№ 8384
гр. София, 10.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
четИ.десети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20231110143391 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Г. С., ЕГН
**********, с адрес гр. София, кв. „...........“, ул. „...........“ № 16, чрез адв. И. П.
- САК срещу Столична община, ЕИК *********, представлявано от кмета
Васил Терзиев адрес София 1000, ул. „Московска“ № 33, с която са предявени
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
49 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5000,00 лева частичен иск от общо
10000,00 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в силни болки и страдания, стрес, тревожност, затруднено самообслужване
и страх от непълно възстановяване, които са свързани с получените травми,
причинени в резултат на настъпило на 14.03.2023 г. падане след пропадане на
крака й в дупка до ръба на комуникационна шахта, разположена на ул.
„..........“, поради лошо стопанисване на тротоара от ответника - Столична
община, ведно със законната лихва от настъпването на увреждането -
14.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от
1944,70 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
вследствие настъпилия на дата 14.03.2023 г. деликт, които се изразяват в
направени разноски за консумативи, потребителски такси и лекарства, както
следва: 1555,20 лева, платени на 17.03.2023 г. за тубуларна плака, комплект с
винтове; 34,80 лева за потребителска такса, платени на 20.03.2023 г.; 220,00
лева за ортетика, платени на 20.03.2023 г.; 44,90 лева за закупуване на
лекарство Ксарелто, платени на 20.03.2023 г. и 89,90 лева за закупуване на
лекарство Ксарелто, платени на 22.03.2023 г., както и обезщетение в размер на
710,26 лева за пропуснатите ползи, изразяващи се в неполучено трудово
възнаграждение за периода от 14.03.2023 г. до 19.05.2023 г., ведно със
1
законната лихва от датата на извършване на съответните разходи до пълно
заплащане на обезщетението.
Ищцата твърди, че на дата 14.03.2023 г. около обяд посещава фризьорски
салон, находящ се в гр. София с административен адрес ул. „К. и Методий“ №
33, с вход на салона от към ул. „..........“, като на излизане около 13:30 часа,
след като ищцата е направила една крачка на тротоара на ул. „Бенковски“,
(лява страна посока от ул. „Цар Симеон“ към ул. „К. и Методий“) десният й
крак пропада в дупка до шахта, следствие на което губи равновесие, падайки
напред с цялото си тяло. От самото падане ищцата губи съзнание, тъй като
следващия момент който си спомня, е как се опитват да я вдигнат
собственичката на фризьорския салон и още една клиентка, която я е видяла
как пада по лице. Впоследствие поради невъзможност да стои на двата си
крака от болка, тъй като били подути, бил извикан екип на „Бърза помощ“
чрез обаждане на тел. 112., като екипът на „Бърза помощ“ поставя
обезболяващи и с линейката я откарва в МВР болница, където била приета в
„Клиника по ортопедия и травматология“. В болницата след извършен
рентген, констатират, че за десния крак е налице полилинеарни фрактури на
тибия и фибула метаепифизарно, а за ляв крак - фрактура на латералния
малеол (глезенна фрактура). Твърди се, че на 15.03.2023 г. била извършена
операция на десен крак, изразяваща се в открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация, тибия и фибула, като са поставени плака и винтове, а на
ляв долен крайник е направено обездвижване с шина, като в деня на изписване
е направена фиксация - ортезна имобилизация /ортетика/. За периода от 14
март до 20 март 2023 г. било проведено болнично лечение. Направени са
рентгенови снимки на глезените и на двата крака на дата 14.03.2023 г. веднага
при постъпването в болницата, както и на 15.03.2023 г. след операцията. Сочи,
че при изписването е издадена Епикриза от МИ - МВР, „Клиника по
ортопедия и травматология“ на дата 20.03.2023 г., но твърди, че същата не
отразява правилно цялата фактическа обстановка, въпреки дадените от
ищцата обяснения. Ищцата посочва, че от представената медицинска
документация и представените с нея касови бонове, както и от представените
фактури, се установява, че след инцидента същата е направила разходи
свързани с болнично лечение, лекарства и консумативи в общ размер от
1944,70 лева, както следва:
-1555,20 лева, платени на 17.03.2023 г. за тубуларна плака, комплект с
винтове;
-34,80 лева за потребителска такса, платени на 20.03.2023 г.;
-220,00 лева за ортетика, платени на 20.03.2023 г.;
-44,90 лева за закупуване на лекарство „Ксарелто“, платени на
20.03.2023 г.;
-89,90 лева за закупуване на лекарство „Ксарелто“, платени на
22.03.2023 г.
Изтъква, че към датата на злополуката е съществувала дупка на тротоара
2
от недовършени плочки, което било в отклонение от нормативните изисквания
и изискваща довършителен ремонт - запълване с цимент или друго, който не е
извършен своевременно от ответната община. Ищцата твърди, че по данни на
собственичката на фризьорския салон в тази част на тротоара преди време
друга жена си е счупила крака, спъвайки се на същите дупки. Още в деня на
настъпилата травма - 14.03.2023 г., бил подаден сигнал чрез сайта на
Контактния център на ответната община. Твърди, че собствеността на
описаната шахта не е относима към случая, тъй като същата не е станала
причина за падането на ищцата, а причината е дупката на тротоара, която е
оставена недовършена до ръба на шахтата. След като била изписана ищцата,
останала на домашно лечение на легло с големи болки в краката, като
лечението продължило в рамките на периода от 20.03.2023 до 19.05.2023 г., с
общ срок на временната нетрудоспособност от 14.03.2023 г. до 19.05.2023 г. -
46 дни. Бил извършен контролен преглед на 19.04.2023 г. в „22 ДКЦ София“,
като е направена и образна диагностика - рентгенография на стъпало и
пръсти. Твърди, че за домашното лечение бил закупен тоалетен стол и
проходилка. Сочи се, че в следващите няколко седмици, ищцата била
неподвижна и приемала лекарства и обезболяващи медикаменти. Излага се, че
повече от един месец не става от леглото и не се движи, като поради
невъзможността да стъпва на краката си, тя е обездвижена и за нея полагат
ежедневни грижи на смени двамата й племенника, които живеят на друг адрес
и пътуват всеки ден от София до ..........., за да бъдат до своята леля (ищцата) в
продължение на 67 дни. Носели я на ръце до тоалетната, пазарували са й,
купували са й лекарства, водели я на контролен преглед, носейки я от колата
до „22 ДКЦ София“. Твърди се, че това преживяване още се отразява на
ищцата, като тя не иска да излиза и посещава само работното си място.
Гореизложеното предизвикало страдания, стрес, срам и тревожност от
затруднено самообслужване у ищцата, тъй като тя няма семейство. Страхът от
непълното възстановяване предизвикал тревожност в ищцата за това, че няма
да може да работи и ще остане без доходи. Ищцата се притеснява и за това,
как ще се възстанови и как ще продължи да работи, тъй като е касиер и
работата й е свързана с постоянно движение на краката. Заради болката,
ищцата започнала да избягва стари автобуси и трамваи, защото не може да се
качва и слиза от тях, тъй като качването на повече стъпала предизвиква
физическа болка. Твърди се, че ищцата изпитва несигурност и страх при
придвижването си по тротоарите, като задължително се придружава от някой
приятел, докато се движи пеша. Сочи се, че преди инцидента, ищцата е била
жизнена, излизала на разходки и рядко застоявала вкъщи. Твърди, че и до този
момент кракът я боли и понакуцва. Посочва, че всичко гореизложено я е
сринало психически. Излага се, че преживените от ищцата негативни емоции
и неудобства са свързани с получените травми и раждат една постоянна
тревожност, с която тя се бори и до днес, като те са в пряка и непосредствена
последица от падането, поради което Столична община следва да компенсира
тези негативни преживявания, болка и дискомфорт, които ищцата изпитва и
3
до днес. Ищцата твърди, че не продължава болничните за пълното си
възстановяване, тъй като трябва да се върне на работа, за да не я загуби.
Отделно от това, посочва, че изплащаните обезщетения за временна
нетрудоспособност не могат да покрият ежедневните й нужди. Посочва, че от
разпечатка на банковата сметка на ищцата е видно, че в рамките за периода на
временна нетрудоспособност от 14.03.2023 г. до 19.05.2023 г., същата е
получила обезщетения от НОИ в общ размер от 1229,69 лева, както следва:
-за дата 20.04.2023 г. – 322,06 лева;
-за дата 25.04.2023 г. – 322,06 лева;
-за дата 11.05.2023 г. – 204,95 лева;
-за дата 23.05.2023 г. – 380,62 лева.
Ищцата поддържа, че полага труд по трудово правоотношение с договор
№ 66, сключен на 22.07.2015 г., с последно изменение на договор с
Допълнително споразумение № 20 от 03.01.2023 г., като видно от същия,
ищцата получава средно месечно брутно възнаграждение в размер от 1000,00
лева или нетно възнаграждение от 775,98 лева за месец април, в който месец
не е работила. Поддържа, че за период от 46 дни, в когато е била в болничен е
следвало да получи сумата от 1983,06 лева по трудово възнаграждение /при
средно дневна ставка от 43,11 лева на ден/. Сочи се, че при изплатени
обезщетения в общ размер от 1229,69 лева, за ищцата има пропуснати ползи в
размер на 753,37 лева, изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение за
периода от 14.03.2023 г. до 19.05.2023 г. Твърди, че отговорността на
Общината произлиза както от възлагане на дейностите по поддържането на
пътищата, така и от собствеността на вещта - като видно от извадка от
Кадастралната карта, ул. „..........“ е Поземлен имот с идентификатор №
68134.401.346, гр. София, община Столична, район Оборище, ул. „..........“,
Общинска публична собственост, Урбанизирана територия, НТП за
второстепенна улица, площ 1497 кв. м. по Заповед за одобрение на КККР №
РД-18-45 от 09.07.2010 г. на И.Д. на АГКК. Посочва, че съгласно разпоредбата
на пар. 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, общинските пътища, улиците, булевардите,
площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване, както и всички прилежащи към тях терени, имат статут
на публична общинска собственост. Поддържа, че настъпилите вреди на
ищцата са в пряка и непосредствена последица от бездействието на Столична
община за ремонт и поддръжка на тротоарите. Претендира и разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата
молба, в който с който оспорва изцяло предявените искове, като
неоснователни и недоказани. Посочва, че мястото на настъпване на събитието
е неуточнено. Твърди, че не са ясни причините за настъпването на инцидента,
както и каква е причината ищцата да падне, което да доведе до причинените
травми. Излага, че липсва снимков материал, от който да е видно, че има
неравност по тротоара, която да доведе до настъпване на инцидента. Оспорва
твърденията на ищцата за наличието на неравност, тъй като липсват налични
4
доказателства. Твърди, че липсват елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане, и по конкретно наличието на виновно поведение от
страна на ответника. Оспорва да е налице и другата предпоставка, а именно
причинно - следствена връзка между инцидента и претърпените от ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които са пряка и
непосредствена последица от причиненото му увреждане. Твърди, че липсва
противоправно действие или бездействие на служители на Общината, от което
да са произтекли вреди, както и причинна връзка между противоправното
поведение и вредата, както и възлагане на работа и причиняване на вредата
при или по повод на възложената работа. Сочи, че при липса на
противоправно поведение от страна на ищцата, както и при липсата на
причинно - следствената връзка между вредата и противоправното деяние,
искът се явява неоснователен и недоказан. Прави възражение за
съпричиняване по чл. 51, ал. 2, тъй като ищцата е проявила поведение, с което
е допринесла пряко и непосредствено за настъпване на твърдените вреди.
Твърди, че ищцата не е положила дължимата грижа при своето движение,
което да гарантира нейната безопасност. Моли съда да отхвърли иска за
неимуществени вреди изцяло или да не бъде присъждано в пълен размер,
съобразно степента на допринасяне. Оспорва твърденията на ищцата за
последиците върху психиката, тъй като не става ясно в какво се изразява
посочения страх „да ходи по улиците“. Изтъква, че няма данни за
психическото и емоционалното състояние на ищцата от преди и след
инцидента, което да даде представа налице ли са изменения във възприятията
на ищцата. Поддържа, че по делото няма данни лицето да е потърсило
психологическа или психиатрична помощ. Сочи, че описаните болки и
страдания са силно преувеличени и не кореспондират с реалната ситуация,
доколкото ищцата се е възстановила напълно. Твърди, че отказа на ищцата да
предприеме лечение чрез интервенция, само е забавило и затруднило процеса
по оздравяване. Твърди, че принципа на справедливостта е критерият за
определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, като съдът следва да
съобрази всички доказателства от значение за реално претърпените от
увреденото лице морални вреди. Излага, че в ППВС № 4/1968 г. са въведени
общи критерии, формиращи съдържанието на понятието справедливост,
съдържащо се в чл. 52 от ЗЗД., като в т. 11 е посочено, че при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва
да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди,
както и значението им за размера на вредите. Заявява, че размерът на
претендираното от ищцата обезщетение е многократно завишено. Моли за
отхвърляне на предявените искове. Алтернативно моли съда да намали
размера на претендираното обезщетение. Претендира и разноски.
С протоколно определение № 24759 в проведеното на 11.10.2024 г.
открито съдебно заседание съдът е допуснал изменение на предявения иск за
имуществени вреди, като искът за имуществени вреди се счита предявен за
сумата в размер на 2079,50 лева.
5
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното от фактическа страна:
По делото е представена Епикриза от Медицински институт – МВР на
„Клиника по ортопедия и травматология“, от която се установява, че ищцата е
получила полилинеарни фрактури на тибията и фибулата метаепифизарно,
фрактура на латералния малеол, фрактура в основата на 5 метатарзална кост.
Установява се, че за горепосочените фрактури е била извършена операция за
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула.
От представения по делото Болничен лист № Е20230715566 се
установява, че на ищцата и е поставена диагноза: счупване на други части на
подбедрицата. Установява се още, че болничния лист е издаден за периода от
14.03.2023 г. до 19.04.2023 г.
По делото са представени Фактура № **********/17.03.2023 г. и
Фактура № **********/20.03.2023 г., от които се установява, че ищцата е
заплатила сумата от 1555,20 лева за 1/3 тубуларна плака, комплект с винтове и
е заплатила 6 потребителски такси по 5,80 лева в общ размер от 34,80 лева.
Представен е касов бон, видно от които ищцата е закупила артикул на
стойност – 220,00 лева от магазин за ортопедични средства. Представени са
още 2 касови бона на стойност по 89,80 лева и 44,90 лева, от които е видно, че
ищцата е закупила лекарства в размер на горепосочената стойност.
Приета по делото е и образна диагностика от ДКЦ XII София ЕООД,
видно от която, на ищцата е извършена рентгенография на стъпало и пръсти,
от която се установява, че на дясната глезенна става има постоперативна
остеосинтеза чрез метална пластина и винтове след бималеоларна фрактура на
дясната глезенна става, а на лявото стъпало данните от рентгенографията
сочат, че са налице артрозни изменения на интерфалангеалните стави.
По делото е приет Трудов договор № 62/22/07/2015 г., от които се
установява, че ищцата получавала основно трудово възнаграждение в размер
на 450,00 лева на длъжност касиер.
Представено е по делото Допълнително споразумение № 20/03.01.2023
г., от което се установява, че считано от дата 03.01.2023 г. ищцата ще получава
брутно трудово възнаграждение в размер на 1000,00 лева. Видно от
представения Фиш за заплата за месец април 2023 г., нетното възнаграждение
за месец април е в размер на 775,98 лева.
От представената Епикриза от „СБАЛ – Гръбначен център“ АД, се
установява, че ищцата е постъпила в „Ортопедо – травматологично
отделение“ на дата 03.10.2024 г. с диагноза – счупвания на други части на
подбедрицата и е била изписана на 09.10.2024 г. Установява се, че на дата
04.10.2024 г. била извършена операция. Установява се още, че ищцата е била
оперирана преди време по повод на фрактура на дясна глезенна става, като
след оперативната интервенция и рехабилитация продължава да има
дискомфорт и болка в същата зона.
6
Представена е Фактура № **********, от която е видно, че ищцата е
заплатила сумата от 134,80 лева за административна такса и потребителска
такса съгласно чл. 37 от ЗЗО.
От разпита на свидетеля Кунов (племенник на ищцата), се установява, че
знае за инцидента, но не е присъствал на случилото се. Заявява, че след
постъпването на ищцата в болницата, е полагал всякакви грижи за нея.
Споделя, че е разбрал за инцидента, когато ищцата била в МВР болница, като
тогава му се обадила неговата майка и му съобщила, че ищцата е в болница.
Заявява, че след постъпването в болница на ищцата и двата крака й били
счупени, като тя била в абсолютна неподвижност. Твърди, че след изписването
свидетелят е полагал грижи за нея. Посочва, че на ищцата са й направили
операция и на двата глезена, като до настоящия момент свидетелят се грижи
за нея, тъй като все още изпитва болка. Заявява, че вече може да ходи сама, но
все още я боли глезена на единия крак. Свидетелят споделя, че това, което знае
е, че ищцата е излизала от фризьорския салон и на тротоара е имало
неравности върху които е стъпила ищцата, следствие на което е паднала и се е
получило счупването. Заявява, че ищцата все още не може да ходи и да се
качва в автобуса без болки. Поддържа, че в продължение на три месеца след
инцидента, свидетелят я е пренасял до тоалетната. Свидетелят заявява, че е
помагал на ищцата да извършва физиологичните си нужди, като й помагал да
се изкъпе, да отиде на тоалетна, както и да се храни. Твърди, че след тези три
месеца, в продължение на още три месеца е ходила с патерици. Поддържа, че
по време на инцидента е било сутрин, когато ищцата пада на улицата и не е
могла да се изправи. Заявява, че най – големия страх на ищцата е при качване
в автобус, тъй като изпитва болки. Свидетелят споделя, че към настоящия
момент поне веднъж месечно й помага да поддържа нейния дом с почистване.
Изтъква, че се е променил начинът й на живот след инцидента. Разказва, че
изпитва болки и несигурност и се страхува да се качва в градски транспорт.
Посочва, че ищцата работи като продавач – консултант в магазин за спортна
екипировка.
От показанията на свидетеля Агонцева, се установява, че инцидентът с
ищцата се е случил през месец март 2023 г. Твърди, че ищцата е била на
фризьор, като на излизане паднала на тротоара и не може да се изправи.
Поддържа, че се обадили на линейка и я откарали в МВР болница. Посочва, че
и двата й крака видимо се подули и посинели и не е могла да стъпи нито на
единия, нито на другия си крак. Свидетелката споделя, че на мястото на
инцидента има две шахти, като вътре има кабели. Изтъква, че на една крачка
от салона се намират шахтите, които са издигнати по – високо от тротоара.
Свидетелката предполага, че ищцата там се е спънала, тъй като не я е видяла,
но е чула нещо, обърнала се и е видяла, че ищцата е паднала. Твърди, че са й
казали, че ищцата е била оперирана, тъй като са й счупени и двата крака.
Споделя, че често е търсила ищцата на една или две седмици веднъж, като тя
й е казвала, че е оперирана и се намира в болница, а след това й казала, че седи
в къщи и не й дават да стъпва. Заявява, че ищцата за първи път е посетила
7
фризьорския салон 4 – 5 месеца по – късно.
Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните свидетели, които са
последователни, логични, безпротиворечиви и се подкрепят от писмените
доказателства и заключението на вещото лице и описват състоянието на
ищцата след падането.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – техническа
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и
компетентно дадено, се установява, че процесната шахта е разположена
непосредствено пред входа на фризьорския салон, находящ се на ул. „Г.
Бенковски“, от лявата страна от посока към ъгъла с ул. „Св. Св. К. и Методий.
В експертизата вещото лице е отбелязало, че във въпросния фризьорски салон
се влиза с едно стъпало, като задължително се преминава през тази шахта.
Посочва, че между ръба на шахтата и стъпалото за влизане в салона има
вдлъбнатина с дълбочина от около 7 сантиметра, като същата е с променлива
дълбочина, която е най – дълбока при ръба на шахтата и постепенно по
периметъра на останалите три страни се изравнява с нивото на тротоара.
Изтъква, че тази конфигурация на вдлъбнатината създава условията при
излизане от салона излизащия да стъпи на криво и да подгъне глезена на крака
си. Вещото лице констатира още, че видимостта към тази вдлъбнатина е
ограничена при излизане от салона и има голяма вероятност излизащия да
стъпи в нея. Посочва, че ако стъпи в края на вдлъбнатината и близо до ръба на
шахтата има голяма вероятност да се спъне, да падне и кракът му, който не е
стъпил на хоризонтална, а на наклонена плоскост да се подгъне. Според
вещото лице фактът, че вдлъбнатината и в момента на огледа съществува и не
е подравнена с ръба на шахтата показва, че не всеки преминаващ пада и си
чупи краката, а е въпрос на стечение на обстоятелствата. Заявява още, че при
стъпване на точно определено място, в наклонената част на вдлъбнатината
кракът може да се подгъне в глезена, като последва спъване в ръба на шахтата,
падане и последващо счупване на единия или двата крака и получаване на
други травми по тялото и/или главата.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – медицинска
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и
компетентно дадено, се установява, че при процесния инцидент на дата
14.03.2023 г. ищцата получава следните увреждания, а именно:
-счупване на двата пищяла на дясна подбедрица в областта на глезенната
става.
-счупване на малкия пищял на лява подбедрица в областта на глезенната
става.
-счупване на 5 – предходилна кост на ляво ходило.
Вещото лице по СМЕ констатира, че такъв вид увреждания се получават
при усукваща травма в областта на глезенната става. Установява се още, че по
отношение на счупването на дясна подбедрица е проведено оперативно
лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на
8
фрагментите с метална остеосинтеза – плака и винтове. Констатира се, че по
отношение на счупванията на малкия пищял на лява подбедрица и 5 –
предходилна кост на ляво ходило е било проведено консервативно лечение, с
поставяне на обездвижваща ортеза на лява глезенна става и ходило за 30 дни.
От експертизата се установява още, че при нормално протичане на
лечебния процес, без усложнения, периода на възстановяване при счупване на
двата пищяла на дясна подбедрица в областта на глезенната става е около
шест месеца, а при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения,
периода на възстановяване при счупване на малкия пищял на лява подбедрица
в областта на глезенната става е около 3 – 4 месеца.
Вещото лице по СМЕ в осз. заявява, че на десния крак има счупване на
двете кокълчета и глезенната става, а на левият крак има счупване на тънката
кост от външната страна, както и на една кост от ходилото. Вещото лице
заявява, че при „стъпване на криво“ може да се счупят и двата глезена, в
зависимост от силата, като най – вече зависи от ъгълът, под който се усуква
глезена, като при едно спъване и падане могат да се счупят и двата глезена.
Твърди, че най – вероятно първата травма е на дясната глезенна става и там
уврежданията са по – тежки, а другата е усукана при падането, като може да е
подгъната при самото падане, тъй като има счупване на една предноходилна
кост, което показва, че глезена се чупи при непълно усукване, а малко
настрани и напред, за да се счупи тази предна ходилна кост на левия крак.
Вещото лице поддържа, че може да се получи същото увреждане при
загуба на равновесие или при спъване в неравна повърхност. Заявява, че
лечението е проведено напълно адекватно, като при 99 % от случаите, когато
има двустранно счупване се прибягва до оперативно лечение с тези винтове и
планки за да се получи двустранна стабилизация. Вещото лице изтъква, че
според медицинската литература за десния глезен рехабилитацията е шест
месеца, а за левия около четири месеца.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното от правна страна:
В тежест на ищцата по исковете с правно основание чл. 49, вр. с 45, ал. 1
ЗЗД е да докаже, че е претърпял твърдените имуществени и неимуществени
вреди в посочения размер, настъпили в причинна връзка с виновното и
противоправно поведение на ответника (бездействието на негов служител във
връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на общинските
пътища). В тежест на ищцата е докаже размера на имуществените вреди както
и твърдените пропуснати ползи.В тежест на ответника е при установяване на
горните обстоятелства, е да докаже изключителна вина на застрахования при
ищеца водач, респективно погасяване на задължението.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение. Във връзка с наведеното възражение
за съпричиняване в тежест на ответника е да установи твърдяното от него
9
поведение на увредения, което да е допринесло за настъпване на вредите.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява
осъществяването на всеки един от юридическите факти, пораждащи
отговорността на ответника. Установи се въз основа на приетите заключения
по СТЕ и СМЕ, събраните по делото писмени доказателства и кредитираните
свидетелски показания, че на дата 14.03.2023 г. ищцата е претърпяла сочения
от нея инцидент в гр. София, на ул. „К. и Методий“ № 33, в близост до
фризьорски салон, чийто вход е откъм улица „Бенковски“- пропадане на
десния крак в дупка до шахтата, от което тя губи равновесие и пада напред с
цялото си тяло, като падането става след пропадане на крака й в дупка до ръба
на комуникационна шахта на улица „..........“, следствие на което ищцата е
получила следните травматични увреждания: счупване на двата пищяла на
дясна подбедрица в областта на глезенната става, счупване на малкия пищял
на лява подбедрица в областта на глезенната става и счупване на 5 –
предходилна кост на ляво ходило.
Участъкът, в който се твърди, че е станало произшествието, а именно
тротоарът на ул. „Бенковски“ е публична общинска собственост. Тротоарът е
част от земното платно, съобразно § 1, т. 2 от ДР на ЗП. Според текста на чл.
30, ал. 4 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на тротоарите в
границите на урбанизираните територии се организира от съответната
община. Чл. 48, т.2, б."б" от ППЗП вменява в задължение на съответните
общини организирането на дейностите по поддържане на тротоарите в
градовете. Посочените дейности по отношение общинската пътна
инфраструктура на територията на Столична община ответникът като
юридическо лице реализира чрез служителите си или други лица, на които е
възложил извършването им, като на основание чл. 49 ЗЗД носи обективна
гаранционно-обезпечителна отговорност за причинените от тези лица вреди
при и по повод изпълнението на възложената им работа.
Вменените на ответната община правомощия за стопанисване на
общинската пътна мрежа несъмнено включват и отстраняване на всякакви
повреди по общинските пътища, които създават опасност от увреждане на
пътните превозни средства, както и на пешеходците, като част от общото
задължение на общината за поддържането им в необходимото за гарантиране
на безопасен трафик състояние. Затова и в процесния случай наличието на
шахта пред входа на фризьорския салон с вдлъбнатина с най – голяма
дълбочина – 7 сантиметра при ръба на шахтата с постепенно изравняване с
нивото на тротоара по периметъра на останалите три страни. От СТЕ
безспорно се установи, че тази конфигурация на вдлъбнатината създава
условия при излизане от фризьорския салон излизащия да стъпи на криво и да
подгъне глезена на крака си, което е станало и причина за настъпилата
злополука, което е и в резултат от бездействието на длъжностните лица, на
които ответникът е възложил изпълнението на указаните по – горе дейности
по поддръжка на общинската инфраструктура.
10
Натоварените с тези дейности лица не са извършили дължимите
действия по привеждане на проблемния участък в обезопасено състояние,
като това тяхно бездействие, по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се презюмира да е
виновно. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно приетото в
Постановление № 9/28.12.1966 г. на Пленума на ВС, вредите се считат
причинени при изпълнение на възложената работа не само, когато са резултат
на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на
което е възложена работата. За възложителя бездействието на изпълнителя на
работата също е основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява
в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите
или други правила и от характера на възложената работа. Затова и в случая,
доколкото се установи, че в причинна връзка с визираното противоправно
поведение на лицата, на които са възложени дейностите по поддръжка на
общинската пътна мрежа, за ищцата са настъпили вреди, то за същите спрямо
нея отговаря ответникът на деликтно основание - по чл. 49 ЗЗД, в качеството
му на възложител. Ответникът СО не е изпълнил задължението си по чл. 31 от
ЗП, а именно - да осигури необходимите условия за непрекъснато, безопасно и
удобно движение през цялата година, което е в причинна връзка с настъпилата
за ищцата злополука.
От изложеното следва, че правопораждащият вземането на ищцата
фактически състав по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е изпълнен във всичките си
елементи, поради което предявените искове са доказани в своето основание.
По отношение размера на предявените искове съдът съобразява следното:
Съгласно чл. 51 ЗЗД отговорността на делинквента обхваща всички
вреди, настъпили като пряка и непосредствена последица от увреждането,
като при определяне размера на паричния еквивалент на неимуществените
вреди приложение намира принципът на справедливото им репариране,
установен с нормата на чл. 52 ЗЗД. При съобразяване на даденото в т. 2 от
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС задължително тълкуване
следва да се отбележи, че въведеното в чл. 52 ЗЗД понятие за справедливост
като критерий за съразмерна обезвреда не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
подлежащи на изследване от съда във всеки отделен случай. Като такива
обстоятелства в конкретиката на процесния случай следва да бъдат ценени
вида и тежестта на получените от ищцата телесни увреждания, характера и
интензитета на свързаните с тях болки и страдания, продължителността на
възстановителния период и наличието на евентуални остатъчни оплаквания.
При преценка размера на следващото се по справедливост обезщетение
за претърпените от ищцата неимуществени вреди съдът отчита преди всичко
характера на причиненото и травматично увреждане - счупване на двата
пищяла на дясна подбедрица в областта на глезенната става, счупване на
малкия пищял на лява подбедрица в областта на глезенната става и счупване
на 5 – предходилна кост на ляво ходило. В тази връзка следва да се отчете, че
възстановителният период на ищцата е бил дълъг - около 6 месеца при
11
счупване на двата пищяла на дясна подбедрица, а при счупването на малкия
пищял на лява подбедрица в областта на глезенната става – около 3-4 месеца,
съгласно СМЕ, а съгласно показанията на св. Кунов около 3 месеца ищцата не
е могла самостоятелно да се обслужва, тъй като е била обездвижена, след
което още 3 месеца е ходила с патерици, през който период ищцата е търпяла
физически болки и страдания, както и неудобства при ежедневното си
обслужване от порядъка на около половин година, при нормално протичащ
оздравителен процес и липса на усложнения. Следва да се съобрази и това, че
лечението на ищцата е протекло с необходимост от оперативни интервенции,
като в материалите по делото няма данни за възникнали усложнения в хода на
лечението и възстановителния процес и в този смисъл следва да се приеме, че
възстановяването е било с обичайната продължителност. Като релевантно
следва да се цени и това, че отделно от телесното увреждане ищцата е
получил стрес и емоционален дискомфорт, свързани със спомена за
инцидента, които неминуемо са повлияли негативно върху психиката й.
Отчитайки всички тези обстоятелства от значение за размера на
търсеното обезщетение, съдът намира, че частично предявения иск в размер
на 5000,00 лева за неимуществени вреди е основателен до пълния предявен
размер. Съдът счита, че сумата от 5000,00 лева, съставлява справедлив
паричен еквивалент на претърпените от ищцата неимуществени вреди по
смисъла на чл. 52 ЗЗД, с който същите да бъдат съразмерно компенсирани.
Наведеното от ответника правонамаляващо възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата не може да бъде споделено
от съда, доколкото останаха недоказани твърденията на ответника за
съпричиняване, тъй като по никакъв начин не се установява ищцата да е
допринесла със своето поведение за настъпването на вредоносния резултат.
По отношение иска за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди - съгласно чл. 51, ал. 1, пр. 1 ЗЗД обезщетението при деликтната
отговорност обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Съдът приема, че е налице е причинна връзка
между претърпените от ищцата телесни увреждания и направените от същата
разходи за заплатени такси за преглед и рехабилитация.
От представените по делото от ищцата писмени доказателства се
установява, че последната е сторила разходи за лечение в размер на сумата от
1555,20 лв., представляваща заплатена сума по фактура №
**********/17.03.2023 г. за тубуларна плака /л. 17 от делото/; 34,80 лева
заплатена потребителска такса по фактура № **********/20.03.2023 г.; /л. 18
от делото/; 220,00 лева заплатена сума по касов бон от 20.03.2023 г. за
ортопедични средства /л. 19 от делото/; 44,90 лева заплатена сума за
лекарство – Ксарелто филм. Табл. 10 м. /л. 20 от делото/; 89,80 лева заплатена
сума за лекарство – Ксарелто Филм. Табл. 10м. /л. 20 от делото/, както и
сумата от 134,80 лева по фактура № **********/09.10.2024 г., от които 34,80
лева заплатени потребителски такси (6 потребителски такси по 5,80 лева)
12
съгласно чл. 37 от ЗЗО и 100,00 лева заплатена административна такса /л. 67
от делото/.
Като съобрази гореизложеното, съдът приема, че предявеният иск за
обезщетение за имуществени вреди, е основателен в пълния предявен размер
от 2079,50 лв. и следва да се уважи изцяло.
С оглед гореизложените съображения съдът приема за доказани
елементите от фактическия състав на чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД и по отношение
на имуществените вреди, изразяващи се в пропуснати ползи поради по –
ниското обезщетение, което ищцата е получила за периода на временната си
неработоспособност, вследствие на инцидента и нетното трудово
възнаграждение, което ищцата би получила за същия период. От
представените по делото болнични листове /л. 15 и л. 16 от делото/, се
установи, че ищцата е била в отпуск поради временна нетрудоспособност за
периода от 14.03.2023 г. до 19.05.2023 г. От представения по делото Фиш за
заплата – април 2023 г. се установи, че ищцата получава нетна заплата в
размер на 775,98 лева. Служебно изчислено от съда за периода от 14.03.2023 г.
до 19.05.2023 г. възлиза в размер на 1983,06 лева. Видно от представеното
извлечение по сметка ищцата е получила като обезщетение от НОИ следните
суми: на дата 20.04.2023 г. – сумата от 322,06 лева; на дата 25.04.2023 г. –
сумата от 322,06 лева; на дата 11.05.2023 г. – сумата от 204,95 лева; на дата
23.05.2023 г. – сумата от 380,62 лева, което се равнява на общата сума от
1229,69 лева. Съдът счита, че разликата между трудовото възнаграждение,
което би получила ищцата и размера на изплатеното й обезщетение поради
временна нетрудоспособност, представляват именно разликата в
имуществото, което ищцата би имала, ако инцидента не се беше осъществил и
се изразява именно в това, че пропуснатите ползи от ищцата за периода от
14.03.2023 г. до 19.05.2023 г. вследствие на състоянието на временна
неработоспособност възлизат в размер на 753,37 лева, но доколкото ищецът
претендира сумата от 710,26 лева, то предявения иск за имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи следва да се уважи изцяло в размер на
претендираната сума.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски възниква само в полза на ищцата. Същата е заплатила държавна
такса в размер на 311,20 лева, депозит за вещи лица за СМЕ и СТЕ в размер на
600,00 лева, както и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3240,00
лева.
Съдът следва да разгледа и възражението на ответника за прекомерност
на адвокатското възнаграждение. Съгласно Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения - по чл.7, ал.2, т. 3 (редакция ДВ бр.
88 от 4.11.2022г.) адвокатското възнаграждение се определя при следните
пропорции - 400 лв. + 10% от разликата над 1000 лева. В случая цената на
исковете е 7789,76 лева и дължимото минимално адвокатско възнаграждение,
13
изчислено при посочената пропорция възлиза в размер на 1078,97 лева. Ето
защо възражението на ответника по реда на чл.78, ал.5 от ГПК е основателно
и претендираното адвокатско възнаграждение следва да се намали до сумата
от 1078,97 лева.
Поради гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.49, вр.чл.45, ал.1 ЗЗД Столична община, с
адрес: гр.София, ул.“Московска“ № 33 да заплати на Д. Г. С., ЕГН **********,
сумата от 5 000,00 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
получени травми в резултат от нараняване при падане вследствие на закачане
на кракът на ищцата на попадане в дупка до шахта, следствие на което губи
равновесие и пада напред с цялото си тяло при инцидент на 14.03.2023 г. в гр.
София, при излизане от фризьорски салон на тротоара на улица „Бенковски“,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането –
14.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД Столична община, с
адрес гр. София, ул. „Московска” № 33 ДА ЗАПЛАТИ НА Д. Г. С., ЕГН
********** на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, сумата в общ размер от
2079,50 лв./ с оглед допуснато изм. по реда на чл. 214 ГПК /, представляваща
дължимо обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
заплатена сума в размер на 34,80 лв.по фактура № **********/17.03.2023 г.;
220,00 лева заплатена сума по касов бон от 20.03.2023 г. за ортопедични
средства ; 44,90 лева заплатена сума за лекарство – Ксарелто филм. Табл. 10
м.; 89,80 лева заплатена сума за лекарство – Ксарелто Филм. Табл. 10м.; както
и сумата от 134,80 лева по фактура № **********/09.10.2024 г., от които 34,80
лева заплатени потребителски такси (6 потребителски такси по 5,80 лева)
съгласно чл. 37 от ЗЗО и 100,00 лева заплатена административна такса в
резултат от нараняване при падане вследствие на попадане в дупка до шахта
на тротоара при инцидент на 14.03.2023 г. в гр. София, ул. „..........“.
ОСЪЖДА на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД Столична община, с
адрес гр. София, ул. „Московска” № 33 ДА ЗАПЛАТИ НА Д. Г. С., ЕГН
********** на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, сумата в общ размер от
710,26 лв., представляваща пропуснати ползи като разлика между трудовото
възнаграждение в нетен размер, което Д. Г. С. би получила за изпълняваната
длъжност „касиер“ в „БЪЛГАРИЯ ВЕЛКОВ КЪМПАНИ“ ЕООД и
обезщетението, получено от същата от НОИ за отпуск по болест, за периода от
14
14.03.2023 г. до 19.05.2023 г. включително, ведно със законната лихва от
датата на извършване на съответните разходи до пълното заплащане на
обезщетението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Столична община, с адрес гр.
София, ул. „Московска” № 33, да заплати на Д. Г. С., ЕГН **********, сумата
в размер на 1990,17 лв., представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от
решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15