ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1044
гр. Перник/27.11.2019
г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска
колегия, I състав, в закрито
заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Роман Николов
ЧЛЕНОВЕ: Антон Игнатов
мл. съдия Кристина Костадинова
като разгледа докладваното от мл.
съдия Костадинова в. гр. д. № 782 по
описа на ОС-Перник за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК
Образувано е
по жалба с вх. № 20809/18.07.2019 г. (п.к. 16.07.2019 г.),
подадена от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК:
********* чрез процесуалния му представител – юрк. К.А. срещу Решение №
964/27.06.2019 г., постановено по гр.д. № 3596/2018 г. по описа на Районен съд
– гр. Перник. С жалбата първоинстанционното решение се оспорва в като
неправилно и необосновано в отхвърлителната му част, доколкото се твърди, че са
отхвърлени претенциите на дружеството за сумата от 479.09 лева, представляваща
възнаграждение по споразумение за предоставяне на допълнителни услуги и за
сумата от 226 лева, представляваща договорно възнаграждение. В тази връзка се
твърди, че споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е
действително, доколкото последното не било в противоречие с чл. 10 а вр. с чл.
19, ал. 4 от ЗПК и с добрите нрави, както погрешно бил приел районният съд.
Излагат се подробни доводи, че ответницата е била наясно със съдържанието на
подписаните от нея договор за кредит и споразумение за допълнителни услуги.
Посочва се, че същата е била запозната с естеството на услугите, предлагани с
процесното споразумение, с възможностите и условията, при които да ги ползва
като изрично е заявила желание в тази насока. Уточнява се, че подписването на
такова споразумение не е задължително и не е условие за сключване на договора
за кредит. Акцентира се върху обстоятелството, че съответните допълнителни
услуги се предлагат с оглед удобство на клиента и обслужват неговите интереси
като му осигуряват по-гъвкави възможности за обслужване на получения кредит. В
тази връзка се допълва, че възнаграждението по процесното споразумение не
представлява цена на услугите, а цена на осигурената възможност за ползване на
такива от страна на длъжника. Излагат се доводи за законосъобразност и на
уговореното договорно възнаграждение, като се твърди, че същото не било
прекомерно и не нарушавало добрите нрави. С тези аргументи се иска
първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част като въззивният
съд постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата дължи
на жалбоподателя сумата от 226 лева – договорно възнаграждение и сумата от
479.09 лева – възнаграждение по споразумение за предоставяне на допълнителни
услуги. Не
се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
Претендират се разноски.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК от насрещната страна – А.
M. Е. не е постъпил
писмен отговор на въззивната жалба.
При
извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, обаче
въззивният съд установи, че жалбата е недопустима,
доколкото макар по съдържание да е въззивна жалба, подадена в срока по чл. 259 ГПК и от процесуално легитимирана страна, то за последната липсва правен
интерес от обжалването.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че с процесното Решение № 964/27.06.2019
г., постановено по гр.д. № 3596/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Перник,
първоинстанционният съд е признал за установено по иск
с правно основание по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК, че ответницата А. M. Е.
дължи на ищеца „Профи кредит България“ ЕООД
сумата от 500 лева, представляваща непогасена главница по договор за
потребителски кредит № *** ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 11.02.2019 г. до окончателното изплащане на главницата, за която сума е издадена
Заповед № 7275/29.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 8934/2017 г. по описа на РС – гр. Перник като е отхвърлена
единствено претенцията за законна лихва върху главницата в периода от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.12.2017 г. до
10.02.2019 г. С посоченото решение на А. M. Е. е възложено и заплащането на
разноски – сумата от 31.12 лева по заповедното производство и сумата от 125
лева по исковото производство.
Същевременно
в хода на производството по гр.д. № 3596/2018 г. по описа на РС – гр. Перник
районният съд е постановил определение от 12.09.2018 г. (л. 54 от
първоинстанционното дело), с което е върнал искова молба с вх. №
14046/29.05.2018 г., подадена от „Профи кредит България“ ЕООД в частта, в която
са предявени искове за сумата от 226 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 10.03.2017 г. до 10.02.2019 г. и за сумата от 479.09 лева,
представляваща стойност на закупен пакет от допълнителни услуги, дължима за
периода от 10.03.2017 г. до 10.02.2019 г. или за общата сума от 705.09 лева,
като производството по делото в тази му част е прекратено съответно в тази й
част е обезсилена и Заповед № 7275/29.12.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 8934/2017 г. по
описа на РС – гр. Перник. В посоченото определение е указано, че същото подлежи
на обжалване пред ОС – гр. Перник в едноседмичен срок от съобщаването му на
ищеца. Видно от съобщение, находящо се на л. 57 от делото, препис от това
определение е връчен на „Профи кредит България“ ЕООД
на 28.09.2018 г. Въпреки това срещу него не е постъпила жалба от страна на
ищеца, поради което същото е влязло в сила.
Горепосочените
обстоятелства налагат извода, че процесните суми -226 лева –
договорна лихва за периода от 10.03.2017 г. до 10.02.2019 г. и 479.09 лева –
стойност на закупен пакет от допълнителни услуги, дължима за периода от
10.03.2017 г. до 10.02.2019 г., срещу които единствено е насочена въззивната жалба не се предмет на
произнасянето на съда в Решение № 964/27.06.2019
г., по гр.д. № 3596/2018 г. по описа на РС – гр. Перник, доколкото исковата
молба в частта относно същите е върната, а производството по делото прекратено
с влязло в сила определение.
В
този смисъл и по аргумент от чл. 124, ал. 1 от ГПК, след като процесуалният
закон въвежда като изискване за допустимост на предявената пред съд претенция
наличието на правен интерес от същата, то липсата на такъв в настоящия случай
води до извод за недопустимост на въззивната жалба.
По
тези съображения въззивна жалба с вх. № 20809/18.07.2019 г.,
подадена от „Профи кредит България“ ЕООД, следва да
бъде оставена без разглеждане, а производството пред въззивния съд следва да
бъде прекратено.
Предвид
изложеното Пернишкият ОС,
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 20809/18.07.2019 г. (п.к.
16.07.2019 г.), подадена от „Профи кредит България“ ЕООД,
ЕИК: ********* чрез процесуалния му представител – юрк. К.А. срещу Решение №
964/27.06.2019 г., постановено по гр.д. № 3596/2018 г. по описа на Районен съд
– гр. Перник, доколкото жалбата е недопустима поради липса на правен интерес от
обжалването от страна на жалбоподателя.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 782/2019
г. по описа на Пернишкия ОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба
пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис
от определението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.