Р Е Ш Е Н И Е  № 260 181

В ИМЕТО НА НАРОДА

      гр. ПЛОВДИВ  18.06.2021 г .

 

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от  двадесет и осми май две хиляди и двадесет и първа година, в състав :

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

                   ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

                                        РАДКА ЧОЛАКОВА                                                                                                                                                                                                      

при участието на секретаря Катя Митева, като разгледа  докладваното от съдия Радка Чолакова,  възз.търг.дело №229 описа на  ПАС за 2021 г., намери следното:

 

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Образувано е по повод подадени две въззивни жалби против постановеното решение №20198 от 09.12.2020 г. по т.д.№5/2020 г. по описа на Окръжен съд Кърджали в отхвърлителните му части и частично в осъдителните му части.

           С посоченото решение  са разгледани искове с основание чл.499, ал.1, във вр. с чл.432,ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като ответникът ЗК Л.И. АД е осъден за заплати, както следва:

            - на И.М.Е. сума в размер на 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат от смъртта на сина му Е. И.М. в ПТП на 03.01.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 25.07.2019 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част - над 150 000 лв. до пълно предявения размер от 440 000 лв. отхвърля като неоснователен,

            - на Ф.Ю.Е. сума в размер на  150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат от смъртта на сина и Е. И.М. в ПТП на 03.01.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 25.07.2019 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част - над 150 000 лв. до пълно предявения размер от 440 000 лв. отхвърля като неоснователен,

            - на Е.И.М. сума в размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат от смъртта на брат му Е. И.М. в ПТП на 03.01.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 25.07.2019 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част - над 50 000 лв. до пълно предявения размер от 150 000лв. отхвърля като неоснователен.

             С решението са присъдени и разноски.

             По първата жалба жалбоподателите - ищците И.М.Е., Ф.Ю.Е., Е.И.М., действащи чрез  пълномощника  си адвокат В.Л.С., са останали недоволни от така постановеното решение в отхвърлителните му части – за разликата над 150 000 лв. до 440 000 лв. за първите двама и за разликата от 50 000 лв. до 150 000 лв. за третия, както и относно началния момент, от който е присъдена законната лихва.

             Считат решението в посочените му части за неправилно и незаконосъобразно. Не са съгласни с приложението на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, тъй като присъдените обезщетения  не съответстват на критерия за справедливост. Твърдят, че са занижени, като не са отчетени всички обективни и субективни елементи, които следва да се вземат в предвид, за се приеме, че присъдените обезщетения са справедливи. Считат, че законната лихва върху обезщетенията следва да се присъди от деня на увреждането 03.01.2017 г. Ако се приеме хипотезата на чл.429 от КЗ, считат, че са дължими от деня на уведомяването на застрахователя  18.06.2019 г., но е и от посочената в решението дата. Молят да се отмени решението в обжалваните му части и да се присъди обезщетение в пълните претендирани размери, както са посочили във въззивната жалба, ведно със законната лихва считано от 03.01.2017 т., евентуално 18.06.2019 г. Претендират присъждане на направените разноски за две инстанции.

   Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от ЗК Л. И. АД, чрез пълномощника юрисконсулт Р.Ч., в който се счита същата за неоснователна и моли да се остави без уважение. Претендират се разноските.

   По втората жалба жалбоподателят – ответникът ЗК Л. И. АД, чрез пълномощника юрисконсулт Р.Ч., е останал недоволен от решението частично в осъдителните му части – за разликата над 100 000 лв. до уважените 150 000 лв. относно първите двама ищци И.М.Е. и Ф.Ю.Е., изцяло в осъдителната му част за сумата 50 000 лв. за третия ищец Е.И.М..

   Счита, че решението в посочените му части е неправилно, поради противоречие с материалния закон  и събраните по делото доказателства. Моли да се отмени, като се отхвърлят исковете за разликата над 100 000 лв. до присъдените 150 000 лв. за първите двама ищци, а по отношение на третия ищец – да се отхвърли иска, тъй като не са налице предпоставките на Тълкувателно решение №1/2016 на ОСНГТК на ВКС. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.   

             Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от И.М.Е., Ф.Ю.Е., Е.И.М., чрез  пълномощника  си адвокат В.Л.С., в който считат същата за неоснователна и молят да се остави без уважение.

             Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както  и след преценка на  събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

             Решението е връчено на ищците на 11.01.2021 г. и на ответника – на 18.01.2021 г. Въззивните жалби срещу него са подадени съответно на 25.01.2021 г. по пощата и на  28.01.2021 г. също по пощата, съгласно положените пощенски печати, което е в срок. Същите са от надлежни страни срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Следва да се разгледат по същество съобразно оплакванията, свързани с приложението на чл.52 от ЗЗД и понятието справедливост, както и с началния момент, от който следва да се начислява законна лихва за забава върху претендираните обезщетения.

             Предмет на въззивно обжалване са  субективно съединените искове в частта им за разликата над 100 000 лв. до 440 000 лв. за първите двама ищци, за дължимостта на обезщетение за неимуществени вреди за третия ищец и евентуално неговия размер до 150 000 лв., както и началния момент, от който е присъдена законната лихва.

             Първите двама ищци  И.М.Е. и Ф.Ю.Е. са родителите, а третия ищец - Е.И.М. е братът на починалия на 03.01.2017 г. при пътно транспортно произшествие Е.И.М., който е бил пътник в лек автомобил марка „Б...“, модел „...“, рег. № ..., застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Посочват, че са предявили претенциите си пред застрахователя на 18.06.2019 г., като не са съгласни с определения размер, поради което са сезирали съда. След направено изменение на  исковете в хода на съдебното производството първите двама претендират по 440 000 лв.  обезщетение за неимуществени вреди, третият ищец – 150 000 лв.

             Посочили са, че няма по-тежко наказание от това да надживееш детето си, че животът им без него е много тежък, а бъдещето, което ги очаква – още по-трагично. Е. бил за тях не само радост и гордост, но и стабилна опора в живота им. Разчитали на него, както  финансово, така и морално. Надявали се да ги подкрепя и в старините им. Сега са обречени на безкрайни мъки и мизерия, без надежда за бъдещето.

             Твърдят, че обезщетенията няма да им върнат детето, нито ще намалят болката им. То е единствената надежда за достоен живот занапред. Посочват, че са имали с  Е. силно изградена физическа и емоционална връзка. Държат много  на семейството си. На Е.  разчитали във всяко отношение. Той бил тяхната опора и утеха. Работили цял живот, за да възпитат и изучат децата си. Бащата нямал възможност да учи и винаги работил тежка обща работа. Майката не работила. По-големият им син също бил с непостоянни доходи. В родния им край е цяло чудо да се намери работа, затова често излизали  извън страната.  Нямат имущество. Живеят в къщата на братът, който е и баща на другото загинало момче в катастрофата. Трагедията им е огромна. Считат, че са налице условията на тълкувателното решение за присъждане на обезщетение и на брата на загиналия.

             Ответникът оспорва исковата молба и изложените твърдения в нея в представения отговор, като в настоящото въззивно производство и в съответствие с оплакванията и повдигнатите въпроси на обсъждане подлежи на разглеждане размерът на застрахователното обезщетение по отношение на родителите  на загиналия при ПТП и дължимостта на обезщетение за неимуществени вреди по отношение на неговия брат, евентуално размерът му.

             Ищците са допълнили исковата си молба  с допълнителната искова молба, като са считат, че претенциите им не са прекомерни и са изложили становището си за правната легитимация на  брата на загиналия да получи обезщетение за неимуществени вреди.

             Ответникът поддържа възраженията си в допълнителния отговор.

              От доказателствата по делото се установява пътно транспортното произшествие на 03.01.2017 г., в резултат на което за загинали водачите на сблъскалите се леки автомобили и пътникът, пътувал на дясната предна седалка в единия автомобил. Изяснен е механизмът на произшествието – двата автомобила са навлезли едновременно в лентите за насрещно движение, след удара са се завъртели по посока  на часовниковата стрелка, като са спрели в откритите положения. Няма спор, че в лекия автомобил с марка  „Б...“ са намерени два силно овъглени трупа, единият от които е установено, че е на загиналия пътник, возил се на предна дясна седалка.

              Ищците са родителите и братът на загиналия пътник в резултат на ПТП. Установява се и, че лекият автомобил с марка „Б...“, модел „...“, рег. № ..., в който той се е возил, е застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

             По делото са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетели на страната на ищците  за отношенията  им със  загиналия, както и за състоянието на всеки един от тях след смъртта му. Изслушана е и съдебно-психологична експертиза.

             От показанията на първия свидетел Д. К. С., се установява, че по повод работата си се запознал с И. и впоследствие станали приятели вече доста години. Виждали се всяка седмица, тъй като се занимавал с търговия и пазарувал в магазина на И. в Т. Това, което му правило впечатление е, че бащата И. говорил с  голяма любов за синовете си. В семейството имало много голяма привързаност, бащина любов, синовна и братска привързаност. След катастрофата настъпила голяма промяна. И. се променил, вече не приличал на себе си. В момента е останал без коса, забравен, със сърдечни проблеми, тотално съсипан. Не е мъжът, с който комуникирал преди катастрофата и загубата на сина му.

             Разпитана като свидетел е  и Ш.Ю.Б., приятелка на загиналия син  на ищците. От показанията и се установява, че  семейството на И. и Ф., и техните синове, било много задружно и обвързано. Особено с баща си Е. имал  голяма и силна връзка. С брат си били и приятели, и кафето си пиели заедно, всичко си споделяли. Единият брат бил главата, другият – тялото, толкова близки били. Силна била връзката и с майката. Било и странно как едно момче може да споделя всичко с майка си. Разчитали си един на друг. След катастрофата настъпила огромна разлика в тяхното психично, физично и здравословно състояние. Били много позитивни и енергични хора, като 30-годишни. Сега ги чувствала като 80-годишни с много здравословни проблеми. Мъката им е неописуема.

             Разпитана като свидетел е и Х. Ф. Е., майка на загиналия водач  на лекия автомобил, в  който пътувал загиналия роднина на ищците. От показанията и се установяват силните  и много близки отношения между ищците и Е. Двамата братя били в много добри отношения, били много близки. Семейството нямало собствен дом в Б. Отсядали в нейната къща, като идвали в Б. и живеели заедно. След смъртта на Е. настъпила промяна в  емоционалното и здравословното им състояние.

              Така събраните показания са непротиворечиви и непосредствени. Не са оборени от ответната страна. Ето защо следва да бъдат кредитирани от съда при изграждане на изводите му.

              От  констатациите на съдебно психологическата експертиза се установява психологическото състояние на всеки един от ищците, конкретните травми, които са преживели и състоянието им към момента на изготвяне на експертизата. Състоянието на бащата И. се разглежда като усложнена реакция на скръб, като отговор на  преживяното стресогенно събитие, довело до  емоционални преживявания от тревожно-депресивния регистър в умерена степен, умерена депресивна реакция, с нарушения в личностното и социалното функциониране. От медицинската документация може да се направи извод за остър инфаркт. При майката Ф. се е достигнало до тежка  депресивна реакция, засягаща личностното и социално функциониране. При брата Е. – до умерена депресивна реакция, засягаща личностното и социално функциониране.  

              При бащата И. е настъпила повишена степен на невротизация, с чувство за подтиснатост, безперспективност, безизходица. Неприема случилото се със сина му. Има повишена тревожност и безспокойство, водещи до  сърцебиене, повишаване стойностите на кръвното налягане, отслабване на тегло. Нарушена е паметта му. Не се установява преодоляване на психическата травма от смъртта на сина му.

              При майката Ф. се налага провеждане на лечение под контрола на психиатър. Не се установява преодоляване на психическата травма от смъртта на сина и.

              При брата  Е. се  наблюдава емоционална лабилност, повишена тревожност, прояви на апатия, несигурност и застрашеност, повишено кръвно налягане и пулс, промени в поведението. Също не е преодолял психическата травма от смъртта на брат си.

              Съдът кредитира изводите на вещото лице, като компетентни, изготвени от специалист  и също така неоспорени от страните.

              Така по делото се установяват отношенията между ищците и загиналия Е. Всички били задружно и сплотено семейство, разчитали един на друг. След пътно транспортното произшествие се променили. Настъпила промяна в здравословното, психическото и емоционалното им състояние. Установени са психическите травми, техният интензитет, който най-силно е изразен при майката - тежка  депресивна реакция. Засегнато е личностното и социално функциониране на ищците. Не се установява преодоляване на психическите им травми.

  В чл.52 от ЗЗД се урежда възмездяването на неимуществените вреди – по справедливост, но винаги с преценка на конкретни обективно съществуващи  обстоятелства. Когато се претендират в резултат на деликт, при който е причинена смърт, следва да се отчетат конкретните обстоятелства, при които е настъпила смъртта, как са се възприели от ищците и как са се отразили върху психиката и емоциите им. Следва да се имат предвид родствените отношения между починалия и ищците, близостта между тях, чувствата в резултат на смъртта и след това, отражението върху психиката и начина на живот. От значение са и нормативно определените лимити на застрахователните обезщетения, социално икономическите и обществени условия в страната, както и всички обстоятелства, имащи значение в конкретния случай.

             Преценявайки обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на Е., отношенията в семейството, общуването между родителите и сина им, взаимопомощта, която си оказвали, отражението на смъртта върху родителите, настъпилата промяна в здравословното, емоционалното и психическото им  състояние,  моралните им страдания, чувствата, които изпитват, неотшумяването на настъпилите травми към настоящия момент, съдът намира, че справедливо обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, се явява сумата от  по 200 000 лв. за всеки родител.

              Не до този извод е достигнал първоинстанционният съд при постановяване на обжалваното решение, поради което неговото решение следва да бъде отменено в обжалваната му част – за разликата над 150 000 лв. до 200 000 лв., като се уважат исковите претенции за И. и Ф.  Е., родители на починалия пътник Е., до размер по  200 000 лв. за всеки един от тях. В останалата част – за разликата до по 440 000 лв. следва да се потвърди обжалваното решение. Не са налице оплакванията във въззивната жалба на застрахователното дружество за нарушение на принципа на справедливостта при определяне размера на обезщетението за родителите с оглед конкретно установените обстоятелства в настоящия случай. Ето защо, втората въззивна жалба  в частта за първите двама ищци следва да се остави без уважение.

               Върху сумите  по 200 000 лв. се дължи законната лихва на основание разпоредбата на чл.493,ал.1,т.5 от КЗ, предвиждаща покриване на лихвите от страна на  застрахователя в рамките на застрахователната сума. Началният момент, от който се дължи, е посочен в чл.429,ал.3 от КЗ. Това е по-ранната измежду двете дати - датата на уведомяване от застрахования за настъпилото застрахователно събитие или датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице. В случая се съдържат само данни за втората дата на предявяване на застрахователната претенция от ищците, която е 25.07.2019 г. Ето защо, законната лихва е дължима, считано от тази дата.  Следва да се отбележи, че в уведомлението за настъпило застрахователно събитие, подадено от пълномощника на ищците  е посочена накрая датата 18.06.2019 г., но няма данни застрахователната компания да е уведомена на тази дата и да е образувана преписка по щета на тази дата.

               Третият ищец е братът на загиналия при пътно транспортното произшествие. В разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, уреждаща възмездяването на неимуществените вреди – по справедливост, не са посочени лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, но съгласно задължителната съдебна практика –  Тълкувателно решение №1/2016 г. на ВКС, материално легитимирани  да получат обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смърт са всички лица, които са създали  изключителна трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивната част е разяснено, че възможността на обезщетяване на други лица, извън най - близкия семеен и родствен кръг /родител, дете, съпруг/, се допуска по изключение, само в случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаване на обезщетение за действително претърпени  неимуществени вреди.

              От събраните по делото свидетелски показания се установява, че  отношенията между двамата братя са били много близки, били приятели, пиели си кафето и си споделяли всичко. Тези отношения не превишават  обичайните връзки между двама възрастни братя.  Характерни са за българското общество. В същото време не се установяват житейски обстоятелства, които да са  причина за особена близост между двамата братя, съответстваща на най-близката родствена връзка. 

              Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, за особено близка житейска връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни, като интензитет и продължителност, морални болки и страдания. В случая въпреки  настъпилите морални болки и страдания в резултат на смъртта на починалия брат, не е налице първата част от посочения фактически състав.  Ето защо искането за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания на третия ищец се явява неоснователно и недоказано. Следва да се отхвърли. Тъй като окръжният съд е достигнал до друг извод, в тази част неговото решение следва да бъде отменено, след което се отхвърли предявения иск. Въззивната жалба на ответника се явява основателна, а въззивната жалба на ищците за пълния предявен размер неоснователна. В тази част обжалваното решение следва да се потвърди.

        

              По отношение на разноските  -

              С оглед резултата по делото на пълномощника на ищците следва да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. Приложени са списък по чл.80 от ГПК, пълномощни и договори за правна помощ пред първата и въззивната инстанция, от които се установява, че е уговорено безплатно възнаграждение на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв.  Съгласно чл.7,ал.2, т.5 от Наредбата  за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се присъди адвокатско възнаграждение – по 5 530 лв. за първия и втория ищец, а с включен ДДС – по 5 640,60 лв. Общо, 11 281,20 лв. за двете инстанции.

             Ответникът е направил разноски съгласно приложени списъци по чл.80 - 520 лв. за вещи лица и свидетели пред първата инстанция и 3 000 лв. ДТ за въззивната инстанция. Претендира и е посочил юрисконсултско възнаграждение, съответно 600 лв. и 450 лв. Общо, 4 570 лв. Съразмерно отхвърлената част се дължат разноски в размер на 887,38 лв. за двете инстанции.

            Водим от гореизложеното, съдът

 

                                             Р  Е  Ш  И     :

 

           ПОТВЪРЖДАВА    постановеното решение  №20198 от 09.12.2020 г. по т.д.№5/2020 г. по описа на Окръжен съд Кърджали в частите му, с които  З.к.  Л.И. АД е осъдена да заплати, както следва:

            - на И.М.Е. сума в размер на 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат от смъртта на сина му Е. И.М. в ПТП на 03.01.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 25.07.2019 г. до окончателното изплащане,  

  - на Ф.Ю.Е. сума в размер на  150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат от смъртта на сина и Е. И.М. в ПТП на 03.01.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 25.07.2019 г. до окончателното изплащане. 

ОТМЕНЯ  постановеното решение  №20198 от 09.12.2020 г. по т.д.№5/2020 г. по описа на Окръжен съд Кърджали в отхвърлителните му части  за разликата над 150 000 лв. до 200 000 лв., като вместо това  ПОСТАНОВЯВА:

          ОСЪЖДА З.к.  Л.И. АД  да заплати, както следва:

            - на И.М.Е. сума в размер на разликата над 150 000 лв. до 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат от смъртта на сина му Е. И.М. в ПТП на 03.01.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 25.07.2019 г. до окончателното изплащане,  

  - на Ф.Ю.Е. сума в размер на разликата над 150 000 лв. до 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат от смъртта на сина и Е. И.М. в ПТП на 03.01.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 25.07.2019 г. до окончателното изплащане.

            ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение  №20198 от 09.12.2020 г. по т.д.№5/2020 г. по описа на Окръжен съд Кърджали в отхвърлителните му части, с които са отхвърлени исковете на И.М.Е. и Ф.Ю.Е. срещу З.к.Л.И. АД за разликата над 200 000 лв. до 440 000 лв.

  ОТМЕНЯ постановеното решение  №20198 от 09.12.2020 г. по т.д.№5/2020 г. по описа на Окръжен съд Кърджали в частта му, с която е осъдена З.к.  Л.И. АД  да заплати на Е.И.М. сума в размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат от смъртта на брат му Е. И.М. в ПТП на 03.01.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 25.07.2019 г. до окончателното изплащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

  ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Е.И.М. срещу З.к.  Л.И. АД  за заплащане на сумата в размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат от смъртта на брат му Е. И.М. в ПТП на 03.01.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 25.07.2019 г. до окончателното изплащане

  ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение  №20198 от 09.12.2020 г. по т.д.№5/2020 г. по описа на Окръжен съд Кърджали в частта му,  с която е отхвърлен иска в останалата част –за разликата  над 50 000 лв. до пълно предявения размер от 150 000лв.

   ОСЪЖДА  ЗК Л. И. АД да заплати на адвокат В.С. адвокатско възнаграждение  на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. в размер на 11 281,20 лв.с вкл.ДДС.

   ОСЪЖДА И.М.Е., Ф.Ю.Е., Е.И.М. да заплатят на  ЗК Л. И. АД направените разноски по съразмерност в размер на 887,38 лв.

             Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен  срок от връчването му на страните.

 

                                                                           

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                          

                   

                    ЧЛЕНОВЕ: