№ 1388
гр. Перник, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20221720104863 по описа за 2022 година
Производството по делото e образувано по искова молба, предявена от
Н. С. Н. с ЕГН: **********, и с постоянен адрес: г. П., ж.к. „*****", ул.
„****** ******", бл.32, вх. Д, ет.4, ап.108 против ПРОФИ КРЕДИТ България
ЕООД с ЕИК : ********* , със седалище и адрес на управление: г. София, кв.
Мотописта, бул. „България", 49, бл.53Е, вх. В, представлявано от С.Н. Н.,
Я.К.Ч. и Ц.Г.С., като се иска да бъде да бъде признато за установено по
отношение на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, че сключеният
потребителски кредит Стандарт с № **********, сключен на 20.03.2020
година между Профи Кредит ЕООД и физическото лице – С. Н. М. ЕГН
********** в качеството си на кредитополучател , и Н. С. Н. – син на
посочения – като солидарен длъжник на основание чл.19, ал. 4 и 5 от Закона
за потребителския кредит във връзка с чл.143, ал.2, т.З от Закона за защита на
потребителите в раздел VI от договора за кредит е нищожен в частта ,
установяващ задължение за потребителя да заплати сума в общ размер 1260
лева за допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси", и да бъде ОТМЕНЕН както
и да бъде осъдено ответното дружество да заплати на Н. С. Н. с ЕГН:
**********, и с постоянен адрес: г. П., ж.к. „*****", ул. „****** ******",
бл.32, вх. Д, ет.4, ап.108 – сумата 560лв. равняваща се на 16 заплатени
неправомерно вноски всяка по 35лв. от посочения, ведно със законната
1
лихва, считано от датата на последната заплатена вноска - 07.07.2021 година
до окончателното плащане, като се присъдят и направените по делото
разноски.
Ответната страна е депозирала отговора на исковата молба, като
оспорва исковете по основание и моли същите да бъдат отхвърлени, като
неоснователни и недоказани и се присъдят направените разноски.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства
по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото а и видно от приложените писмени
доказателства се установява, че на 20.03.2020 година по силата на сключения
договор за потребителски кредит, ИЩЕЦЪТ е бил солидарен длъжник
заедно с своя баща - С. Н. М. ЕГН ********** в качеството си на
кредитополучател, който е получил сумата от 3000 лева, която е трябвало да
върне на равни месечни вноски от по 180.44 лева, или размер на обща сума за
връщане - 6 496.05 лева. За ГПР е посочено, че е в размер на 49.12%, а ГЛП е
41%.
Като солидарен длъжник е посочено физическото лице - Н. С. Н. с ЕГН:
**********, който е и роден син на кредитополучателя.
От точка V на същия договор е видно, че кредитът е бил поискан от
кредиполочуталетя за рефинансиране на съществуващо задължение отново
към същата небанкова институция, като остатъка е посочен в размер 486.76
лева, след това в размер на 504.44 лева
В точка VI от сключения договор се установява, че получателят на кредита е
бил „ поискал и закупил от кредитодателя две допълнителни услуги - „Фаст"
в размер 600 лева и „Флекси" в размер 660 лева.
Вноската за тези две допълнителни услуги е в размер на 35 лева и се дължи
всеки месец. Пак в същата точка е посочено, че възнаграждението за тези
допълнителни и незадължителни услуги става изискуема с подписването на
договора за потребителски кредит, като се разсрочва допълнително за срока
на сключване на договора и се добавя към месечната вноска.
Така общия размер на задължението възлиза на 6496.05 лева, а месечната
вноска е в размер на 180.44 лева.
2
Съгласно точка 3.6 от Общите условия към договора, се установява, че
договорът влиза в сила веднага с неговото подписване.
Съгласно чл.12.3 от Общите условия , при обявяване на предсрочна
изискуемост, длъжника и солидарния длъжник , съответно техните
наследници, настойници или попечители дължат остатъчната непогасена
главница, остатъчно непогасено възнаграждение при закупена допълнителна
услуга, падежиралата договорна лихва, лихвите за забава и таксите, дължими
по реда на чл.17,т.4.
От изготвения погасителен план, представен ведно с договора е
видно, че в размера на погасителната вноска влиза месечната вноска за
закупените допълнителни услуги.
От ответната страна се излага становище, че ответното дружество не
оспорва, че кредитополучателят е заплащал вноски за допълните услуги в
посочения размер, но е починал на 18.08.2021г. и неговият син и солидарен
длъжник- ищецът – поема понататъшното изплащане на задължението.
Предвид така приетото от фактическа страна, съдът намира
следното :
В чл. 143 на ЗЗП е дадено определение на понятието
"неравноправна клауза" в договор с потребител.
Там изрично е посочено, че за такава се счита всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, а различните хипотези на неравноправни уговорки
са неизчерпателно изброени в 19 точки на разпоредбата.
В тежест на ответната страна е да докаже, че е било изпълнено
изсекването чл. 10. (1) ЗПК, Договор за кредит, да се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните
по договора.
От представената разпечатка на хартиен носител, може да се направи
3
извод, че договора е формуляр, който видно от изложените параметри, е бил
подписан от ищеца при предварително посочени от кредитора условия, както
и дължимото се възнаграждение по клаузата за допълнителни услуги, като
тази клаузи са част от договора за потребителски кредит.
Наред с това ищецът не е бил запознат с начина на формиране на ГПР и
ГЛП като разходи по кредита.
В общите условия не е посочено как се изчисляват приложимия лихвен
процент и ГПР по ДПК във връзка изискванията на ЗПК.
Посоченото не дава основание да се приеме, че ищецът е бил наясно с
начина на формиране на дължимото към кредитора възнаграждение, като не е
имал възможност да влияе върху съдържанието на договора, като този извод
може да се направи от гореизложеното.
Не се установи с ищеца да е бил съгласуван и индивидуално уговорен
размерът на възнаградителната лихва, поради което съдът приема за
установено, че е бил налице страндартизиран бланков формуляр, чието
съдържание е предварително изготвено от самия ответник.
Настоящият състав счита също, че договора за допълнителни услуги,
следва да се счита за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради
противоречието му с добрите нрави.
Посочените в сключения договор, допълнителни услуги не оправдава
разходи за ответника и предложена цена при размера на заема.
Подобни клаузи са увреждащи страната и сключени при нарушение
на правилата на ЗПК.
Посочените клаузи за допълнителни услуги всъщност е част от ДПК,
макар и оформен като отделна сделка.
По този начин се цели заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4
от ЗПК, забраняващо ГПР да бъде по- голям от петкратния размер на
законната лихва. Посочената допълнителна сделка на практика води до
заобикаляне на разпоредбата на закона, което е довело до оскъпяване на
кредита. Именно по тази причина възнагражденията за договора за
допълнителни услуги са възнаграждения по ДПК, които съгласно чл. 19, ал. 1
от ЗПК е следвало да се включат в ГПР, но това не е сторено в нарушение на
закона.
4
Отделно от това, възнаграждението по уговорените допълнителни
услуги е на стойност повече от половината от стойността на отпуснатия
кредит, което противоречи на добрите нрави и води до нищожност на същия.
От гореизложеното може да се направи извод, че клаузите за
допълнителни услуги са сключен единствено с цел обогатяване на
заемодателя, като се формира печалба за същия по договора за заем като се
заобикалят императивните норми на закона забраняващи такъв размер
печалба.
Нищожността на посочените клаузи не водят до нищожност на целия
договор.
След като ищецът е заплатил суми по нищожни клаузи по договор за
кредит то той ги е платил без основание и същите подлежат на връщане.
Предвид на това ответното дружество следва да заплати на ищеца
претендираните суми
По искането за заплащане на лихва :
Неоснователно се явява искането, ответното дружество да заплати на
ищците законната лихва, считано от датата на последната заплатена вноска -
07.07.2021 година.
В случая лихва се дължи от поканата до кредитора за заплащане на такава,
каквато се покана се явява исковата молба.
Предвид на това следва да се присъди законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска 31.08.2022г. до окончателното
плащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 25 лева
д.такса, сумата 200лв. за вещо лице и сумата от 800 лева адвокатско
възнаграждение. / видно от приложено адв.пълн- с отбелязване от
14.06.2022г. са били изплатени на ръка 600лв. и 800лв. също на ръка на
същата дата. Останалите суми за д.такса съдът не коментира.
Ответната страна е направила възражение, за прекомерно изплатено
адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че в случая са налице четири
обективно и два субективно съединени иска то изплатеното адвокатско
5
възнаграждение не надвишава минималния размер на същото по всеки един
от предявените искове съобразно Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд :
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иска предявен от Н. С. Н. с ЕГН: **********, и с
постоянен адрес: г. П., ж.к. „*****", ул. „****** ******", бл.32, вх. Д, ет.4,
ап.108
против ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД с ЕИК : ********* , със седалище
и адрес на управление: г. София, кв. Мотописта, бул. „България", 49, бл.53Е,
вх. В, представлявано от С.Н. Н., Я.К.Ч. и Ц.Г.С., нищожността на раздел VI
от сключеният между страните договор за потребителски кредит Стандарт с
№ **********, сключен на 20.03.2020 година в частта, установяващ
задължение за потребителя да заплати сума в размер 1260лева, за
допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси".
ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД с ЕИК : ********* , със
седалище и адрес на управление: г. София, кв. Мотописта, бул. „България",
49, бл.53Е, вх. В, представлявано от С.Н. Н., Я.К.Ч. и Ц.Г.С. да заплати на
Н. С. Н. с ЕГН: **********, и с постоянен адрес: г. П., ж.к. „*****", ул.
„****** ******", бл.32, вх. Д, ет.4, ап.108
сумата 560лв. равняваща се на 16 заплатени неправомерно вноски всяка по
35лв. от посочения, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска – 31.08.2022г. до окончателното плащане,
както направени разноски по делото: 25 лева д.такса, 200лв. за вещо
лице и сумата 1400 лева адвокатско възнаграждение,
като искането за заплащане на законната лихва, считано от
последната заплатена вноска - 07.07.2021 година до датата на предявяване на
иска – 31.08.2022г., ОТХВЪРЛЯ същото като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7