Р Е Ш Е Н И Е
№ 3241/20.7.2015г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
XXХІІІ–ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено на 26.06.2015г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретаря А.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3303 по описа за 2014г.., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявена от М.А.А.
ЕГН ********** срещу В.С.В., с поС.ен
адрес:*** искова претенция с правно основание чл.108 от ЗС, за предаване владението върху поземлен имот №*****, с площ от 599,96 кв.м., находящ се в землището на село *****", придобит на основание
трансформирано право на ползване в право на собственост, при условия на
евентуалност чрез изтекла в полза на
ищцата придобивна давност продължила в периода от 1988г. до м. юни 201Зг.
В исковата молба ищцата твърдят, че е придобила
собствеността върху процесния имот на основание § 4а,
ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
В евентуалност излага, че от 1988г., когато й е било предоставено право на ползване
върху имота на основание решение от
24.12.1987г. на ИК на ОбНС
– Варна на основание ПМС № 26 и удостоверение № 77 от 05.01.1988г.,
до м.юни 2013г. е владяла имота със съзнанието, че е
собственик на същия- Така е било и по време на брака й със С. В.С. ЕГН ***********,
така и след развода и с него, до до м.юни 2013г., когато ответника е отнел владението върху имота.
Според изнесеното в исковата
молба ответникът В.С.В. е син на
бившият съпруг на ищцата от предходен брак С. В.С., ЕГН ***********, б.ж. на
гр.***, починал на 01.01.2002г.,
бракът с който е бил сключен 26.12.1973г. и прекратен
с развод по гр.д.№2457/1990г. по описа на ВРС, видно представено по делото Удостоверение за прекратен
брак 2457/1991 год., издадено от ВРС, влязло в сила
решение от 13.09.1991 год. С решение от 24.12.1987г.
на ИК на ОбНС-Варна, на основание ПМС №26 и
издаденото въз основа на същото Удостоверение №77 от 05.01.1988г.,
ищцата сочи, че й е било предоставено право на ползване на имот от 600кв.м., находящ се в землището
на с. ****, по проекто-кадастралния план на с.****. С
решение № 22/381/4-10 от 24.12.1987г. е определена
оценката на предоставения за ползване недвижим имот с площ от 600кв.м., м.**** с.****, пл.№***. На 05.04.1994г. тя
заплатила определената цена за имота.
Веднага след развода между съпрузите е било заведено
дело за делба под №3268/1991г. по описа на Варненски
районен съд, приключило със съдебна спогодба, одобрена от съда на 32.03.1995г., съгласно която на М.А.А. е предоставен в дял и
собственост имот от 600кв.м., находящ
се в землището на с. **** по проекто-кадастралния
план на с.**** - Запад, ведно с построената в мястото -вилна постройка, като за
уравняване на дяловете същата е била задължена да заплати на съделителя си сума в размер на 200 000,00 стари лева. А. не
е изпълнила в срок задължението си за заплащане на сумата за уравняване на
дяловете и с решение от 27.10.1998 год. по гр.дело№1180 по описа за 1997 год.
на ВРС, предявен с правно основание чл.87 ал.2 и 3 от ЗЗД от С. В.С., съдебната спогодба е развалена. Първоинстанционното
решение е потвърдено с решение от 29.04Л999 год. по въззивно гр. дело №145 по описа за 1999 год. на Варненски
окръжен съд, потвърдено с решение №26 от 01.02.2000 год.по к.гр.дело 732/1999
на Върховен касационен съд, влязло в законна сила на същата дата 01.02.2000г.
На 31.10.2005г. е била
издадена Заповед № 0793 /31.10.2005 год. на зам.кмета на община ****, с която е наредено М.А. да продобие
право на собственост при условията на пар.4а,ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ .
С последваща заповед №
0038/30.05.2006 год. на зам.кмета на Община Варна е отменена заповед №793/2005г. на зам.кмета на Община Варна за придобиване на
собственост върху описания имот. Същата е обжалвана по адм.д.№1500/2006г., но с решение №963/14.12.2007г.
по същото административно дело жалбата е отхвърлена. Решението е потвърдено с
решение №6660/04.06.2008г. на ВАС.
Междувременно е бил изготвен и приет ПНИ за м.**** на с.**** и в разписния лист към плана М.А.А.
е записана като собственик на имот №***** с площ от 599,96г..
Със заповед № 2714/13.07.2012г. е изменена Заповед РД-1-7706-38/02.02.2004г. на
Областен управител на Област Варна, с която е одобрен ПНИ
и регистрите за м.****. Заповедта за изменение е обжалвана и към момента делото
е висящо.
От 1988г., когато е
предоставено правото на ползване върху процесния имот да м.юни 2013г. М.А.А. е владяла имота със съзнанието, че същата е
собственик. Т. е било така, както по време на брака със съпруга си С. В.С., ЕГН
***********, б.ж. на гр.***,
така и след развода /предоставен й по съдебната делба/, така и след развалянето
на същата 2000г. и до м.юни 201 Зг., когато ответника
е отнел владението.
До средата на 2013г.
вкл.същата е владяла имота, явно, необезпокоявано, продължително поведе от 10
години със съзнанието че е собственик, заплащала данъците и таксите за същия,
бранила е собствеността си пред държавни и общински органи. Поради изложеното
по-горе ищцата настоява за уважаване на предявеният от тея
иск с правно основание чл.108, ал.1 ЗС.
В срока по чл.131 от е депозиран отговор от В.С.В., с който се изразява
становище за недопустимост на иска, предвид произнасяне по спор за мателиално право с решение по гр.Д. № 732/99г. на ВКС. В условията на евентуалност се излагат доводи
за неоснователност на предявения иск и се настоява за отхвърлянето му. Твърди
се от ответникът, че неговият наследодател е имал качеството на ползвател по
см. на §4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно
Препис-извлечение №77 от 28.05.1968г., което
представя по отношение на процесния
имот, като съгласно определена оценка имотът е заплатен, т.е правото му се е
трансформирало в право на собственост.
В с.з. ищцата, чрез процесуален представител поддържа
иска си и настоява за уважаването му, а ответника също чрез проц.представител
настоява за недопустимост на иска, претендирания имот
не съществува изобщо в реалната действителност, в евентуалност – за
отхвърлянето му.
СЪДЪТ, след преценка на представените по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
В
съответствие с разпоредбата на & 4а гражданите,
на които е предоставено право на ползване върху земи по § 4, при спазване
изискванията на актовете на държавните органи, посочени в него, придобиват
право на собственост върху тях, когато са построили сграда върху земята до 1 март
В
процеснвия случай ищцата по делото не ангажира
доказателства да е изпълнила посочените изисквания на закона.
Видно
от представено препис-извлечение №77 от 28.05.1968г.
на ДЗС”****, на основание 21-во
постановление на ЦК на БКП и МС на С. В. Т. е предоставено безвъзмездно за
ползване пустееща земя от ДЗС в землището на с.****,
м.”****то” 1дка. Представен оценителен протокол от
21.08.1993г. на Община Варна , удостоверява, че по
молба от ползвателя С. В.В. на основание
посоченото удостоверение №77/28.05.1968г. за имота от
100кв.м. в м.”****то” пл.№**** в землището на с.**** е определена цена 17 820лв. Представена е и Заповед № ПР-013
от 24.02.2009г. на кмет на Община Варна,у р-н ***, с
която на основание ч§4к, ал.7 от ПЗР
на ЗСПЗЗ е наредено В.С.В., като наследник на С. В.В., съгласно удостоверение
за наследници №329/04.12.2008г., издадено от км.”***”
да придобие ПРАВОТО НА СОБСТЕВНОСТ при условията на §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху
поземлен недвижим имот, представляващ новообразуван имот в СО в местност „****то”,
0,600дка, землище с.****, общ.***, с идент.№.*****, начин на
трайно ползване – индивидуално застрояване, вид територия – урбанизирана, при граници:
имоти №№***,
***, *** и ***-улица.
Проведена
СТЕ, депозирана пред ВРС на 29.10.2014г.
от в.л.Ш.М.Х. удостоверява, че няма съвпадение между имотите по удостоверение
№77 от 05.01.1988г. на ИК на ОбНС-Вана,
с което е предоставено право на ползване по Постановление №26 на МС на М.А.В.
върху хавра от 600ксв.м., в
землището на гр.****,
м.”****”, по парцеларния план при граници: ползватели
К.В. и К.Г., и по препис-извлечение №77
от 28.05.1968г., издадено от ДСЗ
„***, с което е предоставено право на ползване на С. В. Т. на място от 1дка, находящо се в землището на
с.****, м.”****то”, при граници: Т. В., С., гора, К. и път.
Проведена
допълнителна СТЕ удостоверява, че процесния имот се идентифицира с имота по
препис-извлечение №77 от 28.05.1968г., като от
представените писмени доказателства- оценителен протокол и заповед по №4к от ПЗР на ЗСПЗЗ се установява,
че ответника като наследник на С. В.В., съгласно удостоверение за наследници
№329/04.12.2008г., издадено от км.”***” е придобил
ПРАВОТО НА СОБСТЕВНОСТ при условията на §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху
този поземлен недвижим имот, представляващ новообразуван имот в СО в местност „****то”,
0,600дка, землище с.****, общ.**, с идент.№****.*****,
начин на трайно ползване – индивидуално застрояване, вид територия –
урбанизирана, при граници: имоти №№**, ***, *** и ***-улица.
При
изложеното, при безспорно установеното право на собственост на ответника, ревандикационната претенция на ищцата се явява
неоснователна и като такава подлежи на отхвърляне.
Отделно
от изложеното ищцата не успя да докаже в хода на процеса да е владяла имота за твърдяния период от 1988г. до юни
2013г., при което съдът намира за неустановено по
категоричен начин от представените
писмени и събраните гласни доказателства,
че са налице елементите на
сложния фактически състав на владението, определено като непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и
с намерение да се държи вещта като своя
/чл.2 от ЗД отм., монография на В.Т. за владението/.
С оглед изхода от спора и
направеното искане от процесуалния представител на ответника на основание
чл.78, ал.3 от , следва в негова полза да се
присъдят сторените по делото разноски, съгл.представения списък по чл.80 /л.158/ - в размер общо на 654лв.,
от които за СТЕ 150лв., за в.т.4лв.,
за адв.хонорар 500лв.
Водим
от горното, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск с правно основание чл.108 от ЗС от М.А.А.
ЕГН **********,***, срещу В.С.В. ЕГН **********,***, за предаване
владението върху поземлен
имот №*****, с площ от 599,96 кв.м., находящ се в
землището на село *****", придобит на основание трансформирано право на
ползване в право на собственост, а при условия на евентуалност чрез изтекла
в полза на ищцата придобивна
давност продължила в периода от 1988г. до м. юни 201Зг.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.3 от М.А.А. ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА В.С.В. ЕГН **********,***, сумата
от 654,00лв./шестотин
петдесет и четири лева/, представляваща общ размер на сторените по делото
съдебно деловодни разноски, както следва:
за СТЕ 150лв.,
за в.т.4лв., за адв.хонорар
500лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд,
в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕПИСИ
от решението да се връчат на страните
по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: