РЕШЕНИЕ
№ 2161
гр. Бургас, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. Д.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20242120104407 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на Г. С.
Д., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Б., *** - адв. В. против СУ „Х.Б.“ - К.,
представлявано от Р.С. - Директор, с която се иска да бъде отменена заповед
№ РД-07-934/29.05.2024г., с която на ищцата е наложено дисциплинарно
наказание “***“. Претендира разноски.
Твърди се, че ищцата изпълнява длъжността „***“ при ответното СУ
„Х.Б.“ - гр. К.. На 30.05.2024г. й била връчена Заповед № РД-07-
934/29.05.2024г. на директора на училището, с която й е наложено
дисциплинарно наказание „***“. В издадената заповед било посочено, че
наказанието се налага на основание чл. 188, т.1 от КТ във връзка с чл. 187,
ал.1, т.1, т.3, т.7 от КТ за следните извършени нарушения на трудовата
дисциплина: неуплътняване на работното време, неизпълнение на
възложената работа и неизпълнение на законните нареждания на
работодателя. Според издадената заповед нарушенията били констатирани с
Протокол № 131/08.05.2024г. и Протокол № 133/10.05.2024г. Счита, че така
издадената заповед е незаконосъобразна и моли да бъде отменена.
Изложени са подробни съображения за незаконосъобразността на
1
процесната заповед.
На първо място, не е спазена процедурата на чл. 193, ал.1 от КТ, тъй
като преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят не е
изискал и приел писмени обяснения от служителката по повод на някакви
извършени от нея дисциплинарни нарушения.
Заповедта е издадена и в нарушение на изискванията на чл. 195, ал.1
от КТ, съгласно които дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която се посочва нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. В
случая в заповедта липсват конкретни мотиви и от нея не става ясно в какво се
изразяват нарушенията на трудовата дисциплина, за които е обвинена
служителката, което изключително затруднява нейната защита.
„Нарушенията“ на трудовата дисциплина са изброени само бланкетно - чрез
възпроизвеждане на текстовете на съответните законови разпоредби на
Кодекса на труда. Ищцата не е запозната със съдържанието на цитираните в
заповедта Протокол № 131/08.05.2024 г. и Протокол № 133/10.05.2024г. и не е
ясно за какво същите се отнасят.
Счита, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е
издадена при злоупотреба с право от страна на работодателя, с единствената
цел същата да послужи за занижаване оценката на ищцата при подбора, който
трябва да се извърши при предстоящите съкращения на служители в
ответното СУ „Х.Б.“ - гр. К. след края на тази учебна година, в резултат на
което именно ищцата Д. да бъде уволнена.
Моли за уважаване на иска и за отмяна на заповедта.
Искът е с правно основание чл. 357 от КТ.
В съдебно заседание ищцата поддържа исковата претенция чрез
процесуалния си представител.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба. В съдебно заседание процесуалният представител на
ответното училище оспорва иска и моли за отхвърлянето му. Навежда доводи
за законосъобразност на издадената от работодателя заповед. Също
претендира разноските по делото.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото
доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа
2
и правна страна следното:
Видно от данните по делото, страните са били обвързани с трудово
правоотношение, по силата на което ищцата Г. С. Д. е била назначена на
длъжност „***” в СУ „Х.Б.“ – гр. К..
Със Заповед № РД – 07-934/29.05.2024г. работодателят е наложил на
ищцата дисциплинарно наказание „***”, на основание чл. 187, ал. 1, т. 1, т. 3 и
т. 7 от КТ. В мотивите на заповедта е посочено, че са извършени нарушения на
трудовата дисциплина: неуплътняване на работното време, неизпълнение на
възложената работа и неизпълнение на законните разпореждания на
работодателя, констатирани с Протокол № 131/08.05.2024г. и Протокол №
133/10.05.2024г. Заповедта е връчена на служителя на 30.05.2024г. Исковата
молба е подадена в законния едномесечен срок, регламентиран в чл.358, ал.1,
т.1, вр. ал.2, т.1 от КТ.
Дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно
неизпълнение на задълженията на работника или служителя по
индивидуалното му трудово правоотношение с работодателя. Съгласно чл.
192, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от
определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг орган,
оправомощен със закон. В процеса по атакуване на заповедите за налагане на
дисциплинарни наказания работодателят, като субект на дисциплинарна
власт, следва да докаже, че законосъобразно е упражнил правото си да
ангажира дисциплинарната отговорност на работника.
В аспект на гореизложеното, законовите гаранции поставят в тежест
на работодателя да установи удовлетворяване от негова страна, преди
налагане на дисциплинарното наказание, на онези императивни изисквания,
залегнали в разпоредбите на чл.193, чл.194 и чл.195 от КТ. Процедурата по
налагане на дисциплинарни наказания е уредена с оглед да не се накърнява
неоправдано конституционно закрепеното право на труд на работниците и
служителите и да не се допуска произволно налагане на наказанията от
работодателя.
Според чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да
приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства. Разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ не съдържа правила за
3
формално иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма на
поканата на работодателя до работника, както и за посочване в поканата, че тя
следва да се счита за начало на дисциплинарно производство. Необходимо и
достатъчно условие за спазване на нормата на чл. 193, ал. 2 КТ е преди
налагане на наказанието работодателят да е поискал по разбираем за
работника или служителя начин обяснения за действията или бездействията,
които счита за нарушения на трудовите му задължения (така Решение №
198/02.10.2019 по гр. дело № 1480/2019 на IV ГО на ВКС), като преценката на
работодателя на дадените от работника или служителя обяснения не подлежи
на съдебен контрол. В случая в заповедта е посочено, че нарушенията са
констатирани с Протокол № 131/08.05.2024г. и Протокол № 133/10.05.2024г.
Видно е от Протокол № 133/10.05.2024г., че при извършена проверка в ***
клас при ръководител г-жа Д. е констатирано, че присъстващите ученици са 4,
а отсъстващите 16. Препоръка в протокола е да се представят писмени
обяснения за посещаемостта на ученици в група ****- * клас и малкия брой
присъстващи, в срок до: 13.05.2024г. В протокол № 131 от 08.05.2024г. е
отразено, че при извършена проверка в различни класове е констатирано, че в
*** клас при ръководител г-жа Д. няма присъстващи ученици. Няма данни по
делото да са поискани обяснения за това обстоятелство. Макар и
работодателят да е спазил формално изискванията на чл.193, ал.1 от КТ по
отношение на констатациите в единия протокол - № 133/10.05.2024г., то не
става ясно кои конкретно са действията или бездействията на служителя,
които счита за нарушения на трудовите му задължения.
Съгласно разпоредбата на чл.195 от КТ, дисциплинарното наказание
се налага с мотивирана писмена заповед, в която експлицитно следва да се
посочат нарушителя, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законния текст, въз основа на който се налага. Нарушенията на трудовата
дисциплина, мотивирали налагането на дисциплинарното наказание, следва са
конкретизирани, квалифицирани с обективните и субективните им признаци,
което е продиктувано от необходимостта, към момента на налагане на
наказанието, работникът да е наясно както с фактическите обстоятелства,
аргументирали за работодателя извода, че е налице нарушение на трудовата
дисциплина от този работник, така и с момента или периода, в който
нарушенията са били осъществени. Атакуваната в настоящото производство
заповед за налагане на наказание „***” е издадена от Директора на ответното
4
училище в предвидената от разпоредбата на чл. 195 от КТ писмена форма.
Съдът счита обаче, че процесната заповед, макар и издадена в предвидената от
разпоредбата на чл. 195 от КТ писмена форма, не отговаря на изискванията,
установени чл.195, ал.1 от КТ относно нейното съдържание. В разпоредбата
на чл.195, ал.1 от КТ законодателят е визирал изискванията към съдържанието
на заповедта, като са посочени задължителните реквизити, които заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание следва да съдържа: сведения относно
нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните
му признаци, кога е извършено нарушението, вида на наказанието и правното
му основание.
В обжалваната заповед липсва задължителен реквизит - описание на
нарушението по смисъла на чл.195, ал.1 от КТ. В същата не са
конкретизирани, по техните обективни и субективни признаци, нарушенията,
за които ищцата е санкционирана с дисциплинарно наказание “***”.
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не съдържа описание на
никакви конкретни действия или бездействия, с които ищцата да е
осъществила визираните по-долу различни фактически състави на
дисциплинарни нарушения, а препраща към протоколи от извършени
проверки със следните констатации: във връзка с извършена проверка от
Директора на 10.05.2024г. – 16 отсъстващи ученика, на 08.05.2024г. – 20
отсъстващи ученика. Посочено е само, че Д. е извършила нарушения на
трудовата дисциплина: неуплътняване на работното време, неизпълнение на
възложената работа и неизпълнение на законните нареждания на
работодателя. В тази връзка, видно от обжалваната заповед, в същата се
препраща към факти и обстоятелства, без да е посочено отношението им към
посочените в заповедта нарушения на чл.187, ал. 1, т.1, чл. 187, ал.1, т.3 и
чл.187, ал. 1, т.7 от КТ, съставляват ли същите отделни признаци на тези
отделни нарушения и кой е субектът на описаните деяния. Работодателят в
своята заповед не е посочил ясно и кои точно трудови задължения не е
изпълнила ищцата. Самите нарушения, за които е наложено наказанието са
описани твърде общо и без необходимата конкретика, поради което не може да
се приеме, че заповедта е мотивирана. Липсата на конкретни фактически
съображения на работодателя представлява нарушение на изискването за
мотивираност на оспорената заповед. При така установеното, съдът намира,
че работодателят не е изпълнил задължението си да издаде мотивирана
5
писмена заповед, в която ясно да се посочи нарушението, за което е наложено
дисциплинарното наказание, поради което е налице формално основание за
отмяна на атакуваната заповед. Наложеното на ищцата дисциплинарно
наказание следва да се отмени на формално основание, тъй като издадената
заповед не отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. Съдът следва да
отмени заповедта само на това основание, без да разглежда настоящия спор по
същество.
Дори и да се приеме, че оспорената заповед, с която на ищцата е
наложено дисциплинарното наказание „***“ е издадена при спазване на
императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ и с оглед на това са налице
предпоставките за разглеждане на спора по същество, то в тежест на
ответника-работодател е провеждане на главно и пълно доказване законността
на дисциплинарното наказание – чл. 154, ал. 1 от ГПК. Според настоящия
съдебен състав, такова доказване по делото не е проведено. Недоказан остава
от страна на ответника - работодател основен компонент, обуславящ правото
му да търси отговорност от служителя за нарушение на трудовата дисциплина,
а именно: виновно поведение от негова страна. Делото не съдържа
доказателства за причините за отсъствие на конкретни ученици и пряката им
връзка с поведението на ищцата.
Всичко гореизложено аргументира за настоящата инстанция извода,
че процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „***” е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Уважаването на иска налага осъждане на ответното училище да
заплати на БсРС държавна такса върху предявената претенция в размер на 50
лева, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК и чл. 359 от
КТ.
Съобразно изхода от делото, ответното училище дължи на ищеца
разноски в размер на 500 лева – заплатения адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед № РД-07-934/29.05.2024г. на Директора на СУ
„Х.Б.“ – гр. К., с която на Г. С. Д., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Б., *** -
6
адв. В., е наложено дисциплинарно наказание „***”.
ОСЪЖДА СУ „Х.Б.“ – гр. К., ***, представлявано от Р.С. -
Директор, да заплати на Г. С. Д., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Б., *** -
адв. В., сумата от 500 лева - съдебно - деловодни разноски.
ОСЪЖДА СУ „Х.Б.“ – гр. К., ***, представлявано от Р.С. -
Директор, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати на Районен съд-Бургас
държавна такса в размер от 50 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7