РЕШЕНИЕ
№ 20144
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110129538 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от „***“ ЕАД срещу Г. Р. М., с която са предявени
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по
отношение на ищеца, че ответницата дължи следните суми: сумата от 1761,46 лв.- главница,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се
в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
от 61,52 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата
за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 11.01.2023 г., сумата от 27,83
лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.01.2023 г. до изплащане на
вземането, и сумата от 3,00 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 11.01.2023 г., за
които суми на 30.01.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 3717/2023 г. по описа на СРС, 61 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение
с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот:
апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, като ответникът
като общински наемател има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на
задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи
условия, ответника е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода
на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да
претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през
процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на
1
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Г. Р. М.,
чрез назначения особен представител адв. В., с който оспорва предявените искове по
основание и по размер. Оспорва обема на доставената топлинна енергия, респ. дължимата за
нея цена. Оспорва, че за процесния имот е извършена услугата дялово разпределение.
Поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства за изпадане на ответника в забава.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените
искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същите е да
установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на
ответника топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната
стойност, а за ответника е възникнало задължението за заплащане на продажната цена, както
и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е
извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е
възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи
по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
По наведеното в отговора, възражение за погасяване на вземанията по давност, в
тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране
и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
Съгласно мотивите на ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС,
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмена форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
2
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за редакцията на чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ, действаща към процесния период.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот.
От изложеното следва, че за да обоснове качеството клиент на топлинна енергия на
лице, различно от собственика, респ. вещния ползвател на топлоснабден имот, ищецът следа
да докаже не само че това лице ползва топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респ. вещния ползвател, но и че между това лице и ищеца е възникнало облигационно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди.
В случая от представените по делото писмени доказателства - настанителна
заповед № ***/*** г., и договор за наем от *** г. се установява, че на основание чл. чл. 19,
ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на
територията на ***, в процесния имот е бил настанен Р. Н. Р., заедно със семейството му: М.
П. Р. – съпруга, Г. Р. М. – дъщеря, М. В. М. – зет, и двама внука. Налице е облигационно
правоотношение между собственика на имота (***) и Р. Н. Р., по силата на което
собственикът се е съгласил Р. Н. Р. да ползва имота заедно с членовете на неговото
семейство. Видно от представен препис-извлечение от акт за смърт № ***/*** г. Р. Н. Р. е
починал на 13.02.2017 г., като със смъртта на лицето съществувалото облигационно
правоотношение е било прекратено. Същевременно по делото липсват доказателства за
изрично сключен с ответницата Г. Р. М. договор за продажба на топлинна енергия. Договорът
за наем, сключен между *** и наследодателя на ответницата няма нужната доказателствена
стойност спрямо постановките на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело
№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС да установи възникване на облигационна връзка. Липсват
данни по делото ответницата да е изразявала пред ищеца воля за възникване на
облигационно правоотношение, например чрез подаване на молба-декларация за откриване
на партида.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че от страна на ищеца не е установено
при условията на пълно и главно доказване ответницата да е материалноправно
легитимирана да отговаря по предявените искове, поради което същите се явяват
неоснователни.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Претенциите на ищеца по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за
3
забавено изпълнение е акцесорна спрямо главния дълг за цена на доставена топлинна
енергия и за цена на услуга дялово разпределение и предвид горните изводи на съда по
исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, също следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. С
оглед изхода на спора на ищеца не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу Г. Р. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответницата дължи следните
суми: сумата от 1761,46 лв.- главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***,
за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.01.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 61,52 лв., представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2022
г. до 11.01.2023 г., сумата от 27,83 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
24.01.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 3,00 лв., представляваща лихва за
забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
16.07.2021 г. до 11.01.2023 г., за които суми на 30.01.2023 г. е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3717/2023 г. по описа на СРС, 61 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „***“ ЕООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4