№ 195
гр. А. 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А. ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария М. Караджова
при участието на секретаря Йорданка Д. Алексиева
като разгледа докладваното от Мария М. Караджова Гражданско дело №
20215310101606 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Ищецът твърди, че преди 30 години бащата на ответника започнал да
ползва недвижим имот, представляващ поземлен имот №99087.224.44 по
КККР на гр. А. район г.в. с площ от 1801 кв.м., който към този момент
пустеел. Той преценил, че не може да обработва целия имот, поради което
поканил бащата на ищеца – М. К. да вземе за себе си половината от него. Така
двамата започнали да се грижат за земята, като направили ограда, постройка
за хранене, кладенец, засадили дървета, лозе, направили пътеки от бетон и
плочи. Ищецът също започнал да владее половината от този имот заедно с
баща си, като двамата положили много труд и изразходвали много средства,
за да го приведат в добро състояние – превозили и насипали пръст,
изхвърлили камъни и изсъхнали храсти. След смъртта на баща си ищецът сам
владее тази половината от поземления имот, съответно след смъртта на
родителите си Г.Т. започнал да ползва другата половина. На 25.10.2019г.
ответникът подал молба-декларация до Кмета на Община А. необходима за
снабдяване с нотариален акт за правото на собственост върху целия имот,
въпреки че знае, че половината от него принадлежи на ищеца. Ето защо моли
да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по
отношение на него, че ищецът е собственик по давностно владение на
1
871/1801 идеални части от правота на собственост върху поземлен имот
№99087.224.44 по КККР на гр. А. район г.в. с площ от 1801 кв.м.
Претендират направените разноски.
Ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че процесният имот
принадлежи на Община А. поради което той е преустановил процедурата по
придобиването му по давностно владение. Никога не е имал проблеми с
ищеца, поради което не е дал повод за завеждане на делото. Твърди, че такъв
иск ищецът следва да предяви против собственика на имота, а именно
Община Асеновград. С оглед на горното моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Свидетелят Ангелов познава М. К. от 65 години, а свидетелите З. и М. –
от около 30 години. Те познават и сина му Д.К.. От показанията им се
установява, че преди около 30 години М. започнал да обработва земя, която
се намира в местността „Б.К.“, по пътя за г.в. и за манастира „С.К.“. Тя
представлявала запустяло дере, което не се обработвало. М. започнал да го
обработва, като насипал пръст, засял лозя и овощни дръвчета. Изградил
ограда и зидове, за да не се срутва пръстта. Направил място за почивка -
навес, има и кладенец. Димитър също му помагал да поддържа мястото, като
също използвал земята от много години. Площта му е около 800-840 кв.м.
Съседното място е на Т.. Към момента то не се обработва и е запустяла.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза
се установява, че това място е с площ от 883 кв.м. и представлява западната
част на поземлен имот 99087.224.44 по КККР на гр. А. район г.в.. В него има
постройка, която се използва за хранене и отдих. Направени са подпорни
стени, плочник, кладенец. Засято е с лозе и овошки. Източната част на същия
се използва от Г.Т..
От представената скица и справка за собственици по КРНИ е видно, че
като такъв е записана Община А. но липсва отразяване на какво основание е
извършено записването. От събраните по делото доказателства се установи,
че фактическата власт върху част от този имот с площ от 883 кв.м. е
упражнявана от М. К. и впоследствие и от Д.К. в продължение на 30 години.
Не се установи наличието на основание за придобиване на фактическата власт
2
върху този чужд имот, поради което според презумпцията на чл. 69 ЗС се
предполага, че упражняващият фактическата власт държи вещта за себе си, т.
е. има качеството на владелец. За придобиването на имота по давност в този
случай не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за
своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на
фактическата власт тя има характер на владение, съгласно чл. 69 ЗС, а не на
държане. В този смисъл е Решение № 2 от 11.04.2019 г. по гр. д. № 1117 /
2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение. Това владение е било
явно, непрекъснато и спокойно.
За да се трансформира фактическото състояние на упражнявана
фактическа власт чрез действия, съответстващи на право на собственост в
право на собственсот, е необходимо позоваване на последиците от
придобивната давност. Такова е направено с подаване на исковата молба,
поради което правните последици - придобиване на вещното право – се
зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно
елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал.
1 ЗС и по чл. 79, ал. 2 ЗС (Решение № 79 от 05.07.2019 г. по гр. д. № 3706 /
2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение). Ето защо
предявеният иск за признаване на установено по отношение на ответника, че
ищецът е придобил правото на собственост върху 883/1801 идеални части от
правото на собственост върху ПИ №99087.224.44 по КККР на гр. Асеновград
на основание давностно владение е основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца
направените по делото разноски в размер на 1226 лева, съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК, от които 80 лева заплатена държавна
такса, 546 лева, заплатено възнаграждение на вещо лице и 600 лева, заплатено
адвокатско възнаграждение. Направените разноски за вписване на исковата
молба са такива извън производството, поради което сумата от 10,97 лева не
следва да се присъжда.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Д. Т., ЕГН
********** от с. Ч., ул.“Л.“ №11, правото на собственост на Д. М. К., ЕГН
3
********** от гр. А. бул.“Б.“ №65, върху недвижим имот, представляващ ПИ
№99087.224.44 по КККР на гр. А. район г.в., адрес: местност „Б.К.“, площ
1801 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: за земеделски труд и отдих, (съгласно §4 ПЗРЗСПЗЗ),
категория на земята: 9, предишен идентификатор: няма, номер по предходен
план: 240044, съседи: 99087.224.102, 99087.224.45, 99087.224.75,
99087.224.101.
ОСЪЖДА Г. Д. Т., ЕГН ********** от с. Ч., ул.“Л.“ №11, да заплати на
Д. М. К., ЕГН ********** от гр. А. бул.“Б.“ №65, сумата от 1226 лева (хиляда
двеста двадесет и шест лева), направени по производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен Съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
4