№ 94/14.04.2020 година Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Варна, търговско отделение,
в
открито съдебно заседание на 26.02.2020 год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА
БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
При
секрeтаря Д.Чипева, като разгледа докладваното от А. Братанова
в.т.д. № 753/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по постъпила въззивна жалба от „ПЛАНЕКС“ ЕООД – Варна и по въззивна жалба от
синдика на „САНО И ПИ СИ“ ЕООД против Решение № 752/02.08.2019 год.,
постановено по т.д.№ 488/2018 год. по описа на ОС – Варна, с което са отхвърлени
предявените искове от въззивника против “Бара Груп“ ЕООД, “Сано и Пи Си“ ЕООД
/в несъстоятелност/ и “Сано БГ“ ЕООД, както следва:
-с правно основание чл.647, ал.1, т.2
от ТЗ за обявяване на относителната недействителност по отношение на
кредиторите на несъстоятелността, безвъзмездна сделка - Договор в полза на
трето лице-“Сано БГ“ ЕООД, сключен между “Сано и Пи Си“ ЕООД и “Бара Груп“ ЕООД
на 15.10.2015 г., материализиран в клаузата на чл.7 от “Settlement Agreement“
/Споразумение за разрешение/;
-с правно основание чл.647, ал.1, т.1
от ТЗ за обявяване на относителната недействителност по отношение на
кредиторите на несъстоятелността, безвъзмездна сделка, по която страна е
свързано лице с длъжника, а имено Договор за цесия от 15.06.2015 г., сключен
между “Сано и Пи Си“ ЕООД и “Сано БГ“ ЕООД и
-с правно основание чл.649, ал.2 от ТЗ вр. с
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за връщане в масата на несъстоятелността на “Сано и Пи
Си“ ЕООД на получените от “Сано БГ“ ЕООД, по силата на посочените по-горе
договори, парични средства в размер на 3 446 111.48 лв., като
неоснователни.
С
решението си съдът е осъдил ищеца “Планекс“ ЕООД, да заплати на ответника “Бара
Груп“ ЕООД деловодни разноски в размер на 22510.03 лв. и на ответника “Сано БГ“
ЕООД в размер на 18000 лв., както и масата на несъстоятелността на “Сано и Пи
Си“ ЕООД да заплати дължимата държавна такса в размер на 413 533.48 лв.
С
Определение № 3674/14.10.2019 год. ВОС е
оставил без уважение молба вх.№25751 от 29.08.2019 г. подадена от “Планекс“
ЕООД, с ЕИК ********* и молба вх.№26448 от 09.09.2019г. подадена от Синдика на
“Сано и Пи Си“ ЕООД /в несъстоятелност/, с ЕИК *********, с които се иска
изменение на Решение №752 от 02.08.2019г. по т.д.№488/2018г. на ОС Варна, в
частта за разноските, като неоснователни.
Против
определението са постъпили частни жалби от синдика на “Сано и Пи Си“ ЕООД и
„Планекс“ ЕООД.
Съдът, след преценка на
представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в
производството, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Производството е образувано по
искова молба предявена от “Планекс“ ЕООД против “Сано и Пи Си“ ЕООД /в
несъстоятелност/, “Сано БГ“ ЕООД и “Бара Груп“ ЕООД, с която са предявени:
- иск с правно основание чл.647,
ал.1, т.2 от ТЗ за обявяване на относителната недействителност по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на сключена в двугодишния срок, преди подаване
на молбата по чл.625 от ТЗ, безвъзмездна сделка - Договор в полза на трето
лице-“Сано БГ“ ЕООД, сключен между “Сано и Пи Си“ ЕООД и “Бара Груп“ ЕООД на
14.10.2015г., материализиран в клаузата на чл.7 от “Settlement Agreement“
/Споразумение за разрешение/
- иск с правно основание чл.647,
ал.1, т.1 от ТЗ за обявяване на относителната недействителност по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на сключена в тригодишен срок, преди подаване
на молбата по чл.625 от ТЗ безвъзмездна сделка, по която страна е свързано лице
с длъжника, а имено Договор за цесия от 15.06.2015 г., сключен между “Сано и Пи Си“ ЕООД и “Сано БГ“ ЕООД
- иск с правно основание чл.649,
ал.2 от ТЗ вр. с чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за връщане в масата на
несъстоятелността на “Сано и Пи Си“ ЕООД на получените от “Сано БГ“ ЕООД, по
силата на посочените по-горе договори, парични средства в размер на 3 446 111.48
лв.
По иска с
правно основание чл.647, ал.1, т.1 от ТЗ за обявяване на относителната
недействителност на Договор за цесия от 15.06.2015г. като сключена от длъжника
безвъзмездна сделка със свързаното лице:
С фактическия
състав на чл. 647, ал. 1, т. 1 ТЗ се дава приоритет на интересите на
кредиторите на несъстоятелността спрямо третите свързани лица, страни по
безвъзмездни сделки. Предмет на относителна недействителност в разглеждания
фактически състав може да бъде само безвъзмездна сделка. Възмездни са тези
сделки, при които е налице еквивалентно имуществено разместване и уговорени
насрещни престации. При безвъзмездните договори уговарянето на насрещни
престации липсва, липсва и еквивалентност. При отчитането на еквивалентността
на възмездните договори, престациите не трябва да бъдат стопански равностойни
или еквивалентни икономически, а е достатъчно страните да ги считат за такива.
Процесният договор за цесия от
15.06.2015 г. е сключен между “Сано и Пи Си“ ЕООД и “Сано БГ“ ЕООД и има за предмет прехвърлянето на вземане със
задължено лице “Бара Груп“ ЕООД във връзка с Договор от 05.05.2014 г. за
проектиране, инженеринг, доставка строителство и въвеждане в експлоатация,
стартиране на тестове и предаване на газифицирана термична централа, в
приблизителен размер на 1700000 евро, представляващи незаплатена цена за
доставено оборудване, както и 1598365.80 евро, представляващи усвоени банкови
гаранции. Видно е още, че е уговорена насрещна определяема цена за прехвърляне
на вземането, а имено до 70 % от общата стойност на събраните вземания, но не
по малко от 300000 евро, като цената е платима в 3 годишен срок от сключване на
договора по указан от цедента начин, включително и чрез погасяване от страна на
цесионера на задължения на прехвърлителя към трети лица.
Уговорката за насрещно дължима цена
сочи, че осъщественото прехвърляне е възмездно. Възмездният характер на
договора изключва неговото атакуване чрез отменителен иск в хипотезата на чл.
647, ал.1, т.1 ТЗ.
Нормите на чл.645-647 ТЗ
регламентират изключения със санкционен характер, поради което всички
предпоставки от фактическия състав подлежат на стриктно, а не на разширително
тълкуване. В хипотеза на предявен иск по чл. 647, ал.1 т.1 ТЗ от значение е
единствено вида на сключения договор като безвъзмезден такъв. Нееквивалентността на престациите е
ирелевантна, тъй като липсва предявен
иск в хипотезата на чл. 647, ал.1, т.3 и т.6 ТЗ. За изхода от спора е и
ирелевантно твърдяното увреждане на кредиторите – увреждащият характер на
сделката е елемент от фактическите състави на исковете за попълване на масата
по чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ или чл. 135 ЗЗД. Следва да се има и предвид, че всяка от нормите в чл. 645, ал.3 и ал.4 ТЗ , чл.646, ал.1
и ал.2 ТЗ и чл. 647, ал.1 ТЗ има характера на самостоятелен
фактически състав за предявяването на иск за попълване на масата. По подобие на
отделните хипотези на чл.55 ЗЗД същите имат
характеристиката на самостоятелни искове. Самостоятелността им се проявява в
различните фактически състави за настъпване на относителната нищожност, респ.
недействителност. Именно поради тази самостоятелност, съдът не може
служебно при предявен иск за относителна недействителност на определено
основание да провъзгласява същата, но по друг текст от закона. Последното съставлява
изменение на иска и може да бъде реализирано само при условията на чл.214 ГПК.
В хода на първоинстанционното производство ищецът е навел
твърдения за симулативност на клаузата от договора, с която е уговорена цената за
прехвърляне на вземането. Твърди се, че възмездната цесия е привидна сделка,
като прикритата такава е безвъзмездна.
Твърдението
е недоказано. Фактът, че сделката е сключена между свързани лица не презумира
привидност. Отделно от изложеното, съобразно заключенията на вещото лице по
ССЕ, налице са осчетоводени от “Сано БГ“
ЕООД плащания за сметка на “Сано и Пи Си“ ЕООД, вкл. и доказателства за
извършени банкови преводи в размер на над 1 200 000 лв., с които
първото дружество е погасявало задължения на второто.
Въпросът
дали посочените преводи и счетоводно
отразения при цесионера дълг отговарят
на заложената в договора за цесия формула за изчисляване на цената е изцяло
ирелевантен за основателността на предявения конститутивен иск. В случай, че
действително дължимата цена е различна от престираната, дружеството в
несъстоятелност /цедент/ разполага с осъдителен иск за попълване на масата –
чл. 79, ал.1 ЗЗД.
Като изцяло ирелевантни следва да се квалифицират и твърденията за
абсолютна недействителност на сключената сделка. Ищецът е предявил иск за
относителна недействителност. Относителната недействителност предполага наличието
на валидна и действителна правна сделка, която по силата на закона няма правно
действие само спрямо ограничен кръг от лица. Абсолютната и всеобща
недействителност изключва относителната недействителност на сделката. Дори и основателни, твърденията
на самия ищец биха довели до отхвърляне на предявения иск- относителната
действителност предполага наличието на валидно правно действие, защото в
противен случай увреждане за масата и за кредиторите не настъпва.
В
заключения, разглежданият иск е неоснователен. Постановеното в идентичен смисъл
решение на ВОС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По иска с
правно основание чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ за обявяване на относителната недействителност
на безвъзмездна сделка-Договор в полза на трето лице, материализиран в клаузата
на чл.7 от “Settlement Agreement“ /Споразумение за разрешение/:
Атакуваното правно действие се
предхожда от договор от 05.05.2014 г.
за проектиране, инженеринг, доставка строителство и въвеждане в експлоатация,
стартиране на тестове и предаване на газифицирана термична ценрала с възложител
“Бара Груп“ ЕООД и изпълнител “Сано и Пи Си“ ЕООД.
Разгледаният по-горе договор за
цесия е сключен на 15.06.2015 г. Не
се спори, че същият не е съобщен на “Бара Груп“ ЕООД, респ. прехвърлянето не е
произвело правно действие по отношение на длъжника /чл.99, ал.4 ЗЗД/ В
разпоредбата на чл.5 /3/ страните са приели, че до уведомяването на „Бара груп“
ООД, цедентът се задължава да
насочва всички плащания по банкова сметка ***, независимо дали
длъжникът е уведомен за цесията. В случай, че длъжникът заплати каквато и да е
част от вземанията си към цедента, преди или след уведомяването, последният се
задължава да ги преведе на цесионера, освен ако
по съгласие с последния, същите не бъдат прихванати от цената по
договора за цесия.
На 16.10.2015 год. страните по договора за
изработка “Бара Груп“ ЕООД и “Сано и Пи Си“ ЕООД, са сключили спогодба, в която
чрез взаимни отстъпки са уредили насрещните си претенции, произтичащи от
договора за изработка. В чл. 7 от спогодбата е записано, че “съгласно изричните
инструкции на Сано, всички плащания дължими на Сано по тази спогодба, следва да
бъдат извършвани към Сано БГ“… с изрично посочване на банковата сметка на
третото лице.
Правилни са изводите на ВОС, че
съглашението, обективирано в чл. 7 от спогодбата не съставлява договор в полза
на трето лице по смисъла на чл. 22 ЗЗД. Между страните не е налице постигнато съгласие,
което да породи право за третото лице “Сано БГ“ ЕООД да претендира от длъжника
по договора реално изпълнение на задължението, поето спрямо “Сано и Пи Си“
ЕООД. С разпоредбата на чл.7 не е променен кредитора по дълга – вземането
принадежи на “Сано и Пи Си“ ЕООД и изпълнението му може да се претендира
единствено от него. В подкрепа на горния
извод е и констатацията, че отразените в
счетоводството на “Бара Груп“ ЕООД плащания към “Сано БГ“ ЕООД са във връзка
със задължения към “Сано и Пи Си“ ЕООД, т.е. счетоводно задълженията на “Бара
Груп“ ЕООД се водят като такива към “Сано и Пи Си“ ЕООД, а не към “Сано БГ“
ЕООД.
Разпоредбата на чл.7 не обективира и
уведомяване за предходно сключена цесия по смисъла на чл. 99, ал.3 ЗЗД.
Предвиденото в закона уведомление съставлява съобщаване на длъжника, че на
основание настъпило частно правоприемство е променена страната /кредитора/ в
облигационното правоотношение. Подобно волеизявление разпоредбата на чл.7 не
съдържа.
Разглежданата разпоредба съдържа волеизявление
на “Сано и Пи Си“ ЕООД, с което се нарежда на “Бара Груп“ ЕООД, при погасяване
на паричните си задължения по спогодбата, да извърши плащане към “Сано БГ“
ЕООД. Така посочено съдържание разкрива белезите на делегация за плащане.
Налице е волеизявление на едно лице-делегант, което нарежда на друго
лице-делегат да престира на трето лице-делегатар. Волеизявлението произвежда
правните последици на обвързващо указание на кредитора до длъжника, че същият
следва да престира на изрично посочено от него лице по смисъла на чл.75 ЗЗД.
Действително, в теорията съществува спор
относно това съставлява ли делегацията самостоятелна сделка, респ. може ли
същата да бъде предмет на отменителна претенция по реда на чл. 647 ТЗ. Дори и
при позитивен отговор, обективираното в чл.7 споразумение не може да се
квалифицира като бъзвъзмезден правен акт по следните съображения:
Волеизявлението /нареждането/ на
кредитора е част от комплекс от правоотношения, по които има повече от две
страни. При комплекс от правоотношения изводът налице ли е възмездност, трябва
да се направи след изследване на имущественото разместване по всички
правоотношения /Калайджиев А., „Облигационно право“, Обща част, 6.2 „Възмездни и безвъзмездни договори“/.
В разглеждания случай, делегацията е
осъществена по споразумение между “Бара Груп“ ЕООД и “Сано и Пи Си“ ЕООД,
съответно делегат и делегант, поради
наличието на възмездно правоотношение помежду им по договор за изработка.
Прието е със спогодбата, че по това правоотношение “Бара Груп“ ЕООД е длъжник,
а “Сано и Пи Си“ ЕООД е кредитор. Следователно, вътрешното правоотношение,
отношението на покритие по делегацията, има възмезден характер.
Възмездно е и вътрешното /т.н.
валутно/ отношение между делеганта и делегатаря. Между тях е налице предходен
договор за цесия, който е основание за сключената делегация. Съобразно
формираните правни изводи, цесията има възмезден характер.
При съвкупната преценка на
гореизложеното, съдът намира, че делегацията не е осъществена с цел даряване на
третото лице /donandi causa/. Горното влече неоснователност на предявената
претенция по чл. 647, ал.1, т.2 ТЗ.
В контекста на гореизложеното се
налага извода, че претенцията за обявяване на относителната недействителност по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на безвъзмездната сделка-Договор
в полза на трето лице-“Сано БГ“ ЕООД,
материализиран в клаузата на чл.7 от договор за спогодба 15.10.2015г., е
неоснователна и като така следва да се отхвърли.
Твърденията за абсолютна
недействителност на процесната делегация, вкл. за недобросъвестност на
страните и увреждаща цел, не следва да
се разглеждат по същество по съображения, идентични с вече изложените във
връзка с договора за цесия
По отношение
на претенцията по чл.648 ТЗ вр. чл..55, ал.1, пр.3 ЗЗД
Предявената осъдителна претенция е
за връщане от третото лице на полученото по сделки, по отношение на които се
претендира приложимостта на чл. 647 ТЗ. Соченото правно основание на
претенцията е обективирано в исковата
молба и уточняваща молба от 03.07.2018 год. Така предявената претенция е с
правна квалификация чл.648 ТЗ вр. чл.55, ал.1,
пр.3 ЗЗД, тъй като връщането на полученото се претендира на основание твърдяна
относителна недействителност /
Решение № 89 от 10.05.2016 год. по т.д.№ 720/2015 год. на ВКС, ТК, І т.о./.
Първостепенният
съд се е произнесъл по идентична, обусловена осъдителна претенция за попълване
на масата на несъстоятелността, макар и квалифицирана в различна хипотеза на
чл. 55 ЗЗД. Пропускът касае единствено квалификацията на спорното право, но не
и основанието му.
Претенцията има
акцесорен,
обусловен характер. Отхвърлянето на главните конститутивни претенции е
достатъчно, за да обуслови неоснователност и на обусловената претенция за
възстановяване на имущественото разместване. Разглежданията иск е
неоснователен, респ. решението на първостепенния съд следва да бъде потвърдено.
Оплакванията на въззивника касателно
липсата на произнасяне по претенциите в допълнителната искова молба не следва
да се разглеждат по същество. Сочените оплаквания касаят пълнотата на съдебния
акт и могат да бъдат релевирани единствено в производство по чл. 250 ГПК.
По
предявените частни жалби срещу определението по чл. 248 ГПК:
1.Предявена е частна жалба от
„Планекс“ ЕООД с оплакване, че дължимите
разноски следва да се понесат солидарно от страната и от масата на
несъстоятелността. Ищецът – кредитор и синдикът са главни страни, от което
следва и солидарната им отговорност за разноски.
Частната
жалба е неоснователна. На основание чл. 620, ал.7 ТЗ само при отхвърляне на иск
по чл. 645, 646 или по чл. 647,
предявен от синдика, разноските по делото, направени от трето лице, се събират
от масата на несъстоятелността. Разпоредбата на чл. 649, ал. 2, изр. 2 ТЗ
визира само дължимостта на държавната такса, докато изричното правило на чл. 620, ал. 7 ТЗ
регламентира отговорността за разноски при
отхвърляне на отменителен иск. Според последното те са за сметка на масата на
несъстоятелността, само ако искът е бил предявен от синдика. При предявен от
кредитор иск разноските следва да се понесат от него /Определение №
505 от 25.11.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 661/2019 г., I т. о., ТК/.
2.
Предявена е и частна жалба от синдика на „Сано и Пи Си“ ЕООД против отказа на
първостепенния съд да измени решението в частта за присъдената държавна такса.
Поддържа се, че следва да се приложи правилото на чл.72, ал.1 ГПК, тъй като
независимо от броя на претенциите, търсеният интерес е един – попълване на
масата на несъстоятелността със сумата от 3 446 111, 48 лева.
Частната
жалба в разглежданата част е неоснователна. Съгласно чл. 72, ал.1 ГПК за предявените с една молба искове в
защита на един интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес
независимо от броя на ответниците.
В настоящото производство са предявени три иска – два
конститутивни и един обусловен, осъдителен иск. Отменителните претенции имат
отделен предмет, основание и петитум и не могат да се квалифицират като искове
с идентичен защитаван интерес. Насочени са към обявяване на относителната
недействителност на различни правоотношения.
Фактът, че всички искове са насочени към попълване на масата на
несъстоятелността, не означава, че защитаваният интерес е един. Не води до приложимост на чл. 72, ал.1 ГПК и
обусловеността на осъдителния иск от двата главни иска. Съотношението на
обусловеност е ирелевантно за приложението на коментираната разпоредба.
Частната жалба на синдика обективира и оплаквания
досежно обема на присъдените разноски в полза на „Сано БГ“ ЕООД. С постановеното решение ВОС е осъдил
„Планекс“ ЕООД да заплати на „Сано БГ“ ЕООД съдебни и деловодни разноски. Следователно
синдикът не е активно процесуалноправно легитимиран да претендира изменение на
постановеното решение в частта за разноските, разпределени между трети лица. По
отношение на присъдените разноски възниква самостоятелно процесуално
правоотношение единствено между осъдената и насрещната страна.
В заключение обжалваното определение по чл. 248 ГПК
следва да бъде потвърдено. По отношение на оплакванията на „Планекс“ ЕООД за
размера на присъдената държавна такса, обективирани в отговор на частната жалба
на синдика, следва да бъде отбелязано, че първостепенния съд не е бил сезиран с
оплаквания касателно определянето на държавната такса, изводим от цената на
предявените искове. Производство по чл. 248 ГПК, инициирано от „Планекс“ ЕООД с
предмет размера на държавната такса не е развито пред ВОС.
Разноски във въззивното производство:
Въззивното производство е образувано
по въззивните жалби на „Планекс“ ЕООД и синдика, поради което по отношение на
същите възниква обща отговорност за разноските, сторени от насрещните страни.
Разноски на „Сано БГ“ ЕООД:
Сторените разноски от страната възлизат на 18 000 лева и съставляват
адвокатски хонорар и ДДС. Представени са доказателства за внасяне на разноските
от трето лице „Нова сън“ ЕООД. По делото липсват доказателства за вътрешните
правоотношения с платеца. По изложените съображения, съдът не може да формира
извод за обедняване на страната, подлежащо на възмездяване от другата страна по
правилата на чл. 78 ГПК.
Разноски на „Бара груп“ ЕООД: Сторените разноски възлизат на 14 682,92
лева. Същите включват 12 000 лева – адвокатско възнаграждение и 2 000
лева – ДДС. Възражението за прекомерност е неоснователно при съобразяване на
материалния интерес по делото, броя на обективните съединени искове и
фактическата и правна сложност на спора.
На основание чл.649, ал.6 от ТЗ
масата на несъстоятелността следва да бъде осъдена да заплати в приход на
бюджета на съдебната власт държавна такса за въззивното производство в размер
на половината от първоначално определената или 206 766, 74 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
752/02.08.2019 год., постановено по т.д.№ 488/2018 год. по описа на ВОС.
ПОТВЪРЖДАВА определение
№ 3674/14.10.2019 год., постановено по реда на чл. 248 ГПК.
ОСЪЖДА
масата на несъстоятелността на “Сано и Пи Си“ ЕООД /в несъстоятелност/, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Цар Освободител“
№109А, ет.1, офис 11 и “Планекс“ ЕООД,
с ЕИК ********* с адрес: гр.Варна, ул.“Димитър Икономов“ №21 да
заплатят общо на “Бара Груп“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №159, “БенчМарк Бизнес Център“
сумата от 14 682,92 лева – разноски за въззивното разглеждане на спора.
ОСЪЖДА
масата на несъстоятелността на “Сано и Пи Си“ ЕООД /в несъстоятелност/, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ №109А,
ет.1, офис 11, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на
Варненски апелативен съд, сумата от
206 766, 74 лева,
представляваща дължимата държавна такса за настоящото производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в едномесечен срок от връчването на страните пред ВКС при условията
на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ: