РЕШЕНИЕ

№

гр.Червен бряг 29.10.2020 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 171 по описа за 2020 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 286, чл. 327 и чл. 294, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба за осъждане на ответника да заплати дължими суми за доставено но незаплатено дизелово гориво от ****със седалище и адрес на управление: гр. ****от **** Ю.И.Й., чрез *** С.Й.Б. – ****със съдебен адрес:*** срещу ****с ****със седалище и адрес на управление: *******от **** Ю.Н.М., с предмет на иска: чл. 286  и чл. 327 от ТЗ, с цена на иска – 8127,25  лв. и иск по чл. 294, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.86 от ЗЗД, с цена на иска – 943,23 лв., представляващи цената на доставено, но незаплатено дизелово гориво по издадени  11 бр. фактури на обща стойност с ДДС 8127,25 лв. /осем хиляди сто двадесет и седем лева и двадесет и пет стотинки/. Твърди се, че между страните съществува договорни отношения по силата на неформален устен договор за покупко- продажба  на дизелово гориво, въз основа на което ответникът закупувал периодично от бензиностанцията на ищцовата страна в гр. Червен бряг  периода от 03.02.2018 г. до 03.01.2019 г., като зареждането на гориво се извършвало винаги когато ответното дружество е имало нужда , без определен график. Твърди се, че към настоящия момент ответното дружество не е заплатило закупеното от него дизелово гориво, за което са му издадени 11 бр. Данъчни фактури и по ДДС, на обща стойност с ДДС 8127,25 лв. /осем хиляди сто двадесет и седем лева и двадесет и пет стотинки/.Твърди се, че по всяка от фактурите задължението на ответника е, както следва:  по фактура № ********** от 03.12.2018 г.- 1187,38 лв.; по фактура № ********** от 03.12.2018  г. – 794,69 лв.; по фактура № ********** от 03.12.2018 г. – 149, 41 лв.; по фактура № ********** от 08.12.2018 г. – 44,84 лв.; по фактура № ********** от 10.12.2018 г. -2217,78 лв.; по фактура № ********** от 11.12.2018  г. – 127,83 лв.; по фактура № ********** от 19.12.2018 г. – 258,65 лв. ; по фактура № ********** от 19.12.2018 г.- 1572,40 лв. ; по фактура № ********** от 20.12.2020 г.- 111,58 лв.; по фактура № ********** от 24.12.2018 г.-102,66 лв. ; по фактура № ********** от 03.01.2019 г. – 1560,04 лв. Твърди се, че въпреки телефонните разговори и отправени многократно покани, ответникът не изплатил паричните си задължения, които са изискуеми и ликвидни.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати  сумата от 8 127,25 лв., представляваща  неизплатено парично задължение по договори за покупко-продажба на  дизелово гориво в периода от 03.02.2018 г. до 03.2019 г. с правно  основание чл. 286 от ТЗ и чл. 327 от ТЗ и сумата от 943,23 лв., представляваща обезщетение за забава по периоди за всяка от  фактурите от деня на издаването и до завеждане на иска, с правно  основание чл. 294 ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане, както и  направените разноски по делото 

В съдебно заседание ищеца не се явява лично.  Представлява се от Б.Б. от ПлАК, която от името на доверителя си поддържа исковата молба. Позовава се на писмени доказателства. Прави искане на основание чл. 238 от ГПК съдът да постанови неприсъствено решение.

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не изпраща представител в съдебно заседание, не взема становище по спора.

Съдът като взе предвид, че на ответника са връчени съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК), определение за насрочване и доклад по делото (чл.140 ГПК) и призовка за насрочено о.с.з, с които са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и че искът с правно основание чл. 286 от ТЗ и чл. 327 от ТЗ и чл. чл. 294 ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение, като искът бъде уважен в предявеният размер.

            По разноските:

            На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 363 лв. държавна такса и 864 лв. адвокатско възнаграждение.

            Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ****с ****със седалище и адрес на управление: *** ***от **** Ю.Н.М., да заплати на ****със седалище и адрес на управление: гр. ****от **** Ю.И.Й., сумата от 8 127,25 лв., представляваща  неизплатено парично задължение по договори за покупко-продажба на дизелово гориво в периода от 03.02.2018 г. до 03.2019 г. и сумата от 943,23 лв., представляваща обезщетение за забава по периоди за всяка от фактурите от деня на издаването и до завеждане на иска, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане, както и  направените разноски по делото 

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ****с ****със седалище и адрес на управление: ******от **** Ю.Н.М., да заплати на ****със седалище и адрес на управление: гр. ****от **** Ю.И.Й., направените разноски в размер на 363лв. /триста шестдесет и три лева/ държавна такса и 864 лв. /осемстотин шестдесет и четири лева/ адвокатско възнаграждение

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: