основание чл. 37 във вр. с чл.
35, ал. 2, т. 9 и т. 11 ЗЗППТ /отм./.
Допусната и
приета е съдебно-счетоводна експертиза.
Няма спор, а и
се установява от представените писмени доказателства, че между страните е
сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот от 05.04.2005 г. По
силата на сключения договор кредитополучателят е получил сума в размер на 20
000 лева със срок за издължаване 240 месеца, и падеж 7-мо число на
месеца, като съгласно т.6.1 от договора върху горната сумата кредитополучателят
заплаща за първата календарна година лихва в размер на 6.50% върху отпуснатата
сума, за след този срок лихва в размер, определян периодично от банката.
Неразделна част от този договор са Общите условия на банката за предоставяне на
жилищни кредити на физически лица, които кредитополучателят е приел с подписване
на договора. Както в представения по делото договор, така и в общите
условия липсва методика и критерии за определяне размера на лихвения процент
върху усвоената главница за периода след изтичане на едногодишния срок.
Това се
установява и от заключението на вещото лице, което заяви и в съдебно заседание
че е разработил погасителен план за лихвен процент от 6.50% за целия период на
кредита, но това не е означавало че това
е погасителния план, тъй като той е верен само за първата година.
Както бе посочено
по-горе, съгласно т. 6.1 от договора, уговорен е лихвен процент от 6.50% само за първата календарна година. За това какъв ще бъде размера на лихвения
процент след изтичане на едногодишния срок до края на срока не е посочено в
договора нито в общите му условия.
Действително в
сключения договор не е уговорен размера на възнаградителната лихва, дължима
след едногодишния срок от сключване на договора, а е
регламентирано, че същата се определя едностранно от банката. Такава клауза
безспорно е неравноправна. Разпоредбата на приложимия материален закон чл. 35,
ал. 2, т. 9 ЗЗППТ /отм./ гласи, че е неравноправна клаузата, позволяваща на
търговеца да променя едностранно условията на договора на непредвидено в него
основание, а според т. 11, когато клаузата му дава право да увеличава цената,
без потребителят да има право в тези случай да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е завишена в сравнение с тази, уговорена при
сключването му. В случая в т. 6.2 от договора липсват критерии не само за изменение
на лихвата, а така също и за началното ѝ определяне, липсва изрично, ясно
и точно посочена методика, по която се изчислява БЛП. Не е регламентиран начина
на извършване на периодичното му определяне, нито на какво фактическо основание
и по какви критерии следва да се прави това. В договора не е направена
препратка към правила или методология за определяне на БЛП, не е посочено и от
какви вътрешно институционални или външни признаци се влияе същият. Обстоятелството,
че дължимата лихва се определя от съответните органи на банката по същество
води до едностранното ѝ формиране и то по критерии, по които страните не
са постигнали съгласие, тъй като такива в договора липсват. Не е допустимо
договор, сключен между равнопоставени субекти на правото, да препраща към
дискрецията на орган на единия от тях т. е. на банката, която би се проявила
към бъдещ момент. Към датата на сключване на договора за кредитополучателя
остават неясни компонентите, въз основа на които се изчислява дължимата от него
лихва. Банката е била законово задължена, съгласно разпоредбата на чл. 39 ал. 1
т. 1 и т. 2 ЗБ /отм./ да предостави на ищеца своите правила за делова дейност,
които следва да съдържат данни за общите разходи по заема /лихви, такси и т.н./
и за обективните критерии, въз основа на които тези разходи могат да се
изменят, както и метода за изчисляване на дължимата лихва.
Клаузата на
т.6.2 е прогласена за нищожна с влязло в сила Решение № 509/14.11.2016г. на РС
– Силистра.
Неоснователно се
явява твърдението на ищеца в исковата молба, че до края на договора за кредит
лихвения процент е 6.50%, тъй като допълнително споразумение или анекс не са
подписвани между страните след изтичане на едногодишния срок, за който такъв
лихвен процент е уговорен, а и доказателства в тази насока не бяха представени
по делото.
Нещо повече, още
със сключване на договора за кредит не е изготвен погасителен план, съдържащ
размера на главницата и дължимата договорна лихва за да е наясно какво ще плаща
ответникът, тъй като в самия договор за кредит не е посочен размер на дължимата
месечна вноска.
Такъв не е
изготвен дори и след като е изтекла първата година от договора, за която е
уговорен преференциален лихвен процент.
От приетото по
делото и неоспорено от страните заключение на съдебно счетоводната експертиза се
установява, че то е изготвено при лихвен процент от 6.50%, но е верен само за
първата година от договора и при липса на договорен лихвен процент след
изтичане на първата година, вещото лице не може да отговори категорично какво е
задължението на ответника към ищеца и дали посочените в исковата молба
суми представляват действителния размер, който дължи ответника.
Въпреки че
липсата на фиксиран лихвен процент след изтичане на първата година от договора
е безспорно установен, ищецът не е посочил причините, поради които не е
уведомил надлежно ответника при какъв лихвен процент и при какъв размер на
анюитетната вноска ще погасява задълженията си по кредита, нито пък е ангажирал
доказателства, от които да е видно какъв е лихвеният процент по кредита, който
банката е определила едностранно.
Установява се,
че ответникът е погасявал редовно месечните вноски до 07.07.2015 г., но
при липса на яснота за лихвения процент и за размера на месечната анюитетна
вноска същият е изпаднал в обективна невъзможност да знае какво в
действителност дължи на Банката, респективно какво да погасява като размер след
изтичане на срока на преференциалния лихвен процент и след датата на последното
плащане.
Спирането на
плащанията след 07.07.2015 г. е довело до превръщане на кредита в предсрочно
изискуем от Банката през месец юли 2016 година. За това свое решение на
28.07.2016 г. Банката е изпратила уведомление до ответника за предсрочна
изискуемост на кредита /лист 16 от делото/, без в него да е посочено в какъв
размер е остатъчното задължение – главница и лихви към 28.07.2016 г.
Тъй като е
предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК, следва да бъде обсъден въпросът
относно размера на непогасената част от задължението на
длъжника-кредитополучател и предсрочната изискуемост.
В тази връзка е
възражението на ответника относно това кога е настъпила предсрочната
изискуемост. Същият поддържа тезата, че е извършил последно плащане по договора
за кредит през 2011 г. и съгласно разпоредбата на т. 18.1 от същия договор,
предсрочната изискуемост е настъпила през 2011 г. Тази теза е неоснователна,
тъй като той е получил уведомлението - покана от 26.07.2016 г. на 28.07.2016
г., което се установява от приложената обратна разписка и от подписа
върху нея, който не е оспорен /л.17/.
Въпреки неоснователността
на възражението, следва да се прецени дали е настъпила предсрочната изискуемост
в настоящия случай, като доказването на този факт е в тежест на ищеца. Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с
волеизявление на една от страните по него - кредиторът посочва, че ще
счита целия кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуеми, включително
и вноските с непогасен падеж, които към момента на посочването не са
били изискуеми.
Уредена е в
чл.60, ал.2 от Закон за кредитните институции/ЗКИ/ и представлява сложен
фактически състав от два елемента. Първият е обективен.
Това е обективният факт на неплащане. Вторият е субективен, предполагащ
възможност на Банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, т. е. да упражни
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Действието на предсрочната
изискуемост започва от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са налице обективните факти, обуславящи
настъпването ѝ.
В случая се
установява, че до длъжника е изпратена и той е получил
покана-уведомление. Видно от съдържанието ѝ, в нея се
съдържа позоваване на забава в погасяване на задълженията и
посочване на размера на отпуснатия кредит.
В уведомлението
липсва какъв е размерът на дълга към датата на обявяване на предсрочната
изискуемост, липсва конкретизация на твърдението за забава - за кои
задължения главница, лихви или разноски се отнася забавата, за да се
определи съответно и периода на забавата. Поради което не може да се прецени
дали са налице обективните предпоставки на предсрочната
изискуемост към датата на получаване на уведомлението.
Дори при
обвързване на това твърдение със заявлението и извлечението от
счетоводни книги, то същото е основано на неизпълнение на
задължения по договор за кредит, съдържащ нищожна клауза /т.6.2/. След като
размерът на задължението е определен на база на нищожната договорна
клауза, независимо от приемането му от кредитополучателя, то и договорът се
явява нищожен.
В Поканата,
изпратена на 26.07.2016 г., Банката е посочила, че от датата на получаване на
това писмо обявява кредита за предсрочно изискуем и цялата главница става
дължима, а в извлечението от счетоводните книги /лист 12 от делото/ е посочено че датата на настъпване на
изискуемостта е 20.09.2016 г.
С оглед на това
съдът намира, че с поканата от 26.07.2016 г. Банката –ищец не е уведомила
ответника, че е обявила кредита за предсрочно изискуем и не е направила
волеизявление за упражняване правото на кредитора да се ползва
от загубване преимуществото на срока за длъжника.
От значение за
основателността на вземанията е настъпилата предсрочна изискуемост. При
положение че не се установява настъпване на предсрочна изискуемост,
поради липса на част от фактическия състав, неоснователна се явява
исковата претенция по чл.422 от ГПК. Основание за заповедното
производство е извлечение от счетоводната сметка на „Банка ДСК“ и съгласно чл.417, т.2 от ГПК, вземането се
основава на този документ, като в него са включени оставащата главница,
договорни възнаградителни лихви, наказателни лихви при твърдение за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита.
При оспорване на
вземането кредиторът пристъпва към установяване на вземането си по исков път, като
в исковото производство следва да наведе факти и обстоятелства, от
които произтича вземането му. В случая той се позовава на настъпила
предсрочна изискуемост, който факт не се установява. Поради обусловеността на
предмета на делото по установителния иск от основанието и размера на
заявеното в заповедното производство вземане и с оглед факта, че
вземанията не са заявени като
конкретни неплатени анюитетни вноски и акцесорни вземания, настоящият
състав не може да се произнесе по отношение на
месечните погасителни вноски с настъпил
падеж към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, тъй като ще се промени основанието, от което
произтича вземането от издадената заповед за изпълнение. В този смисъл е т.11.б
от тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ВКС. Ето защо и
поради недоказаност на твърдяната предсрочна изискуемост на целия остатък от
кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, предявените искове се явяват неоснователни, недоказани и следва да
се отхвърлят.
Според т. 12 на
ТР № 4/18. 06. 2014 г. на ВКС по т. д. № 4 / 2013 г. на ОСГТК съдът, който
разглежда иска, предявен по чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство.
В настоящия
случай с оглед отхвърляне на исковата претенция следва да бъде отхвърлена и
претенцията за разноски по заповедното производство.
По отношение на
разноските, които се претендират от ответната страна:
Пред настоящата
инстанция адвокат В.В. – процесуален представител на ответника е направил
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, като е представил договор за
правна защита и съдействие, от който се установява, че възнаграждението е по
чл.38, ал.1, т.3, пр.3 от Закона за адвокатурата и помощта е безплатна.
Съдът
намира, че е налице е и хипотезата на чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба за
минималните адвокатски възнаграждения, като в настоящото производство на адв. В.В.
се дължи възнаграждение в размер на 1 059.61лв.
Водим от
гореизложеното, Дуловският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни и недоказани исковете
с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, предявени
от „БАНКА ДСК“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. “Московска”, №
19, да се признае за установено, че Ц.Ц.К., с ЕГН **********,***, ѝ
дължи следните суми, за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 14/12.01.2018
г. постановена по ч. гр. д. № 21/2018 г. по описа на РС - Дулово, произтичащи
от Договор за кредит за покупка на недвижим имот сключен на 05.04.2005 г., а
именно:
- главница
в размер на 15 069.19 лв./петнадесет хиляди шестдесет и девет лева и
деветнадесет стотинки/;
- санкционна
лихва /лихва за забава/ в размер на 982.30 лв. /деветстотин осемдесет и два
лева и тридесет стотинки/, за периода от
20.09.2016 г. До 09.01.2018 г.,
- заемни
такси в размер на 304.72 лв. / триста и четири лева и седемдесет и две
стотинки/,
- законна лихва
върху главницата от 15 069.19 лв., считано от 10.01.2018г. до
окончателното погасяване на задължението,
- както и
разноски в общ размер от 503.07лв./петстотин и три лева и седем стотинки.
ОСЪЖДА “БАНКА
ДСК” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Оборище, ул. “Московска”, № 19, представлявано от изпълнителните директори
Виолина Маринова Спасова и Маргарита
Добрева Петрова – Кариди, да заплати на
адвокат В.В., на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал. 1 от Закона за
адвокатурата и с чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2009 г. за МРАВ,
адвокатско възнаграждение в размер на 1 059.61 лв. /хиляда
петдесет и девет лева и шестдесет и една стотинки/ .
Решението може
да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му, пред Силистренски окръжен
съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: