Р Е Ш
Е Н И Е
№ .....................
гр. Карлово, 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският районен съд І наказателен състав,
на втори февруари две хиляди и двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Маргарита
Тянчева
като разгледа докладваното от съдията
наказателно административен характер дело № 501 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 20-0281-000628 от 10.07.2020 г. на Началник Група
при РУ „Полиция“- К. към ОД на МВР- Пловдив, на И.Н.К., ЕГН **********,***, П.
област, ул.”****” № ** е наложено административно наказание на основание чл.175
ал.3 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и го
обжалва, като с жалбата моли съда да отмени същото като неправилно,
незаконосъобразно и немотивирано.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощения
си процесуален представител адв. П., която поддържа
се жалбата. Иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно. Излагат се доводи, че нарушението е допуснато при условията
на крайна необходимост, а и се явява маловажно.
Органът,
издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител.
Депозирано е писмено становище, с което се счита жалбата за неоснователна, а
атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради
което се прави искане за оставянето му в сила.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите
на страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата
е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
от съда е основателна.
След
като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на
свидетелите Г. като актосъставител, З. като свидетел
по акта и очевидец на нарушението, и доведената по почин на жалбоподателя
свидетелка К., както и приобщените по делото писмени доказателства- наказателно
постановление № 20-0281-000628 от 10.07.2020 г., разписка за връчването му, АУАН серия АА
бл. № 654040 от 16.06.2020 г., писмо от РП до РУ- К., постановление за
прекратяване на наказателно производство- бързо производство 284/20 г. по описа
на РУ- К., заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., заповед № 8121К-14578/31.12.2019
г., заповед № 8121К-14581/31.12.2019 г., справка за нарушител/водач, заповед №
317з-1684/21.03.2020 г., справка от РУ- К., справка от ЦБ КАТ, съдът намира за
установено следното:
На 16.06.2020
г. служителите н.Р.н.М.К.Г. и З. изпълнявали служебните си задължения в с. В.Л.,
П. обл. във връзка с карантинирано лице. На
свечеряване, около 21.00 часа, на ул. „Д.“ в селото до № ** двамата полицейски
служители видели да се движи лек автомобил „Фолксваген Голф“, тъмен на цвят,
без регистрационни номера. Автомобилът бил спрян от полицейските служители за
проверка, при която било установено, че водач е жалбоподателя К., като до него
се возила съпругата му- св. К.. К. заявил на полицейските служители, че отивал
в кравеферма, извън селото, където работил. Била извършена проверка в ОДЧ при РУ- К., от която се установило, че автомобилът,
обект на проверката нямал поставени регистрационни табели, тъй като била
прекратена регистрацията му по чл.143 ал.11 от ЗДвП със Заповед за ПАМ №
19-0281-000180/12.03.2019 г. След изтичане на срока на заповедта регистрацията
на автомобила не била прекратена.
Към
16.06.2020 г. процесният лек автомобил бил
собственост на Д.А.К. от гр. С., съгласно договор за придобиване от 18.07.2017
г. Със Заповед за ПАМ № 19-0281-000180/12.03.2019 г. била прекратена
регистрацията за срок от девет месеца и бил отнети два броя рег. табели с № *****.
Въз
основа на установеното мл. полицейски инспектор Г., надлежно оправомощен, съгласно Заповед № 317з-1684/21.03.2020 г.,
съставил процесния АУАН, с който приел, че
жалбоподателят К. е осъществил нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, тъй като на
16.06.2020 г., около 21 часа, в с. В.Л., на ул. „Д.“ до № ** управлявал лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рама № ******* като същият
не е регистриран по надлежния ред и е без поставени регистрационни табели на
определените за това места. След направена справка в ОДЧ се установило, че
същият е с прекратена регистрация по чл.143 ал.1 от ЗДвП със ЗПАМ №
19-0281-000180/12.03.2019 г.
Така
съставения АУАН бил подписан от жалбоподателя без възражения, като получил и
препис от него.
Във връзка с констатираното с АУАН деяние на
16.06.2020 г. било образувано бързо производство № 284/20 г. по описа на РУ- К.,
което на 26.06.2020 г. било прекратено с постановление на прокурора, поради
незначителната му обществена опасност по смисъла на чл.9 ал.2 от НК и изпратено
на РУ- К. по компетентност за извършено административно нарушение.
Така,
на 10.07.2020 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което
при идентични с АУАН обстоятелства по нарушението, на жалбоподателя било
наложено административно наказание на основание чл.175 ал.3
пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Наказателното
постановление било връчено на жалбоподателя на 16.07.2020 г., а жалбата срещу
него е депозирана на 21.07.2020 г.
Събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът кредитира като последователни, безпротиворечиви помежду си и изцяло относими
към предмета на доказване по делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна
страна:
Налице са безспорни и категорични доказателства, че жалбоподателят е осъществил вмененото му във вина нарушение, тъй като е
управлявал на процесната дата нерегистрирано МПС в
нарушение на императивната норма на чл.140 ал.1 от ЗДвП, а именно, че „по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места“.
Процесният АУАН е издаден в
съответствие с изискванията на ЗАНН относно процедура и задължително
съдържание, поради което се явява редовен и притежава доказателствена сила по
смисъла на чл.189 ал.2 от ЗДвП. Направените в него фактически констатации се
явяват са подкрепени изцяло от събраните по делото гласни доказателства,
съдържащи се показанията на свидетелите Г. и З., а и на доведената свидетелката
К., както и от постановлението на РП- Пловдив, ТО- К., а и не са оспорени по
никакъв начин от жалбоподателя.
Атакуваното наказателно постановление съдържа
минимално необходимите реквизити, съобразно чл.57 от ЗАНН, досежно
задължителното му съдържание. Описаните в него обстоятелства са ясни, конкретни
и безпротиворечиви. Изложените факти отговарят на
установената фактическа обстановка. В този смисъл правилно е описано от
фактическа страна, че управлявания от жалбоподателя лек автомобил е бил
нерегистриран и е бил без поставени регистрационни табели. Така направеното
описание внася яснота относно елементите от фактическия състав на нарушението „управление
на нерегистрирано МПС“, доколкото нормата на чл.140 ал.1 от ЗДвП предвижда
кумулативно наличие на регистрационни табели, поставени на определените за това
места и наличие на регистрация, така че да е позволено движението на МПС по
пътищата отворени за обществено ползване. В конкретния случай и двете
предпоставки за движение на МПС не са били налични, като липсата им е надлежно
фиксирана в обстоятелствената част, както на АУАН, така и на наказателното
постановление. Административно- наказващия орган е подвел под отговорност
жалбоподателя само по една от кумулативните предпоставки- движение с
нерегистрирано МПС, поради което и правото му на защита не може да се счете за
нарушено, поради подробното и коректно изписване на действителното фактическо положение,
констатирано от контролните органи, което описание впоследствие е пренесено
точно и в наказателното постановление.
За така извършеното от жалбоподателя административно
нарушение правилно е приложена в атакуваното наказателно постановление относимата санкционна норма на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП,
като определеното административно наказание е съответно на посочения в
разпоредбата фиксиран размер, поради което се явява съобразено с изискванията
на чл.27 ал.2 от ЗАНН.
Направено е
възражение от страна на жалбоподателя за маловажност на случая, което съдът
намира за неоснователно. Нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП не се отличава с
по- ниска степен на обществена опасност от обичайните. Изрична е забраната на
ЗДвП нерегистрирани МПС да се движат по пътищата, тъй като регистрацията на моторното
превозно средство е свързана от една страна с идентификацията му, а от друга с
извършването на задължителен технически преглед, заплащане на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ и други такси. Всички тези обстоятелства
не могат да обусловят по- ниска степен на обществена опасност на деянието, така
че същото да се счете като маловажен случай и да предпостави
приложението на чл.28 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че обществената опасност
на посоченото деяние е достатъчно висока, така че да обуслови възвеждането му
от законодателя като престъпление към настоящия момент- чл.345 ал.2 от НК, с
последното изменение ДВ бр. 95 от 29.11.2016 г. Действително процесният случай е преценен от прокурора за малозначителен, но подобна преценка по изложените по- горе
мотиви не би могла да се направи за административното нарушение по чл.140 ал.1
от ЗДвП. Процесното деяние не е извършено и при
условията на крайна необходимост. В конкретния случай не са били налице
условията на чл.13 ал.1 от НК, а именно да
спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или
имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по
друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от
предотвратените. Управлението на нерегистрирано МПС деецът е могъл да избегне и
е следвало да го направи, тъй като липсват доказателства за наличие на непосредствена
опасност, която е трябвало да се избегне.
Предвид гореизложеното, съдът намира
атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради
което същото следва да бъде потвърдено.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0281-000628 от 10.07.2020 г. на Началник
Група при РУ „Полиция“- К. към ОД на МВР- Пловдив, с което на И.Н.К., ЕГН **********,***,
П. област, ул.”****” № ** е наложено административно наказание на основание
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване от страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Административен съд гр. Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ