№ 11270
гр. София, 18.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Наказателно дело частен характер № 20241110206940 по описа за 2024
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на депозирана от Ц. С. Н., С. Н.
Н., Б. С. Н. чрез адв. Владимир Иванов тъжба срещу Н. Т. Б.. С тъжбата се
повдига обвинение срещу Н. Т. Б. за това, че на 15.05.2024 г. в статия в
електронно издание „PIK.BG“ с издател агенция ПИК със заглавие „Б.
гръмовно: Хазартните босове Цеките купуват БТВ, пишат доноси в МВР
срещу свободни медии. За това е зорът на ГЕРБ и ДПС да спрат рекламата на
хазарта“ като автор на статията е разгласил неистински позорни обстоятелства
за тримата тъжители, чрез изразите „Цеките пишат доноси в МВР срещу
свободните медии“ и „Цеките (…) пуснали сигнал в Прокуратурата (…) в
който се оплакали от BNew bg, че цитира коректно агенция ПИК за техните
бандитско-мафиотски истории с Божков“, като клеветата и е извършена
публично и разпространена чрез средство за масова информация -
престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 и т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 от НК
Със същата тъжба срещу Н. Т. Б. се повдига обвинение и за това, че на
15.05.2024 г. в статия в електронно издание „PIK.BG“ с издател агенция ПИК
със заглавие „Б. гръмовно: Хазартните босове Цеките купуват БТВ, пишат
доноси в МВР срещу свободни медии. За това е зорът на ГЕРБ и ДПС да спрат
рекламата на хазарта“ като автор на статията казал нещо, унизително за честта
и доброто име на тъжителите, а именно, чрез изразите „пишат доноси“ и имат
„бандитско-мафиотски истории“ ги е нарекъл „доносници“, съответно
„бандити“ и „мафиоти“ – като обидата е нанесена публично и разпространена
чрез средства за масова информация- престъпление по чл. 148, ал. 1 т.1 и т. 2
вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
Съдията –докладчик като се запозна с подадената тъжба намира, че
същата не отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК, тъй като същата не
съдържа данни за ЕГН и адрес на лицето, срещу което се подава, като по този
начин същото не може да бъде индивидуализирано по несъмнен начин.
Въпреки това обаче съдията-докладчик намира, че даване на указания на
тъжителите да отстранят тези нередности е безпредметно, тъй като са налице
1
основания за прекратяване на образуваното наказателно производство поради
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 247б, ал. 2 т.1 от НК съдията –докладчик
прекратява наказателното производство в случаите на чл. 250, ал.1 от НПК.
Според чл. 250, ал.1 т.1 НПК производството, образувано по тъжба на
пострадалия се прекратява в хипотезите на чл. 24, ал.5 НПК, а съгласно чл. 24,
ал. 5 т. 2 НПК наказателното производство се прекратява когато тъжбата не
отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК. Поради това съдията-докладчик
следва да извърши на първо място преценка дали описаните в тъжбата
обстоятелства сочат на извършено престъпление, което се преследва по тъжба
на пострадалия.
В тъжбата са изложени твърдения, че лицето, срещу което е подадена е
осъществило съставите на престъпленията обида и клевета спрямо тримата
тъжители. Конкретните изрази, чрез които тъжителите считат, че са
оклеветени и обидени са следните: „Цеките пишат доноси в МВР срещу
свободните медии“ и „Цеките (…) пуснали сигнал в Прокуратурата (…) в
който се оплакали от BNew bg, че цитира коректно агенция ПИК за техните
бандитско-мафиотски истории с Божков“.
Обидата е умишлено унижаване чувството на лично достойнство на
дадено лице посредством неприлично, противоречащо на правилата на морала
отнасяне с него /Решение №20 от 14.07.1998 г. по к.д. № 16/1998 г. на
Конституционния съд на Република България/. Съставът на цитираното
престъпление е очертан в чл. 146, ал. 1 НК – „който каже или извърши нещо
унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие”.
Тъй като честта и достойнството са категории, присъщи само на личността, то
използваният израз „другиго“ несъмнено сочи, че се касае за друго физическо
лице. Както теорията, така и съдебната практика са категорични, че пострадал
от обидата и клеветата може да бъде само конкретно физическо лице /в този
смисъл виж Ал. Стойнов, Наказателно право, особена част – престъпления
против правата на човека, стр. 173 и стр. 178, изд. Сиела, 2006 г./. Идентично
разрешение дава теорията и съдебната практика по отношение на
престъплението „клевета“. Както посочва Петър Раймундов „За да е налице
основания за отговорност по чл. 147 НК е задължителна пълната и точна
индивидуализация на автора и адресата на клеветата.
Неиндивидуализираното лице не може да бъда обект на клевета. Без точна
персонална индивидуализация на адресата на клеветата е невъзможно
засягането на честта и достойнството на конкретно физическо лице“ /Петър
Раймундов, „Обида и клевета“, стр. 54-55, изд. „Фенея“ 2009 г./
В процесния случай тъжителите считат, че тяхната категорична
индивидуализация, като пострадали от клевета и обида, е постигната чрез
тяхно обобщено прозвище „Цеките“, тъй като според тъжителите освен с
действителните си имена и фамилии са познати в обществото и с това
прозвище. Съдията-докладчик обаче намира, че използването на обобщено
прозвище, в множествено число, за повече от едно лице е недостатъчно, за да
бъде индивидуализирано категорично и несъмнено всяко едно от тях.
Индивидуализацията посредством прозвище (и то в множествено число) не е
еднозначно, тъй като е напълно възможно множество лица извън тъжителите
да са известни с посочено прозвище. Така всяко лице, което има прозвището
Цеката /което може да произлиза както от лично име Цеко, така и от фамилно
или бащино име Цеков/ би могло да се разпознае в посоченото обобщено
2
название. На следващо място в хипотеза, в която множество лице са известни
с едно и също прозвище е неясно дали се визират всички лица, известни с това
прозвище или само част от тях и кого по-точно се включва в обобщеното
прозвище. По изложените съображения съдията-докладчик намира, че в
случая инкриминираните изрази не могат да бъдат отнесени несъмнено към
тримата тъжители, а обстоятелството, че същите разпознават себе си и
субективно считат, че инкриминираните изрази са насочени към всеки един от
тях поотделно е без правно значение. Доколкото лицата, за които се отнасят
инкриминираните изрази не са еднозначно посочени, не може да се приеме, че
частните тъжители имат качеството пострадали лица от твърдените
престъпления.
С оглед изложеното съдията-докладчик намира, че описаните в тъжбата
обстоятелства не сочат на извършени спрямо тъжителите Ц. С. Н., С. Н. Н., Б.
С. Н. престъпления от частен характер, поради което тъжбата не отговаря на
изискванията на чл. 81 от НПК и наказателното производство следва да бъде
прекратено. При този извод на съдията-докладчик издаване на съдебно
удостоверение на тъжителите за снабдяване с данни за постоянен и настоящ
на лицето, срещу което са подали тъжбата е безпредметно.
Така мотивиран и на основание чл. 247б, ал. 2 т. 1 вр. чл. 250, ал.1 т. 1
вр. чл. 24, ал. 5 т. 2 вр. чл. 81 от НПК съдията-докладчик
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД № 6940/2024 г.
по описа на СРС, НО, 108 състав.
Разпореждането подлежи на обжалване в 7-дневен срок от
получаване на преписа пред Софийски градски съд по реда на глава
ХХII от НПК.
Препис от разпореждането да се изпрати на частните тъжители Ц. С. Н.,
С. Н. Н. и Б. С. Н. чрез адв. Владимир Иванов на посочения в тъжбата съдебен
адрес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3