№
298
гр.
П., 06.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – П., в открито заседание на седми юли две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е.В.,
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 19 по
описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.118, ал.3, във вр. с ал.1 от КСО на чл.145 и следващите от АПК.
Образувано е по
жалба на М.С.Б. с ЕГН ********** и адрес: ***, против Решение КПК
-46/06.12.2019 г. на директора на **** – П., с което е отхвърлена негова Жалба
вх. № 1012-13-93 от 06.11.2019 г. против Разпореждане № РВ-3-13-00664777 от
18.10.2019 г. на ръководителя на ****, с което е разпоредено жалбоподателят да
възстанови добросъвестно получените парично обезщетение поради общо заболяване
за периода от 29.01.2018 г. до 04.06.2018 г., в размер на 1016,45 лв. /хиляда и
шестнадесет лева и четиридесет и пет стотинки/ - главница.
Жалбоподателят
навежда оплаквания за незаконосъобразност на оспорения акт, поради допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с
материалния закон и несъответствие с целта му. Твърди, че контролиращият
административен орган неправилно е приел, че са налице предпоставките на чл.114,
ал.2 от КСО
за възстановяване на получено обезщетение за общо заболяване. Посочва
работодателите, с които е имал сключени трудови договори след 21.06.2016 г.,
сред които е и ****ЕООД с ЕИК *** за времето от м.10.2008 г. до настоящия
момент. С оглед на това счита, че за периода на действие на всяко негово
трудово правоотношение - от започване на трудовата дейност до прекратяването му,
за него, на основание чл.10, ал.1 от КСО, е възникнало осигуряване, поради
което съгласно чл.11, ал.1 от КСО е имал право на парично обезщетение за
временна неработоспособност, още повече че са били налице и посочените в чл.40,
ал.1 от КСО материалноправни предпоставки за правото на парично обезщетение
вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност,
тъй като има и повече от 6 месеца осигурителен стаж като осигурен за този риск.
По тези съображения прави искане към съда да отмени решението на директора на ****
- П. и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на контрол по разходите
на ДОО.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв. П.В., който поддържа жалбата и моли съда
да я уважи. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Представя списък на същите по чл.80 от ГПК.
В съдебно
заседание, ответникът - редовно призован, не се явява. Представлява се от
гл.юрисконсулт Й. ****, която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като
неоснователна, както и да й присъди юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – П., като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид
становищата на страните и на основание чл.168, ал.1 от АПК въз основа на
събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт
на всички основания по чл.146 от АПК, намери следното:
Жалбата е
подадена от лице по чл.147, ал.1 от АПК, за
което оспореният
административен акт
създава задължения, при спазване на срока по чл.149, ал.1 от АПК, във вр. с чл.118, ал.1
от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл.118, ал.1 от КСО
решение на директора на **** – П., поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съображенията са следните:
По
реда на чл.7,
ал.1 от Наредба за реда за представяне в Националния осигурителен институт на
данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им в Информационната
система за електронен обмен на документи и данни е постъпила информация за издадени на жалбоподателя болнични листове за временна
нетрудоспособност за времето от 21.01.2018 г. до 04.06.2018 г., както следва:
-
№ *** за периода от 21.01.2018 г. до 11.02.2018 г.;
-
№ *** за периода от 12.02.2018г. до 03.03.2018 г.;
-
№ *** за периода от 04.03.2018г. до 23.03.2018 г.;
-
№ *** за периода от 24.03.2018 г. до 12.04.2018 г.;
-
№ *** за периода от 02.05.2018 г. до 15.05.2018 г. и
-
№ *** за периода от 16.05.2018 г. до 04.06.2018 г.
За периода от 21.01.2018 г. до
04.06.2018 г. данни за жалбоподателя по чл.5,
ал.4 от КСО са подавани от осигурителя ****ЕООД с ***, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. *** № 1. От справка в Търговския регистър се установява,
че от 14.09.2017 г. до настоящия момент, в т.ч. и в процесния период,
дружеството се управлява и представлява от Б.С.Д., който е и едноличен
собственик на капитала.
Във
връзка с болничните листове и в съответствие с изискването на чл.8, ал.1 от Наредба за паричните обезщетения и
помощи от държавното
обществено осигуряване, осигурителят ****ЕООД представил удостоверения относно правото за изплащане на парично обезщетение.
По представените удостоверения на Б.
било
изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност в общ размер на
1016,45 лв., което обстоятелство не се оспорва от страните.
По
повод сигнал на Дирекция ОКП, постъпил с Писмо № 1052-40-17/21.03.2019 г., ръководителят на **** - П., със своя Заповед №
ЗР-5-13-00573493/03.06.2019 г. /л.21/, възложил проверка по разходите на
държавно обществено осигуряване на осигурителя ****ЕООД – гр. П.,
която следвало да се извърши от контролен
орган на ****. Същата била връчена на управителя на проверяваното дружество Б.С.Д.
на 10.06.2019 г. На същата дата последният подал декларация /л.22/, в която
заявил, че е закупил дружеството през 2017 г. срещу сумата от 150,00 лв. и
никога не е назначавал в него лица на трудови договори.
На 10.06.2019 г., на основание
чл.108, ал.1, т.3 от КСО, старши инспектор по осигуряването при **** – П.
Цветан Бакалов издал Задължителни предписания № ЗД-1-13-00576924 /л.39/ на ****ЕООД за заличаване на подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО за
конкретни лица и периоди, посочени в приложен списък /л.40/. Сред изброените
лица фигурирал и жалбоподателя М.С.Б. за периода от 02.10.2017 г. до 24.08.2018
г. Задължителните предписания са връчени на управителя на дружеството срещу
подпис на 10.06.2019 г. Няма данни да са обжалвани в законоустановения срок,
поради което съдът приема, че са влезли в сила от 25.06.2019 г. Срокът за
доброволното им изпълнение е 20 работни дни от получаването. Същият е изтекъл
на 08.07.2019 г.
На 11.07.2019 г. началникът на отдел
КПК при **** – П. подал до директора на **** – П. Докладна записка вх. №
1130-13-106#6 от същата дата /л.42/, с която уведомил, че
задължителните предписания не са изпълнени в указания срок. Предложил служебно
заличаване на данните по чл.5, ал.4 от КСО, подадени от осигурителя ****ЕООД, предмет на задължителното предписание от 10.06.2019 г.
С Придружително писмо изх. №
1130-13-106#7/26.07.2019 г. /л.43/, Придружително писмо изх. №
1130-13-106#11/21.08.2019 г. л.46/ и Придружително писмо изх. №
1130-13-106#18/17.10.2019 г. л.48/, на основание чл.3, ал.13 от
Наредба № Н-8/29.12.2015 г., ****– П. поискал от директора на ****– гр. С.***,
офис П. служебно заличаване на данните по чл.5, ал.4 от КСО, подадени от ****ЕООД за периодите:
от месец 09 до месец 12 на 2017 година като приложил брой записи декларация
обр. № 1 – 45 броя, от месец 01 до месец 12 на 2018 година – брой записи
декларация обр. № 1 – 186 броя, и от месец 01 до месец 04 на 2019 г. – брой
записи декларация обр. № 1 – 24 броя /по първото писмо/, за месец 05 на 2019 г.
– брой записи декларации обр.1 – 5 броя /по второто писмо/ и за месец 06 на
2019 г. – брой записи декларация обр. № 1 – 2 бр. /по третото писмо/.
Въз
основа на посочените придружителни писма и приложените към тях декларации обр.
№ 1, от регистъра по чл.80 от ДОПК били заличени и данните по чл.5, ал.4 от КСО за М.С.
Б., подадени от ****ЕООД за процесния
период: 21.01.2018
г. – 04.06.2018 г. С оглед на това административният орган
- ръководител на контрола по разходите на ДОО приел, че жалбоподателят не е бил
осигурен за общо заболяване и затова няма право на парично обезщетение за
времето, през което е ползвал отпуск поради временна неработоспособност: от
21.01.2018 г. до 04.06.2018 г. На основание чл.114,
ал.2 и ал.3 от КСО той издал Разпореждане № РВ-3-13-00664777/18.10.2019 г., с което
разпоредил доброволно възстановяване на добросъвестно полученото парично
обезщетение поради общо заболяване за периода от 21.01.2018
г. до 04.06.2018 г.
в размер на 1016,45 лв. Разпореждането е връчено на Б. на 24.10.2019 г. В срока
по чл.117, ал.2, т.2 от КСО той подал
срещу него Жалба вх. № 1012-13-93/06.11.2019 г. до ръководителя на **** - П..
В срока по чл.117, ал.3 от КСО
ръководителят на **** - П. е издал акта – предмет на съдебен контрол в
настоящото производство - Решение № КПК-46/06.12.2019 г., с което е отхвърлил
оспорването като неоснователно.
В хода на съдебното производство не
са събрани доказателства, установяващи факти, различни от възприетите от
административния орган и отразени в оспореното решение. По искане на
жалбоподателя към делото е прието Писмо изх. № 11-03-1216-#1/10.03.2020 г. от ****– С.***, офис П. /л.82/, от което
се установява, че по данни от информационната система на ****С.***, офис П.
жалбоподателят М.Б. има ****с: ****ЕООД – сключен на 02.10.2017 г. и дата на
прекратяване 27.08.2018 г., но същият е заличен на основание чл.327, ал.2 и
чл.402, ал.3 от КТ, и с „***“ ЕООД - сключен на 29.08.2018 г., дата на
прекратяване 31.01.2019 г., заличен на основание чл.327, ал.2 и чл.402, ал.3 от КТ. По делото е представена и Справка актуално състояние на всички трудови
договори за М.С.Б., издадена от ****– С.***, офис П. /л.83/, както и Договор за
извършване на СМР, сключен на 01.10.2017 г. Изслушани са и свидетелските
показания на Н.В.А.*** - възложител по
посочения договор. От тях обаче не може да се направи извод за действително
изпълнение на трудова дейност, което съгласно чл.10,
ал.1 от КСО
е основанието за осигуряване и е спорният въпрос между страните по делото.
Изводът на административният орган за отсъствие на такава се основава на
влезлият в сила административен акт –
Задължителни предписания № ЗД-1-13-00576924/10.06.2019 г. Въз основа на тях подадените от
осигурителя ****ЕООД данни по чл.5,
ал.4 от КСО
за жалбоподателя за времето от 21.01.2018 г. до 04.06.2018 г. са заличени в
регистъра по чл.80
от ДОПК,
поради което съдът приема за доказано, че през посочения период жалбоподателят
не е бил осигуряван за времена неработоспособност поради общо заболяване.
При горните фактически констатации, настоящият състав на
Административен съд - П., направи следните правни изводи:
Оспореното решение е валидно и
допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с Жалба вх. №
1012-13-93#3/27.12.2019 г., подадена по реда на чл.117, ал.1 от КСО и в срока
за обжалване по чл.117, ал.2, т.2 от КСО.
Решението е постановено в
едномесечния срок по чл.117, ал.3, изр.1 от КСО. Издадено е от директора на ТП
– П. на НОИ, който е компетентен орган съгласно чл.117, ал.3 от КСО.
Обективирано е в посочената в същата разпоредба писмена форма и е със
съдържание, регламентирано в чл.59, ал.2 от АПК. Отговаря на изискването за
мотивираност съгласно чл.117, ал.3 от КСО. Означен е органът, който го е издал.
Отразени са направените от него при осъществената контролна дейност фактически
и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда,
срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано. От
обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият
административен орган споделя извода на издателя на административния акт за
наличие на предпоставките по чл.114, ал.2, т.2 от КСО за възстановяване на
добросъвестно получена сума за обезщетение за ползван отпуск за временна
неработоспособност. В производството по административен контрол за
законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, представляващи основание за отмяната
му. Решението е и материално законосъобразно.
Правилно ****– П. е приел, че
разпореждането, предмет на контрол е издадено от компетентен административен
орган. Съгласно чл.114, ал.3 от КСО това е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на **** в
съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. В настоящия
случай Разпореждане № РВ-3-13-00664777/18.10.2019 г. е издадено от ръководител
на контрола по разходите на ДОО при **** – П., който е материално и
териториално компетентния административен орган да стори това съгласно нормата
на чл.114, ал.3 от КСО.
Разпореждането
е обективирано в изискуемата писмена форма и съответства на изискванията на
чл.59, ал.2 от АПК за съдържание и реквизити. В проведеното административно
производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводстве-ните правила, представляващи основание за отмяната
му. То е издадено след извършена проверка по реда на чл.107 от КСО, в хода на
която са издадени и влезли в сила задължителни предписания за заличаване на
подадените по отношение на жалбоподателя данни по чл.5, ал.4 от КСО от
осигурителя ****ЕООД. Заличаването е извършено
служебно по реда на чл.3, ал.13 от Наредба № Н-8/29.12.2015 г. при наличие на
предвидените в същата норма предпоставки – неизпълнение на предписанието от
адресата му в указания срок. Заличените данни касаят периода от 02.10.2017 г. до 24.08.2018 г. вкл., в който
жалбоподателят е ползвал отпуск за временна нетрудоспособност поради общо
заболяване. Затова е законосъобразен изводът на административния орган, че към
този момент М.С.Б. не е имал качеството осигурено лице по смисъла на чл.4, ал.1
от КСО и съответно за него не е възникнало право на обезщетение по чл.11, ал.1,
т.1, б.„а“ от КСО за временна неработоспособност. Изплатеното му такова е
получено без основание, което е установено при условията на чл.114, ал.2, т.2
от КСО. Съгласно посочената разпоредба основание за възстановяване на
добросъвестно получени суми са постъпили след изплащането му доказателства или
данни, които имат значение
за определяне на правото, размера и срока на изплащане. В настоящия случай, в хода на извършена проверка са събрани доказателства,
че през периода 02.10.2017 г. до 24.08.2018 г. жалбоподателят не е
работел по трудово правоотношение при ****ЕООД и съответно не
е бил осигурено лице по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО. Затова подадените за
това лице данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО са заличени. Изложеното налага извода
за осъществяване на предпоставката на чл.114, ал.2, т.2 от КСО за издаване на
разпореждане за възстановяване на получената сума за обезщетение поради общо
заболяване при нетрудова злополука за горепосочения период в размер на 1016,45
лв.
Предвид
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че административният акт,
предмет на съдебен контрол е издаден при наличие на посочените в закона
материални предпоставки и съответства на относимите правни норми. Идентично е
становището на контролиращият административен орган, поради което издаденото от
него решение е правилно и законосъобразно. Оспорването му е неоснователно и
следва да се отхвърли.
С
оглед изхода от спора и на основание чл.143, ал.4 от АПК в полза на ответника
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - П.
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.Б. с ЕГН ********** и адрес: ***,
против Решение КПК -46/06.12.2019 г. на директора на **** – П., с което е
отхвърлена негова Жалба вх. № 1012-13-93 от 06.11.2019 г. против Разпореждане №
РВ-3-13-00664777 от 18.10.2019 г. на ръководителя на ****, с което е
разпоредено да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение поради
общо заболяване за периода от 29.01.2018 г. до 04.06.2018 г., в размер на
1016,45 лв. /хиляда и шестнадесет лева и четиридесет и пет стотинки/ -
главница.
ОСЪЖДА М.С.Б. с ЕГН
********** и адрес: ***, да заплати на Териториално поделение – П. на
Националния осигурителен институт сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/П/