Определение по дело №461/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на глава XIII - чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. с чл.63д ЗАНН.

Е.Г.Д.,*** с пълномощник адв.Н.Делева, обжалва Определение № 24 от 08.01.2024г. постановено по АНД № 5393/2023г. на Районен съд - Пловдив, с което е оставена без уважение молба от 08.12.2023г. за изменение на Решение № 1937 от 05.12.2023г., постановено по АНД № 5393/2023г. в частта за разноските.

Частната жалба е подадена в срок от страна с право и интерес от обжалване на неблагоприятен съдебен акт /съобщение за определението на ПРС е получено на 23.01.2024г.; частната жалба е с вх. номер в РС – Пловдив от 24.01.2024г./. Същата е процесуално допустима.

Определението на ПРС се счита за незаконосъобразно с искане за отмяна и присъждане на разноските по делото. Поддържа се, че пълномощно е представено в момента на започване на съдебното заседание, а договор – по време на съдебното следствие, преди същото да е приключило. Договорът за правна защита и съдействие е представен след като адв.Делева и жалбоподателката са заявили, че нямат други доказателствени искания, но преди обявяване на ход по същество. Твърди се, че договор за правна защита и съдействие, както и списъкът с разноски са представени преди да е обявено за приключило съдебното следствие. Счита се за несправедливо неприсъждането на разноски, след като е ангажиран адвокат, който се е явил по делото, заплатено е адвокатско възнаграждение и жалбата е уважена. Заявено е искане за изслушване на аудио запис от съдебното заседание.

Ответникът ВПД Началник група в ОД МВР – Пловдив, сектор Пътна полиция не е изразил становище по частната жалба.

1. С Решение № 1937/05.12.2023г. по АНД № 5393/2023г. на Районен съд – Пловдив е отменено Наказателно постановление № 23-1030-004099 / 10.08.2023г., издадено от ВПД Началник група в ОД МВР – Пловдив, сектор Пътна полиция за наложени на Е.Д. : глоба в размер на 20лв. за нарушение на чл.40 ал.1 ЗДв.П; глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 ЗДв.П. По отношение разноските ПРС в мотивите на решението е посочил, че са поискани, но не следва да се присъждат, тъй като доказателства за заплащане на претендираните разноски са представени след като е обявено за приключило съдебното следствие, в хода по същество, когато адв.Делева е представила договор за правна защита и съдействие. Доказателствата са представени несвоевременно – след прочитане и приемане на всички писмени доказателства по делото и обявяване на съдебното следствие за приключено.

В протокол от съдебно заседание, проведено на 29.11.2023г. е документирано представяне на пълномощно от адв.Делева при проверка на страните по делото и преди да се даде ход. В протокола е отразено изявление на адв.Делева и жалбоподателката относно доказателствата – нямат други искания. ПРС е прочел и приел всички писмени доказателства по делото, обявил е за приключило съдебното следствие и е дал ход по същество. След като е даден ход по същество в протокола е вписано изявление на адв.Делева за представяне на договор за правна защита и съдействие, ведно с искане за присъждане на направените разноски.

В молба за изменение на решението в частта за разноските с искане за присъждането им е заявено, че договорът за правна защита и съдействие, както и списъкът с разноски са били представени преди да е обявено за приключило съдебното следствие. Помолено е – в случай, че има звукозапис, да бъде прослушан.

В обжалваното определение ПРС приел, че представянето на доказателство за извършените разноски не е направено своевременно и оставил без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските. Посочено е, че в протокола от съдебно заседание е отбелязан изрично момента, в който адв.Делева е представила договор за правна защита и съдействие – в хода по същество. Според ПРС - несвоевременно представяне на договора за правна защита води до невъзможност същият да бъде приобщен като писмено доказателства по делото чрез прочитане и приемането му. Изводът се счита за съответен с Т.Р. № 6/2012г. по т.д.№ 682012г. на ОСГК – т.11.

2. В протокола от съдебно заседание, проведено на 29.11.2023г. – не е отразено дали се изготвя звукозапис /чл.311 ал.3 НПК/. При произнасяне по молбата за изменение на решението в частта за разноските съдът не е посочил дали е изготвен звукозапис, но в случая делото не съдържа писмено искане на адв.Делева или жалбоподателката за допълване или поправка на протокола в срока по чл.312 ал.1 НПК. Това обстоятелство не отрича възможността за пропуск в протокола да бъде отразено изявление за представяне на договора за правна помощ преди даден ход по същество, но процесуалният ред, предвиден в чл.312 ал.1 НПК не е осъществен, поради което следва да бъде зачетено съдържанието на протокола – официален документ. В частната жалба също е заявено искане за изслушване записа от съдебното заседание, но както бе посочено - това е обвързано с искане за допълване или поправка на протокола в срока по чл.312 ал.1 НПК, каквото не е заявено пред ПРС. В молбата за изменение на решението в частта за разноските и в частната жалба против определението на ПРС не са изложени обективни препятстващи пречки, непозволили осъществяване на процесуалния ред по чл.312 ал.1 НПК. Не са заявени и доказани причини, стоящи извън волята на страната и пълномощникът за подаване на писмено искане за поправка или допълнение на протокола.

В производството по ЗАНН пред районния съд е приложима нормата на чл.84 ЗАНН /“Доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.“/, а не АПК. Поради това не следва да се приема в конкретния случай да е налице пропуск на съда да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства, по см. на чл.171 ал.5 АПК, която норма задължава съда за посоченото съдействие.

РС – Пловдив правилно се е позовал на Т.Р. № 6/2012г. на ОСГТК – т.11 : „Претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция.“. Съгласно чл.130 ал.2 ЗСВ : „Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.“. Тълкувателното решение подлежи на задължително прилагане.

По отношение т.11 от Т.Р. се съобрази, че касае момента на заявяване на съдебните разноски и в диспозитива на Т.Р. е посочено „съдебно заседание“. При представяне на второто становище относно спорния въпрос, което е прието за правилно, в мотивите по т.11 е посочено : „Според второто становище, най–късно до приключване на съдебните заседания в съответната инстанция, страната следва да представи списък по чл. 80 ГПК, тъй като това е и последния момент, до който могат да се сочат валидно доказателства.“. Следователно и с оглед конкретиката на фактите - представянето на договора за правна защита е осъществено до края на съдебното заседание, в което е даден ход по същество. В случая договора за правна защита не е бил представен с писмени бележки и в тази вр. предвид същността на т.11, в диспозитива на Т.Р. е словоупотребата съдебно заседание, в което е представен договора, доказващ реално направени разноски в размер на 500лв. за адвокатско възнаграждение. Претенцията за разноски е заявена своевременно по см. на Т.Р. – „Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция.“. Договорът за правна защита не е от обхвата на доказателствата за спорния предмет и другата страна има право да възрази за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В протокола от съдебното заседание с ход по същество не е отразено присъствие на представител на ответника. Договорът за правна защита е представен в съдебното заседание, преди то да е приключило, поради което правата на другата страна не са накърнени.

Съгласно чл. 80 ГПК - страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Съдебният състав се позовава на Определение № 62 от 23.03.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 218/2011 г., I г. о., ГК, според което : „От тази норма могат да се направят следните извода - че разноските следва да се претендират до посочения краен момент и да се представи списък на същите, за да бъде уважено искането за разноски на страната, която съгласно чл. 78 от ГПК има право на такива. Самият списък не е доказателство за направените разноски. Той само обобщава сумарно направените разноски. До приключване на последното съдебно заседание в съответната инстанция следва да се представят и доказателствата за направените разноски. Смисълът на това е да може другата страна да се запознае с искането и доказателствата и евентуално да възрази по прекомерността им. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК искането за намаляване на разноските при прекомерност следва да се направи от насрещната страна. Въпросът за разноските е част от състезателността на процеса, която следва да се развие до приключване на последното заседание пред съответната инстанция, а за да стане това, доказателствата за направените разноски следва да са представени пред съда до това заседание. Насрещната страна не може да бъде поставяна в състояние на изненада с представяне на доказателства за направени разноски след приключване на устните състезания, срещу които няма възможност да възрази относно редовност или по чл. 78, ал. 5 от ГПК... Законът не изисква достоверна дата за договорът за правна помощ, но смисълът на претендиране на разноските до приключване на последното съдебно заседание е да не се създават доказателства след това с оглед узнатия резултат по делото.“. Делото съдържа договор за правна защита и списък на разноските и ПРС е дължал произнасяне в частта за разноските в съответствие с разрешения правен спор.

Предвид изложените съображения жалбата се приема за основателна.

Мотивиран така, АС - Пловдив

О П Р Е Д Е Л И :

Отменя Определение № 24 от 08.01.2024г. постановено по АНД № 5393/2023г. на Районен съд - Пловдив.

Осъжда ОД МВР – Пловдив да заплати на Е.Г.Д.,***, ЕГН ********** - съдебни разноски в размер на 500лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: