Производството е по чл.196 и сл. от ГПК. С решение № 28/28.11.2006 г., постановено по гр.д. № 541 по описа за 2006 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявените от Петранка Христова Георгиева от гр.Кърджали, ул.”Мара Михайлова” № 15, вх.”А”, ет.4, ап.7, с ЕГН **********, против Община Кърджали, искове за признаване на уволнението й със заповед № 132/27.03.2006 г. на Директора на ОУ “Хр.Ботев”, с.Сипей, общ.Кърджали за незаконно, възстановяването й на предишната работа и заплащане на обезщетение в размер на 2090.88 лв. за времето, през което е останала без работа поради уволнението, като неоснователни. Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Петранка Христова Георгиева, която чрез своя процесуален представител го обжалва като неправилно и постановено в противоречие със закона. В жалбата се сочи, че по делото била представена епикриза, издадена от неврологично отделение при МБАЛ “Д-р Ат. Дафовски” – гр.Кърджали, в която било отразено наличието на първични реполаризационни промени с/у лявата камера на сърцето, като били дадени указания за лечение. Вярно било, че заболяванията, за които представила доказателства в първоинстанционното производство не били изрично посочени в Наредба № 5, но при консултация с кардиолог било установено, че съществувало стеснение на кръвоносните съдове на сърцето. Съгласно решение на ТЕЛК от 20.02.2206 г., лекарска комисия разрешила на Петранка Георгиева временна неработоспособност (трудоустроеност) за два месеца, което от своя страна сочело, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 27.03.2006 г. била в неработоспособност и съгласно изискванията на чл.333, ал.1, т.2, във вр. с ал.2 на същия текст (най-вероятно от КТ) работодателят и на това основание следвало да поиска предварително разрешение на ОИТ след като вземе мнението и на ТЕЛК. Представени били множество болнични листове за продължителен период от време, което обуславяло факта, че работодателят знаел и бил уведомен за заболяването й. Твърди се също, че по делото нямало данни за съкращение на щата в ОУ “Хр.Ботев” с.Сипей към момента на постановяване на обжалваната заповед, а едно от основанията за прекратяване на трудовото правоотношение било именно “съкращаване на щата”. Моли съда да отмени обжалваното решение на Кърджалийския районен съд, вместо което да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. В съдебно заседание, представлявана от своя процесуален представител поддържа жалбата си по изложените в нея и представено писмено становище съображения. Въззиваемата страна Община Кърджали, представлявана от ю.к. Дедев оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата. В представено писмено становище се сочи, че въззивницата не страда от заболявания, визирани в Наредба № 5, като липсвала идентичност между диагнозите в представените медицински документи и описаните в цитираната наредба. Твърди се, че ищцата не била трудоустроена, а ТЕЛК предписала временна неработоспособност за два месеца. Вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза установило, че към 27.03.2006 г. по отношение на ищцата нямало констатирани заболявания по Наредба № 5. Твърди, че съществувало намаляване обема на работа, тъй като скоро след уволнението на въззвницата училището било закрито. Претендира разноски. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира: Жалбата е допустима, а по същество разгледана е неоснователна. От представените като доказателства по делото заверени копия от трудова книжка на Петранка Георгиева, длъжностни разписание на ОУ “Хр.Ботев” – с.Сипей, общ.Кърджали за учебната 2004/2005 г. и 2005/2006 г. се установява, че въззивницата Петранка Христова Георгиева е била в трудово правоотношение с процесното училище, считано от 1994 г. като е заемала длъжността “учител прогимназиална степен физика и астрономия”. Установява се от представените като доказателства по делото болнични листове № 130/05.01.2006 г., № 759/22.02.2006 г., № 443/31.01.2006 г.,№ 2320/11.08.2005 г., 1578/12.09.2005 г., 1813/11.10.2005 г., № 4019/07.11.2005 г. и № 4443/09.12.2005 г., че Петранка Георгиева е била в отпуск по болест считано от 03.08.2005 г. до 01.03.2006 г. По делото са представени като доказателства заверени копия от епикриза ИЗ № 9076/1082, изд. от МБАЛ “Д-р Ат. Дафовски” – гр.Кърджали, епикриза ИЗ № 711/2006 г., издадена от СБАЛББ “Св.София” ЕАД – гр.София и епикриза, издадена от ОДПФЗС “Д-р В.Власакев” – гр.Кърджал , от които се установява, че ищцата има заболявания ИМИ във ВБС, Атаксия, атипична пневмония артериална хипертония, бактериална лобуларна пневмония на долните дялове. Във връзка със заболяванията на Георгиева било издадено експертно решение № 0753/20.02.2006 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Д-р Ат. Дафовски” – гр.Кърджали с водеща диагноза пневмония без уточнен причинител и общо заболяване атипична пневмония, обсервацио интерстициална пневмофиброза, състояние след ИМИ, АХ ІІІ ст., като е определена временна неработоспособност по преценка на ЛКК, но не повече от два месеца. Пред настоящата инстанция са представени като доказателства и етапна епикриза с дата 29.03.2007 г., изд. от ЕТ “Д-р Иван Тренев” – гр.Пловдив, кардиограма, епикриза ИЗ 5603, изд. от МБАЛ “Д-р Ат. Дафовски” – гр.Кърджали, епикриза № 1876/234, изд. от МБАЛ “Д-р Ат. Дафовски” – гр.Кърджали, които потвърждават заболяванията на въззивницата. От представените като доказателства по делото заверени копия от писмо изх. № РД-06І02-165/20.06.2006 г., изд. от Регионален инспекторат по образованието – гр.Кърдµалии и копия от Държавен вестник бр.43/2006 г. се установява, че със заповед № РД-14-54/08.05.2006 г., считано от 01.09.2006 г. е закрито ОУ “Хр.Ботев” – с.Сипей, общ.Кърджали. В заповедта е посочено трудовите правоотношения да бъдат уредени при условията на чл.328, ал.1, т.1 КТ, като движимото и недвижимото имущество на закритото училище е общинска собственост и се разпределя със заповед на кмета на Община Кърджали. От показанията на разпитания по делото свидетел Халил Халил Юсуф, които настоящата инстанция кредитира като логични и непротиворечиви, се установява, че директорът на ОУ “Хр.Ботев” – с.Сипей е поискал от Патранка Георгиева доказателства във връзка с болестта й, но последната не представила такива. Трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено със заповед № 132/27.03.2006 г. на основание чл.328, ал.3 от КТ, във връзка с чл.329, т.1 от КТ поради намаляване обема на работата и съкращение в щата. От представеното като доказателство по делото удостоверение № 355/26.09.2006 г., издадено от Община Кърджали се установява, че Петранка Христова Георгиева е работила като учител в ОУ “Хр.Ботев” – с.Сипей, общ.Кърджали, като за последният месец преди излизане в отпуск по болест е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 348.48 лв. От писменото заключение на вещото лице д-р Румяна Ангелова по назначената съдебно-медицинска, както и от разпита на същата в съдебно заседание, които съдът приема, се установява, че заболяването на Георгиева ИБС – нестабилна форма на ангина пекторис попада в Наредба № 5/1987 г., като към 27..03.2006 г. същото не е било диагностицирано. В ТЕЛК – гр.Кърджали не е постъпвало искане за произнасяне по Наредба № 5/1987 г. за Петранка Георгиева. При тези данни съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ са неоснователни и недоказани, а решението на първоинстанционния съд е правилно, макар по различни съображения. От събраните по делото доказателства се установява, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение заболяването на въззивницата - ИБС – нестабилна форма на ангина пекторис, попадащо в Наредба № 5/20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 от КТ не е било диагностицирано. Т.е. не са съществували медицински документи, от които да се направи извод за наличието на заболяване, което попада под закрилата на чл.333, ал.1 от КТ. Представените от ищцата епикризи и болнични листове съдържат данни за други заболявания – ИМИ, пневмония без уточнен причинител и общо заболяване атипична пневмония, обсервацио интерстициална пневмофиброза, АХ ІІІ ст. , които обаче не са посочени в чл.1, ал.1 от Наредба № 5/20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 от КТ. В този смисъл неоснователни са твърденията на процесуалния представител на въззивницата, който сочи, че работодателят е знаел за заболяването на ищцата от представените му болнични листове. Впрочем, след като към момента на прекратяване на трудовото правоотношение заболяването ИБС не е било диагностицирано, то и Георгиева не могла да представи каквито и да са медицински документи за това заболяване, а още по-малко същото би могло да е отразено в представените болнични листове. В този смисъл е и решение № 1077/08.10.1999 г. на ВКС по гр.д. № 1147/1998 г., ІІІ г.о. На следващо място от показанията на разпитания от първоинстанционния съд свидетел Халил Халил Юсуф, които настоящата инстанция приема, се установява, че работодателят е поискал от Георгиева данни за заболяването й, но същата не представила доказателства. Или, работодателят е изпълнил и задължението си да събере предварителна информация от служителите дали страдат от заболяванията, визирани в разпоредбата на чл.1, ал.2 от Наредба № 5/20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 от КТ. Следва да се посочи, че в цитирания текст не е предвидена особена форма за събиране на информация, поради което това може да стане и устно, както е било направено в случая. Неоснователни са и доводите, изложени във въззивната жалба, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение въззивницата е била в отпуск по болест и е била трудоустроена. От представените по делото като доказателства болнични листове (л.16 -23 от гр.д. № 541/2006 г. по описа на РС – Кърджали) се установява, че Георгиева е била в болнични до 01.03.2006 г., а заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена и връчена н 27.03.2006 г. Не са налице и данни за трудоустрояване, както неоснователно се сочи във въззивната жалба. В цитираното експертно решение № 0753/20.02.2006 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Д-р Ат. Дафовски” АД – гр.Кърджали, не е определен никакъв процент на инвалидност, респ. трайно намалена работоспособност. В посоченото експертно решение е определена временна неработоспособност по преценка на ЛКК, но не повече от два месеца, за което са издаден и съответните болнични листове. В случая не би могло да се говори за трудоустроеност по смисъла на чл.56, т.7 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността. По отношение на въведено с въззивната жалба ново основание – липса на реално съкращение в щата, то съдът не излага съображения в тази насока, тъй като това основание, което на практика представлява и нов иск, не е било въведено с исковата молба и въззивният съд не може да се произнася. Ищецът не може за пръв път във въззивната инстанция да въвежда нов юридически факт като ново основание на иска си, в сравнение с този, посочен от него в исковата молба – т.9 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ВКС по т.гр.д. № 1/2000 г., ОСГК. Освен това като основание за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено и намаляване обема на работата, което основание въобще не е въведено с исковата молба, нито е визирано във въззивната жалба. Т.е. това основание за прекратяване на трудовото правоотношение не се оспорва от ищцата и представлява самостоятелно основание за прекратяване на трудовото правоотношение съгласно разпоредбата на чл.328, ал.1, т.3 от КТ. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде оставено в сила решение № 28/28.11.2006 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 541 по описа за 2006 г. на същия съд. При този изход на делото в полза на Община Кърджали следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 50 лв. Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 28/28.11.2006 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 541 по описа за 2006 г. на същия съд. ОСЪЖДА Петранка Христова Георгиева от гр.Кърджали, ул.”Мара МихайлоÔа” № 15, вх.”А”, ет.4, ап.7, с ЕГН ********** да заплати на Община Кърджали юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 50 лв. Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВКС в 30-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Председател:
Членове: 1. 2.
` |