РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 07.03.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на тринадесети февруари две
хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 11389/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 117614/16.09.2016 г., предявена от К.М.Н., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***.
Ищецът
К.М.Н. твърди,
че на 05.06.2016 г., около 18.10 ч., на път ІІ-79, км. 6+203м., с посока гр. Болярово – гр. Елхово, М.С.Н., с
ЕГН: **********, при управление на лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ******,
нарушил правилата
за движение по пътищата, като изгубил контрол над лекия автомобил, в
резултат на което реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП), при което
автомобилът напуснал пътното платно и се преобърнал в крайпътна канавка вляво
по посока на движението.
Ищецът
твърди, че при настъпване на описаното ПТП е бил пътник в лек автомобил „Опел
Астра“, с рег. № ******. След ПТП, ищецът бил приет в МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД-гр. Ямбол,
където била направена репозиция на фрактурата под ренгенов контрол и била поставена
гипсова имобилизация за срок от 45 дни. След десет дни, ищецът постъпил в
МБАЛ-МедицИ.ки комплекс „Св. Иван Рилски“ ЕООД – клон Стара Загора, където било
извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, радиус и улна. Ищецът твърди, че в резултат на описаното ПТП
е получил следните увреждания: съчетано счупване на диафизите на лакътната и
лъчевата кост на дясната ръка. Вследствие на получените от ПТП травми, ищецът
претърпял, и продължавал да търпи, неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания. Ищецът изживял тежко случилото се, сънувал кошмари от преживяното
събитие и изпитвал страх от това да се вози в МПС. Ищецът бил изцяло зависим от
помощта на блиЗ.ите си дори и за най-дребните неща от бита и неговото
самообслужване, мисълта за което понижавала самочувствието му и го карала да се
чувства непълноценен човек.
Ищецът
твърди, че към датата на увреждането, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата,
управляващи правомерно лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ******, включително
и на водача М.С.Н.. Застрахователната
полица била със срок на действие от 20.10.2015 г. до 19.10.2016 г.
Предвид
изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде
осъден да му заплати: сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпените от ищеца неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
непозволеното увреждане (05.06.2016 г.) до окончателното й изплащане. Ищецът
претендира и направените по делото разноски.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът З. „Л.И.” АД е депозирал отговор на исковата
молба. Ответникът
не оспорва, че към датата на ПТП, по силата на договор за застраховка
„Гражданска отговорност", е застраховал гражданска отговорност на М.С.Н.,
като водач
на лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ******, който виновно е причинил
процесното ПТП. Ответникът оспорва иска с възражението, че
твърдените неимуществени вреди са недоказани. Сочи, че повторният престой на ищеца
в медицИ.ко заведение за провеждане на лечение е било поради неефективността на
първоначално избрания метод на лечение. Поради това счита, че твърденията за иЗ.лючителност
на търпените от ищеца болки и страдания са силно преекспонирани. Ответникът оспорва и твърденията на ищеца, че
изпитва страх да се вози в автомобил, като сочи, че между двата болнични
престоя в гр. Ямбол и гр. Стара Загора, ищецът е посетил нотариална кантора в
гр. Сливен, където е упълномощил адвокат за исковото производство. Ответникът
оспорва и твърденията на ищеца, че сънува кошмари и сочи, че едва ли ищецът
обвинява баща си за настъпилата катастрофа. Излага и съображения, че
претенцията е в завишен размер и не кореспондира на заявените обстоятелства и
установените факти.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ, обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.
2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската
отговорност на застрахования. Видно от законовата
разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на
валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника
- застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил.
Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
/деяние, вреди, противоправност, причинна връЗ.а и вина/, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на
причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има вторичен характер
– застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 05.06.2016 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен на 20.10.2015 г. във формата на застрахователна полица № BG/22/115002603689, валидна от 20.10.2015 г. до 19.10.2016 г., З.
„Л.И.“ АД е застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно
управляващи лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ******, включително и на
водача М.С.Н.. Този факт е приет за
безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото (с
определението от 11.04.2017 г.).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
Не
се спори по делото, че на 05.06.2016 г., около 18.10
ч., на път ІІ-79, км. 6+203м., с посока
гр. Болярово – гр. Елхово, М.С.Н., с ЕГН: **********, при управление на лек
автомобил „Опел Астра“, с рег. № ******, е нарушил правилата
за движение по пътищата, като е изгубил контрол над лекия автомобил, в
резултат на което реализирал ПТП, при което автомобилът напуснал пътното платно
и се е преобърнал в крайпътна канавка вляво по посока на движението.
Този
факт също отделен, като безспорен по
делото - с определението от 11.04.2017 г., а и се установява от представените по делото
писмени доказателства.
По
делото е приет протокол за оглед на местопроизшествие от 05.06.2016
г., съставен от разследващ полицай при РУ – гр. Елхово, в
съответствие с чл. 129 и сл. НПК. Протоколът има характера на официален
свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл.
179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на произшествието.
По
случая е било образувано ДП № 208/2016
г. по описа на РУ – Елхово, пр.пр. № 948/2016
г. по описа на РП – Елхово. С
постановление от 04.11.2016 г. на прокурор при
Районна прокуратура – Елхово,
производството по ДП № 208/2016
г. по описа на РУ – Елхово, е било прекратено
на основание чл. 24, ал. 1, т. 7 и т. 9 НПК, вр. чл. 243, ал. 1, т. 1, и чл. 199 НПК (след като е прието, че
телесните повреди по чл. 343 НК са причинени на К.М.Н. и други лица от М.С.Н. и след като
пострадалите за заявили, че „нямат никакви претенции към водача на автомобила“).
Настъпването
на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника се установява и от представения по делото Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 6/2016 г., съставен от дежурен ПТП при ОД
на МВР-Ямбол, който на 05.06.2016 г. е посетил
мястото на ПТП - път ІІ-79, км. 6+203м. Като причини и обстоятелства за настъпване на
ПТП, в Протокола за ПТП е посочено, че на 05.06.2016 г.,
около 18.10 ч., лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ******, управляван от М.С.Н., се е движил по път ІІ-79, „не е съобразил скоростта си на движение с
характера и интензитета на движението, губи контрол над МПС, МПС поднася на
платното за движение и се преобръща в напоителен канал вляво по посока на
движението“.
В
Констативния протокол е посочено, че при процесното ПТП е пострадал К.М.Н., с
увреждане: „счупена дясна предключица“.
След
прекратяване на производството по ДП № 208/2016 г., за нарушенията на ЗДвП,
довели до процесното ПТП, на М.С.Н., е съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 394671/15.02.2017 г., който е подписан от
нарушителя без възражения. С наказателно постановление № 17-0261-000104 от
13.03.2017 г. на началник РУП към ОДМВР-Ямбол, РУ-Елхово, на М.С.Н. е наложено административно наказание
„глоба“. Наказателното постановление е връчено на М.С.Н. на 20.04.2017 г.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал.2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Водачът М.С.Н. е действал противоправно, тъй
като е нарушил
разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, предвиждаща, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват. Следователно, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ З. „Л.И.“ АД дължи да заплати
обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като
пострадал се явява К.М.Н. (чл. 265, ал.
2 и ал. 1 КЗ-отм.).
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът
намира следното:
От
събраните по делото писмени доказателства (лист за преглед на пациент в
КДБ/Спешно отделение, фиш за спешна медицИ.ка помощ, епикризи, история на
заболяването, резултати от изследвания, фишове за изследвания, оперативен
протокол) и от заключението по съдебно-медицИ.ката експертиза, което не е
оспорено от страните и което съдът кредитира изцяло, се установява, че в резултат на процесното
ПТП, К.М.Н. е претърпял следните увреждания: счупване в горната
част на лакътната кост; иЗ.ълчване на главичката на лъчевата кост;
закрито; Видно от СМЕ, получените
наранявания са от директен удар в областта на дясната предмишница от твърд
предмет (най-вероятно от предна дясна врата). След ПТП, ищецът е бил приет за
лечение в МБАЛ
„Св. Пантелеймон“ АД-гр. Ямбол, където е направено закрито наместване на
фрактурите на радиуса (лъчевата кост) и улната (лакътната кост). Бил е поставен
гипс. При направена ренгенография е открито счупване на лакътната кост -
раздробено и открито изкълчване на главичката на лъчевата кост. На 14.06.2016
г., ищецът е бил приет в Травматологичното отделение на МБАЛ-Медицински
комплекс „Св. Иван Рилски“ ЕООД – клон Стара Загора. На 15.06.2016 г., ищецът е
бил опериран. Направено е наместване на
фрагментите, като последните са фиксирани с плака и винтове. Ръката е била
гипсирана за 10 дни, преди оперативната интервенция, след това не е бил
поставян гипс.
Вещото лице по СМЕ е посочило, че възстановителният
период след направената операция е бил за около 3-4 месеца. Ищецът е претърпял
болки и страдания за около 3-4 месеца, като през първите 20 дни, болките са
били с по-интензивен характер.
При личен преглед на ищеца, ВЛ е констатирало
оперативен белег по долната част на дясната предмишница с дължина 20 см, а по
горната част, в областта на главичката на лъчевата кост (радиуса) - белег с
дължина 9 см. Получените оперативни белези са козметичен дефект, който ще
остане за цял живот. ВЛ е посочило и че е налице хипотрофия (намаляване на
мускулната маса) с 1 см. в сравнение с лявата предмишница. Към изготвяне на
заключението по СМЕ (което е представено в СГС на 29.01.2018 г.), ищецът все
още се нуждаел от продължителна рехабилитация за компенсиране на хипотрофията
на дясната предмишница. Движенията в
дясната лакътна става са в норма, но болезнени.
На ищеца предстои нова оперативна интервенция за изваждане на металната
плака. Ще има болки при промяна на времето и при по-голямо натоварване в
областта на дясната предмишница, които ще му останат за цял живот. В открито
съдебно заседание, вещото лице обяснява, че при предстоящата интервенция за
изваждане на метална плака, възстановителният период ще е много по-кратък от
първоначалния, възстановяването е около 30 дни, като не е нужно обездвижване на
ръката. Не се очакват усложнения.
По делото са събрани гласни доказателства чрез
разпита на свидетелката К.М.И.. Съдът прецени със засилена критичност
показанията на свидетелката (същата е сестра на ищеца). След като взе предвид,
че същите са последователни, почиват на непосредствени впечатления и са дадени
под страх от наказателна отговорност, съдът даде вяра и кредитира показанията
на разпитания по делото свидетел. Свидетелката сочи, че след процесното ПТП е
видяла ищеца в болницата. Същият бил целият в кръв, мокър, в ужасно състояние.
Престоял в болницата 5 дни, ръката му била гипсирана. След като бил изписан от
болницата, ръката на ищеца се издула,
била направена консултация с друг лекар и ищецът бил опериран.
Свидетелката сочи, че след операцията, ищецът не се чувства годен за работа.
Преди ищецът работел физическа работа (носел дърва, копаел), а „към момента“
(свидетелката е разпитана на 13.02.2018 г.), не бил възстановен и не можел да
работи с ръката си. Свидетелката заявява, че от катастрофата има и емоционални
последици за ищеца, както и че още го е страх да влиза в кола. Свидетелката се
грижила за ищеца след катастрофата, тъй като имал нужда от грижи. На ищеца били
изписани болкоуспокояващи, слагани му били и инжекции против съсирване на
кръвта. Един-два пъти ищецът ходел на лекар за превръзките, след това му ги
правели близките. След консултация с лекар, ищецът правел упражнения вкъщи,
като рехабилитация. По принцип, ищецът си служел с дясната ръка.
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за
неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в
каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република
България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление №
4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната
практика по сходни случаи и отчете вида
и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността
и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора; общата продължителност на
лечебния и възстановителен период, ограниченията които е търпял пострадалия,
възрастта на К.М.Н. към датата на ПТП – 25 г., извършената оперативна
интервенция, необходимостта от още една оперативна интервенция (за изваждане на метална
плака), необходимостта от чужда помощ на ищеца след ПТП,
промяната в обичайния му начин на живот, както и че ищецът ще продължи да
изпитва болки
при промяна на времето и при по-голямо натоварване в областта на дясната
предмишница, датата на настъпване на ПТП, както и социално-икономическите
условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент.
Нивата
на застрахователно покритие, респ.
нормативно определените лимити на отговорност по застраховката
"гражданска отговорност на автомобилистите", са от значение при
определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди относно възможния
максимален размер, при произнасяне по отговорността на застрахователя при
предявен пряк иск, индиция са за икономическата конюнктура, но сами по себе си
не са критерий, нито са база за определяне размера на обезщетението (в този см.
решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, I ТО, решение №
179/29.01.2016 г. по т. д. № 2143/2014 г. на ВКС, I ТО, решение №
207/-3.09.2013 г. по т. д. № 207/2011 г. на ВКС, II ТО, решение № 83/06.07.2012 г. по т.
д. № 795/2008 г. на ВКС, II ТО, решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, II ТО, решение по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, II ТО, решение по т.
д. № 1948/2013 г. н ВКС, II ТО, решение по т.
д. № 2974/2013 г. на ВКС, II ТО, решение по т.
д. № 2908/2015 г. на ВКС, I ТО и др.).
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали и ще окажат върху начина на живот на К.М.Н., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 28 000 лева. Искът е
основателен и следва да бъде уважен за този размер, а за разликата до пълния предявен размер, исковете
се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия
причинител на увреждането, поради което същата е функционална и застрахователят
се смята в забава с оглед привилата на непозволеното увреждане. При задължение
от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради което
върху определеното обезщетение се дължи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - от деня на
увреждането (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В този смисъл е и постоянната практика
на ВКС – решение № 6/28.01.2010г. по т.д. № 705/2009г. по описа на ВКС, ТК, ІІ
ТО, решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/08г. на ВКС, ТК, решение №
72/30.04.09г. по т.д. № 475/08г. на ВКС, ТК, решение №594/17.10.2006г. по т.д.
№ 192/2006г. на ВКС, ТК и др. Следователно обезщетението за неимуществени вреди
е дължимо от ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 05.06.2016
г.
Относно разноските:
На
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл.
37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането
на правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 200 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди
сумата от 106 лева (200
х 0.53) за юрисконсултско
възнаграждение.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38,
ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер
на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищеца – адв. М.О.В., адвокатско възнаграждение съразмерно
на уважената част от иска, в
размер на 1314.12 лева, с вкл. ДДС. Съгласно Определение № 306
от 06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, при
присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие
в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл.
38, ал. 2 ЗА вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената
част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийски градски
съд, сумата от 1237.50
лева, от които: 1120
лв. - държавна такса и 117.50 лева – депозит за СМЕ, от внасянето на която
съдът, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е освободил ищеца.
Така
мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“
АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на К.М.Н., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, на основание чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 28 000 лева – главница,
представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от К.М.Н. неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 05.06.2016 г., на път ІІ-79, км. 6+203м.,
ведно със законната лихва, считано от 05.06.2016 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 28 000 лева до пълния предявен от 60 000
лева.
ОСЪЖДА К.М.Н., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 106 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“
АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат М.О.В., с адрес: ***, офис 7А, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 1314.12 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 1237.50 лева – разноски по делото, представляващи държавна такса и
депозит за експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: