Присъда по НОХД №1847/2020 на Районен съд - Русе

МОТИВИ  КЪМ  ПРИСЪДА

по НОХД № 1847 / 2020 год. на Районен съд-гр.Русе,

СЕДМИ наказ. състав

 

 

Русенската районна прокуратура обвинила В.Ж.Д., роден на ***г***, с постоянен адрес:***, български гражданин, със средно образование, неженен, работи на длъжност „Координатор“ във фирма „Манепро“ SRO, неосъждан, за това че в периода месец юли 2019г.- месец август 2019г. в гр. Русе, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у Р.И.Д. ***, че ще посредничи за намиране на подходяща работа за него и съпругата му С. В. В. и настаняването им в безплатно общежитие в ФР Германия, като за услугата следвало да му заплатят общо сумата от 70 евро и с това му причинил вреда в размер на 140 лева, като случая е маловажен- престъпление по чл.209, ал.3 вр. ал.1 от НК.

Прокурорът поддържа обвинението, така както е внесено в съда. Счита, че от събраните по делото доказателства е доказано осъществяването на престъплението от обективна и субективна страна. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен, като при  условията на чл.54 от НК да му се наложи наказание лишаване от свобода ориентирано по размер към минимума на предвиденото наказание за този вид престъпление или четири месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на това наказание да бъде отложено за срок от три години.

Подсъдимият дава обяснения пред съда, с които отрича виновността за извършеното от него престъпление.

Районният съд, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият В.Д. публикувал обява в интернет сайт, че предоставял посредничество за наемане на работна сила в сферата на търговия с перилни препарати, във ФР Германия, като посочил заплащане в размер на 1600/1700 евро. През месец юни 2019г св. Д. попаднал на обявата и се свързал с подсъдимия. Последният му заявил, че щял да сключи трудов договор с немския работодател и ще го уреди в безплатно общежитие. Поискал предварително заплащане, като гаранция срещу отказ от услугата, което било в размер на 35 евро- част от сумата за билет. Впоследствие свидетелят провел отново разговор с Д., в който поискал да уреди на работа и приятелката си С. В. В.. Подсъдимият заявил, че ще може да осигури и нея на работа в Германия. Двамата се уговорили да му преведе сумата от 70 евро. На 16.07.2019г. чрез SMS подсъдимият изпратил данни, с които Д. да му изпрати сумата и му обещал, че на 26.07.2019г. ще пътуват за Германия. Така на 18.07.2019г. последния посетил офис на „ИЗИПЕЙ“ АД в гр. Русе, където наредил паричен превод на името на подсъдимия, за сумата от 140 лева., за която била издадена разписка № 0700009356773071/18.07.2019г. На 18.07.2019г. подсъдимия получил паричната сума в офис на „ИЗИПЕЙ“ АД, което удостоверил с полагането на подпис върху издадената по този повод разписка № 0700009356773071/18.07.2019г.

На 25.07.2019г. ден преди датата за пътуване, св. Д. получил SMS от Д., че датата на която щели да пътуват щяла да бъде 02.08.2019г. от 9:00ч. На 01.08.2019г. св. Д. получил отново SMS, за промяна на датата за пътуване, а именно, че то щяло да се осъществи на 04.08.2019г. от 9:00ч. Тогава Д. се обадил на подсъдимият и му заявил, че се отказва да пътува и поискал да му бъде възстановена сумата от 140лв.

Св. Р.Д. изчакал няколко дни и тъй като сумата не му била върната подал жалба до Районна прокуратура- гр. Русе, във връзка с която била образувана проверка, а след това и настоящото досъдебно производство.

Тази фактическа обстановка съдът приема са установена, въз основа на обясненията на подсъдимият, показанията на свидетелите Р.И.Д., С.В.В., платежни документи, заключението на съдебно-почерковата експертиза, съдебно- техническа експертиза, справка за съдимост, автобиография, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.

Обвинителната теза на прокурора се потвърждава от показанията на свидетелите Р.И.Д., С.В.В., платежните документи, заключенията на съдебно-почерковата експертиза и съдебно- техническа експертиза. Съдът изцяло ги кредитира, тъй като всички те са последователни, логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и допринасят за правилното изясняване на всички обстоятелства свързани с предмета на доказване.

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия, затова че същият не е имал за цел имотна облага, нямал вина за отложеното пътуване, както и твърдението, че всъщност имало група, която заминала да работи в ФР Германия, на съответната работа, за която св. Д. и св. В. е трябвало да заминат, тъй като същите са голословни, не са подкрепени с никакви доказателства, в хода на съдебното производство, а напротив – противоречат им.

От справката за съдимост на подсъдимият се установява, че към момента на извършване на процесното престъпление, същият е неосъждан за престъпление от общ характер.

При така изложеното се налагат следните правни изводи:

Подсъдимият е пълнолетен и вменяем, следователно е наказателноотговорно лице. Съгласно чл.31, ал.1 от НК може да бъде субект на престъплението, за което е обвинен.

С деянието си осъществил състава на престъплението по чл.209, ал.3 вр. ал.1 от НК, тъй като в периода месец юли 2019 г. – месец август 2019 г. в гр.Русе, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у Р.И.Д. ***, че ще посредничи за намирането на подходяща работа за него и за С.В.В. и настаняването им в безплатно общежитие в Германия, като за услугата следвало да му заплати общо сумата от 70 евро, с което причинил на Р.И.Д. имотна вреда в размер на 140 лв.

От субективна страна действал при пряк умисъл, тъй като съзнавал всички обективни елементи от състава на престъплението, общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.

При тези обстоятелства, съдът счита, че подсъдимият В.Ж.Д. следва да бъде признат за виновен и да му се наложи наказание.

За извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до една години или пробация, деянието представлява маловажен случай, обусловено от ниската стойност на претърпените имуществени вреди, в размер на 140лв., съпоставена с размера на установената за страната минимална работна заплата, към момента на извършване на престъплението. Деецът е пълнолетно лице, неосъждано за престъпление от общ характер, не е освобождавано от наказателна отговорност по реда на глава VIII, раздел 4 от НК към момента на деянието, причинени имуществени вреди от извършеното престъпление, били възстановени в хода на съдебното производство. Затова са налице предвидените положителни предпоставки посочени в чл. 78а от НК за освобождаване на подс. Д. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба.

При индивидуализацията на наказанието, като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете липсата на осъждания за извършени престъпления, възстановените имуществени вреди. Като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът приема, проявената упоритост в умисъла.

Въз основа на тези обстоятелства и на изложените по-горе съображения и на основание чл.209, ал.3 вр. с ал.1 от НК и чл.78а от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

При този изход на делото, Д. следва да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР – Русе направените на досъдебното разноски в размер на 265,89 лв., а по сметка на Районен съд – Русе, сумата от 5 лева, при евентуално издаване на изпълнителен лист.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

        

                                                      Районен съдия: