Определение по гр. дело №43150/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 октомври 2025 г.
Съдия: Петър Мартинов Милев
Дело: 20241110143150
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 41309
гр. София, 06.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20241110143150 по описа за 2024 година
С искова молба с вх. № 237129/19.07.2024г., уточнена с молба с вх. №
308243/01.10.2024г. и с молба с вх. № 418758/23.12.2024 г., ищецът Г. Д. Г. е предявил против
С. В. И. и С. В. Г. ревандикационен иск по чл.108 ЗС за признаване за установено, че ищците
са собственици на поземлен имот с идентификатор *******, находящ се в ********, с
декларирана площ от 300 кв.м. и с площ по скица от 283 кв.м., с номер по предходен план:
600, квартал 309, парцел XIII, по плана на ******, ведно с построената в него еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор *******.1, със застроена площ от 54 кв.м., брой етажи:
един, състояща се от две стаи и коридор, на основание договор, обективиран в нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 113, том LXXIX,
дело 15512/1991 г. а нотариус Д.Г., I Нотариус при Софийска нотариална служба, и
саморъчното завещание на Ц.П.Ц. от 1991 г., под евентуалност - на основание давностно
владение в периода от 1991 г. и до настоящия момент, както и се иска осъждане на
ответниците да предадат владението на имота на ищеца.
Като последица (при евентуално уважаване на иска по чл.108 ЗС) се иска отмяна по
чл.537, ал.2 ГПК на нотариален акт за собственост на основание давностно владение и
наследство № 96, том I, рег. 1822, дело 70 от 2024 г. на нотариус И. Д., ****** НК, с който
ответниците са признати за собственици относно процесния недвижим имот.
В исковата молба се твърди, че ищецът е единствен собственик на поземлен имот с
идентификатор *******, находящ се в ********, както и на построената в него еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор *******.1, със застроена площ от 54 кв.м., брой етажи:
един, състояща се от две стаи и коридор. Твърди, че през 1951 г. лицето Ц.П.Ц. е придобил
въз основа на нотариален акт за недвижим имот в замяна и регулация № 2, том I, дело №
2/1951 г. дворно място, представляващо парцел I от кв. 309 по плана на София, *****, с
площ от 588 кв.м. и въз основа на нотариален акт за имот придобит по регулация № 77, том
VII, дело № 1232/1951 г. по регулационен ред празно място от 16 кв.м., находящо се в
София, *******, което му се придава от парцел I, квартал 309. Със строителен протокол №
22 от 09.08.1952 г. на Софийски градски народен съвет били определени регулациите
граници на парцел I, квартал 309, *****, съгласно утвърдения регулачен план с данни,
означени в долната окомерна скица, като на скицата са нанесени и данните на
новопроектираната постройка в имота на Ц.П.Ц.. През 1953 г. с нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 197, том IX, дело № 1781/1953 г. Ц.П.Ц. продал на В.И.Г.,
баща на ответниците, половин идеална неразделна част от дворно място, представляващо
парцел I от квартал 309 по плана па София, ******* от 588 кв. м., като страните разпредели
ползването на имота като уговорили, че Ц.П.Ц. ще ползва западната половина от мястото, а
1
купувачът ще използва останалата половина от парцела, който остава реално неподелен.
През 1991 г. ищецът Г. Д. Г. сключил с Ц.П.Ц. договор, обективиран в нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 113, том LXXIX, дело
15512/1991 г. на нотариус Д.Г., I Нотариус при Софийска нотариална служба, по силата на
който е станал собственик на 1/4 идеална част от дворно място в ******, съставляващо имот
с планоснимачен номер 600 от квартал 309 по плана на Ботевградско шосе, *******, цялото
с квадратура от 588 кв.м., а по скица 600 кв.м., заедно с 1/2 идеална част от построената в
западната част на мястото жилищна сграда от 54 кв.м. През 1992 г. Ц.П.Ц. е починал и е
оставил единствен наследник сина си И. Ц.П.. Последният е бил поставен под запрещение с
Решение № 207 от 24.10.1985 г. на Софийски градски съд. Твърди се, че след смъртта на
Ц.П.Ц. е открито саморъчно завещание, съставено от него на 13.11.1991 г., в което
завещателят изразява изричната си воля, че след смъртта си завещава на ищеца Г. Д. Г.
притежавания от него недвижим имот, представляващ 1/2 идеална част от дворно място,
съставляващо имот 600, квартал 309 по плана на София, ***** от 588 кв.м. и построената в
западната част къща-близнак от 54 кв.м. На 13.01.2004 г. починал И. Ц.П..
При тези твърдения, ищецът счита, че е придобил правото на собственост върху
процесния имот по силата на нотариалния акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
гледане и издръжка № 113, том LXXIX, дело 15512/1991 г. и на саморъчното завещание на
Ц.П.Ц. от 1991г.
В условията на евентуалност, ищецът сочи, че имотът и сградата са придобити въз
основа на упражнявано от него давностно владение. Твърди се, че в периода от 1991 г. до
сезиране на съда е упражнявал фактическата власт върху процесния имот, като през този
период е владял имота, заплащал е всички данъци и такси за имота, поддържал е
постройките в него и се е грижил за дърветата и насажденията в него, както и през 2023 г.
ремонтирал покрИ. на сградата. От началото на 2000г. имотът бил отдаван под наем.
Оспорва ответниците да са собственици на процесния имот и построената в него сграда въз
основа на наследствено правоприемство, доколкото техният наследодател В.И.Г. не е
притежавал процесния имот, а единствено 1/2 ид.ч. от придобития през 1951 г. от Ц.П.Ц.
недвижим имот с площ от 588 кв.м., съставляващ имот с идентификатор ****.
По отношение на имота е бил издаден констативен нотариален акт по реда на чл. 537
ГПК, въз основа на който ответниците били признати за собственици на имота въз основа на
давностно владение. По изложените твърдения ищецът претендира да е собственик на
процесния имот, придобит от него въз основа на нотариалния акт от 1991 г. и саморъчното
завещание на Ц.П.Ц. от 1991 г., както и на основание давностно владение в периода от 1991
г. и до настоящия момент.
Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за
правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Правят се доказателствени
искания за допускане до разпит на трима свидетели в режим на довеждане, за издаване на
съдебни удостоверения, както и за изискване на нотариално дело.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците С. В. И. и
С. В. Г., в който оспорват предявения иск. Твърдят, че уговорката, обективирана в
нотариален акт № 197, том IX, дело № 1781/1953 г. на нотариуса при СНС, за разпределяне
ползването разпределено между Ц.Ц. и В.Г., не се е разпростряла след смъртта им върху
техните правоприемници, защото те не са били страна по договореното разпределение.
Счита, че в завещанието лицето, в полза на което се завещава - Г. Д. Г. от град София, не е
определяемо в достатъчна степен, тъй като не съдържа други идентифициращи лицето
данни и в града вероятно има стотици лица с това име. Считат, че завещанието е нищожно
на основание чл. 42, б. „в“ от ЗН, доколкото имотът е бил завещан на ищеца Г. Г. срещу
задължение за издръжка и гледане на завещателя, което е бил и мотивът на завещанието,
2
поради което последното не е породило правни последици, тъй като противоречи на
безвъзмездния характер на завещанието. Поддържат, че ищецът Г. Г. не е приел завещанието
- не е поискал обявяването му, не е поискал вписването му, не е извършил категорични
действия по приемането му и не е декларирал имота на свое име до 2019 г. Посочва се, че в
нотариален акт № 113, дело 15502/1991 г. от 11.12.1991г. не е записано, че владението на
имота е било предадено на Г. Г., поради което оспорват твърденията, че владението на имота
е било прието още в края на 1991 г. Твърдят, че ищецът Г. Д. Г. е считал И. П. за наследник
на имота и се грижил за същия имот от негово, а не от свое име, като в тази връзка посочват,
че ищецът в исковата молба признава, че се е грижил за имота от името и за сметка на И.
Ц.П., син и наследник на Ц.Ц., а не от свое име и за своя сметка. Намират, че плащането на
данъци и такси за имота не представлява действие, обективиращо промяна в намерението за
своене на имота, а имотът до 2019 г. се е водил в данъчната служба на името на И. Ц.П..
Поддържат, че договорът за наем, който оспорват да е с достоверна дата, не установява
неговото изпълнение - действителното предаване на недвижимия имот и плащанията по
договора. Оспорват ищецът да е придобил имота въз основа на давностно владение.
Ответниците твърдят, че владеят имота от 1985 г. насам, когато между тях и Ц.Ц. възниква
спор относно ползването на дворното място, като ответниците заявили на Ц.Ц., че няма да се
съобразяват с неговите искания и ще ползват целия имот както решат за добре сами и Ц.Ц.
след този момент спира да се противопоставя на ответниците, оставяйки ги да правят в
целия двор каквото решат. Между 1992 г., когато Ц.Ц. умира, и 2004 г., когато умира и синът
му И. П., в къщата близнак рядко идвал някой, без да е известно къде е живял И. П. през
това време. Между 1992 г., когато Ц.Ц. почИ., и 2004 г., когато почИ. синът му И. П., в
къщата близнак рядко идвал някой. През този период ответниците поддържали дворното
място самостоятелно и за собствена сметка, като изградили около двора и телена мрежа.
Ответниците твърдят, че след 2004 г. в западната къща-близнак не е живял никой, която
започнала постепенно да се руши, като ответниците осъществявали постоянен достъп на
къщата - западен близнак, и постепенно установили пълно владение върху нея. Излагат, че в
средата на 2023 г. ответниците са разбрали, че докато отсъстват от имота, други лица са
влезли в него и са започнали да събарят покрИ. на процесната къща, разговаряли с ищеца Г.
Г. за пръв път от близо 20 години, който им заявил, че иска да прави ремонт на покрИ..
Ответниците се противопоставили на това и след като ищецът си тръгнал доброволно,
дворното място и къщата били затворени отново. Поради изложеното ответниците са се
снабдили с нотариален акт за собственост на основание давностно владение и наследство №
96, том I, ******, дело 70 от 2024 г. на нотариус И. Д., ****** в НК.
Молят за отхвърляне на иска.
Към отговора на исковата молба са представени писмени доказателства, които са
относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Правят се
доказателствени искания за допускане до разпит на четирима свидетели в режим на
довеждане, искане по чл. 183 ГПК, както и искане за снабдяване със съдебно удостоверение.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация: Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС.
2. Разпределение на доказателствената тежест:
По иска по чл.108 ЗС ищецът следва да докаже, че е придобил правото на собственост
на описания недвижим имот - поземлен имот с идентификатор *******, находящ се в
********, с декларирана площ от 300 кв.м. и с площ по скица от 283 кв.м., ведно с
построената в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *******.1, със застроена
площ от 54 кв.м., по силата на твърдяното придобивно основание - договор, обективиран в
3
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 113, том
LXXIX, дело 15512/1991 г. а нотариус Д.Г., I Нотариус при Софийска нотариална служба, и
саморъчното завещание на Ц.П.Ц. от 1991 г., като с оглед възражението за придобИ.е по
давност, следва да докаже и фактическите твърдения, че е осъществявал необезпокоявано,
непрекъснато и явно владение за период повече от 10 години, съобразно твърденията си:
считано от 1991 г. и до настоящия момент.
В тежест на ответниците е да докажат фактите и обстоятелствата, на които почИ.т
техните възражения, като в конкретния случай следва да докажат, че ответниците,
респективно техният праводател, са упражнявали в продължение на 5, респективно 10
години непрекъснато, спокойно, необезпокоявано и явно фактическа власт върху процесния
имот с идентификатор ******* и построената в него еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор *******.1.
С оглед оспорването на ответниците, че ищецът не е собственик на процесия имот на
основание саморъчното завещание на Ц.П.Ц. от 1991 г., в тежест на ищеца е да докаже
правото на собственост на наведеното основание – въз основа на валидно завещателно
разпореждане на Ц.П.Ц. от 1991 г.
По възражението за придобИ.е имота по давност, ответниците следва да докажат
упражняване на фактическа власт за твърдения процесен период от 1985г. до исковата
молба, със съзнанието, че имотът е техен, като упражняваното владение следва да е
постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно, съответно, че в даден момент са
манифестирали промяната в намерението, с което фактическата власт се упражнява спрямо
носителя на правото на собственост.
2. Безспорни обстоятелства и такИ., които не се нуждаят от доказване: няма
такИ..
3. По доказателствените искания на страните:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за
разрешаването на правния спор - предмет на делото, а по отношение на доказателствената
им стойност - същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.
Исканията за разпит на свидетели, с оглед предмета на делото, следва да се уважат и на
двете страни.
Основателно е искането на ищеца за изискване на копие на преписка по нотариален акт
за собственост на основание давностно владение и наследство № 96, том I, peг. 1822, дело 70
от 2024 г. на нотариус И. Д., ****** НК, вписан в АВ с вх.рег. № 4266, акт № 186, том VII,
дело № 2668 от 2024 г.
На страните следва да се издадат съдебни удостоверения, по силата на които да се
снабдят с исканите документи.
Необосновано е искането на ответника за задължаване на ищеца да представи
нотариален акт № 113, дело 15502/1991 г. от 11.12.1991 г. и саморъчно завещание на Ц.Ц. от
13.11.1991 г. в оригинал, доколкото оспорванията от името на ответниците в отговора на
исковата молба касаят доказателствената стойност на документите, без да се оспорва
съществуването на оригинали или да се твърди несъответствие между последните и
представените заверени копия.
Съдът намира, че следва служебно да допусне съдебно-техническа експертиза, по която
вещото лице да изследва регулационния статус на процесния имот - ПИ с идентификатор
*******, и отговори дали спрямо него има влезли в сила приложени дворищнорегулационни
планове; коя година и въз основа на какъв акт е нанесен в кадастралния план посочения
поземлен имот; същият застроен ли е и в него ли се намира сграда с идентификатор
4
*******.1; има ли издаден Акт за държавна собственост или Акт за общинска собственост
преди 1951г.; какъв е регулационният статус на имота през годините, съответно бил ли е
предмет на отчуждаване, в който случай кога е приключила реституционната процедура.
Вещото лице следва да представи комбинирана скица, с оглед заключението.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 20.11.2025 г. от 11,20 ч., за която
дата и час страните и вещото лице да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до
първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и
доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на трима
свидетели в режим на довеждане на страната на ищеца и на общо четирима свидетели в
режим на довеждане на страната на ответниците.
ДА СЕ ИЗИСКА НЕЗАБАВНО от нотариус И. Д. с район на действие PC-гр. София,
вписан в регистъра на Нотариалната камара ******, заверено копие на преписка по
съставяне на нотариален акт за собственост на основание давностно владение и наследство
№ 96, том I, peг. 1822, дело 70 от 2024 г., с указания, че същите са необходими поне една
седмица преди датата на съдебното заседание.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдебно-техническа експертиза, вещото
лице по която, след като се запознае с доказателствата по делото и извърши необходимите
справки да отговори на поставените от съда въпроси в мотивната част на настоящото
определение, като ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит в размер на 900 лева, от които 450
лева, вносими от ищеца, а останалите 450 лева, вносими от ответниците, в едноседмичен
срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С.на Г. Б., която да бъде уведомена за поставените
задачи и призована за съдебното заседание след внасяне на определения депозит, като в
призовката да бъде посочено, че заключението следва да бъде представено не по- късно от
една седмица преди съдебното заседание с препис за страните.
ДА СЕ ИЗДАДАТ на страните съдебни удостоверения, СЛЕД представяне на проект
на такИ..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
5
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца да бъде
връчен и препис отговора на исковата молба с приложенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6