О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260337 10.12.2020
г. гр. Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на десети декември
две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
като разгледа докладваното от съдията-докладчик МАВРОДИЕВА
частно гражданско дело № 3317 по описа за 2020 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на “П.К.Б.”
ЕООД, ***против Разпореждане № 5165 от 11.06.2020 г., поставено по ч.гр.д.
№1838/2020 г. по описа на Районен съд-гр. Стара Загора, в частта, с която е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за
сумата 3714.96 лева- възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и
30 лева- такса за извънсъдебно събиране на вземането.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на разпореждането в
обжалваната му част, поради постановяването му при неправилно приложение на
разпоредбите на заповедното производство и при превишаване на правомощията на
съда. Счита, че са нарушени съдопроизводствените правила. Излага подробни съображения
в жалбата си, цитира съдебна практика и моли въззивният съд да отмени разпореждането,
поставено по ч.гр.дело №1838/2020 г. по описа на Районен съд- Стара Загора, в
обжалваната част и да постанови издаването на заповед за изпълнение за всички
вземания претендирани със заявлението суми. Претендира за разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната
жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по
заявление на “П.К.Б.” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК срещу Б.Ю.М. *** за сумата от 9795.96 лева, от
която главница 4000 лв.; 1451,62 лева - непогасено договорно възнаграждение,
дължимо за периода от 26.08.2018 г. до 27.08.2019 г.; 3714,96 лева – неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; 599,38 лева- лихва за забава за периода от 27.08.2018 г. до 27.08.2019 г.;
30 лева – такси за извънсъдебно събиране на вземането, дължими за периода от
10.09.2018 г. до 27.08.2019 г. Моли да му бъдат присъдени разноски по делото.
В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор
за потребителски кредит №**********, сключен на 29.06.2018 г. между длъжника Б.Ю.М.
и кредитора “П.К.Б.” ЕООД, като страните подписали и споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по силата на което длъжникът
дължи възнаграждение, което става изискуемо с подписването му. Страните се
съгласили възнаграждението за пакета от допълнителни услуги да бъде разсрочено
за срока на договора на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за
погасяване на самия кредит, като неплатеното възнаграждение е в размер на
3714,96 лева. Длъжникът не изпълнил задължението си по договора, не направил
нито една погасителна вноска и изпаднал в забава, поради което кредитът бил
обявен за предсрочно изискуем на 27.08.2019 г. Във връзка със забавеното
изпълнение на длъжника, кредиторът направил допълнителни разходи за
извънсъдебно събиране на вземането и поради това за периода от 10.09.2018 г. до
27.08.2019 г. била начислена сума за извънсъдебно събиране на вземането с
остатъчен размер от 30 лева.
С обжалваната част
на разпореждането, съдът е отхвърлил заявлението в частта, с която се
претендира издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 3714,96
лева- възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и 30 лева - такси
за извънсъдебно събиране на вземането. Приел е, че клаузата за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги нарушава принципът на добросъвестността и
справедливостта и е нищожна, защото е в противоречие с разпоредбите на чл.10,
ал.2 и чл.10а, ал.3 и ал.4 от ЗПК. За
нищожна обявява й клаузата за неплатени такси за извънсъдебно събиране на
вземането за сумата от 30 лева.
При
така установените обстоятелства , съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от
процесуално-легитимирано лице, в предявения срок за обжалване срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК за да бъде уважено
искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК,заявлението
трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на
чл.127,ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или
добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има
постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с
обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България-
чл.411, ал.2 от ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора. Следващата алинея обаче
забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК.
Разпоредбата на ал. 4 на чл.10а ЗПК изисква видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит. В случая възнаграждението за допълнителни услуги е определено общо за няколко
различни услуги. От друга страна, заплащането на това възнаграждение от
потребителя е предварително, като дължимо само за „възможността за
предоставянето“ на изброените в него услуги и без значение дали някоя от тези
услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните
договор. На следващо място, с уговарянето на допълнително възнаграждение за
допълнителни услуги, в размер на главницата по договора за кредит, се заобикаля
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР.
Предвид противоречието й с императивни
правни норми, клаузата в договора за заплащане възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от допълнителни услуги на основание чл.21, ал. 3ПК е нищожна.
Съгласно разпоредбата на чл. 411,
ал.2, ГПК, в последната му редакция - ДВ
бр.100/ 20.12.2019г., съдът издава заповед за изпълнение, освен когато искането
е в противоречие със закона или с добрите нрави или искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това. Налице е трайна съдебна практика, съгласно която съдът
следи служебно за наличието на противоречие на искането със закона и при
констатиране на такова отказва издаване на заповед за изпълнение. (О-974-
По повод оплакванията във въззивната жалба въззивният съд
намира, че посочените по-горе клаузи от договора за потребителски кредит носят
всички белези на неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП,
тъй като нарушават изискването за добросъвестност и създават значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. В текстовете
на чл. 143, т. 1 - т. 19 ЗЗП
са изброени възможни проявни форми на неравноправни клаузи, като по аргумент от
т. 20 на чл.
143 ЗПК изброяването е примерно, а не изчерпателно. Констатираното
противоречие с приложимите разпоредби на ЗЗП и на ЗПК е основание спорните
клаузи да се приемат за нищожни като неравноправни, като и на това основание
заявлението да бъде отхвърлено.
Предвид изложените съображения, въззивната
инстанция намира, че частната жалба е неоснователна. Разпореждането в
обжалваната част, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл.410 от ГПК като правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278 , ал.1 от ГПК, Старозагорски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 5165 от 11.06.2020 г., поставено по ч.гр.д. №1838 по описа
за 2020 г.на Старозагорски районен съд в частта му, в която е отхвърлено
заявлението на “П.К.Б.” ЕООД срещу Б.Ю.М. за сумата от 3714,96 лв.-
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и 30 лв.- такса за
извънсъдебно събиране на вземането.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: