О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 125/13.3.2020
г.
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в закрито заседание на тринадесети март две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д. СТАМАТОВА
при
секретаря Ст. Гюмлиева, разгледа докладваното от
председателя адм.д. № 41 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
В срока за постановяване на съдебно решение по адм. д. №
41 по описа за 2020 г. съдът констатира, исковата молба е недопустима, което налага връщането й на ищеца и прекратяване на
съдебното производство. Става дума за следното:
Производството е образувано по искова молба на Г.Г.
***, с която се претендира присъждане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер на 152.90 лева, от които 150 лева, съставляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение
по обжалването и отмяната на незаконосъобразно издадено наказателно
постановление и 2.90 лева, представляващи пощенски разходи.
Съдът, с оглед задължението за
извършване на проверка по чл. 130 от ГПК, приложима съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ
намира, че исковата претенция е недопустима.
Видно от разпоредбата на чл. 8, ал. 3
от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален начин на обезщетение,
този закон не се прилага. Тълкуването на посочената разпоредба налага извода,
че отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ може да се реализира само, когато за
ищеца няма друг ред за обезщетяване.
В конкретния случай, видно от
приложеното към настоящото дело АНД №
1070/19 г. на ЯРС, съдебното заседание, в което е приключено съдебното
следствие и е даден ход на съдебните прения е
проведено на 09.12.2019 г. Към тази дата вече е била в сила новата
разпоредба на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, обн. ДВ, бр.
94/2019 г., която предвижда възможност за присъждане на разноски на страните в
производството по оспорване на наказателни постановления с решението,
постановено от съда по оспорването. Искането за разноски е допустимо до
приключване на съдебното следствие пред съответната съдебна инстанция. Такова искане
обаче не е направено пред ЯРС и е пропусната възможността да се реализира
предвиденото в новата норма на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН право да бъдат присъдени
сторените в производството разноски.
Нормата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, обнародвана на 9.11.2019 г. е влязла в сила
на 03.12.2019 г. След тази дата, ако
страната, участваща в производството по оспорване на наказателно постановление
по реда на ЗАНН не е реализирала правото си да поиска присъждане на
разноски, същата не разполага с
възможност да търси същите по реда на ЗОДОВ, предвид наличието на друг ред за
това. Доколкото Тълкувателно решение № 1 по т. д. № 2/2016 Г. на ВАС на РБ
предвижда допустимост на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с оглед липсата на друг
предвиден законов ред за овъзмездяване на разходите за
заплатен адвокатски хонорар в производството по оспорване на наказателно постановление, то с приемането на нормата на
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, предвиждаща специален ред, се дерогира
задължителната сила на даденото тълкувание в тази насока.
Ето защо иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
за обезщетение за вреди във връзка с обжалване на наказателно постановление е
недопустим съгласно посоченото в чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, щом страната е имала
възможност да поиска тези разноски в производството по оспорване на съответното
наказателно постановление, какъвто е и настоящият случай.
Предвид изложеното, Я А С, първи състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
Определението си от 09.03.2020 г. за
приключване на съдебното дирене и даване ход на делото по същество.
ВРЪЩА исковата молба с вх. № 310/06.02.2020 г.,
подадена от Г.Г. ***, със съдебен адрес:***, *,
чрез адв. Г.Х. против ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ
НА МВР – ЯМБОЛ, с която се претендира присъждане на обезщетение за
причинени имуществени вреди в размер на 152.90 лева, ведно със законната лихва,
считано от 30.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. д. № 41 по описа на ЯАС
за 2020 г.
Определението ПОДЛЕЖИ на обжалване с частна жалба пред ВАС на РБ в 7 – дневен
срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ:/п/не се чете