№ 629
гр. Благоевград, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Катя Сукалинска
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Въззивно гражданско дело
№ 20221200500692 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №125/08.06.2022г. по гр.д.№644/2020г. по описа на Районен съд-
Г.Д. е признато за установено по отношение на Ф. Х. А., ЕГН **********, Ш.
Т. А., ЕГН **********, А. Т. А., ЕГН ********** и Н. Т. А., ЕГН **********,
и четиримата от с.Р., общ.., обл.Благоевград, че Ф. А. Х., ЕГН **********, от
с.Р., общ.., обл.Благоевград, е собственик на 1/3 ид.ч., а М. Х. С., ЕГН
**********, Г. М. С., ЕГН ********** и М. М. С., ЕГН **********, тримата
от с.Р., общ.., обл.Благоевград са собственици на основА.е наследство и
правоприемство на общо 1/3 ид.ч. от следния недвижим имот: УПИ парцел
XII, имот с пл.№254 от кв.29 по плана на с.Р., общ.., обл.Благоевград, одобрен
със Заповед №237/2001г. на Кмета на Община ., с площ за имота от 228 кв.м.,
при съседи за имота, съгласно скица с изх.№672/17.08.2020г., издадена от
техническата служба при Община .: УПИ парцел XI, имот с пл.№255 –
собственост на Д.М.И.; УПИ парцел XIII, имот с пл.№256 – собственост на
Ф.Л. и от две стрА. – улица, ведно с построената в същия имот двуетажна
полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м., като Ф. Х. А.,
Ш. Т. А., А. Т. А. и Н. Т. А. са осъдени да предадат на Ф. А. Х., М. Х. С., Г. М.
С. и М. М. С. владението върху собствените им общо 2/3 ид.ч. /от които 1/3
ид.ч. на Ф. А. Х. и общо 1/3 ид.ч. на М. Х. С., Г. М. С. и М. М. С./ от
гореописА.я имот. С решението е отхвърлено възражението по чл.72, ал.3 от
ЗС на Ф. Х. А., Ш. Т. А., А. Т. А. и Н. Т. А. за задържане на процесния имот
до заплащане от страна на ищците на извършените подобрения и разноски за
запазване на жилищната сграда в размер на 20 000 лв. като неоснователно.
Признато е за установено, че данъчна декларация вх.№ПО-Г-34199 от
1
15.04.1998г. в ОБА . е неистински документ, като неподписана от Т. А.ов А.,
посочен като декларатор. Разпределена е отговорността за разноски в
производството.
Срещу така постановения съдебен акт е подадена въззивна жалба вх.
№2919/21.06.2022г. от Ф. Х. А., Ш. Т. А., А. Т. А. и Н. Т. А.. Решението е
обжалвано в цялост по съображения, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Настоява се, че изводите на съда почивали на неправилен анализ на
събрА.те по делото доказателства. В решението си съдът бил приел, че
наследодателят на стрА.те А. А.А въз основа на упражнявано от него
давностно владение в периода от 1973г. – 1988г. е придобил по давност
процесния недвижим имот. Жалбоподателите считат, че подобно произнасяне
на съда било недопустимо, тъй като в исковата молба ищците не били навели
подобни обстоятелства и не били посочили подобно придобивно основА.е.
Сочи се, че през 1988г.-1989г. А. и Н.А. са преустановили владението си с
явното съзнА.е, че подаряват имота на сина си Т. А.. Съдът избирателно
анализирал гласните доказателства по делото и пренебрегнал писмените
такива. Неоснователно съдът оставил без уважение направеното от
ответниците възражение за придобиване на имота по давност. В решението
липсвали и мотиви защо не се уважава възражението за подобрения. По
подробно изложените в жалбата съображения се настоява за отмяна на
първоинстанционното съдебно решение и отхвърляне изцяло на предявения
иск като неоснователен и недоказан, както и присъждане на сторените
разноски пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от М. Х.
С., Г. М. С. и М. М. С., чрез процесуалния им представител адв.А. А.-Л..
Въззиваемите считат, че първостепенният съд е формирал правилни
фактически и правни изводи след анализ на събрА.те по делото
доказателства. В отговора са изложени подробни съображения по всяко от
възраженията в жалбата. Сочи се, че нито един от разпитА.те свидетели не
бил заявил, че е възприел твърдения или действия лично на А. и Н. А., с които
да покажат явно и недвусмислено, че подаряват приживе процесния имот на
сина им Т. А.. Напротив, всички свидетели посочили, че А. и Н. А. са
продължили да владеят и двата имота. Настоява се, че Т. А. многократно е
искал от майка му Н. А. да му прехвърли собствеността на имота, но тя не го е
направила. Поради това и той не бил извършил никакви подобрения в имота
до смъртта й, а такива, според експертното заключение, били направени в
последните 3-5 години. Сочи си още, че по делото липсвали доказателства Т.
А. да е демонстрирал пред всички, че владее имота само за себе си с
намерение да стане собственик. Според въззиваемите правилно районният
съд е приел, че ответниците не са доказали твърдението си, че са
добросъвестни владелци, както и не са доказали твърдените подобрения. В
отговора се настоява за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на
първостепенния съдебен акт като правилен и законосъобразен.
Подаден е отговор на въззивната жалба и от въззиваемата Ф. А. Х., чрез
адв.И. К., в който същата се оспорва като неоснователна. Настоява се, че
първоинстанционното решение е постановено при правилен анализ на
събрА.те по делото доказателства. От същите се установявало, че
наследодателите на стрА.те по делото никога не са изоставяли имота,
2
ползвали са го явно и необезпокоявано от никого, като са демонстрирали
своето владение пред всички до смъртта си. Съдът формирал правилни
изводи, че ответниците не са доказали, че са добросъвестни владелци, нито че
са извършили твърдените подобрения в имота. До въззивната инстанция е
отправено искане да потвърди атакувА.я съдебен акт и да присъди сторените
от въззиваемата страна разноски пред настоящата инстанция.
В съдебно заседА.е пред окръжния съд жалбоподателите Ф. Х. А., Ш. Т. А.,
А. Т. А. и Н. Т. А., редовно призовА., от тях се явява лично А. А.. Всички се
представляват от адв.К-М.-. Поддържат въззивната жалба и молят да
уважаването й по изложените в същата съображения.
Въззиваемата страна Ф. А. Х. се представлява от пълномощник, който
оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна и недоказана.
Въззиваемите М. Х. С., Г. М. С. и М. М. С., редовно призовА., от тях се
явява се лично само Г. С.. Всички се представляват от адв.Л., която пледира
за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт като правилен и
законосъобразен.
Въззивната жалба отговаря на изисквА.ята за редовност по чл.260 и чл.261
от ГПК, подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна с
правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане.
Окръжен съд-Благоевград, след като съобрази материалите по делото,
намира следното:
Производството по гр.д.№644/2020г. по описа на Районен съд-Г.Д. е
образувано по искова молба на Ф. А. Х., М. Х. С., Г. М. С. и М. М. С., всички
от с.Р., обл.Благоевград против Ф. Х. А., Ш. Т. А., А. Т. А. и Н. Т. А., всички
от с.Р., обл.Благоевград. В исковата молба се твърди, че ищците и
ответниците са наследници на А. А.А /починал на 22.06.1992г./ и на Н. А.А
/починала на 14.10.2015г./. Последните в качеството им на съпрузи били
собственици по давностно владение на следния недвижим имот - УПИ XII,
имот пл.№254, от кв.29 по плана на с.Р., общ.., обл.Благоевград, одобрен със
Заповед №237/2001г. на кмета на Община ., с площ за имота от 228 кв.м., при
съседи на имота – УПИ парцел XI, имот с пл.№255 – собственост на Д.М.И.;
УПИ парцел XIII, имот с пл.№256 – собственост на Ф.Л. и от две стрА. –
улица, ведно с построената в същия имот двуетажна масивна жилищна сграда
със застроена площ от 72 кв.м. Имотът получили от бащата на А. А.А - А. А.
С. /А.А.С/. През 1973г. двамата съборили намиращата се в имота стара къща и
построили на нейно място нова къща на два етажа. Твърди се, че до смъртта
си през 1992г. общият наследодател А. А.А живеел в къщата заедно със
своята съпруга Н. А.А. След смъртта му, Н. А.А продължила да живее на
първия етаж на къщата, а синът й Т. А.ов А. – на втория етаж. Твърди се, че Н.
А.А не изоставила имота, макар понякога да се налагало да приспива в дома
на болния брат на съпруга й, който живеел в съседство и за който тя полагала
грижи. Няколко пъти синът й Т. А. я молил да му прехвърли имота, но тя
отказала, като повтаряла, че имотът е на всички. Сочи се, че след смъртта на
Н. А.А, ищците са лишени от владение над процесния имот, поради което е
предявен настоящият иск за признаване за установено спрямо ответниците, че
ищцата Ф. А. Х. е собственик на основА.е наследствено правоприемство на
1/3 ид.ч., а ищците М. Х. С., Г. М. С. и М. М. С. са собственици на основА.е
наследствено правоприемство общо на 1/3 ид.ч. от поземления имот ведно с
3
изградената в него двуетажна масивна жилищна сграда, като ответниците
бъдат осъдени да им предадат владението върху собствените им идеални
части.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са подали писмен отговор на
исковата молба, в който оспорват предявения иск като неоснователен.
Твърдят, че ползват и владеят процесния недвижим имот повече от 30 години
със знА.ето и без противопоставянето на останалите наследници на А. А.А и
Н. А.А. Техният наследодател бил установил самостоятелно владение върху
имота преди повече от 30 г. Сочи се, че през 1980г. ответницата Ф. А. се
омъжила за Т. А. и заживели в имота заедно с неговите родители – А. и Н. А.
живеели на първия етаж, а Ф. и Т. А.и – на втория етаж. Около 1988г. се
разболял братът на А. А.А – Р. С., който живеел сам в съседен имот. Тогава А.
А. и Н. А. се преместили да живеят за постоянно при него, където останали до
смъртта си, а процесният имот подарили на сина си Т. А. и му предали
владението върху него. От тогава целият имот се владее от Т. А. и неговата
съпруга Ф. А., като владението им било явно, спокойно и необезпокоявано.
Владението било демонстрирано чрез извършените видими подобрения в
имота, които надхвърляли обикновеното ползване. Поради изложеното, с
отговора е направено възражение за придобиване на имота по давност и за
извършени подобрения в размер на 20 000 лв. и искане за задържане на
процесния имот до заплащане на извършените подобрения и разноски за
запазване на жилищната сграда.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция са приобщени голям
обем доказателствени средства.
Направеният от въззивния съд самостоятелен анализ на събрА.те
доказателства води до следните фактически констатации:
От представените Удостоверения за наследници изх.№ГР-2016-
50/22.06.2020г. и изх.№ГР-2016-53/30.06.2020г. се установява, че стрА.те по
делото са наследници на А. А.А /починал на 22.06.1992г./ и на Н. А.А
/починала на 14.10.2015г./ - ищцата Х. А. Х. в качеството на тяхна дъщеря;
ищците М. Х. С., Г. М. С. и М. М. С. в качеството им на наследници по
заместване на починалата им дъщеря Н. А. С. /починала на 11.08.2013г./ -
първият като неин съпруг, а вторият и третият – като нейни синове;
ответниците Ф. Х. А., Ш. Т. А., А. Т. А. и Н. Т. А. в качеството им на
наследници по заместване на починалия им син Т. А.ов А. /починал на
24.03.2014г./ - първата като негова съпруга, а останалите като негови деца.
По делото не се спори относно факта и се установява от събрА.те гласни
доказателства, че наследодателите на стрА.те А. А.А и съпругата му Н. А.А са
били собственици по давност на процесния недвижим имот УПИ XII, имот
пл.№254, от кв.29 по плана на с.Р., обл.Благоевград, който получили от
бащата на А. А. - А. А. С. /починал на 03.09.1965г./, ведно с изградената в
него през 1973г. двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ
от 72 кв.м. Още към онзи момент в имота имало стопанска постройка
/сайвант/. В къщата семейството живеело с трите си деца – Ф. Х., Н. С. и Т.
А.. След като двете му дъщери се омъжили и заживели при съпрузите си, на
първия етаж на жилищата сграда останали да живеят А. и Н. А., а на втория
етаж заживял синът им Т. А. със своето семейство.
През 1988г. - 1989г. братът на А. А. - Р. С., който имал къща в близост, се
разболял. Съпругата на Р. била починала преди него, те нямали деца, поради
4
което А. и Н. се преместили в къщата на Р., за да се грижат за него. Р.
починал на 03.09.1991г., но А. и Н. А. останали да живеят в неговата къща,
където Н. А. останала да живее и след смъртта на своя съпруг през 1992г.
След като А. и Н. А. се преместили в къщата на Р., в процесния по делото
имот останал да живее синът им Т. А. със семейството си. Докато бил жив Т.
А. извършвал поддържащи ремонти в къщата, тъй като не могъл да отделя
средства за друго. От показА.ята на св.М., св.Б. и св.Х. се установява, че
докато бил жив Т.: направил подпорна стена откъм съседа Д.Ю.; направил
подпорна стена под улицата. В отговора на исковата молба също се твърди, че
подпорните стени са направени приживе от наследодателя на ответниците - Т.
А.. Не се доказаха твърденията на ответниците, че приживе наследодателят
им Т. А. е изградил стопанска постройка и външна тоалетна. От показА.ята на
св.М. и св.Б. се установява, че външната тоалетна и стопанската постройка са
съществували по времето на А. и Н. А.. Св.Х. твърди, че стопанската
постройка и до сега стояла паянтова, но в друга част ответникът А. А.
направил подобрение. Вещото лице също заявява, че стопанската постройка
няма вид на нова, както и външната тоалетна. По отношение на стопанската
постройка вещото лице твърди, че са извършвА. незначителни работи по
основите.
След смъртта на Т. А. /починал на 24.03.2014г./, в имота останал синът му
А. А. заедно със семейството си и с майка си – ответницата Ф. А., които
ползвали цялото дворно място и къщата. А. А. започнал да извършва
подобрения вътре в къщата, които като вид се установяват от свидетелските
показА.я и от заключението на съдебно-техническата експертиза: -
обособяване на покрит вход на първи етаж под терасата на втори етаж; -
направа на баня на първи етаж - под стълбата, осъществяваща подхода към
втори етаж; -направа на подова настилка първи етаж; -направа на нова
тухлена стена на първи етаж; -направа на стоманобетонна стълба,
осъществяваща подхода към втори етаж; -направа на частично стоманобетона
плоча на II етаж; -направа на баня на втори етаж; -направа на инсталация
водно отопление II етаж; -направа на частична външна гладка вароциментова
мазилка отвън на къщата.
Св.М. и св.Х. твърдят, че терасата на втория етаж не е разширявана. Поради
това и съдът не кредитира показА.ята на св.Имам в частта, в която твърди, че
терасата е разширена, тъй като не се подкрепят от показА.ята на останалите
свидетели. Вещото лице също заявява, че не може да даде категорично
заключение по този въпрос. Съдът не дава вяра и на показА.ята на св.Имам в
частта, в която твърди, че ремонтът вътре в къщата е направен от Т. приживе,
тъй като искал да стегне къщата поради предстоящата сватба на сина му. Тези
нейни показА.я противоречат на показА.ята на останалите разпитА.
свидетели, които са единодушни, че ремонтите по къщата са предприети от
сина на Т. А. след смъртта на последния. Този извод кореспондира и със
становището на вещото лице, според което подобренията в жилищната сграда
са новоизпълнени, в близките 5-6г., като се създавало впечатление, че се
влиза в една нова къща.
Вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза е изготвило
количествено-стойностна сметка на извършените в имота и описА. по-горе
дейности и подобрения.
Установява се, че Т. А. и наследниците му не са възпрепятствали достъпа
5
на А. и Н. А.и до имота, както и на техните дъщери Ф. Х. и Н. С. /респ. на
наследниците на последната/. Едва към момента на извършването на оглед от
вещото лице за нуждите на назначената съдебно-техническата експертиза по
настоящото дело, ищците не са били допуснати в имота.
От заключението на назначената съдебно-графическа експертиза се
установява, че подписите за декларатор в данъчна декларация вх.№ПО-Г-
34199 от 15.04.1998г. в ОбА . не са изпълнени от Т. А.ов А..
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивната инстанция се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната част. По останалите въпроси съдът е огрА.чен от посоченото в
жалбата.
Оспореното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че съдът се е
произнесъл по непредявен иск, признавайки ищците са собственици на
незаявено придобивно основА.е. В настоящия случай ищците са посочили в
исковата молба, че след смъртта на общите им наследодатели А. А. и Н. А. са
оставили в наследство спорния по делото имот. В практиката на ВКС се
приема, че при позоваване на наследствено правоприемство, наследникът
следва да посочи конкретен придобивен способ, чрез който неговият
наследодател е придобил правото, предмет на спора. В случая в исковата
молба ищците са се позовали на изтекла в полза на наследодателите им
придобивна давност като оригинерно правно основА.е за придобиване право
на собственост върху спорния имот, конкретизирайки и периода на
владението – през 1973г. построили сграда, която ведно с имота, владели
спокойно и необезпокоявано до 1988-1989г. /Решение №13/30.01.2019г. по
гр.д.№2081/2018г. на ВКС, I г.о./.
По отношение правилността на решението, съдът намира, че
първостепенният съд е достигнал до правни изводи, които са обосновА. и
намират опора в материалноправните норми, приложими към конкретния
спор.
Успешното провеждане на иска по чл.108 от ЗС е обусловено от
положителното установяване на три предпоставки - ищецът да е собственик
на вещта, предмет на ревандикацията, тази вещ да е във фактическа власт на
ответника и да се държи от него без основА.е.
Основното възражение във въззивната жалба е, че не е доказана първата
предпоставка за уважаване на предявения ревандикационен иск – а именно
собственическите права на ищците върху процесните имоти. Настоява се, че
жалбоподателите-ответници са придобили имота въз основа на давностно
владение, упражнявано от техния наследодател Т. А. в периода от 1988г. до
смъртта му през 2014г., което след това е продължено от неговите
наследници.
По възражението за придобивна давност, съдът намира следното:
По делото се установява, че наследодателите на стрА.те А. А.А и Н. А.А са
били собственици на недвижим имот УПИ XII, имот пл.№254, от кв.29 по
плана на с.Р., обл.Благоевград, ведно с изградената в имота двуетажна
полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м. През 1988г.-
1989г. двамата се преместили на живеят на друго място, а в къщата останал да
6
живее синът им Т. А. заедно със съпругата и децата си. Обстоятелството, че
само Т. А. и семейството му са живели в имота след 1988г.-1989г. само по
себе си не е достатъчно да обоснове придобиване на собствеността въз основа
на давностно владение. Ответниците твърдят, че приживе собствениците на
имота - наследодателите А. Али и Н. А. са предали на сина си Т. А.
владението върху имота чрез неформално дарение, откогато той установил
самостоятелна фактическа власт върху него с намерение за своене и което
владение е продължено от неговите наследници.
Действително е възприето трайно и непротиворечиво в практиката на ВКС,
че при извършването на преценка дали един от наследниците е установил
самостоятелна власт върху притежаван от общ наследодател недвижим имот,
съдът следва да вземе предвид и наличието на предварителна уговорка
приживе на наследодателя за предаване на владението. Ако наследодателят
приживе е изразил воля да предаде владението на своя родственик, който след
смъртта му има качеството негов наследник по закон, следва да се приеме, че
още от момента на предаване на владението е установена самостоятелна
фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността. Когато е
налице такава предварителна уговорка с наследодателя, като едновременно с
това е предадено и владението, не е необходимо приживе на наследодателя
тази негова воля да се доведе до знА.ето на останалите лица, които биха
могли да имат качеството „наследници по закон“ след неговата смърт.
Обстоятелството, че при изразяването на такава воля за предаване на
владението са присъствали свидетели, които я възпроизвеждат пред съда,
удостоверява, че фактическата власт е установена явно. Предаването на
владението от предишния собственик или владелец не е формален акт – може
да стане с конклудентни действия или да се изрази словесно /Решение
№32/08.02.2016г. по гр.д.№4591/2015г. на ВКС, I г.о.; Решение
№3/25.02.2016г. по гр.д.№3973/2015г. на ВКС, I г.о.; Решение
№60/07.06.2018г. по гр.д.№2420/2017г. на ВКС, I г.о.; Решение
№75/03.07.2019г. по гр.д.№2871/2018г. на ВКС, II г.о./.
По настоящото дело обаче останаха недоказА. твърденията на ответниците,
че приживе наследодателите А. А. и Н. А. са изразили воля да предадат на
своя син Т. А. владението върху имота. Такава воля не е словесно изразявана,
нито за нея може да се съди от други действия на собствениците. Св.М.
твърди, че докато са били живи А. А. и Н. А. не са прехвърляли имота на
някое от децата си, нито са правени някакви устни уговорки и делби. Св.Б.
сочи, че до смъртта си Н. А. имала къщата за своя и не е чувал къщата да е
делена. Св. Х. твърди, че докато са били живи А. А. и Н. А. не са казвали
нищо по въпроса на кой остава къщата. Чула единствено от ответницата Ф.
А., че Н. казвала, че къщата остава на Т.. В тази част показА.ята на
свидетелката представляват възпроизвеждане на твърдения на страна по
делото. Никой от свидетелите М., Б. и Х. не е възприел лично думи или
действия на наследодателите А. и Н. А., от които да може да се направи
несъмнен извод, че са предали владението на сина си. Св.Имам също твърди,
че приживе брат й А. А. също не е казвал нищо по въпроса на кой ще е
къщата. Твърди обаче, че след смъртта му Н. й казвала, че къщата остава на
Т..
Анализът на горните свидетелски показА.я води до извод, че по делото не е
доказано приживе наследодателите А. А. и Н. А. да са предали владението
7
върху имота на сина си. В подобна насока са единствено показА.ята на
св.Имам, които обаче съдът не кредитира с доверие поради това, че влизат в
колизия с показА.ята на останалите свидетели досежно това обстоятелство и
поради недостоверността им в други части /анализирА. по-горе/.
Освен това според практиката на ВКС основА.е за придобиване на имота по
давност при посочената хипотеза на самостоятелно установено владение, е
както владението да е предоставено от собственика или владелеца, така и
лицето, на което е предадено, да извършва действия, надхвърлящи
обикновеното ползване на имота, като например пристрояване и
надстрояване, сочещи на промяна в намерението, и тези действия да се
възприемат от собственика, който не се противопоставя. ОсновА.ето за
установяване на самостоятелно владение в този случай е предаването на
фактическата власт изрично, или с конклудентни действия, а намерението за
своене се разкрива от действията, нахвърлящи обикновеното ползване
/Решение №3/25.11.2016г. по гр.д.№3973/2015г. на ВКС, I г.о./. По
настоящото дело не са събрА. никакви доказателства за действия на Т. А.
приживе, с които да демонстрира намерение за своене на вещта, в т.ч.
извършване на действия, нахдвърлящи обикновеното ползване на имота,
които да могат да се възприемат от останалите съсобственици и на които не
се противопоставят.
Записването в разписния лист по действащия план на с.Р. на името на Т. А.
като собственик на имота не доказва собственическите му права върху същия.
Основната функция на разписният лист е информационно-оповестителна –
разписният лист не доказва и не създава вещни права. Записването в
разписната книга на недвижим имот на името на друг собственик, различен от
титуляра на това право, или невписване на някой от съсобствениците, не
лишава последния от правото му на собственост /Решение №867/20.11.2009г.
по гр.д.№5397/2008г. на ВКС, І г.о.; Решение №145/30.10.2018г. по гр.д.
№779/2018г. на ВКС, I г.о./.
След смъртта на А. А. през 1991г. неговият дял е преминал към
наследниците му и имотът е станал съсобствен между преживялата му
съпруга и неговите деца, един от които е Т. А..
В отношенията между сънаследниците се счита, че този, който ползва
цялата съсобствена вещ владее само своите идеални части, а е държател на
чуждите идеални части. За да завладее цялата вещ, сънаследникът трябва да
промени намерението си и отблъсквайки владението на останалите
сънаследници, да започне да владее изцяло за себе си. Отблъскването на
фактическата власт на другите наследници трябва да има обективен характер,
за да достигне до тях и те да узнаят за промяната в намерението на своя
съсобственик да завладее цялата сънаследствена вещ. Владението на
невладеещия съсобственик се счита отблъснато, когато с действията си
владеещият съсобственик го отблъсква и препятства да упражнява правото си
на собственост. Такива действия могат да бъдат недопускане до имота,
отстраняване от имота, заявяване пред самия него и пред трети лица, че
владее за себе си, както и други действия, които изключват недвусмислено
властта върху вещта. Въззивният съд споделя изводите на районната
инстанция, че по делото не се доказа Т. А. да е извършил действия, които да
мА.фестират собственическото му намерение към целия имот в необходимия
според закона 10-годишен срок в периода от 1988г. до смъртта си през 2014г.,
8
отблъсквайки владението на другите съсобственици. Не се установи същият
да е гонил някой от останалите наследници или да не ги е допускал.
Напротив, установи се, че достъпът им не е бил огрА.чаван от него. Св.М.
твърди, че Т. не е заявявал, че имотът е негов. Не може да бъде споделено
разбирането, че владението е било демонстрирано чрез извършените видими
подобрения в имота, които надхвърляли обикновеното ползване. По делото се
установи, че подобренията в къщата са извършени не от Т. А., а от неговия
син и наследник – ответника А. А., който след смъртта си останал да живее в
имота заедно със семейството си и майка си – ответницата Ф. А.. Същите са
останали да живеят в имота в качеството им на съсобственици-наследници на
Т. А..
Самият факт на ползване на имота от един от съсобствениците,
включително и сънаследниците, не означава, че той е установил владение за
себе си. Затова съдебната практика последователно и непротиворечиво
приема, че когато съсобственик, включително и сънаследник ползва цялата
вещ, той е владелец на своята част и държател на частите на останалите
съсобственици, освен ако не е демонстрирал явно и категорично, че е
променил държането на частите на останалите във владение за себе си.
Промяната на намерението и своенето на частите на останалите следва да е
демонстрирано недвусмислено. Затова действия по извършване на ремонти и
подобряване на имота, които могат да се възприемат и като действия по
поддръжка на съсобствената вещ от един от съсобствениците, за което той
може да иска припадащата се част от разходите от другите съсобственици на
основА.е чл.30, ал.3 от ЗС, не може да се приеме като достатъчно за
установяване на владение върху техните части. Ползването на целия имот,
което може да се възприеме и като упражняване на правото по чл.31 от ЗС
също не може да се възприеме като достатъчно, за да се квалифицира като
владение за себе си на частите на останалите. Действително по делото е
установено, че ответниците са упражнявали фактическа власт върху спорния
имот, но с оглед правото им по чл.31, ал.1 от ЗС, това не може да се приеме
като демонстрация на намерение за своене. Действията по подобряване на
имота не са достатъчни, за да се приеме, че наследникът е променил
държането на частите на останалите сънаследници в намерение за своене, тъй
като всеки от съсобствениците може да извършва действия по поддръжка и да
прави разходи за имота, за които отговарят останалите съсобственици
съразмерно на частта си /Определение №60286/28.06.2021г. по гр.д.
№1317/2021г. на ВКС, I г.о.; Определение №571/22.12.2020г. по гр.д.
№2956/2020г.; Определение №566/14.12.2018г. по гр.д.№ 997/2018г. на ВКС, I
г.о.; Определение №435/28.09.2018г. по гр.д.№532/2018г.; Решение
№302/24.06.2011г. по гр.д.№1168/2010г. на ВКС, I г.о.; Решение
№110/20.03.2012г. по гр.д.№870/2011г. на ВКС, II г.о.; Решение
№635/25.10.2010г. по гр.д.№1405/2009г. на ВКС, І г.о./. По делото не се
установи ответниците да са извършили други действия, освен подобренията,
които да обективират намерението им да своят имота за себе си, съответно да
отричат правата на останалите наследници.
Действията, с които един от съсобствениците отказва да допусне
останалите в имота, поради това, че го счита за свой, сочи на намерение за
своене на частите на останалите съсобственици. В настоящия случай обаче
подобни действия са демонстрирА. от ответниците едва през лятото на 2021г.
9
/когато са посетили имота във връзка с изготвянето на експертизата по
делото/, т.е. след образуване на делото.
Предвид изложеното, правилно първостепенният съд е приел за
неоснователно възражението на ответниците за придобиване на спорния имот
по давност. Поради това имотът е съсобствен между наследниците на А. А. и
Н. А. при следните дялове – 1/3 ид.ч. за ищцата Ф. Х.; 1/3 ид.ч. общо за
ищците М. Х. С., Г. М. С. и М. М. С. в качеството им на наследници по
заместване на Н. А. С.; общо 1/3 ид.ч. за ответниците Ф. Х. А., Ш. Т. А., А. Т.
А. и Н. Т. А. в качеството им на наследници по заместване на Т. А.ов А..
В Тълкувателно решение №3/05.01.2022г. по тълк.д.№3/2020г. на ОСГТК
на ВКС е прието, че съсобственикът може да търси защита чрез иска по
чл.108 от ЗС както в случаите, когато върху имота се упражнява фактическа
власт от трето на съсобствеността лице, така и по отношение на друг
съсобственик, който го завладее без да има основА.е, тъй като основА.ето да
се владее имотът е обусловено от обема на притежаваното право. При
съсобствеността правото на собственост се съпритежава от отделните
съсобственици, като всеки от тях има правото и да владее имота. Нито един
от исковете по чл.32, ал.1, чл.32, ал.2 и чл.34 от ЗС не може да замести
защитата на съсобственика, която му дава искът по чл.108 от ЗС – предаване
владението върху идеална част. При иск по чл.108 от ЗС, предявен от
съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен
недвижим имот, съдът може да уважи искането за предаване владението
върху претендираната идеална част, когато ответникът е установил
фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил
владението на ищеца.
Според настоящия съдебен състав от събрА.те гласни доказателствени
средства се установява, че ответниците Ф. А. и А. А. са установили
фактическа власт върху поземления имот и изградената в него жилищна
сграда и ги ползват в обем, който нарушава собственическите права на
ищците. Понастоящем достъпът на ищците до имота е огрА.чен и същите не
са допускА. в него. Поради изложеното, ревандикационният иск за
предаването на владението върху притежавА.те от ищците общо 2/3 ид.ч. от
имота се явява основателен срещу ответниците Ф. А. и А. А.. Не са събрА.
доказателства, от които да може да се направи извод, че ответниците Ш. А. и
Н. А. упражняват фактическа власт върху имота, надхвърляща правата им в
съсобствеността. В тази част предявеният срещу тях иск е недоказан. Поради
това решението, в частта, в която Ш. А. и Н. А. са осъдени да предадат на
ищците владението върху 2/3 ид.ч. от имота следва да бъде отменено, и
вместо него осъдителните искове срещу тях да бъдат отхвърлени като
недоказА. и неоснователни.
По отношение на направеното от ответниците възражение за право на
задържане:
Правото по чл.72, ал.3 от ЗС е потестативно по своя характер и дава
възможност на добросъвестния владелец, на приравнения към него купувач
по предварителен договор и на недобросъвестния владелец, извършил
подобрения със знА.ето и без противопоставянето на собственика, да задържи
вещта до заплащането на дължимото му се обезщетение за разноските и
подобренията.
Установи се, че след смъртта на баща си, ответникът А. А. е извършил
10
подобрения в имота. Самите подобрения са такива по вид, които са
необходими да осигурят обикновеното ползване на имота, а не такива, които
го надхвърлят /като пристрояване и надстрояване/ и които да могат се
възприемат от останалите съсобственици, които не се противопоставят. По
делото не е установено той и другите ответници да са извършили други
действия, освен подобренията, които да обективират намерението им да своят
имота за себе си, съответно да отричат правата на останалите собственици.
Тогава, когато се претендират подобрения в чужд имот, вида на владението и
доколко то е налице се определя към момента на извършването на
подобренията, респ. дали към този момент подобрителят е само държател на
имота. В случая следва да се приеме, че ответниците са извършили
подобренията в процесния имот в качеството на държатели за чуждите части
от него. За държателя на имот не са приложими разпоредбите на чл.72 и чл.74
от ЗС за извършени подобрения в имота /Решение №153/28.06.2012г. по гр.д.
№821/2011г. на ВКС, II г.о./. Когато съсобственик е държател по отношение
на чуждата част от имота и извършва подобрения в целия имот, разпоредбите
на чл.72 и чл.74 от ЗС са неприложими. Извършването на подобрения от
съсобственик не е действие по отблъскване владението на останалите - то е
насочено към запазване или подобряване на общата вещ, което ползва всички
съсобственици, като съсобственикът, който ги извършва сам, разполага с
правото на иск за вземане за разноски срещу останалите до размера,
съответстващ на идеалната им част в общата вещ. За разлика от владелеца,
държателят няма право под формата на възражение, без насрешен иск, да
претендира подобрения, тъй като няма право на задържане.
Но дори съдът да беше приел, че извършените от ответника А. А.
подобрения надхвърлят обикновеното ползване на вещта и с извършването им
е поставено начало на недобросъвестно давностно владение, то възражението
за право на задържане отново щеше да се яви неоснователно при липса на
доказателства подобренията да са извършени със знА.ето и без
противопоставянето на останалите съсобственици – чл.74 във вр. с чл.72 от
ЗС. По делото има данни, че ищцата Ф. Х. е знаела за поставянето на подова
настилка в къщата, но липсват доказателства тя и останалите ищци
съсобственици да са знаели за извършването на останалите подобрения, за да
могат ответниците да упражнят спрямо тях право на задържане.
По разноските:
Виззивниците са направили следните разноски – 1000 лв. платено
адвокатско възнаграждение и 25 лв. платена държавна такса. Въззиваемите са
направили следните разноски – представени са доказателства за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. от Г. С. и 400 лв. от Ф. Х..
Уговорените размери на адвокатските възнаграждения не са прекомерни
съобразно фактическата и правна сложност на делото, съобразявайки броя на
стрА.те в производството, въвеждането на възражение за право на задържане
и за подобрения, както и минималния размер по чл.7, ал.5 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед изхода на
спора и частичното уважаване на въззивната жалба спрямо двама от
жалбоподателите в осъдителната част на предявения иск, по съразмерност на
въззивниците Ш. Т. А. и Н. Т. А. се следват общо 256.25 лв., а на
въззиваемите Г. С. и Ф. Х. се следват по съразмерност разноски в размер на
по 300 лв. за всеки за платено адвокатско възнаграждение.
11
Водим от горното, Окръжен съд-Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №125/08.06.2022г. по гр.д.№644/2020г. по описа на
Районен съд-Г.Д., в частта, с която Ш. Т. А., ЕГН **********, и Н. Т. А., ЕГН
**********, и двете от с.Р., общ.., обл.Благоевград, са осъдени да предадат на
Ф. А. Х., ЕГН **********, М. Х. С., ЕГН **********, Г. М. С., ЕГН
********** и М. М. С., ЕГН **********, четиримата от с.Р., общ..,
обл.Благоевград владението върху собствените им общо 2/3 ид.ч. /от които
1/3 ид.ч. на Ф. А. Х. и общо 1/3 ид.ч. на М. Х. С., Г. М. С. и М. М. С./ от
следния недвижим имот: УПИ парцел XII, имот с пл.№254 от кв.29 по плана
на с.Р., общ.., обл.Благоевград, одобрен със Заповед №237/2001г. на Кмета на
Община ., с площ за имота от 228 кв.м., при съседи за имота, съгласно скица с
изх.№672/17.08.2020г., издадена от техническата служба при Община .: УПИ
парцел XI, имот с пл.№255 – собственост на Д.М.И.; УПИ парцел XIII, имот с
пл.№256 – собственост на Ф.Л. и от две стрА. – улица, ведно с построената в
същия имот двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от
72 кв.м., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф. А. Х., ЕГН **********, М. Х. С., ЕГН
**********, Г. М. С., ЕГН ********** и М. М. С., ЕГН **********,
четиримата от с.Р., общ.., обл.Благоевград иск по чл.108 от ЗС за осъждане на
ответниците Ш. Т. А., ЕГН **********, и Н. Т. А., ЕГН **********, и двете
от с.Р., общ.., обл.Благоевград, да им предадат владението върху собствените
им общо 2/3 ид.ч. /от които 1/3 ид.ч. на Ф. А. Х. и общо 1/3 ид.ч. на М. Х. С.,
Г. М. С. и М. М. С./ от следния недвижим имот: УПИ парцел XII, имот с пл.
№254 от кв.29 по плана на с.Р., общ.., обл.Благоевград, одобрен със Заповед
№237/2001г. на Кмета на Община ., с площ за имота от 228 кв.м., при съседи
за имота, съгласно скица с изх.№672/17.08.2020г., издадена от техническата
служба при Община .: УПИ парцел XI, имот с пл.№255 – собственост на
Д.М.И.; УПИ парцел XIII, имот с пл.№256 – собственост на Ф.Л. и от две
стрА. – улица, ведно с построената в същия имот двуетажна полумасивна
жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №125/08.06.2022г. по гр.д.№644/2020г. по
описа на Районен съд-Г.Д. в останалата част.
ОСЪЖДА Ф. Х. А., ЕГН **********, Ш. Т. А., ЕГН **********, А. Т. А.,
ЕГН ********** и Н. Т. А., ЕГН **********, и четиримата от с.Р., общ..,
обл.Благоевград, да заплатят на Ф. А. Х., ЕГН ********** и на Г. М. С., ЕГН
**********, двамата от с.Р., общ.., обл.Благоевград сумата от по 300 лв. на
всеки от тях за разноски пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Ф. А. Х., ЕГН **********, М. Х. С., ЕГН **********, Г. М. С.,
ЕГН ********** и М. М. С., ЕГН **********, четиримата от с.Р., общ..,
обл.Благоевград да заплатят на Ш. Т. А., ЕГН ********** и Н. Т. А., ЕГН
**********, и двете от с.Р., общ.., сумата от общо 256.25 лв. за разноски пред
настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на стрА.те при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13