М О Т И В И
към Присъда № 5 от 05.08.2020 г.,
постановена по НОХД № 60 по описа на Районен съд – Своге за 2020 г.
Районна
прокуратура – Своге е внесла обвинителен акт срещу В.Т.А., за това, че на 23.09.2018 г., между 11:30 часа и 12:00 часа, в
гр. Своге, общ. Своге, от чакалнята на ж. п. гара – гр. Своге, е отнел чужди
движими вещи – един брой пазарска чанта на стойност 3.00 (три) лева; един брой
очила с диоптър за далечно гледане на стойност 20.00 (двадесет) лева; един брой
мобилен апарат марка „Самсунг“ със зарядно устройство към него на стойност
150.00 (сто и петдесет) лева; осем броя секретни ключове, всеки от тях на
стойност по 0,50 лв. или всички ключове на обща стойност 4.00 (четири) лева,
два броя дамски портмонета, всеки от тях на стойност 2,00 лева, на обща
стойност 4.00 (четири) лева; един брой калъф за очила на стойност 10 (десет)
лева; 5 (пет) килограма грозде в пластмасово шише, всяко от тях на стойност
1.80 лева, на обща стойност 9.00 (девет) лева; парична сума в различни номинали
на стойност 25.00 (двадесет и пет) лева; един брой крем за мазане марка
„Здраве“ на стойност 2.00 (два) лева и един брой дамско червило, червено на
цвят, с неустановена марка на стойност 3.00 (три) лева или всички вещи на обща
стойност 230.00 (двеста и тридесет) лева, от владението на собственика Л.Г.И.
от гр. С., без нейно съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, като
деянието е немаловажен случай и е извършено при условията на повторност, след
като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление с
Определение № 17С-В по НОХД № 16317/2016 г. по описа на СРС, в сила от
03.02.2017 г. – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 28, ал.
1 от НК.
Производството
протече по реда на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимият
призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. След като
установи, че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства, съдът с определение по чл. 372, ал. 4 вр. с чл.
371, т. 2 НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното
самопризнание, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
В
хода на съдебните прения представителят на държавното обвинение настоява подсъдимият
да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като му се наложи
наказание около минималния размер, след което наказанието да се редуцира с 1/3.
Защитникът пледира
за налагане на наказание под минимума по отношение на подзащитния му, като се
приложи чл. 55 от НК, поради наличие на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства.
Подсъдимият В.Т.А. се присъединява към заявеното от своя защитник, като
в последната си дума моли за по – леко наказание.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното:
Подсъдимият В.Т.А. е роден на *** ***, …, български гражданин, неженен, с основно образование,
безработен, осъждан, с ЕГН: **********.
Свидетелката
Л.Г.И. и … свидетелят Л. В. Й. живеят в гр. С. На 23.09. 2018 г. между 11:30 и
12:00 часа двамата се намирали в чакалнята на ж. п. гарата в гр. Своге. Те
седели на разположените пейки, намиращи се по средата на чакалнята, с изглед
към входната врата. Свидетелката И. в себе си носела раница и пазарска чанта
светло синя на цвят, които поставила на пейката до себе си. На същата пейка
били поставени раницата на … й и една малка щайга. Свидетелката И. за минути
заспала на пейката, а през това време … й записвал разписанието на влаковете.
По същото време в чакалнята се намирал и подсъдимият В.Т., който бил пиян.
Тогава същият забелязал, че свидетелката И. е сама на пейката и е заспала, а до
нея имало чанти. Подсъдимият А. не разполагал с никакви парични средства и
решил да открадне чантата й. В изпълнение на това свое решение подс. Т. се
възползвал от обстоятелството, че свидетелката е заспала и е сама, приближил се
до пейката и успял да вземе само пазарската чанта с вещите, намиращи се в нея,
а именно личната й карта, дебитна карта, издадена от Банка „ДСК“ АД; 1 бр.
карта за пътуване в градски транспорт; 1 бр. портмоне розово на цвят, в което
била налична сумата от 10.00 лева в монети с различни номинали; 1 бр. портмоне
със син цвят, в което била налична сумата от 15.00 лева в банкноти с номинали
от по 5 и 10 лева; 1 бр. мобилен апарат марка „Самсунг“, бял на цвят и зарядно
устройство за телефона; 1 бр. връзка със секретни ключове, 8 на брой, на която
имало сив чип; 1 бр. очила, поставени в калъф; 1 бр. прерязано пластмасово шише
с вместимост 5-8 литра, пълно с 5 кг. грозде; 1 бр. крем марка „Здраве“ и 1 бр.
червило червено на цвят. След като взел пазарската чанта с вещите в нея,
подсъдимият излязъл от чакалнята на гарата, минал през площада на града и
стигнал до края пазарската улица. От чантата взел двете портмонета с парите,
мобилния телефон и личните документи. Останалите вещи изхвърлил на ж. п.
линията, тъй като не му трябвали. Парите, които били в портмонетата, изхарчил
за алкохол. Около 12:00 часа св. И. установила, че от пейката липсва пазарската
й чанта, заедно с намиращите се в нея вещи.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът прие въз основа на направеното от подсъдимия
самопризнание, преценено съвкупно с подкрепящите го доказателства и
доказателствени средства, събрани в досъдебното производство: гласните
доказателствени средства – показанията на свидетелите Л.Г.И., Л. В. Й., Г. Р. С.,
обясненията на подсъдимия в досъдебното производство в качеството му на
обвиняем, заключението от съдебно - оценителната експертиза и допълнителната
такава, писмените доказателствени средства – протоколи за доброволно предаване
от 01.10.2018 г. и 14.11.2018 г., протокол за оглед на веществени доказателства,
както и писмените доказателства – справка за съдимост, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, характеристична справка на подсъдимия.
От
показанията на показанията на разпитаните свидетели по идентичен начин се
установява механизмът и на деянието, както и конкретната последователност, в
която са извършени инкриминираните действия, времето и мястото на извършване на
престъплението, установените липси. С тях кореспондират и обясненията на подс. А.,
депозирани след привличането му като обвиняем.
Показанията
на пострадалата описват подробно отнетите вещи, като се допълват и подкрепят от
протокола за оглед на веществени доказателства.
Видно от
актуалната справка за съдимост на подсъдимия, същият има обременено съдебно
минало.
Съгласно
характеристичната справка на подсъдимия, същият има лоши характеристични данни
и не се ползва с добро име в обществото.
От
правна страна
Подсъдимият В.Т.А. е осъществил всички съставомерни
признаци от обективна и субективна страна на двете престъплението, за което му е
повдигнато обвинение.
От обективна подс. В.Т.А. е отнел множество чужди движими вещи,
собственост на Л.Г.И.. Отнемането е извършено, като вещите са изнесени от чакалнята
на ж. п. гарата в гр. Своге, пренесени са на немалко разстояние и подсъдимият
се е разпоредил с тях – част от тях, а именно паричните суми е похарчил, а
останалите вещи е захвърлил без надзор. По описания начин деецът трайно е прекъснал
владението на собственика върху инкриминираните вещи, без нейно знание и
съгласие. Налице е квалифициращ признак по т. 7 от чл. 195, ал. 1 НК–
деянието представлява немаловажен случай и е осъществено при условията на повторност
– след като подсъдимият е осъден с влязло в сила споразумение за друго
престъпление от същия вид по НОХД №
16317/2016 г. по описа на СРС.
От субективна страна, подсъдимият е
действала при форма на вина пряк умисъл, тъй като е съзнавал обществената
опасност на деянието, установената по отношение на него законова забрана, макар
и под влиянието на алкохол, е бил в състояние да контролира действията си, но
въпреки това не се е възпрял, взел е осъзнато решение да извърши
престъплението, пристъпил е към извършването му и го е довел докрай.
По
наказанието
За престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал.
1 НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода за срок от една до
десет години. Съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства
обремененото съдебно минало на подсъдимия, лошите му характеристични данни и
трайно формираните престъпни навици. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства бяха съобразени тежкото имуществено състояние на подсъдимия и
относително невисоката стойност на откраднатото имущество. Налице е относителен
баланс между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, който
поначало предполага наказания около средния размер. Съдът обаче намира, че
законодателят изначално е предвидил особено тежки санкции за престъпленията
против собствеността, които в настоящия случай, дори в своя среден размер, биха
били прекомерни и несправедливи с оглед конкретиката. Ето защото съдът определи
наказание в минималния размер, като наложи на подсъдимия наказание лишаване от
свобода за срок от една години. Предвид задължителното приложение на
разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК срокът на наказанието лишаване от свобода бе
редуциран с 1/3, на осем месеца ЛОС. Така наложеното наказание бе постановено
да се изтърпи при първоначален строг режим, тъй като са налице предпоставките
по чл. 57, ал. 1, т. 2, бук. „б“ от ЗИНЗС. С оглед пледоарията на защитника
следва да се отбележи, че самопризнанието на подсъдимия не може да бъде
отчитано многократно – веднъж като основание да се възползва от процесуалния
ред на съкратеното съдебно следствие и втори път да се съобрази като смекчаващо
отговорността обстоятелство. За депозираното самопризнание подсъдимият е
получил наказание, редуцирано с 1/3 при прилагане разпоредбата на чл. 58а НК.
По
веществените доказателства
Всички веществени доказателства, приобщени по
досъдебното производство, са били върнати на правоимащите лица с постановление
на прокуратурата, поради което съдът не се е произнасял по този въпрос.
По
разноските
Предвид изхода на спора и на основание чл. 189, ал. 3
от НПК подсъдимият бе осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на ОДМВР
- София сумата от 140,53 лв. (сто и четиридесет лева и петдесет и три
стотинки), представляващи сторени разноски за експертизи в досъдебното
производство.
Въз основа на всички гореизложени мотиви съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: