Р
Е Ш Е Н И Е
№ 150
Гр. Перник, 27.07.2021 година.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и осми юни
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: И. Иванов
при
съдебния секретар А.М. и с участието на прокурора Росица Ранкова от Окръжна
прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия И. Иванов административно
дело № 476 по описа за 2020 година на Административен съд – Перник, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 – чл. 207 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във
връзка с чл. 2в, ал. 1, т. 1, предл. второ от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано
е по искова молба, подадена от И.Г.В. с ЕГН **********,***, махала „***“ № 23,
община Кюстендил срещу против Административен съд – Кюстендил, с адрес гр.
Кюстендил, ул. ***“ № 29А и Върховния административен съд (ВАС), с адрес гр.
София, бул. „***“ № 18, за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди в размер на 6 500 (шест хиляди и петстотин) лева за периода от 28.03.2016
година до датата на подаване на исковата молба, причинени му от правораздавателната
дейност на ответниците. В исковата молба и в направеното уточнение се излагат
доводи за нарушение на произтичащите от правото на Европейския съюз (ЕС)
изисквания за справедлив съдебен процес и ефективни правни средства за защита в
производствата по административно дело (АД) № 114/2016 година по описа на
Административен съд – Кюстендил, АД № 4483/2016 година по описа на ВАС и АД № 7389/2016
година по описа на ВАС. По същество се излагат доводи, че в постановеното определение
по АД № 114/2016 година по описа на Административен съд – Кюстендил, съдът не е
обсъдил нищожността на обжалвания административен акт (заповед за изпълнение на
заповед за премахване на незаконен строеж), не е изложил мотиви относно
валидността му, а е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя, изложил е
необосновани мотиви, че изпълнението на акта няма да причини значителни или
трудно поправими вреди и няма да рефлектира върху жилището пряко и
непосредствено, отказал е да разгледа начина, по който се е стигнало до
обявяване на строежа за незаконен чрез средствата на косвения съдебен контрол. Така
посочените „дефекти“ на определението на Административен съд – Кюстендил не
били отстранени от „висшестоящите“ съдебни инстанции, като е допуснато формално
прилагане на чл. 298, ал. 4 от АПК при наличие на безспорни „данни“‘ за пороци
на обжалваното определение на първоинстанционния съд. С това ищецът пледира да
са му причинени изключително големи душевни болки и страдания вследствие на
преживените стрес и унижения, силно накърнено човешко достойнство, чувство за
безпомощност и невъзможност да защити своите права. Допълва, че вредите са
произтекли и от неправилно прилагане на законите от страна на ответниците.
Пледира да е нарушено правото му на справедлив съдебен процес и на ефективни
правни средства за защита – чл. 47, § 1 и § 2 от Хартата на основните права на
ЕС (ХОПЕС), чл. 6 и чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), прокламираните в Преамбюла и съдържанието
на Договора за ЕС (ДЕС) принципи на правовата държава, справедливостта и зачитането
на човешкото достойнство (чл. 2; чл. 4, §3; чл. 6, § 3 от ДЕС и чл. 1 от
ХОПЕС), а в посочения аспект чл. 298, ал. 4 от АПК според ищеца е в
противоречие с правото на ЕС доколкото дава възможност да бъдат оставени без
разглеждане по същество и без инстанционен контрол явно порочни съдебни актове.
Ищецът моли съда да осъди ответниците солидарно да му
заплатят обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 6 500.00 (шест
хиляди и петстотин) лева за периода от 28.03.2016 година до датата на подаване
на исковата молба, причинени му от правораздавателната дейност на ответниците.
В
проведеното съдебно заседание на 28.06.2021 година ищецът – И.Г.В., редовно
призован, се явява лично. Поддържа предявения иск. Допълнителни съображения
излага в представените писмени бележки. Претендира присъждане на направените
съдебни разноски, за които прилага списък.
В
проведеното съдебно заседание на 28.06.2021 година ответникът – Административен
съд – Кюстендил, редовно призован, не изпраща процесуален представител. В
представения писмен отговор моли съда да отхвърли предявения иск, като
неоснователен.
В
проведеното съдебно заседание на 28.06.2021 година ответникът – Върховен
административен съд, редовно призован, не изпраща процесуален представител. В
представения писмен отговор моли съда да отхвърли предявения иск, като
неоснователен. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по
приложен списък.
В
проведеното съдебно заседание на 28.06.2021 година представителят на Окръжна
прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност и недоказаност на
предявения иск.
Административен
съд – Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания,
доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по
реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във връзка с чл. 144
от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството
по административно дело № 114/2016 година по описа на Административен съд –
Кюстендил е образувано по жалба на Г.А.В. и И.Г.В. – настоящ ищец с правно
основание в чл. 297 от АПК срещу постановление на орган по изпълнението,
обективирано в писмо изх. №
КН-4731-01-403/21.03.2016 година на началника на ДНСК, съдържаща и искане за
спиране изпълнението на основание чл. 280, т. 1 от АПК. С това обжалвано
постановление началникът на ДНСК е възложил на външен изпълнител принудителното
изпълнение на влязла в сила заповед на началника на РОНСК – Кюстендил при РДНСК
– ЮЗР, за премахване на незаконен строеж, с възложител включително настоящият
ищец.
С
Определение № 183 от 28.03.2016 година, постановено по АД № 114/2016 година, административният
съд е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу постановлението на органа по изпълнението,
както и искането на жалбоподателите са спиране на основание чл. 280, т. 1 от АПК на изпълнението на обжалвания административен акт.
Така
постановеното определение е обжалвано пред ВАС, който с Определение № 6 10 от
19.05.2016 година, постановено АД № 4483/2016 година по описа на ВАС е оставил
без разглеждане частната жалба, като недопустима.
От
своя страна така постановеното определение е обжалвано пред 5-членен състав на
ВАС, който с Определение № 8 672 от 12.07.2016 година, постановено по АД № № 7389/2016
година е оставил в сила съдебния акт, постановен по АД № 4483/2016 година по
описа на ВАС.
При
така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник достигна до следните правни изводи:
Исковата
молба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ когато
вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на
Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на Административнопроцесуалния кодекс – за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на
административните съдилища и Върховния административен съд.
Съгласно чл. 4
от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице, а съгласно ал. 2, когато
иска е предявен срещу няколко ответници, те отговарят солидарно.
Фактическият
състав на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 2в, ал. 1, т. 1
от ЗОДОВ, включва претърпяна вреда; нарушената правна норма да предоставя права
на частноправните субекти; нарушението да е достатъчно съществено и да
съществува пряка причинно – следствена връзка между нарушението и претърпяната
вреда. Реализирането на отговорността на държавата и общините е обусловено от
кумулативното наличие на всеки от елементите от състава на отговорността.
В случая
ищецът претендира неимуществени вреди в размер на 6 500.00 (шест
хиляди и петстотин) лева за периода от 28.03.2016 година до датата на подаване
на исковата молба, причинени му от правораздавателната дейност на ответниците,
а именно нарушени изисквания на правото на ЕС за провеждането на справедлив
съдебен процес и нарушено право на защита, тъй като последния твърди, че е бил
лишен от „ефективни правни средства за защита“.
Както
се посочи по – горе относно наличието кумулативните предпоставки, така и в
практиката на СЕС точно и ясно се определят кумулативно необходими
предпоставки, при които увредените частноправни субекти имат право на
обезщетение.
Във
връзка с първата предпоставка за наличие на вреда у частноправния субект – И.А.В.,
настоящия съдебен състав му е предоставил многократна възможност да ангажира
доказателства във връзка с твърденията му, изложени в исковата молба, че е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и унижения, силно
накърнено човешко достойнство, чувство за безпомощност и невъзможност да защити
своите права. В хода на съдебното дирене ищецът, въпреки предоставената му
възможност не ангажира доказателства за твърдяната вреда. В тази връзка неблагоприятните
за ищеца съдебни актове, априори не причиняват твърдяната вреда.
Ето
защо ищеца не доказа претърпяна вреда, съответно не е налице и причинна връзка
между вредоносния резултат и нарушената правна норма, която да предоставя права
на частноправните субекти.
По
отношение на второто изискване – нарушената правна норма да предоставя права на
частноправните субекти, съответно нарушението да е достатъчно съществено. В
случая ищецът И.А.В. не сочи конкретна правна норма на ПЕС, която е нарушена в
производствата пред Административен съд – Кюстендил и пред Върховния
административен съд. Аргументите му, изложени в исковата молба и в
представените по делото писмени бележки се свеждат до хронологична ретроспекция
на случая по разрушаване на незаконния строеж и обобщено заключение, че „това
поведение на ВАС противоречи на изискванията на СЕС да бъдат предоставени
ефективни правни средства за защита за постигане на справедливи резултати от
правораздавателната дейност“ и че е нарушено „правото на справедлив съдебен
процес и на ефективни средства за защита“. Тук е мястото да се отбележи, че позоваването
на преамбюлите на ДЕС и ХОПЕС е неуместно, неточно и общо, тъй като те се
отнасят до общи принципи на съюзното право и същите са лишени от конкретика, за
да бъдат годен източник за защита на субективни права. Що се отнася до другите
европейски източници, от които ищецът черпи субективно право за защита,
настоящият съдебен състав намира следното: ХОПЕС не е годен източник за защита
на частноправни интереси, тъй като съгласно чл. 6 от ДЕС и изр. първо от
преамбюла на ДФЕС, хартата се прилага само в случаите, попадащи в приложното
поле на договорите, поради което и процесуалните гаранции, предвидени в Хартата
са неприложими в случая. Настоящият съдебен състав не споделя изложеното в
исковата молба, че е ограничено правото на справедлив съдебен процес. Според
правото на Съвета на Европа дали дадено разглеждане на делото се счита за
справедливо зависи от всички факти по делото, включително от способността на
лицето да получи достъп до правосъдие. Трябва да се вземе предвид
производството като цяло (т.е. от образуването на производството до
окончателното произнасяне). В настоящия случай правния спор е разглеждан на три
съдебни инстанции /Административен съд –Кюстендил, Върховен административен съд
и 5-членен състав на Върховния административен съд/, така че несъстоятелно е
твърдението на ищеца, че е лишен от справедлив съдебен процес, което е и един
от аргументите да бъде подадена настоящата искова молба. Неблагоприятните за
него съдебни актове не могат да служат като аргументация и обосновка на исковата
молба в подобен смисъл, че вреди за него са произтекли от неправилно прилагане
на законите, тъй като основната задача на Върховния административен съд е да
следи за точното и еднакво прилагане на
законите в административното правосъдие.
Ето
защо не са налице и анализираните по – горе кумулативни предпоставки за да
възникне правото на претърпени вреди от нарушено право на Европейския съюз.
По
отношение на последната кумулативна предпоставка от посочения по – горе
фактически състав, а именно съществуването на пряка причинно – следствена
връзка между нарушението и претърпяната вреда, се установи, че и тя не е налице.
Предвид
изложеното, предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди в размер на 6 500 (шест хиляди и петстотин) лева за периода от 28.03.2016
година до датата на подаване на исковата молба, причинени му от
правораздавателната дейност на ответниците е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Относно
разноските:
С
оглед изхода на делото, направеното искане от ищеца за присъждане на
направените съдебни разноски следва се остави без уважение.
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 10, , ал. 2, във връзка с ал. 4 от ЗОДОВ направеното искане от процесуалния представител на Върховен
административен съд за присъждане на направените съдебни разноски е
основателно, поради което ищеца следва да му заплати сумата в общ размер на 350
лева.
Ответникът
Административен съд – Кюстендил не претендира присъждане на съдебни разноски,
поради което такива не му се дължат.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 2в, ал. 1,
т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди настоящия
съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Г.В., ЕГН ********** ***, махала „***“
№ 23 И.Г.В. с ЕГН **********,***, махала „***“ № 23, община Кюстендил иск срещу
Административен съд – Кюстендил, с адрес гр. Кюстендил, ул. ***“ № 29А и
Върховния административен съд, с адрес гр. София, бул. „***“ № 18, за
присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 6 500
(шест хиляди и петстотин) лева за периода от 28.03.2016 година до датата на
подаване на исковата молба, като неоснователен.
ОСЪЖДА И.Г.В., ЕГН **********
от с. ***, махала „***“ № 23, община Кюстендил да заплати на Върховния
административен съд, с адрес гр. София, бул. „***“ № 18 сумата от 350 (триста и
петдесет) лева, представляваща съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/