Р Е Ш
Е Н И Е
№ 152
гр. Перник, 12.10.2023 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р ОД А
Административен съд – Перник, първи касационен
състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при съдебния секретар Наталия Симеонова и с участието на прокурор Бисер
Ковачки от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия
Цветелина Гоцова КАНД № 115 по описа на съда за 2023 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл.
228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – Перник, чрез юрисконсулт А.М.,
негов пълномощник, против решение № 216 от 02.06.2023 г., постановено по АНД №
145 по описа за 2023 г. на Районен съд –
Перник.
С обжалваното решение е отменено
наказателно постановление (НП) № 14-0000814 от 09.12.2022 г., издадено от
директора на ДИТ – Перник, с което на „****“ ООД, ЕИК: ****, седалище и адрес
на управление: гр. К., ул. ****, с управител М.Х.Б., за нарушение на чл. 7, ал.
2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), на основание
чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 76,
ал. 2 от ЗТМТМ вр. с чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ, е наложена имуществена санкция в
размер на 5 000 лв. (пет хиляди лева).
Касаторът твърди, че решението на районния
съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния
закон и в нарушение на процесуалните правила – изводите на решаващия
първоинстанционен състав за недоказаност на нарушението не кореспондират със
събрания по делото доказателствен материал; описанието на нарушението в акта за
установяване на административно нарушение (АУАН) и НП сочат на обвинение за
извършено административно нарушение на чл. 7, ал. 2 от ЗТМТМ, съответно
осъществената в действителност фактическа обстановка е подведена под
релевантната по време и място правна уредба, а наложената имуществена санкция в
абсолютен размер; преди да се произнесе по преписката наказващият орган е
проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а
жалбоподателят се е ползвал в пълен обем от правото си на защита. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени съдебния акт, предмет на касационна
проверка, като по същество постанови друг, с който да потвърди процесното
наказателно постановление. Не представя писмени доказателства за установяване
на касационните основания.
Ответникът по касационната жалба в срока
по чл. 213а, ал. 4 от АПК депозира отговор. Счита жалбата за неоснователна,
моли съда да остави в сила решението на районния съд и да присъди разноски за
касационната инстанция.
В
проведеното на 27.09.2023 година съдебно заседание касаторът, редовно призован,
не се явява, представлява се от старши юрисконсулт А.М., който поддържа
жалбата. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да потвърди
наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатското
възнаграждение от ответника по жалбата.
В
проведеното на 27.09.2023 година съдебно заседание ответникът по касационната
жалба – „****“ ООД, редовно призован, не изпраща процесуален представител. В
писмена молба от адв. Д.С. – пълномощник, моли съда да остави в сила решението
на районния съд като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна
защита и съдействие.
В
проведеното на 27.09.2023 година съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура – Перник, дава заключение за неоснователност на касационната жалба,
предлага на касационния съд да остави в сила обжалваното съдебно решение.
Административен съд – Перник, първи касационен
състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните,
прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена в срок от страна в производството по делото пред първа
съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба
е неоснователна.
С НП № 14-0000814 от 09.12.2022 г., на
основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 76, ал. 2 от ЗТМТМ, директорът на
ДИТ – Перник, наложил на „****“ ООД, гр. К., ЕИК: ****, в качеството му на
местно лице, приело на работа командировани или изпратени лица по смисъла на §
1, т. 12, от ДР на ЗТМТМ, имуществена санкция в размер на 5 000 лв. (пет хиляди
лева) за това, че в нарушение на чл.
7, ал. 2 от ЗТМТМ, на 09.08.2022 г. е приело на работа в гр. Перник като командирован
специалист, лицето М.Г.– гражданин на Република Т., с паспорт ****,
което място на работа не съответства на посоченото място на работа в издаденото
на лицето от компетентните органи разрешение за работа № ****г. – гр. К., ул. ****.
Наказателното постановление е обжалвано
пред Районен съд – Перник. С решение №
216 от 20.07.2023 година, постановено по
АНД № 145 по описа за 2023 година, наказателното постановление е отменено като
незаконосъобразно.
За да постанови този резултат районният
съд, въз основа на установеното по делото от фактическа страна след събиране и
анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства, приел от правна
страна при извършената служебна проверка за законосъобразност, че АУАН е
съставен, а НП издадено от компетентни органи, при издаването им са спазени
предвидените в разпоредбите на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН срокове, а акта и
НП са издадени от компетентни органи, но производството е протекло при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на НП
както на процесуално основание, така и на основание нарушение на материалния
закон, включително и поради недоказаност на вмененото нарушение.
Прието е в решението, че по делото не е
доказано с надлежни доказателства как наказващият орган е достигнал до извод,
че следва да санкционира именно жалбоподателя в качество „местно лице“. Не било
разграничено и в коя от двете предвидени в закона форми е осъществено
изпълнителното деяние – „предоставяне на работна сила“ или „приемане на
чужденец“, а доказателствата по делото не сочат на еднозначен извод относно
този факт и факта на командироване на лицето. Прието е още в решението е, че в
случая фактът имало ли е дружеството качеството местно лице, като такова ли е
приело лицето и съответно е имало ли е задължението по чл. 14, ал. 2 от
Наредбата, не са безспорно доказани, тъй като АНО не е изискал от съответното
дружество, имащо задължение да ги съхранява процесните документи, за да
обоснове обвинителната си теза. Прието от районния съд е още, че в АУАН и НП не
е прецизно описано нарушение по чл. 76, ал. 2 от ЗТМТМ, освен че е неправилно е
вменено такова по чл. 7, ал. 2 от Закона,
тъй като в тези два акта не е намерило своето отражение и не е посочено,
че при приемане на работа на командирования служител е допуснато нарушение на
условията и реда за командироване или изпращане в рамките на предоставяне на
услуги, като в действителност, възприетият от административнонаказващия орган
подход при описание на нарушението е довел на практика до смесване на състави.
Решението е мотивирано и с доводи за неправилно определяне на нарушената
материалноправна норма, тъй като разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗТМТМ е с
други адресати, а посочената санкционна норма на чл. 76, ал. 2 от ЗТМТМ
всъщност би била правилно определената материалноправна разпоредба, визираща
както правило за поведение, така и санкция при неизпълнението му. Решението е
мотивирано в тази връзка и с доводи, че наказаното дружеството, особено в
качеството му на „местно лице“, в каквото качество на особен субект е било
санкционирано, не попада в обхвата на нормата на чл. 7, ал. 2 от ЗТМТМ.
Решението
е правилно.
В пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК, във връзка с
релевираните в жалбата доводи съдът намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо като постановено от компетентен съд, в предвидената от
закона форма, по допустима жалба. Преценено за наличие на сочените в жалбата
касационни основания, включително и служебно за съответствие с материалния
закон, решението е правилно, макар касационният съд да не споделя в цялост
мотивите на първата съдебна инстанция, обосновали отмяна на оспорваното
наказателно постановление.
На ответника по касация обстоятелствено е
вменено с АУАН и НП, съответно му е наложена имуществена санкция, за това, че
на 09.08.2022 година, в качеството му на местно лице по смисъла на § 1, т. 12
от ДР на ЗТМТМ, е приело на работа в гр. Перник като бояджия лицето М.Г.–
гражданин на Република Т., командировано лице от трета държава, притежаващо
издадено компетентните органи разрешение за работа № ****година, за длъжност –
командирован специалист, със срок – до 01.06.2023 година, с място на работа –
гр. К., ул. ****, т.е. на място, различно от посоченото в издаденото разрешение
за работа.
Не кореспондира с доказателствата по
делото изводът на районния съд, че по делото не е установено, тъй като не е
доказано, че наказаното дружество притежава особеното качество „местно лице“ по
смисъла на § 1, т. 12 от ДР на ЗТМТМ. Ответникът по касация „****“ ООД,
регистрирано по българското законодателство лице (справка на л. 4 от АНД и
служебна справка в Търговския регистър), приело на работа командирован
гражданин на трета държава (разрешение за работа на л. 8 от АНД – гръб), подало
заявление образец № 3 по чл. 25, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗТМТМ (л.
54 от АНД) за издаване на разрешението за работа на М.Г.– командирован гражданин на Република Т.,
безспорно осъществяващо дейност на територията на Република България, притежава
качеството местно лице по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на ЗТМТМ.
Във връзка с горното не кореспондират с
предявеното административнонаказателно обвинение, съответно с предмета на
производството и мотивите в решението, че поради недоказаност по делото, че
наказаното дружество е местно лице, по делото не е доказано последното да е
имало задължението по чл. 14, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги (НУРКИРСРПУ). Задължението по чл. 14, ал. 2 от НУРКИРСРПУ за съхраняване
на документите по ал. 1, предоставени на местното лице от работодателя на
командированото лице, гражданин на трета държава, не е предмет нито на предявеното
с АУАН фактическо, нито на предявеното с АУАН и НП правно
административнонаказателно обвинение.
Споделят се изводите в решението, че в
АУАН и в НП не е прецизно описано нарушение по чл. 76, ал. 2 от ЗТМТМ, тъй като
не е посочено, че при приемане на работа на командирования служител е допуснато
нарушение на условията и реда за командироване. Нарушението обаче в случая не
следва да се преценява за съществено, тъй като не рефлектира върху правото на
защита на наказаното лице, както и не препятства проверката относно приложения
и приложим материален закон. Не се споделят в тази връзка мотивите в решението,
свързани с неприложимост към санкционната разпоредба на чл. 76, ал. 2 от ЗТМТМ,
на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от с.з. Цитираната разпоредба, регламентираща,
че работниците – граждани на трета държава, с разрешен достъп до пазара на
труда могат да работят само за местния работодател или местно лице, и само за
посочените в разрешението, издадено от компетентните органи място, длъжност и
срок на работа, предвид нейното съдържание е задължителна за съобразяване както
от работещите по трудово правоотношение, или като командировани или изпратени
граждани на трета държава лица, така и от работодателите и местните лица, тъй
като представлява част от условията и реда за командироване, визирани в
разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗТМТМ.
Споделя се крайният извод на решаващия
първоинстанционен състав за недоказаност на процесното вменено нарушение, които
изводи кореспондират с приобщената по делото доказателствена съвкупност.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от
ЗТМТМ, работниците – граждани на трета държава с разрешен достъп до пазара на
труда могат да работят по трудово правоотношение или като командировани, или
като изпратени в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република
България – само за местния работодател или местното лице, приело на работа
командировани или изпратени работници или служители, и за посочените в
разрешението, издадено от компетентните органи, място, длъжност и срок на работа.
Приложената санкционна разпоредба на чл. 76, ал. 2 от ЗТМТМ на свой ред
предвижда налагане на административно наказание глоба или имуществена санкция
на местно лице, приело на работа командировани или изпратени работник или
служител, включително гражданин на трета държава, което наруши условията и реда
за командироване или изпращане в рамките на предоставяне на услуги.
За да бъде осъществен състав на това
административно нарушение следва субектът, санкционираното лице – местно по
смисъла на § 1, т. 12 от ДР на ЗТМТМ – т.е. осъществяващо дейност на
територията на Република България, регистрирано по българското законодателство
или по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, на
държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
или на Конфедерация Швейцария, ползващо за своята дейност услугите на
командировани работници от трети държави,
да използва работната сила на командировано лице – гражданин на трета
държава, в нарушение на параметрите на издаденото на това лице разрешение за
работа – за конкретни работодател, длъжност, място и срок на работа.
От доказателствата по делото се установява
безспорно единствено статутът на командирования чужд гражданин – достъп до
пазара на труда в Република България му е разрешен от компетентния орган
(поради което и ирелевантно обстоятелство за настоящия спор е
законосъобразността на това проведено производство, липсата на данни за
командироващия работодател, представянето или не на изисквани от закона
документи, предпоставящи издаването на разрешение за работа и пр.), за местното
лице „****“ ООД, и при посочените в разрешението параметри – място, длъжност и
срок на работа.
Останалите
обективните елементи от състава на процесното вменено административно
нарушение са недоказани, тъй като не се установяват от съвкупността на приетите
по делото доказателства в контекста на декларацията по чл. 68, ал. 1, т. 3 от
ЗТМТМ, в която единствено е посочено, че лицето работи за „строителна
площадка“, с работно място – строителна площадка, на длъжност като „бояджия“.
Не се установява нито обстоятелството, че М.Г.е полагал труд на 09.08.2022
година, нито че декларирано полаганият труд на „строителна площадка“ е за „****“
ООД, нито че труд е полаган в гр. Перник, каквото обстоятелствено е предявено на
наказаното дружество с АУАН и НП.
Вън от горното и за правна пълнота ще се
посочи с оглед предявеното в процесния случай административнонаказателно
обвинение, имащо за основен обективен елемент мястото на престиране на работна
сила от командировано лице – гражданин на трета държава, прието за различно от
посоченото в разрешението за работа, издадено за командировано лице – гражданин
на трета държава, че ЗТМТМ и нормативните актове, свързани с неговото прилагане
– Правилника за прилагане на ЗТМТМ (ППЗТМТМ) и Наредба за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги (НУРКИРСРПУ), приета на основание включително чл. 58, ал. 1, във вр. с
чл. 5, ал. 3 от ЗТМТМ, не съдържат определение на понятието „място на работа“,
използвано неколкократно от законодателя в цитираните нормативни актове.
С оглед това, предвид съдържанието на
нормата на чл. 76, ал. 2 от ЗТМТМ, отнасяща се до нарушаването на условията и
реда за командироване в рамките на предоставяне на услуги, които условия и ред
са регламентирани както в ЗТМТМ, респективно в ППЗТМТМ и НУРКИРСРПУ, така и в
Кодекса на труда (КТ), чиято разпоредба в чл. 121а, ал. 8 също е основание за
приемане на НУРКИРСРПУ, следва да се възприеме понятието „място на работа“, с
което борави КТ, независимо че същото се отнася до реквизитите на трудовия
договор. Съгласно чл. 66, ал. 3 от КТ, за място на работа се смята седалището
на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е
уговорено или не следва от характера на работата. Т.е. мястото на работа се
определя чрез някой от установените в чл. 66, ал. 3 КТ критерии за това.
Първият от тях е общ и приема като място на работа седалището на предприятието,
с което е сключен трудовият договор (в случая седалището на местното
регистрирано по българското законодателство лице, приело на работа
командирования работник). Останалите два критерия са специфични – първият е
конкретизиране на мястото на работа с трудовия договор, а вторият –
характерът на работата. В последната
хипотеза мястото на работата се определя с оглед на съдържанието на трудовите
задължения, чиято специфичност изисква те да бъдат изпълнявани на точно
определено място. Така, дори в случая да беше доказано престирането на работна
сила от страна на командирования работник – гражданин на трета държава,
притежаващ разрешение за работа, издадено от компетентен орган, на
длъжност „бояджия“, в гр. Перник, но на
строителен обект, на който дейност извършва местното лице „****“ ООД, приело го
на работа, с оглед конкретиката на казуса това не би представлявало промяна на
мястото на работа, т.е не би съставлявало административно нарушение. Предвид
липсата на нормативно въведено изискване за наличие на уговорени в договора,
сключван с работодателя на чуждия гражданин за предоставяне на услугата (чл.
25, ал. 1, т. 3 от ППЗТМТМ) териториални параметри на мястото на работа, които
да следват включително от характера на работата, с оглед липсата на изрично
изведено нормативно определение на понятието „място на работа“, обслужващо
конкретно кръга обществени отношения отнасящи се до трудовата миграция и
трудовата мобилност, то независимо от посоченото в разрешението
конкретно място на работа, с оглед спецификата на работата, за която е прието
командированото лице, обусловена и от предмета на дейност на местното лице,
параметрите, свързани с мястото на работа и за посочената длъжност, в срока на
разрешението могат да бъдат определени от местното лице по целесъобразност предвид
всяка конкретна ситуация.
С оглед изложеното не са налице сочените
касационни основания за отмяна на
обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
По
разноските:
При този
изход на спора на ответника следва да се присъдят сторените в настоящото
производство съдебни разноски, като се вземе предвид възражението на
касационния жалбоподател относно прекомерността на адвокатското възнаграждение.
В
конкретния случай по делото е представен Договор за правна защита и съдействие
от 06.07.2023г. с предмет "оказване на правна защита и съдействие,
изразяващи се в изготвяне на отговор по касационна жалба от Диреция „Инспекция
по труда“ Перник срещу Решение № 216/02.06.2023г.
по АНД 145/2023г. на РС Перник и процесуално представителство пред касационна
инстанция", като е договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер
на 800 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството,
че делото е разгледано само в едно съдебно заседание, в което адв. С. не е взела
участие и при съобразяване на депозирания отговор на касационната жалба, съдът
приема, че на основание § 1 от ДР на
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от
същата наредба, съгласно която, за изготвяне на жалба срещу наказателно
постановление без процесуално представителство възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на половината от размера на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 100 лв. На ответника по касация, с
обжалваното НП е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв., съответно
минималното адвокатско възнаграждение, определено по посочения по-горе ред (чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. при материален интерес от 2500
лв.), възлиза на 550 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият
касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 216 от 02.06.2023
г., постановено по АНД № 145 по описа за
2023 г. на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА Дирекция " Инспекция по
труда" – Перник да заплати на „****“ ООД, ЕИК: ****, седалище и адрес на
управление: гр. К., ул. **** , представлявано от управителя М.Б. сума в размер
на 550,00 /петстотин и петдесет/ лева, представляваща
направени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/