Решение по дело №2564/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 145, ал.1 и ал.2, т.1, вр. §8 от ПЗР на АПК.

Образувано е по жалба от ЕТ „ДОМ – И. Р.“ ЕИК *********, с физическо лице – търговец И. В. Р., чрез адв. И. К., против мълчалив отказ на кмета на район „Младост“ в Община Варна по искане рег. № АУ095081МЛ/24.09.2024 г. от жалбоподателя за заверяване на молба - декларация за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост за имот с ид. 10135.3513.467 по КККР - Варна, находящ се в гр. Варна, район „Младост“, в частта относно трима свидетели за извършване на обстоятелствена проверка.

В жалбата и уточнение към същата от 11.11.2024 г. са наведени твърдения, че мълчаливият отказ е постановен в противоречие с материалния закон, защото административния орган дължи изрично произнасяне. Молбата – декларация е получила заверяване от Областна администрация – Варна и Община Варна. За довършване на процедурата е необходимо да бъде заверена и последната част от молбата относно свидетелите. Бланката, която е попълнена за извършване на услугата е получена от служител на район „Младост“, който е приел заявлението, поради което е с това наименование, но уточнява, че исканата услуга е заверяване на молба – декларация за обстоятелствена проверка. В открито съдебно заседание, чрез адв. Н. П. жалбата се поддържа. Отправено е искане за отмяна на обжалвания мълчалив отказ и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания. Претендира присъждане на направените по делото разноски, като представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Ответната страна – Кмет на район „Младост“ в Община Варна, чрез юрисконсулт С. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема за установено следното:

Административното производство пред кмета на район „Младост“ в Община Варна е започнало с Искане № АУ095081МЛ/24.09.2024 г., в което е посочено, че е от И. В. Р. и желае са му бъде издадено удостоверение във връзка с молба – декларация за обстоятелствена проверка за [имот номер]. Към искането е представена молба – декларация от ЕТ „ДОМ – И. Р.“ до нотариус съгласно чл. 587 ГПК, чл. 79 ЗС за извършване на обстоятелствена проверка за [ПИ] с площ 3860 кв. м, като са описани съседните имоти. Молбата – декларация е заверена от Областен управител – Варна, от директор на дирекция „Местни данъци“ в Община Варна. В част „За свидетели при извършване на обстоятелствената проверка мога да бъдат призовани и разпитани лица“ са посочени три лица с адреси: Ц. Т. Т., И. Д. И. и К. Д. М.. Към молбата са приложени:

1.Удостоверение №МД-Т240038898ВН_001ВН/24.06.2024 от директор на дирекция „Местни данъци“ в Община Варна, в което е посочено, че за имот с ид. . с площ 3960 кв. м, находящ с е в гр. В., район „М.“, бул. Х.. С. е открита данъчна партида на Община Варна по подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ от 21.11.2010 г. и към 18.06.2024 г. Община Варна няма неплатени изискуеми задължения по партидата на имота.

2.Удостоверение рег. № АУ065555ВН_008ВН/19.08.2024 г. от кмет на Община Варна, в което е посочено, че за ПИ с ид. 10135.3513.467 е съставен АОС № 6179/16.09.2010 г. вписан в СВ – Варна на 28.09.2010 г., под №., том ., вх. рег. № 18220, дело ., поради което Община Варна възразява срещу снабдяването на ЕТ „ДОМ – И. Р.“ с констативен нотариален акт.

3. Удостоверение № 00-24-9400-548/1/10.09.2024 г. от областен управител на област с административен център Варна, в което е посочено, че в портал за електронни услуги на АГКК е налице информация, че ПИ с ид. . е собственост на Община Варна, поради което възразява срещу снабдяването на ЕТ „ДОМ – И. Р.“ с констативен нотариален акт.

4. Удостоверение за данъчна оценка от 17.09.2024 г. за ПИ с ид. . издадено от дирекция „МД“ в Община Варна.

От Скица за поземлен [имот номер]-390687/16.04.2024 г. издадена от началника на СГКК – Варна за ПИ с ид. . се установява, че като собственик е записана Община Варна, с АОС № 180/28.09.2010 г. на СВ – Варна.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Удостоверяване на свидетелите за извършване на обстоятелствена проверка е индивидуален административен акт по чл.21, ал.3, вр.58, ал.1 от АПК и подлежи на оспорване по реда на чл.145 и сл. от АПК.

В настоящият случай искането за извършване на услугата е подадено на 24.09.2024 г. от И. В. Р., към него е приложена молба – декларация за обстоятелствена проверка от ЕТ „ДОМ – И. Р.“, който е с физическо лице - търговец И. В. Р., от което следва, че искането е от ЕТ „ДОМ – И. Р.“ с физическо лице – търговец И. В. Р. и жалбата е от надлежна страна. Срокът за произнасяне на административния орган е 7 /седем/ дни на основание чл. 57, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 3 от АПК и е бил до 01.10.2024 г. Мълчаливият отказ да се завери молба-декларация за обстоятелствена проверка е формиран на 01.10.2024 г. и от тази дата е започнал да тече едномесечения срок за съдебно му оспорване. Жалбата е подадена до съда на 25.10.2024 г. в изискуемия срок по чл. 149, ал.2 от АПК. Поради гореизложеното, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Искането за заверяване на молба – декларация за обстоятелствена проверка в частта за свидетелите е подадено с бланка „искане за издаване на удостоверение въз основа на регистъра на населението“, но от съдържанието на документа се установява, че искането е да се завери молбата - декларация за обстоятелствена проверка за [имот номер] в частта за свидетелите. Ответникът също е приел, че искането е конкретизирано, защото в противен случай по реда на чл. 30, ал.2 от АП би предоставил възможност на жалбоподателя да уточни искането си.

Имот с ид.., относно който ще се извършва обстоятелствена проверка за придобиване право на собственост е с адрес: гр. В., район „М.“, ж.к. М. видно от скица за поземлен [имот номер]-390687/16.04.2024 г. издадена от СГКК – Варна. На основание чл.23, ал.1 от АПК, кмет на район „Младост“ в Община Варна е имал компетентност да завери молбата – декларация в частта относно свидетелите за обстоятелствена проверка, поради което негов е мълчаливия отказ.

Исканата административна услуга е елемент от охранителното производство по чл. 587 от ГПК за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка.

Съгласно чл.587, ал.2 от ГПК, ако собственикът не разполага с такива доказателства или ако те не са достатъчни, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот. Свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да бъдат съседи на имота.

Възможност да посочи свидетели е предоставена на кмета, в случай, че собственикът не е посочил такива в молбата – декларация, съответно удостоверението за обстоятелствена проверка. В случая жалбоподателят е посочил трима свидетели. Да се промени някой от свидетелите, които е посочил жалбоподателя съществува възможност, когато нотариусът приеме, че свидетелят не отговаря на изискванията, като тази промяна ще я осъществи нотариуса. Хипотетично в случай, че някой от свидетелите, за които е заверена молба – декларация почине или изпадне в невъзможност да свидетелства след заверяване на молбата – декларация за обстоятелствена проверка, но преди провеждане на нотариалното производство, тогава няма да е необходимо подаване на нова молба – декларация и заверяването й, а съответния свидетел ще бъде заменен от нотариуса, като собственика е този, който ще посочи новия свидетел.

От посочените правни норми се установя, че на ответникът не е предоставено право да променя избора на жалбоподателя за свидетели или да откаже да завери молбата - декларация. Единствено, ако не са посочени свидетели от жалбоподателя, следва ответникът да определи такива в удостоверението за обстоятелствена проверка. Нотариусът е този, който ще прецени съответното лице възприело ли е достатъчно факти относно владеенето на имота. В този смисъл Решение № 3304 от 17.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1673/2016 г.

Следвало е ответникът да завери молбата – декларация в частта за свидетелите. Нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност, след представяне на изискуеми документи и провеждане на нотариално производство, като един от изискуемите документи е молба – декларация, в която да е удостоверено от кмет на район „М.“ в Община Варна, че трите посочени лица са със съответните три имена, ЕГН и адрес, поради което могат да могат да бъдат свидетели. Доказателствената сила на констативния нотариален акт, издаден по реда на чл. 587 от ГПК, е оборима и всяко трето лице може да докаже в производството по чл. 537, ал. 2 от ГПК, че титулярят по нотариален акт не е собственик. С оглед изложеното, предвид особеното исково производство за защита правата на трети лица органът, извършващ исканата услуга, не може да обосновава отказа си с евентуалното засягане на права, в случая на Община Варна, предвид издаден Акт за общинска собственост за имота относно, който е поискано заверяване на молба - декларация.

След като не се е произнесъл в законоустановения 7-дневен срок и при наличие на предпоставките за това, кметът на район „М.“ Община Варна е постановил незаконосъобразен мълчалив отказ, който следва да се отмени, а преписката да бъде върната на административния орган за произнасяне по искането, при спазване мотивите на настоящото решение. На основание чл. 174, вр. чл. 57, ал. 2 от АПК съдът определя 7-дневен срок от влизане в сила на настоящото решение за извършване на заявената административна услуга от страна на кмета на район „М.“ в Община Варна.

Жалбоподателят е заплатил държавна такса 50 лева и възнаграждение за адвокат в брой в размер на 600 лева, видно от договор за правна защита и съдействие от 03.12.2024 г. От ответника е заявено, че не възразява относно размера на адвокатското възнаграждение. Предвид изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, следва район „М“ в Община Варна да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 650 лева, съгласно чл. 46, ал.1, т.1 от ЗМСМА.

По аргумент на противното на чл. 143, ал.3 АПК искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и съдът го оставя без уважение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 173, ал. 2, вр. чл. 174 от АПК, Административен съд – Варна,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на кмета на район „М“ в Община Варна по искане рег. № АУ095081МЛ/24.09.2024 г. от ЕТ „ДОМ – И. Р“ ЕИК *********, с физическо лице – търговец И. В. Р. за заверяване на молба - декларация за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост за имот с ид.  по КККР - Варна, находящ се в гр. Варна, район „М“, в частта относно трима свидетели за извършване на обстоятелствена проверка.

ИЗПРАЩА на кмет на район „М“ в Община Варна административната преписка по искане рег. № АУ095081МЛ/24.09.2024 г. за ново произнасяне, при съобразяване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОПРЕДЕЛЯ 7-дневен срок от влизане в сила на решението за извършване на административната услуга по искане рег. № АУ095081МЛ/24.09.2024 г.

ОСЪЖДА район „М“ в Община Варна да заплати в полза на ЕТ „ДОМ – И. Р“ ЕИК *********, с физическо лице – търговец И. В. Р. сумата от 650 лева /шестстотин и петдесет лева/, представляваща направени разноски и възнаграждение за адвокат в съдебното производство.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.