РЕШЕНИЕ
№ 309
гр. Плевен, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми юни две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: Снежина Иванова
при секретар Венера Мушакова
изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 524 по описа за
2022 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 27а от ЗЗД.
Административното дело е образувано по жалба на К.С. ***
чрез адв А.Ч., съдебен адрес *** срещу
заповед № ЗД/Д-ЕН-К-017/17.05.2022 година на директор на ДСП –Кнежа, с
която се разпорежда спешно временно
настаняване на Г.К.С. в професионално приемно семейство.
В жалбата се посочва,
че заповедта е постановена при съществено нарушение на
административно-производствените правила, тъй като органът е посочил, в докладите,
че детето е припознато от К.А., но въобще не са изследвали обстоятелствата,
дали роднини и близки имат възможност да се грижат за детето, не са потърсили
за подписване на декларация, а е постановено настаняване в приемно семейство.
Посочва, че работи в Годеч, за което прилага трудов договор и има възможност да
се грижи за Г. и брат му, но не е търсен от органите на социално подпомагане и
след узнаване за заповедта е подал жалба, тъй като има възможност да отглежда
децата си, не е прекъсвал връзката с Г. и брат му, изпращал е парични средства
за издръжка и се е чувал ежедневно по телефона. Счита, че заповедта е
незаконосъобразна и следва да бъде
отменена. Претендира разноски. Моли за отмяна на заповедта.
В съдебно заседание оспорващият – К.С. *** се явява
лично и с адв. А.Ч., като поддържат жалбата и намират, че следва заповедта да
бъде отменена, тъй като въобще не е спазена процедурата и въпреки известен
адрес, въобще не е търсен от административния орган, нито той, нито неговите
близки. Посочва, че живее в с. Габаре с майка си, брат си и неговата съпруга и
има възможност да се грижи за децата си. Намира, че следва заповедта да бъде
отменена и да му бъдат върнати децата.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът – директор на ДСП –Кнежа
не се явява, не се представлява. Представено е становище, че в интерес на
детето е било настаняването му в приемно семейство, тъй като е налице устен
сигнал за нанесен побой над Г. от майка му и след проведен разговор с детето,
то е преценено, че следва да бъде изведен от семейната среда, като с оглед
спешност на мярката и с оглед наличието на опасност за здравето му, не са
предприети действия за контакт с близки и роднини и няма декларация от бащата,
че не може да се грижи за него и брат му.
В съдебно заседание адв. Е.А. от ПАК - особен
представител на Г.К.С. посочва, че заповедта е незаконосъобразна и следва да
бъде отменена, тъй като административният орган въобще не е изследвал
възможността за отглеждане на Г. от баща му, нито от други близки, като не е
установил контакт с тях, а в интерес на детето е то да бъде с баща си, с брат
си, а не в различни приемни семейства, при положение, че оспорващият има
възможност да се грижи за тях и тази възможност въобще не е коментирана от
органа.
В съдебно заседание представителят на ОП –Плевен,
който встъпи в производството по реда на чл. 16 , ал. 1, т. 3, предл. второ от АПК, счита, че заповедта следва да бъде отменена, тъй като в интерес на детето
е да бъде с баща си и брат си и административният орган не е спазил
процедурата.
В съдебно заседание заинтересованата страна – И.Д.Д.,
редовно призована, не се явява, не се представлява.
Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
доводите на страните и извърши проверка
на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 17.05.2022 година е подаден устен сигнал от г-жа Г.
– директор на ОУ „Хр.Ботев“ с Бреница, че детето Г.К. е пребит от майка си.
По сигнала е изготвен социален доклад от Т.К.Б. - Социален работник „Закрила на детето“ в ДСП
–Кнежа на 17.05.2022 г. , в който се посочва, че незабавно съвместно със
служители на РУ - Кнежа е посетен адреса на семейството, като е проведен и
разговор с учителите станали свидетели на случилото се. Проведен е разговор с И.Ц.
- лектор в ОУ "Хр. Ботев" с. Бреница и К. Г. - начален учител и г-н Ц.
разказа, че след завършване на учебните часове детето се е прибрало вкъщи, като
малко след това са видели детето Г. да тича по улицата гонено и удряно от майка
му И., като дори при опита на г - н Ц. да ги разтърве майката е продължила да
го удря и рита с крак. Г-н Ц. и К. Г. - начален учител са прибрали детето в
училище измили са го от кръвта и са го успокоили. След като случилото се
директорката е информирала ОЗД. Посочва
се, че е проведен е разговор и с детето Г., което споделя, че това е системно
от страна на майката и тя всеки ден го бие за нещо, като например за това, че
не и харесва, как е почистил масата. Детето е споделило, че е искал да отиде до
дядо си, тъй като там има деца с които той искал да си поиграе, но майка му не
го пуснала, защото той трябва да гледа по - малката си сестра и често се случва
да отсъства от учебните занятия, тъй като майка му излиза и той трябва да се
грижи за сестричката си. Споделил е още, че често се случва късно вечерта майка
му да се прибере и да започне да клопа вратите и да вика, за да ги събуди.
Детето не желае да се прибере вкъщи, защото майка му ще продължи да го бие
всеки ден. В доклада се посочва, че баща на детето е К.С.А., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, Бяла Слатина, Враца , а
майка му е И.Д.Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, Кнежа,
Плевен. Посочва се, че има брат и сестра
и се предлага предвид състояние на детето Г.К.С. да бъде настанено по спешност
в приемно семейство В. и Д. В. от с. Долни Луковит.
Със заповед № ЗД/Д-ЕН-К-017/17.05.2022 година на
директор на ДСП –Кнежа се разпорежда спешно временно настаняване на Г.К.С. в
професионално приемно семейство на В.Д.В.
с ЕГН ********** и Д. Т.В.с ЕГН ********** с адрес: ***, до произнасяне на съда
с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето. Посочват се родителите на
детето, като се излагат мотиви, че въз основа на получен сигнал на 17.05.2022
г. в ДСП - Кнежа, в който се визира, че детето Г. се нуждае от закрила, тъй
като майката И.Д. го е пребила, но и не полага адекватни грижи за детето и го е
оставяла без родителски грижи и контрол и на този етап не са установени близки
и /или роднини на детето Г., които да имат желание и възможност да полагат
постоянни грижи за него и след направено проучване е установено, че съществува
риск за детето и това налага настаняването му. В заповедта се посочва, че адресът на бащата К.А. е
неизвестен.
По делото е
представен план за действие, в който се посочва, че следва да се издаде заповед
за настаняване на детето в приемно семейство, да му се осигури благоприятна
среда, да се провеждат разговори и консултации с родителите му и да им се окаже
подкрепа, да се осигури подкрепа на приемното семейство, да се осигури
подходяща среда и медицински грижи на детето.
Приложени са заповеди за настаняване в приемни
семейства на Д. К.С., брат на Г.С. и М.
И. Д. – сестра.
На л. 44 по делото по описа на АС Враца е приложено
писмо до К.А., с което му се изпращат заповедите за настаняване на Г. и Д. С. в
приемни семейства.
Изготвен е социален доклад на 31.05.2022 година за
проследяване на състоянието на Г.К., в който се посочва, че детето е спокойно,
осигурени са добри битови условия и детето се чувства и развива добре.
Изготвена е индивидуална оценка на потребностите на Г.С. на 31.05.2022 г. и доклад за оценка на случай
и предприемане на мярка на закрила спрямо дете от същата дата, в който се
посочва, че детето е в добро здравословно състояние след настаняването му в
приемно семейство и към момента майката не е в състояние да осигури добра битова
среда за отглеждане и се посочва, че няма близки или роднини на детето, които
да имат желание да се грижат за него.
На л. 53 по делото е приложено писмо до оспорващия от
ДСП Кнежа, в което се посочва, че следва да се яви в отдел „Закрила на детето“
към ДСП –Кнежа до 17.11.2022 г. и да поиска прекратяване на настаняването на
детето Г.С. или промяна на мярката, като при неявяване в срок детето ще бъде
подадено за вписване в Регистъра на деца, подлежащи на осиновяване.
С писмо от 2.06.2022 г. (л. 43 по делото) директор на
ДСП Кнежа посочва, че не е образувано производство пред РС по реда на чл. 28,
ал. 4 от ЗЗД и приемното семейство на В.Д.В. и Д. Т.В.с. Долни Луковит са
утвърдени с профил за „едно дете на възраст 3 до 18 години, здраво, без
предпочитания към пол и етническа принадлежност, с готовност за спешно
настаняване и заместваща приемна грижа“.
Посочва се, че са преминали необходимите обучения.
На л. 46 по делото е приложен социален доклад от
14.06.2022 година, в който се посочва, че с детето Г.С. и Д. С. се работи от 2017 година, като
се описват предходни сигнали. През периода 19.10.2018 г. – 01.06.2020 г. спрямо
децата е предприета мярка за закрила в семейна среда – съдействие, подпомагане
и услуги в семейна среда. Посочва се, че при посещение не е открит бащата на
децата, а майката И.Д. посочва, че той се грижи за тях, изпраща средства и им
се обажда по телефона. В доклада се посочва, че на майката на К.С.А. *** е връчена
процесната заповед.
В писмо от 23.06.2022 г. от директор на ДСП –Кнежа се
посочва, че детето Г.К. С. е изслушан в
присъствие на социален работник и директора на ОУ „Хр.Ботев“ с. Бреница и ИДПС
към РУ на МВР Кнежа и детето е споделило
за случилото се на 17.05.2022 г. , за нанесен побой от майка му , като не е
налице декларация от бащата, че не може да се грижи за детето.
Изпратен по ел. поща от ответника е социален доклад от
23.06.2022 г. , в който се описва вече посоченото в доклад, изготвен по случая
относно начало на работа със семейството от 2017 г. , осъществени мерки на
закрила, като с оглед спешност на мярката поради опасност за здравето на детето,
то не е осъществена връзка с бащата, тъй като дирекцията не разполага с негови
координати и с оглед факта, че не живее с детето и не полага грижи за
отглеждането му и възпитанието му. Посочва се, че се наблюдава
незаинтересованост от страна на бащата, като в противен случай би следвало да
знае за проблемите. Посочва се, че в състояние на спешност не е извършена оценка относно възможност и
годност на роднини и близки на Г.С. да се грижат за него. Прави се искане за
даване ход на делото и разглеждане в отсъствие на ответника.
По делото съдът изслуша обяснения на оспорващия – К.С.А.,
който посочи, че посещава децата си по седем-осем пъти в месеца и Г. му е
споделил веднъж, че майка му го тормози, като тя му се кара и не е добре с
нервите. Посочва, че има условия за отглеждане на децата Д. и Г., които са негови, но тъй като майката е
имала и друго дете от друг мъж, то не е
живял с нея, но се е грижил за
децата и иска да има възможност да ги
отглежда в с. Габаре, където живее с брат
си, майка си и снаха си и има условия.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата, предмет на това производство, е подадена в
срока по чл. 27а, ал. 1 от ЗЗД, от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по
см. на чл. 27, ал. 1 от ЗЗД – директор
на дирекция „Социално подпомагане“ Кнежа.
Съдът намира, че заповедта е постановена в
установената писмена форма, но при съществено нарушение на административно-производствените
правила, в нарушение на чл. 35 от АПК 5и неправилно прилагане на материалния
закон.
Основателни са доводите на оспорващия, че е налице
нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като въобще не са предприети действия относно
проучване на възможността за отглеждане на детето от роднини, близки и от баща
му.
Съгласно чл. 27 от ЗЗД предприетата с оспорената заповед мярка за закрила е
предвидена в чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗЗД – временно настаняване в приемно семейство. Тя е временна и се налага незабавно по
административен ред при наличие на данни за "дете в риск". В случая
събраните по делото доказателства установяват, че административният орган е
разполагал с данни, че спрямо детето се
оказва физически натиска от майката.
Съдът обаче намира, че незаконосъобразно административния орган е приел, че в конкретния случай се налага прилагане
на мярка за закрила - "предоставяне на социална услуга - резидентен тип –настаняване в приемно семейство. " Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 33,
ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето вр. чл. 25, т.
3 и т. 2 от ЗЗД. Тази разпоредба предвижда спешно настаняване на детето извън
семейството, когато има опасност за здравето и живота му. Като правно основание
в заповедта е посочен още чл. 25, ал. 1, т. 3 и 2 от закона, според които може
да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители, настойници или попечители без
основателна причина трайно не полагат грижи за детето и чиито родители, настойници или попечители
се намират в трайна невъзможност да го отглеждат.
Разпоредбата на чл. 33 от ППЗЗД независимо от спешност на мярката не
разпорежда изключение от предвиденото задължение на органа по чл. 27, ал. 4 от ЗЗД да оформи несъгласието на роднините или близките да отглеждат детето с
декларация по образец. В случая действия по установяване на тази невъзможност
не са предприети. В доклад за оценка на постъпилия сигнал се посочва баща на
детето с постоянен и настоящ адрес, но липсва анализ и събрана информация
относно неговите възможност да се грижи за детето, трайна невъзможност за
такава грижа и нежелание, макар че в
доклад от социален работник се посочва, че майката И.Д. посочва, че
независимо, че не живее с тях, той изпраща парични средства, разговаря по
телефона и ги посещава – обстоятелства, които въобще не са отразени от органа
и анализирани. Липсва осъществен контакт
с оспорващия и представяне на декларация по чл. 27, ал. 4 от ЗЗд, като в случая
въобще не са изследвани възможностите за отглеждане на детето не само от баща
му, но от баба му по бащина линия, на чийто адрес са връчени заповедите.
Неоснователни са доводите на ответника, че с оглед характера на защита
– незабавно извеждане от семейството поради опасност за здравето и живота на
детето, то не са установени контакти с бащата, който не живее със семейството и
не полага грижи. В случая в нито един социален доклад, план за действие,
социални доклади, постановени след издаване на акта не са изложени факти и
обстоятелства относно полагат ли се или не грижи от бащата, неговото финансово
състояние, проведени беседи с него и заявено несъгласие за отглеждане на децата,
трайна невъзможност да ги отглежда и извода на органа в социален доклад,
представен по искане от съда за с.з, в който се обективира заключение, че
оспорващият не полага грижи е необоснован, тъй като не са събирани
доказателства, за да се формира. В процесната заповед се посочват имената му и
адрес – неизвестен, което не кореспондира с плана за действие и социални
доклади, в които се посочва адреса му, а и факта, че именно на този адрес е
връчена заповедта и същата е обжалвана в срок, т.е. органът в случая е
игнорирал задължението по чл. 27, ал. 4 от ЗЗД
и по чл. 35 от АПК да изследва
всички относими факти преди да постанови акта и хипотезата на „спешност“ не
изключва спазването на законовата
процедура и настаняване на детето в
приемно семейство при изчерпана възможност за отглеждане от други близки и
роднини, а в случая от родния им баща, за който И.Д. посочва, че се грижи за
децата, контактува с тях.
В производството по чл. 33а, ал. 1 от ППЗЗД се цели защита на висшия
интерес на детето от опазване на неговия живот и здраве при установена заплаха
за тях, като административният орган дължи незабавно произнасяне, но при
спазване на процедурата по чл. 27 от ЗЗД.
Съдът намира, че в случая не е
налице хипотезата на чл. 25, т. 2 и и т. 3 от ЗЗД, тъй като не са
ангажирани данни, че родителите са в трайна невъзможност да отглеждат
детето и без основателна причина не
полагат трайно грижа за него. Административният орган не е събрал доказателства
по отношение на бащата и не може да се извърши преценка, дали същият не може да
се грижи за децата си и следва спешно да
бъдат настанени в приемно семейство, а
не при него. Обратно на това изискване на материално-правната разпоредба, веднага
след узнаването за производството /макар и чрез запознаването със съдържанието
на заповедта, която финализира административното производство/, бащата е изявил
желание да полага грижа за детето си. В случая и особеният представител на Г.С.
посочва, че най доброто е настаняване в семейна среда и то с брат ме Д., който
е настанен в друго приемно семейство.
Съдът намира, че настаняването на дете извън семейството е крайна мярка за закрила, която следва да се прилага при наличие на една или повече от предвидените в закона предпоставки и във всеки случай при съблюдаване на най-добрия интерес на детето. В рамките на настоящото бързо производство по чл. 27а от ЗЗДет. съдът счита, че предпоставките за настаняване извън семейството към датата на издаване на заповедта не са били налице, поради липсата на безспорни доказателства за необходимостта от предприемане на тази крайна мярка и оспореният административен акт е незаконосъобразен.
Необоснован със събраните доказателства е и изводът на административния
орган, че отделянето на Г. от семейството и настаняването му в приемно
семейство, при известен баща, който въобще не е потърсен от органа, е в негов
най-добър интерес, без да са изчерпани всички останали възможности за закрила в
семейната среда. В тежест на
административния орган е при условията на пълно и главно доказване е да
установи, че актът е издаден при наличие на предвидените в закона основания, но
ответникът не се е справил с доказателствената си тежест, и следва да се отмени
заповедта.
С оглед изход на делото, искането на пълномощник на
оспорващ за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът
намира , че Дирекция „Социално подпомагане“ Кнежа следва да заплати на К.С. ***
разноски в размер на 510 лева, както следва -10 лева държавна такса за
образуване на делото и 500 лева -
договорено и изплатено възнаграждение за един адвокат съгласно договор за правна помощ и съдействие на л. 94
по делото.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2,
предл. второ от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав
РЕШИ:
Отменя заповед № ЗД/Д-ЕН-К-017/17.05.2022 година на
директор на ДСП –Кнежа, с която се
разпорежда спешно временно настаняване на Г.К.С. в професионално приемно
семейство.
Осъжда Дирекция „Социално подпомагане“ Кнежа да
заплати на К.С.А., ЕГН: **********,*** разноски в размер на 510 лева,
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/