№ 35
гр. Търговище, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. Х.А
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20223500500050 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното;
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба от ю.к. П. П., пълномощник на „БНП Париба
пърсънълс файненс“ гр. София, против решение № 28 от 19.01. 2022 г., по
гр.д. № 344/ 2021 г. на РС – Търговище.
В жалбата се излагат съображения за необоснованост на решението и
неправилност на изводите на съда по отношение на тълкуването на нормата
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Счита, че конкретният договор за кредит
съдържа минималните изисквания на закона, без да е необходимо да има
съдържанието, посочено от районния съд. Начинът за изчисляване на ГПР е
посочен в закона, поради което не е необходимо в договора да се посочва
съответната формула. Цитира се практика на СЕС в подкрепа на изразеното
становище. Договорът отговоря на всички изисквания на ЗПК и не съдържа
нищожни клаузи. С оглед на това се иска отмяна на решението и уважаване
на иска по чл. 422 от ГПК. Да се присъдят и разноските. В съд.зас. не се яви
представител, но постъпи писмено становище, в което жалбата се
поддържаше.
Въззиваемият се представлява от особен представител – адвокат Д.
Жечева, от която в срок е постъпил писмен отговор. Тя счита, че решението е
1
правилно и моли да бъде потвърдено. В съд. зас. адв. Жечева се яви и
поддържаше становището си от отговора.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното: решението е процесуално допустимо. По същество е отчасти
неправилно.
Касае се до иск по реда на чл. 422 от ГПК, развил се след издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, която не е могла да се
връчи лично на длъжника.
С разпореждане по ч.гр.д. № 1512/2020 год. РС – Търговище е издал
заповед за изпълнение в полза на ищеца за сумата от 4929,64 лв. - главница,
представляваща неизплатено задължение по Договор за кредит № PLUS-
14141420/10.11.2016 год., сумата от 52,22 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода 05.01.2020 год. - 05.02.2020 год. и сумата
от 221,35 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 05.09.2020
год. - 16.11.2020 год., ведно със законната лихва от подаване на заявлението и
направените по делото разноски. В заповедта е посочено, че вземането по
договора е обявено от заявителя за предсрочно изискуемо, считано от
05.02.2020 год. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника по реда
на чл. 47 от ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът
е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си против
ответника. Това определя правния интерес на ищеца от предявяване на
настоящия иск, с правно осн. чл.422 от ГПК.
Видно от приложения по делото Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и ползване на
кредитна карта PLUS- 14141420 от 10.11.2016 год., сключен между страните,
ищецът е отпуснал на ответника кредит за потребителски цели в размер на 15
000 лв., от който кредит за потребителски цели в размер на 1000 лв. и кредит
за покупка на застраховка „Защита на плащанията“, при застрахователна
премия в размер на 3375 лв., както и такса ангажимент в размер на 375 лв.,
която се удържа еднократно от размера на кредита, срещу задължение на
ищеца да фиксира лихвения процент до края на договора. Ответникът се е
задължил да възстанови сумата на 60 равни месечни вноски от по 373,48 лв.,
включваща главница, лихва и застрахователна премия / виж т.2 от договора,
при годишен процент на разходите 11,53 % и лихвен процент 9,85 %, или
общата сума която следва да възстанови ответникът на ищеца е в размер на 22
408,80 лв. По делото не е приложен договор за застраховка „Защита на
плащанията“, нито се представиха доказателства ищецът да е заплатил от
името на ответника застрахователна премия в размер на 3375,00 лв. по такъв
договор за застраховка. В този смисъл докладът на районния съд беше
допълнен и на ищеца бяха дадени указания. И пред втората инстанция
2
подобни доказателства не се представиха.
Реално усвоения от ответника размер на кредита по процесния договор
е възлизал на 11 755,45 лв., видно от заключението на вещото лице, като
сумата е преведена на ответника на 11.11.2016 год. Остатъкът до 15 000 лв. е
послужил за погасяване на стари задължения и за еднократната такса. Т.е.
целият размер на кредита е усвоен.
Съгласно погасителния план, последната падежна дата за погасяване на
задължението на ответника е била 05.09.2021 год., но заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е подадено от ищеца на 27.11.2020 год., тъй като
поради изпадане на ответника в забава при погасяване на месечните вноски
вземането е било обявено за предсрочно изискуемо. Към доказателствата по
делото е приложено уведомление за предсрочна изискуемост, с дата
10.11.2020 год., изходящо от ищеца и адресирано до ответника, с което
кредиторът е уведомил, че обявява вземането за предсрочно изискуемо и е
предоставил седмодневен срок за изпълнение, но няма доказателства това
уведомление да е достигнало до ответника. Към настоящия момент е
настъпил крайният срок на договора - 05.09.2021 год., а според Тълкувателно
решение № 8/ 2017 ОСГКТ, предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост, може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж
към датата на формиране на силата на присъдено нещо, въпреки че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза
ответникът е извършил частично погасяване на задължението, в общ размер
на 15 430,20 лв. Към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение той е бил задължен със сума в общ размер на 5404,90
лв., от която 4809,73 лв. - главница, 112,50 лв. - главница по застраховка,
възнаградителна лихва в размер на 385,14 лв. за периода 05.03.2020 год. -
05.11.2021 год. и обезщетение за забава върху неиздължената главница по
кредита в размер на 97,53 лв. за периода от 05.09.2020 год. - 16.11.2020 год.
От поставената допълнителна задача на вещото лице пред втората
инстанция се установи следното: При изчисляване на ГПР, кредиторът не е
включил в тях посочената застраховка, за която не се представиха и
доказателства, че е била направена. Ако това задължение се прибави към
общото по кредита, то ГПР би достигнал размер от 19,9275 %, т.е. почти 20%.
Ако задължение за застраховката отпадне от цялостното задължение на
длъжника, неизпълнението на договора е следното: главница от 2732,84 лв.,
възнаградителна лихва за периода от 05.11. 2020 г. до 05.11. 2021 г. – 155,78
лв. Лихвата за просрочие по чл. 86 от ЗЗД е в размер на 140,15 лв. за периода
3
от 05.10. 2020 г. до 05.11. 2021 г.
При така установеното съдът прави следните изводи: Договорът, който
са сключили страните като цяло е действителен, но съдържа в себе си
неравноправна клауза. Тази клауза касае сключването на застраховка и
удържането на застрахователна премия от 3375 лв. От една страна ищецът не
проведе пълно и главно доказване по отношение на това, че е изпълнил
задължението си за сключване на подобна застраховка, която би му
гарантирала реализиране на неизпълнената част от плащанията. Това води до
извода, че се използват нелоялни икономически практики за изкуствено
увеличаване на задълженията по кредитите, които се отпускат. От друга
страна, като се изключват от общите задължения по кредита сумите за
застраховка, по този начин клиентът са въвежда в заблуждение относно
действителния процент на ГПР. Т.е. не се дава възможност длъжникът да
прецени реалната икономическа тежест по съответния договор, което води и
до нелоялна конкуренция спрямо други финансови институции, които не
допускат подобни практики. Една такава клауза напълно покрива критерии на
чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, защото е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Тази клауза е неравноправна и с оглед разпоредбата на чл. 143,
ал. 2, т. 19 и 20 от ЗЗП.
Недействителността на тази клауза обаче не води до недействителност на
целия договор. Както се установи, ако застраховката се прибави в
изчисленията на ГПР, същият не надхвърля 20%. Т.е. той отговаря на
изискванията на ЗПК да не превишава 50%.
В този смисъл възраженията на особения представител на ответника са
основателни.
Неоснователни са възраженията относно еднократната такса, която се
удържа. Това са такси, които са обявени от всички кредитни институции и
няма договор за кредит, при който да не се прилагат. Те са обявени
предварително и са договорени индивидуално, включват се в ГПР и клиентът
е наясно, че се правят подобни удръжки.
Що се отнася до възражението, че не е направена разбивка на месечната
погасителна вноска по пера. Подобно изискване ЗПК не съдържа.
Изискването е за прилагане на погасителен план, от който да личи какви суми
и на кои дати следва да бъдат внасяни от длъжника. Той може да поиска
заявителят да му предостави такава подробна информация, трябва да е
информиран, че може да го направи, но това не е част от задълженията при
сключване на договора. Различни са изискванията на чл. 11, ал. 1, точка 11 и
точка 12. Императивни са изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11, а изискванията
4
на т. 12 касаят само информирането на длъжника каква справка може да
поиска и това, че тя се дава безвъзмездно.
По отношение на възраженията за давност. Такава няма настъпила,
предвид на това, че не са изминали 5 години от датата на падежа за
последната вноска по договора, което е и крайният срок за изпълнение на
задълженията. Дори и да се приеме, че е налице предсрочна изискуемост на
целия кредит/ а тя не е настъпила поради липса на доказателства за
получаване на изявлението за това/, то пак няма 5 години от 05.10. 2020 г.
Останалите възражения на ответната страна са свързани с начина на
изчисляване на лихвите и те ще бъдат коментирани във връзка със
заключението на експертизата.
В отговора на исковата молба не се съдържат възражения за цялостна
недействителност на договора, нито в изложените правни доводи от адв.
Жечева по време на устните състезания, но въпреки това съдът се е занимавал
с този въпрос. С оглед на неговото становище, в жалбата и в отговора по нея,
двете страни развиват доводи и противоположни становища относно това
дали има недействителност на целия договор.
С оглед на това въззивният съд намира следното: в ЗПК, по отношение
определянето на ГПР има следното изискване, в чл. 11, ал. 1, т. 10: да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Под термина „допускания“ законът има предвид основните параметри,
при които ще се изчисляват разходите. А това са тези свързани с основния
лихвен процент и дали той е променлив или не, както и това, че разходите се
изчисляват на базата на точно изпълнение на договора. Това го има в
съдържанието на процесния договор. Самите компоненти, които са част от
формулата за изчисление, не е необходимо да бъдат посочвани, защото те са
ясно формулирани и посочени в самото приложение.
В конкретния случай, както се установи от заключението на вещото лице,
в разрез с изискването за добросъвестност, кредиторът е направил грешни
изчисления на ГПР, без да включи и тези за застраховката, която на практика
увеличава задължението. Това обаче е нещо коренно различно и няма връзка
със задължителните елементи на договора за кредит и императивното
изискване за размера на тези разходи. В случая, както се установи от
експертизата, този размер е съобразен със закона, макар да е по-висок от
реално посочения в договора.
Отделно от това, следва да се посочи, че в чл. 19, ал. 5 от ЗПК се казва,
че надвишаването на максималния размер на ГПР, води не до нищожност на
целия договор, а до недействителност само на съответната клауза, като в ал. 6
5
на същия член е предвиден и компенсаторен механизъм относно надвзетите
суми.
С оглед на така изложените съображения, съдът намира, че ответникът
остава задължен за сумите по главницата и възнаградителната лихва и за
мораторната лихва, според заключението на вещото лице:
главница от 2732,84 лв.;
възнаградителна лихва за периода от 05.11. 2020 г. до 05.11. 2021 г. –
155,78 лв.;
лихва за просрочие по чл. 86 от ЗЗД е в размер на 140,15 лв. за периода
от 05.10. 2020 г. до 05.11. 2021 г.
Претенцията на ищеца е 4929,64 лв. за главницата. Искът следва да се
уважи за сумата от 2732,84 лв., а в останалата част да бъде отхвърлен.
Претенцията за възнаградителна лихва е 381,86 лв. Заявлението е
уважено в заповедното производство и съдът се е произнесъл по него и в
исковото производство за сумата от 52,22 лв. Искът следва да се уважи за
52,22 лв.
Претенцията за мораторната лихва е за 221,35 лв. Искът следва да се
уважи за сумата от 140,15 лв., а в останалата част да се отхвърли като
неоснователен.
Решението на районния съд следва да се отмени в отхвърлителната част
и да се постанови ново, с което ответникът да бъде осъден да заплати така
посочените суми. В останалата част да се потвърди.
По разноските. Съдът определя ю.к. възнаграждение за втора инстанция
в полза на ищеца в размер на 100 лв. Направените разноски при това
положение от въззивника са 693,27 лв. за втора инстанция, според
представения списък. Направените разноски пред първата инстанция са в
размер на 950 лв. В заповедното производство са 160,66 лв. Общо това прави
1804,12 лв. Ответникът не е направил разноски. Искът се уважава на 60%,
поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата 1082 лв.
По обжалваемостта. Цената на иска е над 5000 лв., а според настоящата
редакция на чл. 113 от ГПК, делото е гражданско. Затова съдът счита, че
решението подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 28 от 19.01. 2022 г., по гр.д. № 344/ 2021 г. на РС
– Търговище, В ЧАСТТА, В КОЯТО Е ОТХВЪЛЕН искът на „БНП Париба
6
Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж, против ХР. М. ХР., от гр. Търговище за
размера до 2732,84 лв. главица, 52,22 лв. възнаградителна лихва и 140,15
мораторна лихва, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ВЗЕМАНЕТО НА „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж, рег. № *********, с адрес на управление:
Република Франция, гр. Париж, бул.“Осман“ № 1, представлявано от Лоран
Давид, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”,
Бизнес парк София, сграда 14, представлявано от Димитър Тодоров
Димитров, действащ чрез пълномощник ю.к. Николета Ангелова Матева,
против ХР. М. ХР., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Търговище,
ул.“Ц...“ № 14,
в размер на 2732,84 лв. - главница, представляваща неизплатено
задължение по Договор за кредит № PLUS-14141420/10.11. 2016 г.,
52,22 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 05.01.2020
год. - 05.02.2020 год.,
140,15 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 05.09.2020
год. - 16.11.2020 год.,
ведно със законната лихва върху главницата, от подаване на
заявлението – 27.11. 2020 год., до окончателното й изплащане, за което е
издадена Заповед за изпълнение № 793 / 10.12. 2020 г. по ч.гр.д. № 1512 /
2020г. на ТРС.
В останалата част, в която искът се отхвърля, ПОТВЪРЖДАВА
решението като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА ХР. М. ХР., с посочените по-горе данни, ДА ЗАПЛАТИ на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж, сумата от 1082 лв., направени
по делото разноски, според уважения размер на иска.
Решението може да се обжалва, в едномесечен срок от съобщаването му
на страните, пред ВКС, при наличието на основания по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7