Решение по дело №432/2021 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			19.05.2021
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Н.О. V

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	17.05.		2021

 

на                                                                                                           Година

Страхил Гошев

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Росица Кечева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		432		2021

 

                                      дело №                                     по описа за                            година.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:

Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 4519003, издаден от ОДМВР-Кюстендил, с който на В.С.Б., с адрес: ***, с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че при издаване на процесния електронен фиш са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Развиват се подробни доводи в тази насока, както и че същото не е заснето със стационарно АТСС. Иска се отмяна на ЕФ като незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител – адв. М.. Последният поддържа жалбата, развива допълнителни доводи в нейна подкрепа и иска отмяна на обжалвания ЕФ.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебното заседание.

 

Съдът като обсъди доводите на страните  и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

На 24.01.2021 г. в 16:58 ч. жалбоподателят Б. управлявал лек автомобил „АУДИ А 4 АВАНТ“, с рег. № СВ3864НК, в общ. Дупница, обл. Кюстендил, по АМ Струма, км. 54+000 м., в посока на движение към гр. София, при въведено с ПЗ В-26 ограничение на максимално допустимата скорост на движение в този участък от пътя - до 110 км/ч, като пътният знак е поставен на пътя в посока гр. София на км. 54+482 м., със зона на действие в указаната посока от км. 54+482 м., до км. 53+950 м., където е поставен ПЗ-В34 – „край на забраните въведени с пътни знаци“. При посоченото въведено с пътния знак ограничение на скоростта до 110 км/ч, в ЕФ се твърди, че автомобилът, е засечен да се движи със скорост от 141 км/ч, след приспаднат 3 % толеранс в полза на водача. Посочено, е че нарушението е установено с техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение ATTC ARH CAM S1, с фабр. № 11743с6, и заснето в 16:58:29 часа със снимка № 0163282, пореден номер отпечатан най-отдолу - 49820 - л. 8 от делото, в която не е посочено разстояние на АТСС до заснетия лек автомобил, както и измерена скорост на същия в процесния пътен участък. За така посоченото от АНО в ЕФ превишаване на скоростта е издаден електронен фиш на жалбоподателя, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр с ал. 1 от ЗДВП, му е наложено наказание „глоба” в размер на 300,00 лева.

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация съвпадат по признаци.      

                                                

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: снимков материал – снимка № 0163282, пореден номер отпечатан най-отдолу - 49820 - л. 8 от делото; удостоверение на одобрен тип средство за измерване; протокол от периодична проверка на техническо устройство, справка за собствеността на автомобила, протокол за ползване на техническото средство за контрол на скоростта по чл. 10, ал. 1 от Наредба, известие за доставяне на ЕФ, справка от Областно пътно управление – гр. Кюстендил при АПИ за координати и разположение на местонарушението, ПЗ В-26 и В-34 и разположението му извън населено място, както и от останалите приобщени към делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло приложените писмени доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изясняват непротиворечиво фактите по делото отразени в тях. Установени са конкретните обстоятелства, при които се твърди, че е било извършено и установено нарушението, вкл. авторството на същото. Съдът не изгражда изводите си за размера на измерената скорост на движение в зоната на действие на ПЗ В-26 върху приложения снимков материал, който макар и съответен на датата и часа на нарушението, надлежно заверен и представен с АНП не съдържа всички необходими реквизити, вкл. и основния такъв - посочване на измерената от АТСС скорост на движение, като само е посочена максимално разрешената такава в пътния участък – 110 км/ч.

 

   При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

   При разглеждане на дела по оспорени ЕФ-ве районният съд е винаги инстанция по същество,  съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението; за регистрационния номер на моторното превозно средство; за собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението, вкл. мястото на същото; нарушените разпоредби; размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

От представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства се установява също така, че  оспорваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, при формално спазване на процесуалните правила. Съгласно датата на връчване на същия – 19.03.2021 г. отразена в приложената обратна разписка за връчването му, съдът приема, че жалбата е подадена в срока за обжалване, поради което е и процесуално допустима.

Съдът намира аргументите на жалбоподателя изложени в жалбата му за абсолютно неоснователни, но ЕФ като неправилен и незаконосъобразен следва да бъде отменен, макар и по други съображения, поради следното:

Нарушението на правилата за движение по пътищата е извършено на 24.01.2021 г. С изменението на ЗДвП, обн. в ДВ бр.54/05.07.2017г. е предвидена възможност за издаване на електронен фиш в отсъствие на контролен орган и нарушител, за налагане на административни наказания за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система, включително мобилно такова. Горното произтича от тълкуването на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в контекста на легалната дефиниция по §6, т.65 от ДР на ЗДвП, според която автоматизираните технически средства или системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно ЗИ, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган или мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Законодателят е въвел изискване за отсъствие на контролен орган и нарушител само при издаване на електронния фиш, а не при установяване и заснемане на нарушението. В ТР №1/26.02.2014г. на ВАС по т.д.№1/2013г. се обсъжда въпроса за липсата на нормативни правила за работа на мобилните системи, която липса определя съдържанието на задължителните указания на ВАС. Тази липса е преодоляна с последващо изменение на ЗДвП, обр. ДВ, бр.19/2015г. чрез въвеждане на чл.165, ал.3 от ЗДвП, по делегация от която норма е приета Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр.36/19.05.2015г., изм. и доп./. Посочените нормативни правила, както правилно е подходил АНО, не налагат различен режим за санкциониране на нарушенията на правилата за движение по пътищата при използване на стационарни или мобилни АТСС, поради което процесуалният ред за налагане на наказанието е чрез издаване на електронен фиш по реда на чл.189, ал. 4-11 от ЗДвП. Присъствието на контролните органи е с цел въвеждане на техническото средство в работен режим, без възможност за въздействие върху измерването, регистрирането и записването на нарушението, която дейност се осъществява изцяло автоматично. Не са представени доказателства за намеса на контролните органи в процеса на работа на мобилната система. В този смисъл виж. Решение № 58 от 14.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 32 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил, Решение №120/23.05.2018Г. по К.А.Н.Д.№90/2018г., Решение № 136 от 12.06.2018 г. по к. адм. н. д. № 108 / 2018 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 206 от 11.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 171 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил и др. Наред с това оспореният електронен фиш съдържа лимитивно посочените в чл.189, ал.4, изр. последно от ЗДвП реквизити. Нормата е специална спрямо общата такава по чл. 57, ал.1 от ЗАНН, поради което дерогира приложението на последната. Няма законодателна непълнота на правната уредба за съдържанието на фиша, а специална такава. В този см. виж Решение № 58 от 14.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 32 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил, Решение № 71 от 22.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 303 / 2018 г. на Административен съд – Кюстендил и др.

Фишът е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, тъй като нарушението е абсолютно недоказано от обективна страна. Задължението да докаже явно и несъмнено всеки от признаците и авторството на нарушението е изцяло в тежест на АНО. Липсват каквито и да е доказателства /веществени или писмени/ по делото, от които да се установи явно и несъмнено конкретният размер на скоростта, с която се твърди от АНО, че е бил засечен да се движи процесният лек автомобил управляван от жалбоподателя, в посочения в ЕФ пътен участък, на посочените дата и време. В приложения снимков материал -  снимка № 0163282, с пореден номер отпечатан най-отдолу - 49820 - л. 8 от делото, не е посочена измерената скорост на заснетия лек автомобил в процесния пътен участък, както и не е посочено разстоянието на АТСС до същия в момента на заснемане. Посочени са единствено и надлежно, мястото - АМ Струма, А3 км. 54+000 м., в посока на движение към гр. София, скоростния лимит за леки автомобили до 110 км./ч., датата и часа на заснемане и номерът на снимката. В полето скорост е изписано само „---“. Всичко това определя това веществено доказателство като обективно негодно да установи дори ориентировъчно стойността на измерената скорост, още по-малко да я фиксира както е посочено в ЕФ на 141 км/ч след приспадане на толеранс в размер на 3% в полза на водача.

Макар в представената АНП да се съдържат всички останали писмени доказателства /Удостоверение за одобрен тип, протокол от периодична проверка, протокол по чл. 10 от Наредбата и образец на ЕФ/ относно годността на АТСС и неговия тип, въвеждането му в експлоатация на посочената дата и място и заснетите с него общо 63 бр. снимки с номера от 49776  до 49838, сред които и представената с № 49820. Пред съда представения и анализиран като съдържание по-горе снимков материал снимка № 0163282, с пореден номер - 49820 - отпечатан най-долу в захванатата за делото част от лист №8 е представен в надлежно заверен препис носещ печата и подписа на лицето, което го е изготвило. Без съмнение същият отговаря като пореден номер на изображение, дата, час, място на нарушението, марка, модел и регистрационен номер на заснетото МПС, което безспорно е собственост на жалбоподателя и е било управлявано от него. Съдът би проявил предубеденост и би имал абсолютно основание за отвод, ако преди приключване на делото, а не едва при анализа на доказателствата извършен в крайният му съдебен акт заяви предварително на страните, че смята нарушението за недоказано от обективна страна с оглед представения надлежно заверен, но непълен относно скоростта снимков материал, респ. при представен надлежно такъв, както е в случая, да изисква и дава възможност допълнително на АНО да санира сам пропуските в административнонаказателната му дейност, която е със строго формален характер. Напротив съдът счита това за недопустимо, поради което е процедирал стриктно, именно с оглед принципите по чл. 11 и чл. 12 от НПК за равенство, състезателност и равни права на страните в процеса и при полагане на необходимите усилия по смисъла на служебното начало за разкриване на обективната истина, чрез събиране, прочитане и приобщаване на всички представени от АНО и изискване на допълнителни относими към предмета на доказване по делото доказателства.

Нещо повече според съдебния състав щом именно този снимков материал с това съдържание е бил заверен, приложен и наличен по АНП и представен след това на съда, именно същият е бил използван и при предходното по време издаване на процесния ЕФ, като според съда изводите на АНО относно измерената скорост от 141 км/ч са били изцяло произволни, неправилни и обективно недоказани още в хода на административнонаказателното производство проведено от него. Тоест ЕФ е бил издаден при това изначално нарушение, което го определя като незаконосъобразен и почиващ на негоден снимков материал заснето от горепосоченото АТСС.

Гореизложеното обосновава на още едно самостоятелно основание необходимостта от отмяна на обжалвания ЕФ, поради недоказаност на нарушението.

 

По разноските:

 

При този изход на спора, с оглед направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата от 300,00 лв., представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Същото е доказано с приложения договор за правна защита и съдействие и пълномощно, съобразно т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Липсва възражение за прекомерност на претендирания адв. хонорар, който така или иначе е в минимален размер.

На основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4519003, издаден от ОДМВР-Кюстендил, с който на В.С.Б., с адрес: ***, с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН, ОДМВР-Кюстендил, представлявано от директора, да заплати в полза на В.С.Б., с адрес: ***, с ЕГН **********, сумата от 300,00 лв. /триста лева/ - адв. възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

          

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: