Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна, ………….2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, в открито съдебно
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
СЪДИЯ:
СТОЯН КОЛЕВ
при секретаря АННА ДИМИТРОВА изслуша докладваното
от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. д. № 818 по описа за 2022 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл.
215, ал. 1 и чл. 190 от Закона за устройство на територията ЗУТ).
Образувано е по жалба
от А.С.Д. против Заповед № 0647/09.03.2022 г. на Заместник-кмета на Община
Варна за прокарване на временен път с широчина 3.50 м. до поземлен имот /ПИ/ с
ид. № ****по Кадастрална карта /КК/ на гр. Варна, селищно образувание /СО/ „***“ и ПИ с ид. № ****по КК на гр. Варна,
покрай северната му граница, общо засегната площ от 61 кв. м., обозначен със
зелени линии на скица № 114/01.03.2022
г., неразделна част от заповедта.
В жалбата са изложени
съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, състоящи се в твърдението,
че отразеният в КК на гр. Варна ПИ № ****не представлява общински път. Твърди
се липсата на проведена специална процедура за определяне и обособяване на
общинските пътища. Сочи се, че трасето на предвидения в заповедта временен път
необосновано минавал единствено през имотите, собственост на жалбоподателката,
като също така пътят не отговарял на изискванията на закона, тъй като е
предвиден в оспорения акт с ширина по-малка от 3.50 м. Навежда се още в
жалбата, че посочената в скицата пътека не съществува, а представлява скат с
широчина от 2 м., с денивелация, представляващ граница между съседните имоти.
Посочва се също така, че размерът на засегната част е в по-голям размер
отколкото е посочено в оспорената заповед. На посочените основания се моли за
отмяна на заповедта, а при уважаване на оспорването се претендира и
присъждането на направените съдебни разноски.
Ответната страна –
Заместник – кмета на Община Варна – не депозира в срок писмен отговор по
жалбата.
Заинтересованата
страна в производството М.Я.П., чрез упълномощен адвокат, е депозирала писмено
становище по жалбата, в което се твърди, че изложените в жалбата основания за
незаконосъобразност на процесната Заповед № 0647/09.03.2022 г. са
неоснователни. Сочи се, че възраженията на жалбоподателката, отправени към
административния орган, са обсъдени от Комисията за достъп до имоти в Община
Варна, назначена със Заповед № 0415/06.02.2019 г. Твърди се в становището, че
ПИ с ид. № ****по КК на гр. Варна представлява общинска собственост и е
второстепенен път, отразен като такъв в КК на гр. Варна. Счита, че оспорената
заповед е правилна и законосъобразна на подробно изложени в становището
основания, претендира направените в производството разноски.
В открито съдебно
заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява, представлява се от
адв. Б.Х., който поддържа изложеното в жалбата, отправя искане за присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
Ответната страна,
Заместник – кмета на Община Варна, не се явява, не се представлява, не изразява
становище по жалбата.
Заинтересованата страна
– М.Я.П., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Н.Х., която
настоява жалбата да бъде оставена без уважение по изложени в писмено становище (л.
23 до 27 вкл. от преписката) и в открито заседание съображения, като претендира
направените по делото разноски.
Съдът, като прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, становищата на
страните и съобрази приложимия закон, намира за
установено от фактическа страна следното:
Жалбата е депозирана
от активно процесуално легитимирано лице, чиито права и законни интереси са
засегнат от оспорения административен акт, поради което се явява процесуално
допустима.
Производството по
издаване на оспорената заповед е започнало по заявление рег. № АУ080009ВН/24.08.2020
г., подадено от М.Я.П. като собственик на ПИ с идентификатор ****за прокарване
на временен път, с посочени като приложени към него документ за собственост,
копие от предходна скица и пълномощно.
Със Заповед №
0533/05.03.2021 г. на Кмета на Община Варна е разрешено на М.Я.П. като
собственик на ПИ ****по КК на гр. Варна, СО „***“ прокарване на временен път
като съществуващ на място път – ПИ ***да се разшири до 3. 50 м., като се премине
през ПИ ***по КК на гр. Варна с вписан собственик К.К.К. и Д.К.покрай западната
му граница при общо засегната площ от 42 кв. м.
От представеното към
административната преписка Решение № 1119/02.08.2021 г., постановено по адм. д.
№ 636 по описа на АдмС – Варна за 2021 г., се констатира, че Заповед №
0533/05.03.2021 г. на Кмета на Община Варна е отменена по повод постъпила жалба
от К.К.К.. В посоченото решение е прието, че е нарушено законовото изискване
временните пътища да следват проектираните улици по действащ подробен
устройствен план, поради което съставът на АдмС – Варна е отменил акта.
С искане рег. №
АУ080009ВН_007/07.12.2021 г. от М.Я.П. се настоява определянето на друго трасе
за прокарване на временен път, минаващо на север от ПИ ***; ***и следващите
имоти.
На проведеното на
09.12.2021 г. заседание на Комисията по чл. 210 от ЗУТ, закрепено в Протокол №
10, е заседавала при наличието на кворум, като е взела решение за допускане на
процедура по прокарване на временен път до ПИ ****по КК на гр. Варна, СО „***“,
като съществуващ път продължи през ПИ ***и ПИ ***покрай северните граници на
посочените имоти. Настоящата жалбоподателка е уведомена с писмо рег. №
АУ080009ВЙН_009/22.12.2021 г. за допуснатата процедура по прокарване на
временен път, като е указана изрично възможността да се подаде възражение в
7-дневен срок, което било упражнено от жалбоподателката. Във възражението е
посочено, че по приложените скици не е налице път, а скат с денивелация от 2 м.
Възраженията на А.С.Д. били счетени за неоснователни с Протокол № 1/27.01.2022
г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ, съобщен на заинтересованите лица.
Последвало подаване
на допълнителни възражения и становища против решението на Комисията, които не
били уважени, с оглед на което била издадена оспорената в настоящото
производство Заповед № 0647/09.03.2022 г. на Заместник – кмета на Община Варна
при условията на оправомощаване съгласно Заповед № 5515/31.12.2019 г., с която
е разрешено на М.Я.П. прокарването на временен път като съществуващ път,
обозначен в КК с идентификатор № ***, като се продължи през ПИ ***и също се
разшири до 3. 50 м., като се премине през двата процесни имота, собственост на
жалбоподателката, при общо засегната площ от 61 кв. м.
В хода на съдебното
производство по искане на жалбоподателката е допусната съдебно-техническа
експертиза, според заключението по която се установява, че е налице ПУП – ПУР
на СО „***“, одобрен с решение № 550-6 по протокол № 10/26 и 27.07.2012 г. на
Общински съвет – Варна, обнародван в Държавен вестник бр. 71/18.09.2012 г. За
нуждите на прокарването на временен път вещото лице е установило, че
засегнатите имоти са ПИ ***със засегната площ от 18 кв. м. и ПИ ****със
засегната площ от 61 кв. м. или общо – 79 кв. м. засегната площ. Посочено е, че
предвижданият с оспорената заповед временен път не засяга целостта на други
поземлени имоти. Отразеният в КК на гр. Варна ПИ ****представлява общински път,
според заключението на вещото лице. Прието е в експертизата и че площта на
временния път от 79 кв. м. съответства на предвижданото с оспорената заповед
трасе на пътя. В т.6 от заключението вещото лице е посочило наличието на скат с
1.5 до 2.5 м., разположен на север от имота на жалбоподателката, като е
констатирана и липсата на тежки теренни условия. В т. 7 от експертизата се
сочи, че пътят от северната страна на ПИ ***и ***, както и тупикът между
посочените два ПИ, не съществуват на място. Вещото лице установява, че трасето
на посочения в обжалваната заповед път е единственият възможен, като би
засегнал най-малко изградени елементи от инженерната инфраструктура в имотите,
през които е предвидено да мине.
В съдебно заседание
вещото лице инж. Р. П. поддържа даденото заключение.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 215,
ал.1 от ЗУТ и чл. 145, ал.1 от АПК, в правомощията на съда е да се произнесе по
законосъобразността на оспорения административен акт, като провери дали е
издаден от компетентен орган и дали е спазена установената писмена форма,
спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съответства ли на целта на закона.
Разпоредбата на чл.
190, ал. 6 ЗУТ повелява, че компетентен орган по издаването на обжалваната
заповед е Кметът на Общината. Видно от административната преписка, със Заповед
№ 0507/07.02.2020 г. на Кмета на Община Варна е делегирано правомощието на
зам.-кмета да издава мотивирани заповеди по смисъла на чл. 190, ал. 6 ЗУТ за
прокарване на временни пътища, каквато е процесната заповед на Зам. Кмета Т.В.И.
при условията на оправомощаване на основание §1, ал. 3 ДР на ЗУТ, вр. чл. 190,
ал. 6 от същия закон. Заповед № 0647/09.03.2022 г. е подписана именно от
последния, поради което съдът приема, че административният акт е издаден от
компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма в рамките на изрично
дадените му правомощия, съгласно горецитираната заповед.
Предвид гореизложеното,
съдът счита, че оспореният акт не страда от пороци, обуславящи прогласяването
на неговата нищожност.
Обжалваната заповед
отговаря и на общите изисквания за форма на индивидуалните административни
актове по чл. 59, ал. 2 АПК, вр. чл. 213 ЗУТ, като е посочен издател на акта,
неговият адресат, фактическите и правните основания за издаването му, както и
фактическа и разпоредителна части. Приложена е като неразделна част от
заповедта и скица, която представлява графично изображение на текстовата,
разпоредителна част и напълно съответства на последната. Волеизявлението на
компетентния да издаде заповедта орган е непротиворечиво и ясно формулирано, не
буди съмнения за различно тълкуване и не води до неяснота и невъзможност
оспореният акт да бъде изпълнен.
Съдът счита за
неоснователни твърденията на жалбоподателката за несъобразяване на органа с
подадените възражения в хода на административното производство. Видно от
приложен по делото Протокол № 1/27.01.2022 г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ,
именно възраженията на жалбоподателката и становището на други собственици на
ПИ са били обсъдени от Комисията и не са били уважени с изложени конкретни
мотиви относно тяхната неоснователност.
Настоящият състав на
АдмС – Варна установи при извършената служебна проверка на оспорения акт, че в
хода на административното производство по издаването му е била осигурена
възможността на всички заинтересовани лица да упражнят процесуалните си права в
пълен обем, от което, видно от доказателствата, те са се възползвали чрез
подаване на възражения и становища.
Досежно процедурата
по чл. 190 ЗУТ, съдът счита, че предпоставките за законосъобразното й
провеждане са били налице поради следните съображения:
Съгласно чл. 190,
ал.1 ЗУТ, когато съгласно ПУП някои УПИ имат лице само по проектирани нови
улици, преди тези улици да бъдат открити, общината може да прокарва временни
пътища, които да осигуряват достъп до съответните имоти. Временните пътища
трябва по възможност да следват новите улици по ПУП, съответно улиците по
проекто-плана или по извършените проучвания,
както указва чл. 190, ал.3, предл. първо ЗУТ. Според същата разпоредба,
временните пътища се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради
и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета. Видно от цитираната разпоредба,
употребеният израз „по възможност“ сочи, че не е задължително временният път да
следва улиците по ПУП, когато той още не е приложен, а това е единствено
препоръчително.
В процесния случай от
изготвената от вещото лице инж. Р. П. съдебно-техническа експертиза, която
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, категорично се
установява, че за територията на СО „***“, част от която са ПИ ****,
собственост на заинтересованата страна, и ПИ ***, ****, ***, ****, е налице действащ ПУП – ПУР, одобрен с
решение № 550 – 6/26 – 27.07.2012 г. на Общински съвет – Варна, който в частта
за посочените имоти е влязъл в сила.
С оглед
гореизложеното, неоснователно се явява възражението на представителя на
жалбоподателката относно нуждата от провеждане на процедура по обособяване на
общински път. От приложените по делото доказателства се установи, че е налице
улична регулация за СО „***“, приета с решение № 550-6 по протокол № 10/26 и
27.07.2012 г. на Общински съвет – Варна, обнародван в Държавен вестник бр.
71/18.09.2012 г. С обжалвания административен акт е разрешен временен път в
хипотезата на чл. 190, ал. 1 ЗУТ, тъй като ПИ ****има лице само по проектирана
нова улица, която още не е открита. Следователно, общината е била задължена да
прокара временен път, осигуряващ достъп до този имот.
В допълнение на
изложеното, заключението на вещото лице е категорично, че предложеното трасе, е
единственото възможно такова. С оглед формираната сила на присъдено нещо по
влязло в сила Решение № 1119/02.08.2021 г., постановено по адм. д. № 636 по
описа на АдмС – Варна за 2021 г, съдът намира, че въпросът дали временният път
може да премине през други ПИ е недопустимо да бъде разглеждан в настоящото
производство.
Доводите на
жалбоподателя, свързани с това, че с предложеното в заповедта трасе на
временния път се отнема повече от посочените 79 кв. м., не могат да бъдат
споделени от съда. Видно от експертизата по делото, приложената и действаща
улична регулация, то прокарването на настоящия вариант на трасе за временен път
не засяга други имоти, освен ПИ ***и ПИ ****, собственост на жалбоподателката,
като този вариант се явява най-благоприятен и засяга най-малко изградени
елементи на инженерната инфраструктура. Не се представиха доказателства от
оспорващата страна, че предвиденото трасе ще засегне в по-голяма степен
горепосочените имоти, поради което съдът приема за правилен извода в
експертизата.
Преценени в
съвкупност, доказателствата и експертизата налагат извода, че предложеното в
обжалваната заповед трасе на временен път с ширина 3, 50 м., отразено в зелено
на скицата към процесната заповед, е оптималният вариант за осигуряване на
транспортен достъп до имот с идентификатор ****. Фактическите констатации на
вещото лице и останалите приложени по делото доказателства, съотнесени към чл.
190 ЗУТ, налагат извода, че е спазен приложимият материален закон при
одобряването на трасето на временния път с оспорения административен акт.
Наведените от жалбоподателката възражения сочат единствено липса на съгласие и
невъзможност по договорен път да се прокара временен път към имота на М.Я.П..
Налице е предвидената в чл. 190, ал. 6 ЗУТ предпоставка за провеждане на
административно производство и издаване на заповед на кмета на общината за
прокарване на временен път до имота на заявителите. Съгласно константната
съдебна практика, с оглед характера на пътищата, прокарвани по реда на чл. 190 ЗУТ, целта на закона е постигната в максимална степен.
С оглед
гореизложеното, съдът счита оспорената заповед за законосъобразна, като
постановена в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените
правила и правилно приложение на материалния закон, както и в съответствие с
неговата цел. Спазени са и изискванията на чл. 6 АПК, тъй като, както се
установи в настоящото производство, единственият възможен вариант за прокарване
на временен път е икономичен, целесъобразен и не се засягат съществуващи на
място сгради и постройки и дълготрайни декоративни дървета. Същият вариант на
трасе е лесно осъществим при възможно най-малко засягане на правата на
заинтересованото лице.
Съдът констатира, че
не са налице отменителните основания в чл. 146 АПК, поради което жалбата срещу
административния акт следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на
делото и предвид направеното от заинтересованата страна искане за присъждане на
разноски, съдът е длъжен да разгледа искането за разноски по делото. Съгласно
чл. 143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, страната, за която
административният акт е благоприятен, има право да иска присъждане на
направените съдебно-деловодни разноски.
Своевременно
направено искане за разноски изхожда от заинтересованата страна по делото,
която би имала право на присъждане на разноски по делото. Съдът намира обаче,
че не следва да бъде удовлетворявана претенцията за разноски, тъй като по
делото не са представени доказателства за заплащането на адвокатско
възнаграждение до приключване на съдебното дирене, а единствено копие от
пълномощно за представителство (л. 28 от преписката), което не може да се
квалифицира като разноски в съдебното производство по смисъла на чл. 143, ал. 1 АПК. Искането за присъждане на разноски се преклудира с приключване на устните
състезания и не може да бъде уважено въз основа на представени в по – късен
момент писмени доказателства.
Водим
от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.С.Д.
против Заповед № 0647/09.03.2022 г. на Заместник - кмета на Община Варна за
прокарване на временен път с широчина 3.50 м. до поземлен имот /ПИ/ с ид. № ****по
Кадастрална карта /КК/ на гр. Варна, селищно образувание /СО/ „***“ и ПИ с ид. № ****по КК на гр. Варна,
покрай северната му граница, общо засегната площ от 61 кв. м.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: