Определение по дело №439/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 2
Дата: 5 януари 2022 г. (в сила от 5 януари 2022 г.)
Съдия: Росица Антонова Тончева
Дело: 20213000600439
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 31 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2
гр. Варна, 05.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева
като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600439 по описа за 2021 година
, при произнасянето си взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.341, ал.2 вр. чл.249, ал.3 от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор от Окръжна прокуратура -
Добрич срещу определение от 09.12.2021 година, постановено в
разпоредително заседание по НОХД №412/2021 година по описа на Окръжен
съд - Добрич, с което съдебното производство е прекратено и делото върнато
в досъдебната фаза за отстраняване на допуснати съществени отстраними
процесуални нарушения.
С частния протест се ангажира позиция за незаконосъобразност на
атакуваното определение, подкрепена с позоваване на чл.чл.74, ал.2, 247б,
ал.5 от НПК и на постановки от ТР 1-2018-ОСНГТК. В резюме, прокурорът
от окръжната прокуратура счита, че щом органите на досъдебното
производство са изпълнили задълженията си да установят наследниците на
починалата при пътно произшествие, да обезпечат правата им по чл.75, ал.1-
ал.3 от НПК и при липса на процесуална обязаност да бъдат издирени всички
родственици от кръга на посочените в цитираното тълкувателно решение,
изводът на окръжния съд за допуснати в първата фаза на наказателното
производство съществени и отстраними процесуални нарушения в аспекта на
чл.249, ал.4, т.2 от НПК противоречи на закона. В съответствие с
аргументацията е и искането за отмяна на протестираното определение.
Срещу частния протест не е правено възражение от подсъдимата Т.П..
Варненският апелативен съд, след запознаване с материалите по делото
и след обсъждане на наведените в частния протест доводи, прие следното:
Частният протест е допустим, но по същество неоснователен.
Съдебното производство пред първата инстанция е образувано по
обвинителен акт на прокурор при Окръжна прокуратура - Добрич против Т.
1
СТ. П. за престъпление по чл.343, ал.1, б.в от НК. С разпореждане
№225/29.10.2021 година е насрочено разпоредително заседание за обсъждане
на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, като наред с други подготвителни
действия, съдията-докладчик изискал и справки за родствени връзки на
починалото при пътното произшествие лице, с оглед изпълнение на
задължителните указания на ТР 1-2018-ОСНГТК. Такива писмени документи
са приложени по делото (л.20- л.30 от НОХД).
Прочитът на същите, съвместно с удостоверение за наследници (т.2,
л.40) установява, че в кръга на пострадалите, очертан в т.1 от ТР 1-2018-
ОСНГТК, попадат Е.И., Г.И., С.И. и техните низходящи. Към този кръг би
следвало да се причислят братя и сестри на Х.Р., за чието съществуване не са
събрани никакви данни. За изчерпателност, в досъдебното производство са
налице насочващи показания на св.К.И. (т.1, л.70 от ДПр) за жива сестра на
починалата.
Все по фактическите положения с отношение към предмета на
настоящето дело, въззивният състав установява, че в досъдебното
производство правата по чл.75, ал.1-ал.3 от НПК са осигурени единствено на
Е.И., Г.И. и С.И..
Този факт не е убягнал от вниманието на първоинстанционния съд,
който в проверяваното определение, в съответствие със закона и
задължителните указания в т.1 от ТР 1-2018-ОСНГТК, констатирал
съществено и отстранимо процесуално нарушение, допуснато в досъдебното
производство, свързано с нарушаване на правата на пострадали в кръга по т.1
от посоченото тълкувателно решение да бъдат уведомени за образуваното
наказателно производство и за правата си да участват в него. Процесуалното
нарушение по отношение на пострадалата К.И. (внучка на починалата Р.) не
се санира с разпита й в качеството на свидетел.
Противопоставените на горните фактически и юридически положения
аргументи в частния протест са неоснователни. Известно е, че НПК не
урежда изрично кръга от лица, легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на
близък, поради което и за целите на правоприлагането този въпрос е
разрешен посредством тълкувателна практика. Съобразно ППлВС 4-1961,
ППлВС 5-1969 и ТР 1-2018-ОСНГТК, материално легитимирани са съпруг,
низходящи и възходящи от първа и втора степен, неосиновено отглеждано
дете, отглеждащия го, лице, съжителстващо на съпружески начала, братя и
сестри, при доказана особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
По-нататък, при стриктното съблюдаване на чл.76, ал.1 и чл.84, ал.1 от
НПК, не се открива процесуален регламент, който да изключва материално
легитимираните да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък лица, да се установят в съдебното
производство като частни обвинители и граждански ищци с присъщите им
2
процесуални функции (в предметния казус не възниква ситуацията на чл.74,
ал.2 от НПК). Касае се за акцесорни страни в съдебната фаза, чието участие е
вследствие на персонална преценка за процесуален интерес от участие в
процеса. За да се осъществи това право е необходимо органите на
досъдебното производство да изпълнят задължението по чл.74, ал.1 от НПК
да установят релевантния кръг лица с качеството на пострадали от
престъпление, след това в съответствие с чл.75, ал.1 от НПК да ги уведомят
за образуваното досъдебно производство, за правата им и да им осигурят
участие в тази фаза. И за да отговори на всички доводи в частния протест,
въззивният състав ще напомни, че съобразно чл.130, ал.2 от ЗСВ,
тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт.
При заетите съображения, този съдебен състав се солидаризира изцяло с
аргументацията на проверяваното първоинстанционно определение за
допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено процесуално
нарушение по см. на чл.249, ал.4, т.2 от НПК, което обуславя прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване
му. Затова и на основание чл.345, ал.1 от НПК, въззивният състав
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение от 09.12.2021 година, постановено в
разпоредително заседание по НОХД №412/2021 година по описа на Окръжен
съд – Добрич, с което съдебното производство по делото е прекратено и
делото върнато на Окръжна прокуратура-Добрич за отстраняване на
допуснати съществени процесуални нарушения.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3