РЕШЕНИЕ
№……
гр. София, 10.10.2022 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК,
ІIІ - Б въззивен състав в публично съдебно
заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА
СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ
МЪГЪРДИЧЯН
МЛ. СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА А.
при участието на
секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от младши съдия Десислава А.
гр. дело № 3612 по описа за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК
С решение № 20211599 от 30.09.2020 г. по гр. д. №
41311/2019 г. по описа на СРС е осъден „А.О.“ ЕАД, ЕИК ******да заплати на К.Р.А.,
ЕГН ********** на основание чл. 36, ал. 1 и ал. 2 Закона за адвокатурата вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата от 14 400 лева,
представляваща месечни възнаграждения за периода 12.06.2018 г.-12.02.2019 г. по
чл. 2, ал. 1 от Договор №08/18/12.02.2018 г. за правно обслужване.
С решението е осъден „А.О.“ ЕАД, ЕИК ******да заплати на К.Р.А.,
ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1576 лева, представляваща разноски по гр.д. № 41311/2019г. на СРС,
както и сумата от 740 лева,
представляваща разноски по гр.д. № 34383/2019г. на СРС.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от „А.О.“ ЕАД.
Счита, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост.
Поддържа, че по делото не е доказано, че ищцата е изпълнявала поетите от нея
договорни задължения за извършване на правни услуги за периода от 12.06.2018 г.
до 12.02.2019 г., представените кореспонденции по електронна поща са
неотносими, тъй като касаят период извън процесния. Ищцата не е доказала какво
й е възложено, нито че същата е
изпълнила качествено и в срок възложената работа. Изискуемостта настъпвала в
момента, когато изпълни законоустановеното си задължение по чл. 284 ЗЗД.
Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от К.А.. Счита, че въззивната жалба е неоснователна. Твърди,
че никъде в договора не било посочено какво следва да включва правното
обслужване. От представените извлечения се установявала кореспонденция,вкл. и
през м. декември 2018 г. и януари 2019 г. От разпита на св. Банчева се
установявало, че същата подпомагала адв. А. в работата й за ответното дружество,
както и че се ходело на място по няколко пъти седмично, работа се извършвала устно,
вкл. и по телефон. В договора не било предвидено възнаграждението да се дължи
за определен резултат или въз основа на отчет. Позовава се на съдебна практика,
според която липсата на изпълнена дейност при поръчката не може да е основание
за недължимостта му. Моли първоинстанционното искане да бъде потвърдено и
отправя претенция за разноски.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.
1, пр.1 от ЗЗД във връзка с чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ЗА вр. чл. 280 и следв. от ЗЗД.
Договорът за правна услуга от адвокат обикновено съдържа
както елементи от договора за изработка /когато задължението на адвоката е да
извърши нещо от свое име и на свой риск/, така и елементи от договора за
поръчка /когато задължението на адвоката е да извърши нещо от името на
доверителя и за негова сметка/. Независимо от естеството на поетите задължения,
договорът за адвокатска услуга е възмезден, ако не е уговорено друго. За
валидността на този договор са приложими както общите правила, така и
разпоредбите на Закона за адвокатурата.
В производството е установено и страните не спорят, че
между тях е сключен на 12.02.2018 г. договор за правно обслужване на доверителя
„А.о.“ ЕАД от една страна и от друга
страна довереника К.А..
Съгласно чл. 2 от сключения договор е предвидено
заплащане на възнаграждение в размер на 1800 лв. месечно за извършената от
довереника работа. Последната е посочена в чл.1 примерно, като: предоставяне на
писмени и устни становища по всички правни въпроси, които интересуват
възложителя; преглед, изменение, допълнение или съставяне на нови
вътрешнофирмени документи, съставяне и проверка на търговски договори,
нотариални актове, пълномощни, декларации, както и съставяне на нови вътрешно
фирмени документи, съставяне и проверка на търговски договори, нотариални актове,
пълномощни, декларации, както и съставяне на общи условия, рамкови споразумения,
анекси и др.; изготвяне на трудови договори и анекси към тях, заповеди за
назначаване, уволнение и др., представителство пред административни органи при
необходимост за защита правата и интересите на възложителя, цялостно проучване
на имущественото състояние на едно лице – справка в имотния регистър, проучване
на фирмения статус, преглед на регистъра на обществените поръчки за сключени
договори, пълно консултиране по ЗОП, в т.ч. подготовка и провеждане на обществени поръчки. Съгласно
чл. 3, ал. 4 от договора, изпълнителят се задължава да се отчита на възложителя
за извършената дейност.
В чл. 10 от договора е предвиден срока на договора -
шестмесечен, а съгласно чл. 12, ал. 3 от договора, договорът се счита продължен
за още шест месеца, ако поне един месец по-рано преди изтичане на срока на
договора едната страна не уведоми другата, че прекратява договора. Не се
твърди, а и не се установява договорът да е бил прекратен, поради което
договорът се счита продължен за период от още 6 месеца, а именно за периода от 12.08.2018 г. до 12.02.2019 г.
Не се спори между страните, а и се установява от
приложени извлечения от банковата сметка на ищеца, че договорените
възнаграждение на адвоката за четири месеца, извън процесния период, са
заплатени от ответника по банков път съгласно уговорения размер по договора.
Като част от доказателствената съвкупност по делото са
приобщени извлечения от електронна кореспонденция между страните, относима към
процесния период от месец юни, юли и декември 2018 г., от която се установява
възлагане и изпълнение на работа.
Установява се по делото, че ищецът е упълномощил адв. С.Б.да
извършва от нейно име и за нейна сметка всякакви правни и фактически действия
по процесния договор от 12.02.2018 г., за което по делото е прието писмено
пълномощно.
По делото са събрани гласни доказателства на адв. С.Б.,
колега на ищеца, от които се установява, че имали уговорка с К.А. да помага в
работата с „А.о.“ ЕАД. Присъствала в деня на подписване на договора на срещата с
К.А. и изпълнителния директор на дружеството Д.Х.. След като бил подписан
договора, започнала да ходи адв. Б.. Адвокат К.А. също е ходила. Работата била
почти изцяло устна, трябвало да се ходи на място при дружеството веднъж или два
пъти седмично в зависимост от задачите, които има. Свидетелката ходила повече,
защото била по-компетентна по спорове за собственост, проверки на имоти в
имотен регистър, поземлени комисии, изясняване на статута на имотите.
Кореспондирали по мейл, лично и по телефона. По мейл тя също е получавала
кореспонденция, която препращала на адв. К.А.. Договорът бил срочен за 6
месеца, с възможност за продължаване, в случай че са доволни. Работата по
обслужване продължила през целия период на договора, а към края на договора /
края на 2018 г., началото на 2019 г. / работили в областта на защитата на
личните данни, за което отговаряла К.А.,
но не знаела до къде е стигнала. Писмени
отчети не са съставяли, но веднъж месечно се виждали с изпълнителния директор и
отговаряли на зададените от него въпроси за движението на извършваните работи,
записани по ред в тефтера му, т.е. отчетите били изцяло устни. Плащането било извършвано
на К.А., на свидетелката не били заплащали нищо.
Съгласно съдебната практика няма законови ограничения
пълномощниците на страната в материалното правоотношение, предмет на делото да
бъдат разпитани като свидетели. Доколкото не е изключено те да са
заинтересовани от изхода на делото, показанията им се ценят при условията на
чл. 172 ГПК, когато те са посочени като свидетели от своите доверители /така Решение
№ 466 от 03.01 2013 г. по гр. д. № 1262/2011 г., г. к., ІV г. о. на ВКС/.
Следва да бъде съобразено, че в хипотезата на свидетел заинтересовано лице,
съдът не може да игнорира допустимите и относими към факти от спорното право
показания на свидетеля само поради неговата заинтересованост, а е задължен да
прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по
делото./ Решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г.
о., ГК, докладчик съдията В.М./. В разглеждания случай, свидетелските показания
на св. Банчева, преценени по реда на чл.
172 ГПК, са последователни, логични и взаимно се допълват от писмените
доказателства по делото / в това число договор за правно обслужване, извлечения
от банкова сметка, ***, извлечения от електронна кореспонденция/, поради което
настоящият състав намира, че същите са достоверни и следва да бъдат кредитирани в цялост.
Спорен между страните въпроси във въззивното производство
въпрос е този за дължимостта на възнаграждение на довереника по договора за
правно обслужване в периода от 12.06.2018 г. до 12.02.2019 г.
Според съдебната практика правото на адвоката да получи
възнаграждение от полагане на труд в изпълнение на възложеното му от доверителя
по договор за такава услуга възниква тогава, когато е налице възлагане и
положен труд. При сключен договор за предоставяне на адвокатски услуги при
поискване, когато такива услуги не са предоставени, адвокатско възнаграждение
не се дължи. Според уговореното в договора може да се дължи възнаграждение за
ангажимент - т.е. не за извършена услуга, а за това, че адвокатът е поел
задължение за готовност да се грижи за работите на възложителя. Тъй като
договорът е ненаименован (няма законова уредба), поемането на такива задължения
от страните по него не може да се предполага, а следва да е сторено изрично. Законът
дава право на доверителя да оттегли поръчката, ако довереникът е загубил
доверието му, и да прекрати предсрочно мандатното правоотношение, а дори
оттеглянето на поръчката не е основание да се приеме, че уговореното
възнаграждение за работата до оттеглянето не се дължи - аргумент от чл. 288 ЗЗД. След като не е поискано разваляне на договора, то уговореното
възнаграждение по чл. 286 ЗЗД се дължи. Така Решение № 94 от 20.04.2021 г. по
гр. д. № 2752/2020 г., г. к., ІV г. о. на ВКС.
При тълкуване клаузите на договора съобразно указаното в
чл. 20 от ЗЗД, настоящият състав намира, че между страните в прцесния период е
бил сключен валиден договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД, по
силата на който ищецът - адвокат се е задължил да поеме изпълнението на
определени по вид задачи, които ще му бъдат възлагани през определен период от
време от доверителя.
В разглеждания случай по делото се установява, че правни
услуги са възлагани и изпълнявани по договора. Разменена е електронна
кореспонденция между страните в процесния период по повод конкретни правни
консултации за дружеството – възложител, като не се установява да е имал
възражения по отношение на изпълнението в рамките на процесния период. От
гласните доказателства се установява, че работата е извършвана по устни
възлагания, а отчитането се е случвало по същия начин. Договорът не изисква
писмена форма на отчета за извършената дейност /виж чл. 3, т. 4 от договора/.
За договора за поръчка няма изискване за форма. Възможно е съгласието за
изпълнение на определени правни действия да бъде постигнато писмено, устно,
както и с конклудентни действия, поради което доказването на мандатното
правоотношение се извършва с всички доказателствени средства. По аргумент от
това и при липса на уговорка между страните в сключения между тях договор отчетът
да е писмен, то доказването му може да бъде извършени с всички доказателствени
средства, което е и сторено в случая. Следователно доводът на ответника за
неотчитане на услугите на доверителя е неоснователен.
Отделно от горното, неточно изпълнение на поетите
задължения по договор за поръчка дават право на доверителя да развали договора
по реда на чл. 87 ЗЗД, както и да оттегли поръчката по чл. 287 ЗЗД. Дори
довереникът да наруши задължението си да извърши възложеното действие лично, то
правната последица от това е, че той отговаря за действията на заместника си
като за свои, но законът не предвижда възможност за доверителя да откаже
заплащането на възнаграждение, а дори и оттеглянето на поръчката не лишава
довереника от правото да получи уговореното възнаграждение /Решение № 482 от
13.12.2011 г. по гр. д. № 1486/2010 г., г. к., ІV г. о. на ВКС/. В разглеждания случай, ответникът е бил в
известност за начина на изпълнение на договора за правно обслужване, като не се
установява да е имал възражения, нито да е развалил или прекратил договора,
нито пък да е оттеглил поръчката, а дори първите четири месеца е заплащал
уговорените възнаграждения съгласно договора.
Неотносими към предмета на спора са доводите на
жалбоподателя по отношение на невъзможността на довереника да се яви на съдебно
заседание на 12.06.2018 г. и 18.06.2018 г., доколкото съгласно чл. 2, ал. 2 от
договора възнаграждението за осъществяване на процесуално представителство пред
съдебни органи се уговаря и заплаща съгласно подписан между страните договор за
правна помощ за всеки отделен случай.
Следователно, от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства се налага извода, че са доказани съществените елементи на
мандата и предпоставките, обуславящи договореното възнаграждение. По делото не
се твърди, а и не се установява да е извършено плащане на процесните суми. Ето
защо, искът е основателен, а първоинстанционният съд е постановил правилен
съдебен акт по същество на спора.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на въззиваемата страна следва да бъде присъдени сторените по делото
разноски. Претендирано е адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лева
съгласно представен договор за правна защита и съдействие/ л. 42/. Съдът намира
направеното възражение за прекомерност от въззивника за основателно, доколкото
делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което същото
следва да бъде намалено на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК до минималния предвиден в чл.
7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ размер, а именно 962
лева.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 20211599 от 30.09.2020 г. по гр. д. № 41311/2019 г. по описа на СРС, 173-ти
състав.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „А.О.“ ЕАД, ЕИК ******да
заплати на К.Р.А., ЕГН ********** сумата от 962 лева – възнаграждение за един адвокат пред въззивна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.