Р Е Ш Е Н И Е № 353
31.01.2020г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на 05.12.2019
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена Стефанова като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10586 по описа за 2019г. на съда, за
да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 124,
ал.1 ГПК вр. с чл. 23 ЗПК.
Ищец А.Г.А. с ЕГН ********** *** чрез адв. Д.Б. твърди,
че с ответник „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Д. Хаджикоцев № 52-54 с представляващ Н.Г. С.е
сключен договор за потребителски кредит от 24.04.2017г. по силата на който е
получил в заем сумата от 4 217,74 лева за закупуването на движими вещи
подробно описани в договора. Бил уговорен ГПР в размер на 33.70% и
възнаградителна лихва от 29.52% като общата дължима сума била в размер на
5 634,95 лева, която следвало да бъде върнат на 24 месечни вноски всяка от
които на стойност 234,79 лева за периода от 25.05.2017г. до 25.04.2019г.
Ищецът твърди, че договорът е недействителен на специалните
основания предвидени в чл. 22 ЗПК, а именно:
1.
нарушен е чл. 11,
ал.1, т.9 – не е посочен размерът на възнаградителната лихва;
2.
нарушен е чл. 11,
ал.1, т.10 - не е посочен начинът на
изчисляване на ГПР и липсва яснота по какъв начин е формиран ГПР, респ. общо
дължимата сума. Поддържа, че в договора не се съдържат конкретни параметри на
общо дължимата сума, поради което и нямало разписани ясни правила, които да
определят как се изчислява общо дължимата сума и от какви пера е съставена
3.
нарушен е чл. 11,
ал.1, т.11 – не е посочено в погасителния план разпределението на вноските
измежду дължимите по договора суми;
4.
нарушен е чл.11,
ал.2 – не са подписани общите условия към договора
Ищецът
заявява, че цялата заемна сума е била погасена и съгласно чл. 23 ЗПК когато се
прогласява нищожността на договора за потребителски кредит, потребителят връща
единствено заемната сума. Твърди се, че сумата от 796,13 лева е платена на
ответника извън главницата, която подлежи на връщане. Ето защо се прави искане
ответника да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 796,13 лева
платена по недействителния договор за кредит. Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
Ответник
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД чрез юрк. Вл. Ц.не оспорва наличието на сключен договор за
потребителски кредит от 24.04.2017г.
Поддържа се, че договорът е в съответствие с разпоредбите на ЗПК и по
конкретно тези за които се твърди, че има нарушение. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
Съдът
след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за
установено от фактическа страна следното
Страните
не спорят, а и от представените писмени документи се установява, че ищецът е
сключил договор за потребителски кредит от 24.04.2017г. по силата на който е
получил в заем сумата от 4 217,74 лева за закупуването на движими вещи
подробно описани в договора. Бил уговорен ГПР в размер на 33.70% и
възнаградителна лихва от 29.52% като общата дължима сума била в размер на
5 634,95 лева, която следвало да бъде върнат на 24 месечни вноски всяка от
които на стойност 234,79 лева за периода от 25.05.2017г. до 25.04.2019г.
Видно
от представената от банката справка за извършените от ищеца плащания на л.34 от
делото е че сумите по потребителския кредит са погасени чрез изплащането им.
По
наведените основания за недействителност на сключения договор за потребителски
кредит съдът намира следното.
1.
Относно твърдението
за нарушението по чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК – твърдението е неоснователно, тъй като
в чл.9 от договора за потребителски кредит е посочен размерът на лихвения
процент, а именно 29.52 % - чл.9.1. Законът поставя изискване договорът да
съдържа условията за прилагане на лихвения процент и именно тези условия са
разписани в договора като е посочено, че лихвения процент се начислява на
годишна база, ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по
кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината – чл. 9.2. Не се споделят
твърденията на ищеца, че в договора следвало да е посочено дали лихвата е
фиксирана. Дали лихвата ще бъде фиксирана или не няма отношение към условията
за прилагането на лихвения процент. Условията за прилагането на лихвения
процент би имало отношение в случай на промяна на този лихвен процент, за да се
прецени до колкото правомерно банката промяна този лихвен процент – каквато не
е настоящата хипотеза. Очевидно е че ответника е начислявал лихвата на база остатъчния
размер на задължението, след връщането на всяка вноска за погасяване на
главницата, който извод следва от представената от ответника справка за
извършените плащания и как тези плащания се отнасят към главницата и лихвата.
Другояче казано ответника е приложил по отношение на ищеца обичайното правило,
че възнаградителна лихва се начислява само върху остатъчно дължимата главница,
но не и върху погасената част от главницата, при което с всяка следваща вноска,
сумата, с която се е погасявала остатъчната главница е нараствала, а сумата,
която се е отнасяла към задължението за лихва е намалявала.
2.
Относно твърдението
за нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК - не е посочен начинът на изчисляване на
ГПР и липсва яснота по какъв начин е формиран ГПР, респ. общо дължимата сума –
твърдението е неоснователно. Общата дължима сума от потребителя е посочена в
чл. 10 от договора за потребителски кредит, посочен е и ГПР в размер на 33.7%.
Законът в чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК изисква договорът да съдържа посочване на годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, но не и описание на механизма на формирането му. Независимо от последното от договора е ясно
как се формира ГПР – възнаградителна лихва и застрахователни премии.
Следователно, изпълнено е изискването на закона, респ. взетите предвид
допускания използвани при изчисление на ГПР е извършено по определения в
приложение № 1 към ЗПК начин;
3.
Относно твърдението
за нарушение на чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК – твърдението е неоснователно. Съгласно
чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. В конкретния случай процесния договор в
чл.11.1 съдържа условията за издължаване на кредита, а в чл. 11.2 е посочен
погасителен план. По делото не се установява ищеца да е изисквал информация по
чл. 11, ал.1, т.12 ЗПК за предоставяне на детайлен погасителен план относно
сумите, които са дължими за главницата поради което и това изискване на закона
е изпълнено.
4.
Относно твърдение
за нарушение на чл.11, ал.2 ЗПК – твърдението е неоснователно. Ответникът
установява, че договорът за потребителски кредит не е сключен при Общи условия,
респ. подписана е всяка страница от него.
Ето
защо предявения иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да
се отхвърли.
В
полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 150
лева за юрисконсултско възнаграждение на ответника.
Така
мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от А.Г.А. с ЕГН ********** *** против „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Д. Хаджикоцев № 52-54 с
представляващ Н.Г. С.иск за осъждане ответника да заплати сумата от 796,13
лева, която е платена при начална липса на основание по договор за
потребителски кредит от 24.04.2017г. ведно със законната лихва за забава върху
главницата считано от датата на подаването на исковата молба 25.06.2019г. до
окончателното изплащане на вземането;
ОСЪЖДА А.Г.А.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Д. Хаджикоцев № 52-54 с представляващ Н.Г. С.сумата
от 150 лева разноски за настоящата
инстанция.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Окръжен съд – гр. Пловдив.
СЪДИЯ:/п/ Веселин Атанасов
Вярно с оригинала: Ц.В.