Р Е Ш Е
Н И Е
№ 216
град Велико Търново, 19.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, в публично съдебно заседание на девети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
при
участието на секретаря М.Н.и прокурора Донка Мачева като разгледа докладваното
от съдия Калчев касационно НАХД № 10223/2020 г. по описа на Административен съд – гр.
Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Терем-Ивайло“ ЕООД гр.
Велико Търново, чрез *** Е. Н., срещу Решение № 260092 от 24.07.2020 г. по НАХД
№ 379/2019 г. на Районен съд-гр. Велико Търново, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 401/13.02.2019 г. на Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“ гр. София. Според касатора решението е неправилно,
незаконосъобразно и немотивирано. Твърди,
че не е ясно кога е извършена проверката и на коя дата е установено нарушението.
Счита, че от показанията на служителите на ответника било станало ясно, че
актосъставителят и свидетелите по акта не са извършвали реална проверка на
склада за съхранение на военновременни запаси. При преценката си за маловажност
на случая въззивният съд не бил отразил, че всички липсващи материали били
възстановени по вид и количество. Излага доводи, че не били обсъдени
показанията на разпитаните свидетели. По изложените мотиви се иска отмяната на
решението на районния съд и постановяване на друго от касационната инстанция, с
което да се отмени наказателното постановление. Претендира разноски за двете инстанции.
Ответникът по
касационната жалба – Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“
гр. София, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Настоящият
състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидност,
допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на
установените факти, приема следното от правна страна:
Жалбата е
подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния
срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Воден от така определения
предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за основателна,
тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Аргументите
на съда за този извод са следните:
С Решение № 260092
от 24.07.2020 г. по НАХД № 379/2019 г. на Районен съд-гр. Велико Търново е
потвърдено Наказателно постановление № 401/13.02.2019г. на Председателя на
Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ гр. София, с което
на „Терем-Ивайло“ ЕООД гр. Велико Търново на основание чл. 31, ал. 2 от Закона
за държавните резерви и военновременните запаси /ЗДРВВЗ/ е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. /хиляда лева/.
За да постанови съдебния
си акт, от фактическа страна Великотърновският районен съд е приел за
установено от съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, че в периода от 18.09.2018 г. до 25.09.2018 г. в "Терем -
Ивайло" ЕООД, гр. В. Търново, e извършена инвентаризация,
заведена с вх. № RB303102-001-04/ОС10-70/25.09.2018 г. и
RB303102-001-04/OC10-71/25.09.2018r. в ТД "ДР" гр. Велико Търново. След приключването на инвентаризацията и
извършване на счетоводно сравнение на 27.09.2018 г. в ТД "ДР" гр. В.
Търново, е установена липса на Месинг М-59-1 ф 20 - 1 986, 640 кг., Месинг
М-59-1 S 11 - 360, 000 кг., Бяло тенеке № 36 - 1 125, 000 кг. и Бяло тенеке №
50 - 1 010, 000 кг. Липсата на изброените материали била установена при извършване на
счетоводното сравнение на 27.09.2018 г. при съпоставяне на резултатите от
извършената инвентаризация с водещите се на отчет материали в ТД "ДР"
гр. В. Търново. За установените липси след извършеното счетоводно сравнение и на
основание чл. 17, ал. З от Вътрешните правила за организиране и провеждане на
инвентаризации бил изготвен Протокол за липси от инвентаризационната комисия,
подписан от МОЛ Е. Христов и утвърден от Директора на ТД "ДР" гр.
Велико Търново. С Акт за установяване на административно нарушение № 1 от
09.01.2019 г., инициирал настоящото административно-наказателно производство,
служители на Териториална Дирекция "Държавен резерв" гр. Велико
Търново при Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни
запаси" гр. София, констатирали нарушение на разпоредбата на чл. 31, ал. 2
от ЗДРВВЗ, допуснато от дружеството - жалбоподател и изразяващо се в това, че в
качеството му на дружество съхранител на материали за военновременен запас,
съгласно Договор за съхранение № 4078/01.12.2009 г. и Анекс №ДС-2/30.03.2018
г., при извършена проверка на 09.01.2019 г. по седалище и адрес на управление
на дружеството в гр. Велико Търново, ж. к. Промишлена зона, Дълга лъка, било
установено, че е допуснало липса на военновременни запаси, подробно описани
по-горе. Въз основа на него е последвало и издаването на обжалваното
наказателно постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в
акта фактическа обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на
чл. 31, ал. 2 от ЗДРВВЗ, налагайки на дружеството имуществена санкция в размер
на 1000 лева.
За да потвърди
НП, въззивният съд е изложил мотиви, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Посочил е, че материалният закон е приложен
правилно. Налице е яснота относно елементите от обективната страна на
административното нарушение, включително относно обстоятелството кога е
извършено. Приел е, че за съставомерността на деянието по чл. 31, ал. 2 от
ЗДРВВЗ е достатъчно да бъде установено отсъствието на държавни резерви от
определеното място за съхранението им, което в случая е безспорен факт.
Отговорността на дружеството по чл. 31, ал. 2 от ЗДРВВЗ е обективна, поради
което не се налагало обсъждане и изследване на виновно поведение и причини
довели до липсите. От доказателствата по делото не се установило същите да се
дължат на форсмажорни обстоятелства. С оглед изложеното, дружеството е било
санкционирано законосъобразно на основание чл. 31, ал. 2 от ЗДРВВЗ, която норма
съдържа диспозиция и санкция в себе си, като наложената имуществена санкция е
определена в минимален размер. На последно място въззивният съд е счел, че извършеното
нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН, тъй като хода на производството не са се събрали доказателства, които
да налагат извод за по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с общите
случаи на нарушения от същия вид.
Разгледана по
същество касационна жалба на „Терем-Ивайло“ ЕООД е основателна, макар и по
съображения различни от заявените.
Противно на
възприетото от районния съд, в случая е налице неспазване на тримесечния срок
по чл. 34, ал. 1, изр. второ, предложение първо от ЗАНН за образуване на
административнонаказателно производство, за който административнонаказващият
орган и съдът следва да следят служебно. Нарушението се счита за открито, когато има необходимите и
достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя,
респективно когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на
поведение, действие или бездействие, на конкретно лице, което поведение от
обективна страна сочи на допуснато административно нарушение. Видно от
материалите по делото, достатъчно данни за нарушителя в контекста на
гореизложеното са били налице към 27.09.2018 г., когато е приключила
инвентаризацията в обекта на касатора и са констатирани липси на материали.
Отделно от това, както бе посочено, във връзка с извършената инвентаризация е
съставен и Протокол за липси, подписан от инвентаризационната комисия и
материалноотговорното лице при дружеството, който е утвърден от директора на ТД
„ДР“ В. Търново на 01.10.2018 г. /л. 23 от въззивното дело/. Най-късно тогава
са станали известни фактите, въз основа на които може да се направи обоснован
извод за наличието на съставомерно деяние от страна на дружеството –
жалбоподател. Следователно към тази дата е известно както нарушението, така и
нарушителят – „Терем-Ивайло“ ЕООД. От тази дата е започнал да тече и срокът за
съставяне на АУАН по чл. 34 от ЗАНН, тъй като ЗДРВВЗ не съдържа специална
разпоредба, регламентираща друг срок, напротив – чл. 32, ал. 3 от ЗДРВВЗ
препраща към ЗАНН относно установяването на нарушенията, издаването,
обжалването и изпълнението на наказателните постановления. Тоест, относно срока
за установяване на процесното нарушение важи общата разпоредба на чл. 34, ал.
1, изр. второ, предложение първо от ЗАНН: не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение
на три месеца от откриване на нарушителя. След като тримесечният срок е изтекъл на 01.01.2019 г., то
съставеният на 09.01.2019 г. АУАН се явява издаден извън срока по чл. 34, ал. 1
от ЗАНН, поради което въззивният съд е следвало да отчете наличието на
съществено процесуално нарушение, което опорочава до незаконосъобразност НП. След изтичане на
предвидените в закона давностни срокове, погасяващи правото на
административнонаказващия орган да ангажира административно-наказателната
отговорност на нарушителя за извършеното от него административно нарушение, не
е следвало да се издава НП, а е трябвало
да се прекрати административнонаказателната преписка. Неспазването на чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН е достатъчно основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление, и доколкото районният съд не е стигнал до този извод,
постановеният от него съдебен акт се явява неправилен и подлежи на отмяна.
По тези
съображения, касационната жалба се явява основателна. Решението на районния съд
е неправилно, поради което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от
фактическа страна, поради което следва да се постанови ново решение по
същество, с което да се отмени наказателното постановление.
При този изход
на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на касатора следва да се
присъдят направените разноски по делото в размер на 300 лв. – платено в брой
адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие № 0226545/15.04.2019 г.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260092 от 24.07.2020 г. по НАХД № 379/2019 г. на Районен
съд-гр. Велико Търново и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 401/13.02.2019 г. на Председателя на
Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ гр. София, с което
на „Терем-Ивайло“ ЕООД гр. Велико Търново на основание чл. 31, ал. 2 от Закона
за държавните резерви и военновременните запаси /ЗДРВВЗ/ е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1000 лв. /хиляда лева/.
ОСЪЖДА Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ гр.
София да заплати на „Терем-Ивайло“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ж.к.
Промишлена зона „Дълга лъка“, разноски по делото в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :