Номер 75109.10.2020 г.Град Ловеч
Окръжен съд – ЛовечI състав
На 09.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20204300500496 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 418, ал. 4 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Банка ДСК“ ЕАД против разпореждане №
1991/24.08.2020 г., по ч.гр.д. № 1281/2020 г. на Районен съд Ловеч, с което е отхвърлено
частично заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист - за
сумата от 167,50 лв.
В частната жалба са направени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното
разпореждане, като се поддържа, че неправилно от заповедния съд е отказано издаване на
заповед за изпълнение за същото вземане с направена обосновка за противоречие с чл. 33,
ал. 1 ЗПК. От частния жалбоподател е посочено, че сумата от 167,50 лв. включва
действително сторените от банката разходи по обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, които са доказани в размер на 108 лв. и които следвало да се понесат от длъжника
съгласно чл. 78 ГПК, както и че останалата част от сумата в размер на 59,50 лв.
представлявала такса управление в размер на 1 % годишно върху остатъка по кредита,
дължима на основание чл. 26, б. „а“ от договора за кредит и съгласно Тарифата на банката,
неразделна част от условията при сключване на договори за кредит и банкови гаранции с
клиенти. В частната жалба е направено искане за отмяна на атакуваното разпореждане и за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника и за
сумата от 167,50 лв.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на
обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413,
ал. 2 ГПК). Едноседмичния срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е
спазен, защото, броен от датата на връчване на атакуваното разпореждане (31.08.2020 г.),
същият е изтекъл на 08.09.2020 г., а частната жалба е подадена на 03.09.2020 г., видно
поожения върху нея щемпел. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва
разпореждането, доколкото с последния акт е отхвърлено подаденото от него заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист (чл. 418, ал. 4 ГПК).
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 417
ГПК, подадено от „Банка ДСК“ ЕАД против „Яблена Христова-Бени“ ЕООД и Я. М. Х. , с
1
което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
посочените в него суми, вкл. за разноските по делото и за юрисконсултско възнаграждение.
Към заявлението са приложени множество документи, сред които договори за банков кредит
с анекси, извлечение от счетоводните книги, писма за обявяване предсрочна изискуемост на
вземанията по договора и фактури за извършените услуги по връчването на поканите.
С разпореждането в обжалваната му част първоинстанционният съд е отхвърлил
заявлението относно искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за сумата от 167,50 лв. За да откаже да издаде заповед за сумата,
районният съд приел, че претенцията в посочения размер за такси и разноски противоречи
на чл. 33, ал. 1 ЗПК.
Крайният отказ е отчасти основателен. Районният съд не е съобразил направеното от
заявителя уточнение в обстоятелствената част от заявлението, че част от тази сума е такса за
управление на кредита в размер на 1 % годишно върху остатъка по кредита съгласно
Тарифата на банката, а другата част - сторени от банката разходи по обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. Към заявлението са приложени доказателства за извършване на тези
разходи (издадени фактури с удостоверено плащане), като от тях е видно, че общият размер
на заплатените суми за услугата по връчване на изявленията на банката до двамата
длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е 108 лв. От така направеното
удостоверяване следва извод за действително сторени от банката разноски - плащане на
частния съдебен изпълнител на разходите и възнаграждението по връчване на изявленията
на банката до двамата длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Връчването е извършено от установен по закона субект (чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ), а авансовото
заплащане на разноски по извършването му е в съответствие с чл. 42, ал. 2 ГПК. Последната
вноска по кредита е с падеж 10.04.2023 г., поради което банката трябва да обяви кредита за
предсрочно изискуем, за да претендира и вноските с ненастъпил падеж. В този смисъл,
освен че са били необходими за извънсъдебно упражняване на потестативно право,
заплатените от заявителя разноски са и действително извършени. Настоящият случай не
следва да се отъждествява с други казуси (напр. по ч.гр.д. № 547/2019 г. на ОС Ловеч), при
които отказите на съда да издаде заповед за извънпроцесуални разноски на заявителя са
потвърждавани. При тези казуси се претендират разноски, които макар да са с конкретно
определен размер, или са абстрактно и предварително договорени (което ги дисквалифицира
като разноски), или се представят доказателства за извършването им, без обаче такова
връчване да е било необходимо (вноските по кредита са с настъпил падеж). Ето защо съдът
приема за неправилен отказът на районния съд да издаде заповед за изпълнение за сумата от
108 лв. - сторени от банката разходи по обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Правилен обаче е отказът за горницата над сумата от 108 лв. до 167,50 лв. Както и
заявителят е посочил, тази разлика от 59,50 лв. представлява такса управление в размер на 1
% годишно върху остатъка по кредита, дължима на основание чл. 26, б. „а“ от договора за
кредит и съгласно Тарифата на банката, неразделна част от условията при сключване на
договори за кредит и банкови гаранции с клиенти. Заявителят се позовава на уговорка в
договора, предвиждаща заплащане на такса за управление на кредита, което е забранено от
закона (чл. 10а, ал. 2 ЗПК).
По изложените съображения съдът счита, че следва да отмени разпореждането в
обжалваната му част, с което е отхвърлено заявлението за сумата от 108 лв. - сторени от
банката разходи по обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като вместо него да
разпореди да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на
заявителя против длъжника за същата сума. Разпореждането следва да се потвърди в
останалата обжалвана част, с която заявлението е отхвърлено за горницата над сумата от 108
лв. до 167,50 лв., равняваща се на 59,50 лв. - такса управление в размер на 1 % годишно
2
върху остатъка по кредита, претендирана на основание чл. 26, б. „а“ от договора за кредит и
съгласно Тарифата на банката, неразделна част от условията при сключване на договори за
кредит и банкови гаранции с клиенти.
Поради необжалването му в частта, с която е отказано издаване на съдебни разноски
в размер на 4,63 лв., съдът не следва да преразглежда този размер и да постановява издаване
на заповед за изпълнение за съответната част от тази сума. Въпреки частичната
основателност на жалбата, поради липсата на искане за присъждане на разноските по
настоящето дело, съдът не би могъл да разпореди издаване на заповед за изпълнение и за
съответната част от тях (чл. 6, ал. 2 ГПК).
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 1991/24.08.2020 г., по ч.гр.д. № 1281/2020 г. на Районен
съд Ловеч в обжалваната му част, с която е отхвърлено частично заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, до размера на сумата от 108 лв., като
вместо него постановява:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на
„Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
....................... против „Яблена Христова-Бени“ ЕООД, с ЕИК ............, със седалище и адрес
на управление: гр. Ловеч, ул. „Васил Левски“ № 43 и Я. М. Х. , с ЕГН **********, с адрес:
гр. Ловеч, ул. „Васил Левски“ № 43 (поръчител) за солидарно заплащане на сумата от 108
лв. сторени от банката разходи по обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1991/24.08.2020 г., по ч.гр.д. № 1281/2020 г. на
Районен съд Ловеч, в останалата обжалвана част, с която заявлението е отхвърлено за
горницата над сумата от 108 лв. до 167,50 лв., равняваща се на 59,50 лв. - такса управление в
размер на 1 % годишно върху остатъка по кредита, претендирана на основание чл. 26, б. „а“
от договора за кредит и съгласно Тарифата на банката, неразделна част от условията при
сключване на договори за кредит и банкови гаранции с клиенти.
ВРЪЩА делото на РС Ловеч за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3