Р Е Ш Е Н И Е
№ 229/ 02.07.2021 г., гр. Добрич
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Добрич, в публично заседание на седми юни през две хиляди
двадесет и първа година, I състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при
секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА, като разгледа докладваното от председателя адм.
дело № 605/ 2020 г. по
описа на Административен съд – Добрич, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 22, § 7 и чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс
на Съюза (МКС), във връзка с чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ).
Образувано е по
жалба на на „****“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр. Добрич, бул. “25 - ти септември“ № 15,
представлявано от С.Г.Т., подадена чрез адв. С.Ж., Варненска адвокатска
колегия, срещу Решение с рег. № 32 – 306744/ 20.10.2020 г., издадено от
Директора на Териториална дирекция Северна морска (ТД Северна морска) към
Агенция Митници.
Жалбоподателят
настоява, че обжалваното Решение е незаконосъобразно. Изтъква, че в тежест на
митническите органи е да обосноват наличието на съмнения относно достоверността
на митническата стойност, за да пристъпят към определяне на по - висока
стойност, както и да докажат, че са спазили процедурата по нейното увеличаване.
Жалбоподателят обръща внимание, че легалното определение на „справедливи цени“
е от 01.01.2020 г., въведено с ДР, § 1, т. 40 от ЗМ, като „справедливите цени“
са на килограм, а в случая стоките са индивидуално определени и имат стойност
на единица бройка, с оглед на което съпоставката със „справедливи цени“ на
килограм не може да бъде основание за съмнение във верността на декларираната
митническа стойност. В тази връзка счита, че след като стоките не са продавани
на килограм, а на единица бройка, то не може цената на продадените бройки да се
обръща на цена в килограми. Допълва, че т. нар. „справедливи цени" са
статически стойности, извлечени от база данни на ЕС за период от 4 години, но
същите не могат да бъдат вменени на отделния вносител, тъй като не попадат в
дефиницията на „митническа стойност", дадена в чл. 70 и 74 МКС.
По повод на
цитираната система „THESEUS" прави възражение, че няма достъп до тази информация
на официалния сайт, нито има заповед, която да определя тези стойности, поради
което счита, че съдът не може да провери как е формирана цената за стоките по
тарифните номера, обхванати от решението.
По
отношение на митническата стойност сочи, че не е ясно защо административният
орган е пристъпил към определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2, б.
„б“ от МКС, въпреки че дружеството е представило пред митническите органи
фактура, платежни документи за заплащане на цената на стоките, фактура за
транспортните разходи, с което е доказало декларираната митническа стойност. Същевременно
жалбоподателят прави оплакване, че митническите органи не са извършвали
проверка в счетоводството на дружеството относно платената или подлежаща на
плащане цена, а само са изложили твърдения, че същата е недоказана, защото не
били отпаднали съмненията относно декларираната стойност.
Настоява, че съгласно
процедурата по чл. 140, §. 1 от Регламента за прилагане на МКС, за да не
изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в
достоверността на декларираната митническа стойност следва да са надлежно
мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко
свързана с тези съмнения, съответно да е съобразена с възможностите му по арг.
от Решение от 28 февруари 2008г., Carboni, С-263/06, EU:C:2008:128, т.52.
Изтъква, че нито в писмото, нито в обжалваното
Решение се съдържат данни, от които да може да се направи обоснован извод, че
така определената от митническите органи стойност отговаря на всички изисквания
на закона, за да може да бъде приложена за съответните стоки, като не е
обоснован доводът за наличие на сходни стоки, които са в продажба на същото
търговско равнище и по същество в същите количества.
Според
жалбоподателя в административния акт не е описано нищо, което да обуславя
прилагането на чл. 74, § 2, б. „б" от МК във връзка с чл. 141 от Регламент
2015/2447. Сочи, че само е записан номерът на една митническа декларация, която
е послужила за определяне на по - високата митническа стойност, като
процедирането по този начин нарушава правото му на защита и прави невъзможно
съдът да провери дали са били налице предпоставките на закона при определянето
на по - високата митническа стойност точно по чл. 74, § 2, б. „б" от Регламент
952/2013 г., като изтъква, че според трайната съдебна практика митническата
декларация е частен документ, който няма обвързваща съда доказателствена сила и
следва да се преценява с оглед събраните по делото доказателства, а такива според
него изобщо липсват.
Настоява, че към
настоящия момент не може да се установи дали стоките, внесени от третите лица,
които митническите органи са ползвали за определяне на по - висока митническа
стойност, отговарят на изискването за „сходни стоки", тъй като декларациите
на тези трети лица, цитирани в Решението, се появяват за първи път в обжалвания
административен акт, а в изпратеното уведомление по чл. 22 от МКС са били
посочени само стойности, но не и номер на митническа декларация.
Жалбоподателят
изтъква, че според него най - важно от всичко изложено е начинът на определяне
на по - високата митническа стойност, а именно, че в Решението е посочен номер
на митническа декларация на трето лице за всяка стока, по която се твърди, че
стоките са „сходни" и на по - висока стойност, която не е необичайно
ниска, без да се посочва как е изчислена и какво включва тази по - висока
стойност.
Според
жалбоподателя митническите органи нямат право на изборност относно това кое
правило да приложат. След като има налични стойности на „сходни стоки" по
смисъла на МКС, те нямат право да преминават към определяне на стойността по
следващ способ под претекст, че стойността на „сходните стоки" била ниска.
Жалбоподателят сочи това като нарушение на правилата за определяне на
митническата стойност, тъй като по своята същност определя тези „справедливи
цени" като минимални митнически стойности, което е абсолютно забранено от
чл. 144 на Регламент за изпълнение 2015/2447 на ЕС.
Отделно от това,
твърди, че му се нарушава правото на защита и е в невъзможност да се защити,
защото освен за номера на митническата декларация, послужила за увеличаване на
митническата стойност, няма данни нито за търговското равнище, нито за
произхода на стоката, транспортните разходи, застраховки, както и кой е
производителят, датата на сключения договор за продажбата на тези стоки, както
датата и стойността на фактурата, както и дали не носят търговска марка, съответно
и съставните им материали. Всички тези елементи според жалбоподателя са
обуславящи за извода дали стоките по тези декларации отговарят на дефиницията
за „сходни стоки" и дали са приложени правилно разпоредбите, касаещи
определяне на митническата стойност съобразно принципа за сходни стоки.
При така
изложените доводи иска да бъде отменено обжалваното Решение, като претендира и
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Ж., която
поддържа жалбата.
Ответникът –
Директорът на Териториална дирекция Северна морска, чрез процесуалния си
представител – гл. юриск. Людмила Т.,
излага становище за неоснователност на жалбата и настоява, че оспореното Решение
е правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на размера на претендираното адвокатско
възнаграждение.
По делото е
приета административната преписка по издаване на оспорения акт, представените в
съдебно заседание от трети неучастващи лица митнически декларации № 18BG001007Н0008540/ 19.02.2018 г. на Териториална дирекция Южна
морска (л. 189 – 251, т.I), № 18BG005100Н0492397/
07.06.2018., 18BG005100Н1062954/ 18.12.2018 г. и 18BG005100Н0392010/ 08.05.2018
г. на Териториална дирекция Югозападна, ведно с придружаващите ги документи (л.
260 – 335, т.II).
По искане на
жалбоподателя е назначена съдебно – счетоводна експертиза, заключението по
която е приобщено към доказателствения материал по делото (л. 169 – 176).
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите и възраженията на
страните и с оглед разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на
съдебната проверка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срок от адресат на годен за оспорване
акт. Съобщението за постановяване на оспореното Решение е получено от
жалбоподателя на 17.11.2020 г. (л. 17), видно от отбелязването върху
уведомителното писмо, с което е изпратено Решението, а жалбата е подадена в
канцеларията на съда на 01.12.2020 г., с оглед на което е подадена в 14 - дневния
срок съгласно текста на чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
Предмет на обжалване е Решение с рег. № 32 – 306744/
20.10.2020 г., издадено от Директора на Териториална дирекция Северна морска
(ТД Северна морска) към Агенция „Митници“, с което на основание чл. 84, ал.1, т. 1 от ЗМ във връзка
с чл. 74, §. 2 буква б) и §. 3 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 141 и чл. 144, §. 2 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка
с чл. 77, §.1, вр. чл. 85, §. 1, във връзка с чл. 101, §. 1, във връзка
с чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка
с с чл. 54, ал. 1 и чл.56 от ЗДДС, чл. 59 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК)
е:
1.Отказано приемането на митническата стойност на декларираните стоки от № 1 до № 8 по
митническа декларация с MRN
19BG002003000010R0 от 12.01.2019 г.
2.Определена е нова митническа стойност на внесените по тази декларация стоки № 1, 2, 3, 4,
5, 6, 7, 8, както следва:
- За стока № 1, описана в ЕД - "дамска
тениска, трико, синтетика - 107 бр.", код по ТАРИК **********, в размер на
326,35 лв. (107 бр. х 3,05 лв./бр.);
- За стока № 2, описана в ЕД 6/8 като
"дамски елек, синтетика - 35 бр.", код по ТАРИК **********, в размер
на 322,00 лв. (35 бр. х 9,20 лв./бр.);
- За стока № 3, описана в ЕД 6/8 като
"дамски анцуг, синтетика - 37 бр.", код по ТАРИК **********, в размер
на 856,18 лв. (37 бр. х 23,14 лв./бр.);
- За стока № 4, описана в ЕД 6/8 като
„дамска рокля, плат синтетика – 18 бр.“, код по ТАРИК **********, в размер на
246,78 лв. (18 бр. х 13,71 лв./бр.);
- За стока № 5, описана в ЕД 6/8 като
"дамска туника, плат синтетика - 11 бр.", код по ТАРИК **********, в
размер на 154,22 лв. (11 бр. х 14,02 лв./бр.);
- За стока № 6, описана в ЕД като 6/8
"дамска туника, трико, синтетика - 45 бр.", код по ТАРИК **********,
в размер на 633,60 лв. (45 бр. х 14,08 лв./бр.);
- За стока № 7, описана в ЕД като 6/8
"дамска пола, трико, синтетика - 23 бр.", код по ТАРИК **********, в
размер на 259,21 лв. (23 бр. х 11,27 лв./бр.);
- За стока № 8, описана ЕД като 6/8 "дамско
късо яке, плат синтетика – 8 бр.“, код по ТАРИК **********, в размер на 114,00
лв. (8 бр. х 14,25 лв./бр.).
3.Коригирани са
данните в МД с MRN
19BG002003000010R0 от 12.01.2019 г. за всяка една от осемте стоки от № 1 до № 8
(л. 21 – 22)
4.Определени са
общо задължения по митническата декларация, а именно за мита в размер на 349.48
лв. и за ДДС в размер на 652.35 лв.
5.Определено е да
се вземе под отчет начисленият с Решението размер на държавните вземяния, като
начислените и взети под отчет суми са: Мито – 89.27 лв. и ДДС – 166.64 лв.,
които са заплатени, съответно дължими суми за доплащане – 260.21 лв. за Мито и 485.71
лв. за ДДС, ведно с лихва за забава върху размера на дължимите мита.
Решението е издадено в производство за последващ контрол
по чл. 84, ал. 1,
т. 1 от Закона за митниците (ЗМ).
На 12.01.2019 г. дружеството - вносител „****"
ЕООД, ЕИК *** декларира с митническа декларация с MRN 19BG002003000010R0 от
12.01.2019 г. за поставяне под режим допускане за свободно обращение 8 броя
стоки, 4 колета, 120 кг бруто тегло, обща фактурна стойност 433.80 USD при курс
за митнически цели – 1.714890 лв. за 1 USD, държава на изпращане Китай, държава
на произход Китай, условие на доставка CFR Варна.
Към митническата декларация за допускане за свободно
обращение са приложени търговска фактура № IITT-EMI-190111/ 11.01.2019 г. и
пълномощно към фирма „***" ЕООД.
В оспорения акт административният орган е указал, че когато
в процеса на последваща проверка на осн. чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ на
декларираната митническата стойност митническите органи, пред които са
декларирани стоките, се съмняват основателно, че декларираната за стоките
стойност представлява цялата платена или подлежаща на плащане сума по реда на
чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., се прилага разпоредбата на чл. 140 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията за определяне на подробни
правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза
(Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447), като в този случай и във връзка с чл.
48 от Регламент № 952/2013 митическите органи могат да изискат допълнителна
информация.
Така, с писмо № 32 - 46972/
12.02.20 г. (л. 29 – 30), получено от жалбоподателя на 13.02.2020 г.,
видно от известие за доставяне № ИД PS 9028 003WDZ В на „***" ЕАД,
митническите органи са изискали от него да представи документи и да отговори на
конкретно поставени въпроси във връзка с процесните стоки.
В отговор дружеството е представило в определения от
митническите органи 10 - дневен срок обяснения и документи по МД. Отговорило е, че
за закупуването на стоките няма писмен договор. Условието на доставка на
стоките е CFR, т.е. цената на транспорта е включена в цената на стоката.
Приложило е SWIFT за извършено плащане по няколко фактури, между които и тази,
приложена към митническата декларация, същевременно е приложило и фактури за
продажба на стоките на вътрешния пазар. Заявило е, че всички налични документи,
отнасящи се към стойността на декларираните стоки, са приложени към
митническата декларация. Декларирало е, че има търговски отношения с продавача,
както и че не е налице никаква форма на свързаност между дружеството и
продавача. Не връща част от прихода на продавача или на трето лице. Приложило е
и банков документ за плащане на стоките.
След извършен сравнителен анализ на база наличната
информация в митническата информационна система (МИС), митническите органи
установяват, че за стоки със съответния код по ТАРИК са декларирани по - високи
стойности, които съществено се различават от декларираните. За сравнение са
използвани оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ - база
данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки,
за всеки продукт, произход и държава - членка на местоназначение, за
многогодишен период, обикновено четири последователни години - т.нар.
"справедливи цени". В Решението е отразено, че основателни съмнения
може да съществуват конкретно, когато декларираната стойност е по – ниска от
определена рискова прагова стойност. Указано е, че за целите на управление на
риска рисковата прагова стойност може да бъде определена на базата на тези
„справедливи цени“, като същите се предоставят на разположение на държавите - членки
на ЕС чрез системата "ТЕЗЕЙ" (THESEUS) на Съвместния изследователски
център на Европейската комисия (Joint Research Centre). Ответникът е посочил,
че съгласно данните, публикувани в „THESEUS", справедливата цена за ЕС на
внасяните стоки от същата държава на изпращане, възлиза на:
1.
За стока № 1 –
40.25 лв./кг
2.
За стока № 2 – 35.77
лв./кг
3.
За стока № 3 –
61.16 лв./кг
4.
За стока № 4 –
53.16 лв./кг
5.
За стока № 5 –
51.42 лв./кг
6.
За стока № 6 –
43.15 лв./кг
7.
За стока № 7 –
37.02 лв./кг
8.
За стока № 8 –
35.77 лв./кг
При този извод на
административния орган за справедлива цена, валидна за процесните стоки в ЕС,
съобразно разпоредбите на т. 40 от § 1 на Допълнителните разпоредби на ЗМ и на
база извършения сравнителен анализ в Система за предоставяне на информация за
управленски цели от митнически и акцизни документи за сходни стоки, за митническите
органи са възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност, които
не са отпаднали след приемане на дадените обяснения и предоставените
допълнително документи от дружеството.
В резултат е издадено
оспореното пред настоящия състав Решение. В същото е отразено, че са представени
фактури за вътрешни продажби, но те не са определящи при формирането на
митническата стойност. Административният орган е приел, че вносителят не е
представил търговски договор между китайскотото дружество IKANO INTERNATIONAL
TRANSPORT и вносителя „****" ООД, гр. Добрич, от който да са видни
условията по сделката, нито сведения, документи, ценови листи и друга бизнес
кореспонденция, предшестващи издаването на търговската фактура. Направил е извод,
че не са представени достатъчно допълнителни сведения в потвърждение на това,
че декларираната стойност на стоките представлява действително платена или
подлежаща на плащане сума при продажбата им за износ за Съюза, като е изтъкнал,
че митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на
внасяните стоки и да отчита всички елементи на тази стока от производството до
доставката на крайната дестинация. По този начин е обосновал, че съмненията относно
точността на декларираната митническа стойност на стоката по митническата
декларация остават и митническата стойност не следва да се определи въз основа
на метода на договорната стойност.
Посочил е, че основният
метод за определяне на митническата стойност съгласно нормата на чл. 70 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 е договорната стойност на стоките, представляваща
действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при
продажбата им за износ, с цел местоназначение митническата територия на Съюза,
коригирана при необходимост. Съгласно чл. 70, §. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013
действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която
купувачът е платил или трябва да плати на продавача и включва всички суми,
които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на
внасяните стоки.
Предвид горното и
констатираната разлика в цените е приел, че не отпадат съмненията относно
точността на митническата стойност на внесените стоки. Позовал се е на Решение
С- 291/15 от 16 юни 2016 г. на Съда на Европейския съюз, според което в
случаите, когато декларираната цена на стоките е значително по - ниска от
средностатистическата, следва да се приеме, че разликата в цените е достатъчна,
за да обоснове съмнение за отхвърляне на декларираната митническа стойност, без
да се оспорва автентичността на документите.
Продължил е, че когато
истинността на договорната стойност не може да бъде проверена, се прилагат
други методи за остойностяване с цел определяне на митническата стойност, отразяваща
в максимална степен действителната икономическа стойност на внасяните стоки в
момента или във времето около вноса.
Изложил е, че съгласно
разпоредбата на чл. 140, §. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, ако
съмненията им не отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на
стоките не може да се определи по реда на чл. 70, §. 1 от Регламент (ЕС) №
952/2013. В тази връзка е посочил на основание чл. 74, §. 1 от МКС, че следва
да се пристъпи към определяне на митническата стойност чрез последователно
прилагане на букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от
тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.
Отбелязал е, че за
приблизително същия период не са установени декларирани митнически стойности по
реда на чл. 70 от МКС за "идентични стоки", като изрчно е записал, че
не са били открити "идентични стоки" от същия износител, еднакви във
всяко отношение.
С оглед горното е стигнал до
заключение, че след разглеждане на единичните цени, по които останалите
вносители са закупували разглежданите стоки, митническата стойност на
процесните стоки следва да се определи въз основа на "договорна стойност
на сходни стоки", посочена в чл. 74, §. 2, б. б) от МКС.
Анализирал е член 141 от Регламент
за изпълненение (ЕС) 2015/2447, във връзка с член 74, §. 2, буква б) от
Регламент (ЕС) № 952/2013, според който цената на сделката на "сходни
стоки" трябва да се определя посредством стойността на сделката с подобни
стоки при продажба на същото търговско равнище и в приблизително същото
количество като стоките, подлежащи на обмитяване и когато не може да се открие
подобна продажба, се използва стойността на сделката със "сходни
стоки", продадени на различно търговско равнище и/или количество, както и
че се прави корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите
между внесените стоки и въпросните сходни стоки, дължащи се на разликите в
разстоянията и видовете транспорт при необходимост.
При изследване на метода
съгласно член 74, §. 2, б. б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 е направил анализ в
митническата база данни за декларации за допускане за свободно обращение с
крайно потребление на сходни стоки "по същото или приблизително същото
време", като е съобразил, че понятието "по същото или приблизително
същото време" не е дефинирано, но продажбите трябва да са във време,
възможно най - близко да датата на поставяне под режим свободно обращение на
стоките, подлежащи на остойностяване.
След направения анализ в
националната база данни за оформени митнически декларации за допускане до
свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки митническите
органи са намерили резултати за декларирани и приети митнически стойности от
други вносители и от същия вносител, които не са необичайно ниски.
На вносителя е изпратено
писмо № 147386/ 26.05.2020 г. по реда на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС)
№952/2013 (л. 45 – 52), с което дружеството е уведомено за мотивите, на които
ще се основава решението на митническия орган относно определяне на
митническата стойност на процесните стоки, като му е дадена възможност да
изрази своето становище.
Допълнително становище в
указания срок не е постъпило.
При така събраните
доказателства в административното производство, извършени анализи и на
основание чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, чл. 84, ал. 1 т. 1 от ЗМ, във връзка
с с чл. 74, § 1 и § 2, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл.
140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, във връзка с чл. 66в от ЗМ,
чл. 5, т. 39 от ЗМ, във връзка с чл. 77, § 1, б. „а“, връзка с чл. 85, § 1, връзка
с чл. 101, § 1, връзка с чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, връзка с чл. 15,
ал. 2, т. 8 от ЗМ и чл. 19, ал. 7 от ЗМ, във връзка с чл. 54, ал. 1, чл. 56 от ЗДДС и във връзка с чл. 59 от АПК, административният орган е издал оспореното в
настоящото производство Решение.
Оспореният
акт е издаден от компетентен орган по аргумент от чл. 19, ал. 7 от Закона за
митниците (ЗМ). Съгласно тази разпоредба за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на
митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането
на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. указва, че
освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган,
разпоредбите на чл. 22, § 4, 5, 6 и 7, чл. 23, § 3 и чл. 26, 27 и 28 се
прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е
подало предварително заявление. При така разписаните правила оспореният акт е
издаден от компетентен административен орган, в границите на неговата
териториална и материалноправна компетентност, съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., във връзка
с чл. 19, ал. 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, във връзка с чл. 5, т. 39 от Регламент № 952/2013 г. съобразно
предоставените му правомощия.
Същевременно
обаче, по разбирането на настоящия състав, Решението е постановено при
неспазване на установената форма, при съществени нарушения на
процесуалните правила, в несъответствие с материалноправните норми, включително
тези от европейското право, както и целта на закона.
Основното
възражение на жалбоподателя и предмет на спора е дали митническите органи са
обосновали „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС)
№ 2015/2447, съответно спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия Регламент,
във връзка с чл. 74, § 2, б. „б“ от МКС за определяне на митническата стойност
по процесния внос съобразно договорната стойност на сходни стоки.
Правната
уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи
справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на
произволно определени или фиктивни митнически стойности (Решение от 19 март
2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C‑256/07, т. 20; Решение от 15 юли
2010 г., Gaston Schul, С-354/09).
Съгласно
чл. 70, § 1 и § 2 от МКС митническата стойност на внасяните стоки е договорната
им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на
стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия
на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат
направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС.
Същевременно
митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на
внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа
стойност. (Решение от 16 ноември 2006г., Compaq Computer International
Corporation, С-306/04, т. 20.)
Когато
митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МКС,
остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МКС при
последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви „а“ до „г“, докато се
стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата
стойност на стоките.
Когато
митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, § 1,
митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74, § 3 от МКС, въз
основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват
разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на
Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и
търговията.
Така
предвидените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на
субсидиарност. Само когато митническата стойност не може да бъде определена
чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в
установената поредност.
Макар
при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната
стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за
прилагане дава възможност на митническите органи при наличието на основателни
съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или
подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС да поискат от декларатора да
предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази
допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно
чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната
цена.
При
липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната
стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне
на митническата стойност по чл. 74 от МКС, като в тежест на митническите органи
е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на
съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване
на стойността на процесните стоки (Вж Решение на ВАС № 14635/21.11.2012 г. по
адм.д. № 4902/2012 г.).
Съгласно
чл. 141, § 1 от Регламента за прилагане при определяне на митническата стойност
на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква „а“ или „б“ от МКС се използва
договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на
същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято
стойност се определя.
Когато
не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като
се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на
различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност
следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на
търговското равнище и/или количествата. Съгласно чл. 141, § 3 от Регламента за
прилагане, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични
или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се
използва най - ниската от тези стойности.
Понятията
„идентични стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4 и
т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и според тях в рамките на
определянето на митническата стойност се разбира следното: „идентични стоки“ са стоките,
произведени в същата държава, които са еднакви във всяко
отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията
им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго
отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични; „сходни стоки“ са стоки, произведени в
същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат
подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност
да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение.
Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на
стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.
Във
всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа стойност,
в т.ч. и в хипотезата на чл. 140, във връзка с чл. 141 от Регламента за
прилагане, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа,
за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена
или фиктивна такава. Това задължение на митническите органи без съмнение е в
отношение на взаимообвързаност с общото задължение за сътрудничество на
участниците в търговията със стоки, като в тази връзка чл. 15, § 1 от МКС
предвижда, че лицето, което участва пряко или косвено в извършването на
митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите
органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана
документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо
съдействие за извършването на тези формалности или контрол.
На
това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента
за прилагане с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията
непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа
стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора
допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с
възможностите му по арг. от Решение от 28 февруари 2008 г., Carboni, С-263/06, т. 52.
Задължението
за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламент
за прилагане, съответно на решението за корекция, произтича от общото правило
на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко
неблагоприятно за заявителя решение. Освен това зачитането на правото на защита
представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага
във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт,
увреждащ лицето, към което е насочен. (Решение от 18 декември 2008 г.,
Sopropé, C-349/07, т. 36.)
Доколкото
производството по чл. 140 от Регламента за прилагане е специфично и цели
преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в
пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено
за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да
е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на
изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до
незаконосъобразност на постановеното решение.
В
случая с цитираното по – горе писмо (л.
29) от от
дружеството е изискана допълнителна информация, а именно за представяне на
документи и писмени обяснения, но е изписано само – „поради съмнения относно
декларираната стойност на стоките“, като не са посочени обстоятелствата,
породили съмненията в действителността на договорната стойност. Това искане по
същността си е бланкетно, доколкото са изискани документи, принципно необходими
за обосноваване изпълнението на условията по чл. 70, § 3 от МКС, но няма връзка
с процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане, в която деклараторът
следва изрично да бъде запознат с обстоятелствата, обосновали съмненията на
митническите органи, за да може да представи информация не по принцип, а именно
с цел отпадане на тези съмнения.
В
изпратеното на оспорващото дружество съобщение (л. 45) по реда на чл. 22, § 6, приложим
по препращане от чл. 29 от Регламент № 952/2013, не са изложени подробно
обстоятелствата, обосноваващи съмненията на органа в достоверността на
декларираната митническа стойност. В уведомлението за наличието на съмнения
митническият орган се основава на установеното при извършен сравнителен анализ
на база наличната информация в митническата информационна система, че за
процесните стоки са декларирани по - високи стойности, които съществено се
различават от декларираните с процесната МД. Вярно е, че в съобщението за
стоките под № 1, 4, 6, 7 и 8 са посочени митническите декларации, имащи за
предмет внос съответно на фланелки за жени или момичета от изкуствена материя,
рокли синтетика, облекло от синтетични материали – туники, поли за момичета от
синтетични материали, дамски якета (без посочена материя), в различни
количества, но тези декларации не са приложени към административната преписка и
не е ясно доколко тези стоки представляват сходни с процесните (л. 48 - 49). В
оспореното решение са посочени номерата на МД, послужили за определяне на по -високата
митническа стойност на декларираните стоки, но самите декларации бяха събрани
като доказателства едва в съдебно заседание. Не е извършен анализ на
характеристиките и съставните материали на стоките и на тяхното качество. Така
например в МД № 18BG001007Н0008540/ 19.02.2018 г. на Териториална дирекция Южна
морска (л. 201) взетата за база стока са 2 броя дамски летни якета, а стока №
8, спрямо която е съпоставката, са 8 броя дамски къси якета, плат синтетика. Пропускът
на администрацията да изследва качеството на стоката, търговската марка, както
и количествата на съпоставяните и остойностяваните стоки дисквалифицира
съпоставените стоки като сходни, поради което определянето на митническата
стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки е в противоречие
с материалния закон. В тази връзка следва да се има предвид и разпоредбата на
чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение, според която договорна стойност за
стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид, само когато не
може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки,
произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя. Нито
в съобщението, нито в Решението са посочени износителите. В случая износителите
за различни дружества от Китай (л. 190, 262, 278 – съвпада износителят, 291), а
за производител въобще не е извършвана проверка. Единствено посочената разлика
в цените е приета за достатъчна за обосноваване на съмненията за отхвърляне на
декларираната от жалбоподателя митническа стойност, без да са изследвани и
анализирани доказателства за действителната подлежаща на плащане или платена
стойност.
За
останалите стоки под № 2, 3 и 5 не са открити идентични и сходни стоки с
декларирани метнически стойности под рисковия праг в система МИС3А, като е
прието, че тяхната митническа стойност следва да се определи на основание чл.
74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447.
Предвид
изложеното съдът намира, че в хода на административното производство е било
нарушено правото на защита на жалбоподателя, който дори да е уведомен по реда
на чл. 22, § 6 от МКС за предстоящото издаване на решение за определяне на нова
митническа стойност на стоките, не е бил информиран за конкретните
обстоятелства, на които се основават съмненията. Липсата на конкретика по
отношение обстоятелствата, относими към определяне на новата митническа
стойност на процесните стоки, пречи на вносителя да организира своята защита. Както
беше посочено митническите декларации, послужили за база, не са приобщени към
административната преписка, а бяха събрани едва в хода на съдебното
производство чрез представяне на молби по реда на чл. 192 ГПК, във връзка с чл.
144 АПК. Липсата на доказателства, на които се позовава административният орган
в мотивите на решението към административната преписка, сочи на липса на мотиви
и се явява съществено нарушение на процесуалните правила, което налага отмяната
на оспореното Решение като незаконосъобразно. Допуснато е нарушение на правото
на изслушване на лицето преди вземане на неблагоприятно за него решение по
аргумент от решението на СЕС по обединени дела С-29/13 и С-30/13, т. 49.
Основателно
е възражението на жалбоподателя, че митническите органи трябва да прилагат
последователно методите, предвидени в чл. 74 § 2 и само ако не открият
договорни стойности за идентични и сходни стоки, за най - голямо сборно
количество от внасяните стоки на територията на ЕС или стойност, която е
формирана, след като са отчетени всички разходи за производството на такива
стоки, може да се премине към определяне на стойност по чл. 74, § 3 от МКС. В
случая има изявление, че не са открити такива стоки, но когато се прилага
правилото на чл. 141 от Регламент 2015/2447 на ЕС, не може да се избират
стойности само от тези, които са над определения рисков праг или над
„справедливите цени", а това правило касае всички договорни стойности на
„сходни стоки". Правилно и обосновано жалбоподателят сочи, че това условие
не е спазено, като се позовава на изписаното в самото Решение, че намерените
стоки са отхвърлени, защото били необичайно ниски. Не са посочени в самото
Решение нито стоките, нито митническите декларации, за да може да се направи
преценка какво митническият орган е възприел за необичайно ниски цени, за да не
се позове на тях при определяне на митническата стойност.
В
оспорения акт са пренесени правните норми механично, като липсват надлежни
фактически и правни основания за приетото от административния орган. Задължението
за мотивиране на решението за корекция на митническата стойност е разписано
изрично с общото правило на чл. 22, § 7, приложим с оглед чл. 29 от МКС,
изискващо всяко решение, което е неблагоприятно за заявителя, да бъде
мотивирано и в него да се посочва правото за обжалване, предвидено в член 44.
На
следващо място, „справедливите“ цени са на килограм (л. 19), а процесните стоки
са декларирани на брой. Така са договорени, така са фактурирани, така са
плащани, така са остойностявани. Не съществува, нито математически, нито правен
способ, който да направи съответствие между цена на килограм с цена на брой.
Самият факт, че „справедливите“ цени са на килограм, а рискова прагова стойност
е определена на база на тези „справедливи“ цени, само по себе си, не може да
обоснове съмнения за цена на стока, която се декларира на бройка.
Съгласно
разпоредбата на чл. 141 от Регламент за изпълнение 2015/2447, когато се намери
повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки се прилага най -
ниската от тях и то договорна, а не
митническа стойност. Законът говори за договорна стойност. В стойността,
декларирана от жалбоподателя и от третото лице,
фигурира само фактурната стойност. Митническата стойност е компонент и
от фактурната стойност плюс всички разходи, направени за тази стока, до момента
на нейното деклариране – въздушен транспорт, морски транспорт; вътрешен
транспорт, ако има такъв; застраховка и всякакви други разходи, направени за
стоката, а законът говори за договорна стойност на стоките. Отделен е въпросът,
че никъде във фактурата, примерно по същата МД № № 18BG001007Н0008540/
19.02.2018 г. на Териториална дирекция Южна морска (л. 239) не са налице данни
за материала на якето.
Не
е извършен анализ и липсва обосновка, че продажбите са на същото търговско
равнище и какъв е относителният пазарен дял на жалбоподателя, като не е ясно
дали митническите органи са взели предвид разликите и дали са извършени
корекциите по чл. 141, § 2 от Регламента за прилагане.
Изложените
в оспореното Решение мотиви следва да се приравнят на липсващи такива, което
обосновава извод за неспазване изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, респ. не е
спазена изискуемата форма, което е самостоятелно основание за отмяна на
оспорения акт, доколкото не позволява да се осъществи адекватен контрол върху
правилното приложение на материалния закон.
Изводите
на Директора на ТД Северна морска в Агенция „Митници“ са неправилни и в
противоречие с фактите, които се извеждат от приложените към административната
преписка документи и обяснения, като посочените в Решението за корекция
съмнения са необосновани.
По
делото е назначена по искане на жалбоподателя съдебно – икономическа
експертиза. Според заключението на вещото лице е налице съответствие между
платената цена на стоките и декларираната стойност по процесната МД.(л. 169 –
175) Заключението е изслушано в съдебно заседание, прието към доказателствения
материал по делото, като безпристрастно и компетентно дадено, неоспорено от
страните. То опровергава манифестираното съмнение на митническите органи, че
декларираната стойност на стоките не представлява общата платена или подлежаща
на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. След
като митническите органи не са извършили необходимия анализ съгласно чл. 141 от
Регламента и не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от
трето лице, то не са били налице и предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламент
за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на митническата стойност на
внесените стоки по вторичния метод, установен в чл. 74, § 2, б. "б"
от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
Изложените
съображения налагат извода за основателност на жалбата, респ. за
незаконосъобразност на оспореното Решение на Директора на Териториална дирекция
Северна морска при Агенция „Митници“, поради което същото следва да бъде
отменено.
При
този изход на спора, съответно изрично стореното в тази насока искане от
жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на същия следва да бъдат
присъдени сторените съдебно - деловодни разноски, за които са налице
доказателства за извършването им, както следва: 50 лв. за държавна такса; 195 лв. за възнаграждение за
вещо лице; 360 лв. с ДДС за заплатеното адвокатско възнаграждение (л. 5 – 9).
Възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е определено към
минималния размер
с включен ДДС, предвиден в чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения с оглед материалния интерес. На основание § 2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и по арг. от Решение на Съда на ЕС от 23 ноември 2017 г., по обединени дела
С-427/16 и С-428/16 към адвокатското възнаграждение следва да се присъди и
начисленият данък, тъй като в случая не е налице двойно облагане с ДДС.
На
основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Добрич,
Първи състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на „****“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Добрич,
бул. “25 - ти септември“ № 15, представлявано от управителя С.Г.Т., Решение с
рег. № 32 – 306744/ 20.10.2020 г., издадено от Директора на Териториална
дирекция Северна морска към Агенция Митници.
ОСЪЖДА Териториална
дирекция Северна морска към Агенция „Митници“ да заплати в полза на „****“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул. „25-ти
сепетември“ № 15, представлявано от управителя С.Г.Т., сумата в размер
на 605 лв. (шестотин и пет лева) за съдебно – деловодни разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: