№ 365
гр. София, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Ирина Р. Славчева
Росина Н. Дончева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско
дело № 20231800500152 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение № 168 от 23.12.2022 г. по гр. д. № 482/2021 г. по
описа на РС – гр. Самоков са отхвърлени предявените от Д. а. „Т. о.“
срещу „К.-..“ ЕООД искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 1620. 66 лева,
представляваща остатък от начислена неустойка по договор от № ..-
...от ........ год. с предмет „Ремонт на помещения в УЦ „И.“, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 15.08.2020 год., до
окончателното изплащане на дълга.
Срещу решението в срока по чл. 259 ГПК е подадена въззивна
жалба от ищеца, в която се излагат съображения за неправилност на
обжалвания акт поради нарушение на материалния закон.
Единственото възражение на въззивника е, че липсата на съставени
протоколи – образец № 10 и образец № 11 към Наредба № 3 за
съставяне на актове и протоколи по време на строителството –
съставлявало неизпълнение на задължението на ответника по чл. 4, ал.
5 от договора и независимо от лошите атмосферни условия,
отговорността на изпълнителя за забавено изпълнение в периода
1
17.03.2020 г. – 23.03.2020 г. и 18.05.2020 г. – 03.07.2020 г., с което той
се бил съгласил, подписвайки приемо-предавателния протокол от 15
юли 2020 г., следвало да се ангажира. Искането е за отмяна на
решението и за постановяване на нов акт по съществото на спора, с
който исковете да бъдат уважени.
Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба с искане за
потвърждаване решението на районния съд.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на оспорения съдебен акт.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е
допустима, а по същество - неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо
и правилно. С доводи за необоснованост решението не се обжалва,
поради което въззивният съд не може да приеме фактическа
обстановка, различна от установената от районния съд.
Страните по спора са били обвързани от облигационно
правоотношение с източник договор за изработка, сключен на ...........
г. (договор № ..- .../............ год.), с предмет ремонт на помещения в У.
ц. „И.“, местност „Щ. г.“, по силата на който ищецът възложил на
ответника извършване на строително-монтажни работи, подробно
описани по вид, количество и цени в техническо приложение
(Приложение № 2 към договора), ценово предложение на изпълнителя
(Приложение № 3 към договора) и съгласно изискванията на
техническата спецификация на възложителя (Приложение № 1 към
договора). Стойността на предвидените за изпълнение СМР възлизала
на 36 014,84 лева (без ДДС). Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора срокът
за изпълнение на строително-ремонтните работи е до 30 работни дни,
считано от датата на подписване на двустранен протокол за
осигуряване на достъп до обекта – 03.02.2020 г., видно от съставения
за това протокол за удостоверяване началото на срока за изпълнение
на дейностите по договор № 36-113/12.12.2019 год., изх. № 31-
1909/03.02.2020 год. по описа на ищеца. Съгласно чл. 25, ал. 1 от
2
договора при забавено изпълнение от страна на изпълнителя същият
дължи неустойка в размер на 0,5 % от цената по чл. 2, ал. 2, т. 1 от
договора за всеки ден забава, но не повече от 10% от цената по чл. 2,
ал. 2, т. 1 (без ДДС). Ден по рано с писмо изх. № 38-03/12.03.2020 г.
ответникът уведомил ищеца,че след стартиране на строителния
процес на 03.02.2020 год. не е изпълнявал строителните мероприятия
по външните дейности поради неблагоприятни атмосферни условия и
работна среднодневна температура над 5 градуса, непозволяващи
спазването на технологичните изисквания към строителните дейности.
Страните не спорят, че към 16.03.2020 г. – датата, на която изтича
тридесетдневният срок за изпълнение на възложената работа –
изпълнителят е извършил вътрешните ремонтни дейности, но поради
неблагоприятните метеорологичните условия външните строителни
дейности не са извършени в уговорения съгласно договора срок. С
писмо изх. № 51-03/24.03.2020 г. ответникът отправил предложение
до възложителя за спиране на ремонтните дейности по обекта, като се
съставят актове съгласно приложение № 10 към чл. 7, ал. 3, т. 10 от
Наредба № 3 от 31.07.2003 год. за съставяне на актове и протоколи
поради настъпване на неблагоприятни атмосферни условия,
непозволяващи спазването на технологичните изисквания към
строителните дейности, както и поради обявеното извънредно
положение на територията на страната с решение от 13.03.2020 година
на Народното събрание във връзка с пандемията от КОВИД-19,
удължено с решение от 03.04.2020 год. на НС до 13.05.2020 година, и
въведените противоепидемични мерки. С протокол изх. № 31-
5163/15.04.2020 год. страните се съгласили изпълнението на
задълженията по договора да се спре, считано от 24.03.2020 год.,
докато трае непреодолимата сила. С отпадането й, видно от протокол
изх. № 31- 6200/20.05.2020 год., срокът за изпълнение на
задълженията по договора започнал да тече отново, считано от
18.05.2020 год.
Съгласно заключението на вещото лице М. от 21.02.2021 г. към
изготвената в производството пред районния съд съдебно-техническа
експертиза в периода от 03.02.2020 год. до 09.07.2020 год. подходящи
за извършване на външни строителни дейности при спазване на
всички технологични изисквания към строителните дейности (при
температура на околната среда над 5 градуса и без валежи), са били 35
работни дни - 5 дни през месец март, 8 дни през месец април, 11 дни
през месец май, 6 дни през месец юни и 5 дни през месец юли. През
месец февруари не е имало подходящи дни за извършване на външни
3
строителни дейности на възложения обект. Съгласно заключението и
устните разяснения на вещото лице в съдебно заседание подмяна на
външна ВиК-инсталация, външната топлоизолация, водосточните
тръби, ремонтът на покрив, облицовката на цокъла и настилката на
верандата, както и външните бояджийски работи не могат да се
извършват разпокъсано, а следва да се планират за няколко
последователни дни с благоприятни климатични условия, а такива са
дните през месеците май, юни и юли – общо 17 дни. Видно от
заключението, почасова организация на външни строително-
монтажни работи може да се приложи на голям обект, с много
подобекти и в случай на лоши климатични условия работниците да се
пренасочват за изпълнение на вътрешни строително-монтажни
работи. В конкретния случай обектът, предмет на договора, е малък и
не е позволявал такава организация на работата.
Спорен на етапа на въззивното производство е единствено
въпросът представлява ли липсата на съставени протоколи – образец
№ 10 и образец № 11 към Наредба № 3 за съставяне на актове и
протоколи по време на строителството – неизпълнение на
задължението на ответника по чл. 4, ал. 5 от договора и независимо от
лошите атмосферни условия, следва ли да се ангажира отговорността
му за забавено изпълнение в периода 17.03.2020 г. – 23.03.2020 г. и
18.05.2020 г. – 03.07.2020 година. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба № 3
за съставяне на актове и протоколи по време на строителството
съставените и оформени съгласно изискванията на тази наредба актове
и протоколи имат доказателствена сила при установяване на
обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в
експлоатация на строежите. Посочената форма не е форма за
доказване, установена императивно. Това е така, защото
доказателствената стойност на съставените по посочения ред
документи следва от обективираните в тях неизгодни изявления на
участниците в строителството, а оттам и ограничението по чл. 164, ал.
1, т. 6 ГПК. Липсата на такива протоколи не лишава страната да
докаже действието или факта, за установяване на който е предвидено
съставянето им. Както бе посочено, с доводи за необоснованост
решението на районния съд не се обжалва, поради което въззивният
съд не може да установи различна фактическа обстановка от приетата
от районния съд. Видно е, както от подневните справки за дневните
температури и валежите, изготвени от НИМХ за процесния период,
така и от заключението на вещото лице, че именно неблагоприятните
атмосферни условия са причината за забавеното изпълнение на
4
външните СМР. Във връзка с възраженията във въззивната жалба
следва да се посочи, че в нито един момент в хода на производството
ответникът не е оспорил наличието на забава в изпълнението.
Доказването обаче, че невъзможността за точно изпълнение се дължи
на причина, която не може да му се вмени във вина, освобождава
същия от отговорност. В случая уговорената в чл. 25 от договора
неустойка е обусловена от доказване на виновно поведение у
изпълнителя да извърши в срок поетите задължения. Наличието на
причина от обективен характер, а именно неблагоприятните
климатичните условия, освобождава изпълнителя от отговорност за
забава (чл. 81 ЗЗД). Касае се за препятствие, възникнало след
сключването на договора, което е практически непреодолимо и
поради своя характер не може да бъде вменено във вина на длъжника.
По изложените съображения въззивният съд обосновава извод за
неоснователност на предявения иск. Тъй като изводите на окръжния
съд съвпадат с тези на районния в обжалваното решение, то следва да
бъде потвърдено. С оглед изхода на спора въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна разноските по делото в размер на 600
лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 168 от 23.12.2022 г. по гр. д. №
482/2021 г. по описа на РС – гр. Самоков.
ОСЪЖДА Д. а. „Т. о.“ - гр. С., ул. „. .........“ № .., да заплати на
„К. - ..“ ЕООД, ЕИК: ........., сумата от 600 (шестстотин) лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
производството пред въззивния съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5